Определение № 2186 от 28.09.2026, Районен съд - Враца
- Съд
- Районен съд - Враца
- Дело
- Частно гражданско дело 8225/2026
- Вид
- Определение № 2186
- Подписан
- 28.09.2026
- Състав
- Иван Валериев Никифорски
Цитирани разпоредби
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.411, ал.2, т. 2 и т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.411, ал.2, т. 2 и т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.1, т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 10а · Закон за потребителския кредит
- чл. 10а, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 16 · Закон за потребителския кредит
- чл. 21, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 33, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл.1 · Тарифа за таксите, които се събират за международните телефонни разговори по Закона за съобщенията
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2186 гр. Враца, 28.09.2026 г.
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Иван В. Никифорски като разгледа докладваното от Иван В. Никифорски Частно гражданско дело № 20261420108225 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление на „Би Енд Джи Кредит” ООД, ЕИК ******* срещу Д. С. А., ЕГН: ********** за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Съгласно изискванията на чл. 410, ал.3 ГПК са приложени договорът за потребителски кредит, както и приложимите към него общи условия. С оглед разпоредбата на чл.411, ал.2, т. 2 и т.3 ГПК, когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, както и когато се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това, заповед за изпълнение не се издава за тези вземания. Във връзка с това съдът следва да разгледа наличието на противоречие на договора със закона или добрите нрави, респективно – дали е налице обоснована вероятност за неравноправност на клаузите на представения договор, по който длъжникът има качеството потребител.
По отношение на претендираната такса за експресно обслужване.
Съдът намира претенцията за такса за експресно обслужване е нищожна като неравноправна клауза, които съдът дири служебно /чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК, Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори/. Съгласно договора за заем и общите условия за сключване на договорите, таксата следва да се заплати при бързо разглеждане на заявката за отпускане на паричен заем, съгласно индивидуалния погасителен план. Съгласно чл.
21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. Така предвидената клауза очевидно заобикаля закона и накърнява правата на другата страна по облигационното отношение. Опциите при сключване на договора за паричен заем са или избиране приоритетно разглеждане и плащане такса бързо разглеждане при разглеждане на заявката и получаване на становище в кратко време след подаване на предложението за сключване на договор за заем или обикновена заявка без такса. Обикновената заявка означава заемодателят да вземе становище в срок от няколко дни. Следователно при необходимост от разглеждане на заявката в по-кратък срок заемателят е принуден да 1 избере опция приоритетно разглеждане. Таксата за бързо разглеждане е във фиксиран размер, който в случая възлиза на значителна част от размера на получения заем.
Липсва каквато и да е еквивалентност между таксата и извършената услуга от заемодателя. Ответникът е потребител на финансова услуга по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП. Така предвидената клауза има и неравноправен характер по смисъла на чл. 144, т.
9 ЗЗП. Клаузата противоречи на императивната разпоредба на чл. 10а от ЗПК, според която кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Следва да се отбележи, че съгласно чл.
16 ЗПК кредиторът има задължение да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя, което е пряко свързано с предоставянето на кредит. Разглеждането на документи за кредитоспособността на потребителя по необходимост е свързана с усвояването на дълга. С оглед гореизложеното и тази договорна клауза за заплащането на сумата за експресно разглеждане на документите за отпускане на кредита се явява нищожна на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК поради заобикаляне на установено законово изискване, регламентирано в разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК.
По отношение на претендираната сума за разходи за събиране на просрочени задължения.
Съдът намира претенцията за такса разходи за извънсъдебно събиране на вземането за нищожна като неравноправна клауза, която съдът дири служебно /чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК, Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори/. Съгласно императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК, при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. По тази причина тя влиза в пряко противоречие с императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК и следва да се приеме за нищожна. Дължимата сума за разходи за извънсъдебно събиране на задължението е уговорено в противоречие с нормата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, която забранява от потребителя да се изискват такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Действията по извънсъдебно събиране на задължението са такива по управление на кредита. Уведомяването на длъжника за допусната от него забава и предупреждение за последиците от нея, посредством телефонни обаждания, изпращане на писма, електронни съобщения, поддържането на нарочен служител, ангажиран с дейността по събиране на вземането са типични действия по управление на лош кредит и съставляват присъщ за основния предмет на договора разход. В горния смисъл е и вече утвърдената съдебна практика – определение № 1/02.01.2020 г. по в.ч.г.д. № 1684/2019 г. на ОС-Стара Загора, определение № 734/30.08.2019 г. по в.ч.г.д. № 1379/2019 г. на ОС-Стара Загора, определение № 585/16.07.2019 г. по в.ч.г.д. № 1286/2019 г. на ОС-Стара Загора, определение № 584/16.07.2019 г. по в.ч.г.д. № 1290/2019 г. на ОС-Стара Загора, определение № 574/12.07.2019 г. по в.ч.г.д. № 1282/2019 г. на ОС-Стара Загора.
Поради изложеното съдът намира, че по отношение на претендираните вземания за „разходи за извънсъдебно събиране на вземането“ и „експресно обслужване“, заявлението следва да бъде отхвърлено, а на заявителя дадени указания на основание чл.415, ал.1, т.3 ГПК, че в едномесечен срок може да предяви иск за вземането си, като довнесе дължимата държавна такса.
Така мотивиран, Врачанският районен съд
2
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление, депозирано от на „Би Енд Джи Кредит” ООД, ЕИК ******** срещу Д. С. А., ЕГН: ********** за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумите: 953,26 евро – експресно обслужване, както и 81,84 евро – разходи за събиране на просрочени задължения, претендирани въз основа на Договор за потребителски кредит № 300931854.
УКАЗВА на заявителя, че може да предяви осъдителен иск за вземанията, по отношение на които заявлението е отхвърлено, пред компетентния да го разгледа съд, в едномесечен срок от влизане в сила на настоящото определение, като довнесе държавна такса, съгласно чл.1 от Тарифа за таксите, които се събират от съдилищата по ГПК.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд - Враца в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
3