Решение № 722 от 20.06.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 722 гр. София, 18.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Яначкова

Членове:

Десислава Б. Николова

Кристина Филипова при участието на секретаря Мария Г. Паскова като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно гражданско дело № 20231000501924 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С решение № 71 от 21 април 2023г. по гр. д. № 30/2023г. Окръжен съд Видин е осъдил Община Видин, ЕИК: 000159508, да заплати на Р. М. Н., ЕГН ********** сумата от 70 000 лв. /седемдесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането - 10.11.2021г. до окончателното изплащане и сумата от 7 158.40 лв. /седем хиляди сто петдесет и осем лева и 40ст./, обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата, считано от подаване на исковата молба - 31.01.2023г. до окончателното изплащане, търпени вследствие на травматични увреждания, получени на 10.11.2021г. след падане в гр.Видин на тротоар на ул.“Княз Дондуков“, за чиято поддръжка е отговорна Община Видин; осъдил Община Видин, ЕИК: 000159508, да заплати на адв. В. В. М. сумата от 7 265,84 лв./седем хиляди двеста шестдесет и пет лева и 84 ст./ - адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА; осъдил Община Видин, ЕИК:

000159508, да заплати по сметка на Окръжен съд - Видин сумата от 3 436,34 лв. /три хиляди четиристотин тридесет и шест лева и 34 ст./ - разноски по 1 делото /3 086,34 лв. - държавна такса и 350 лв. - възнаграждение за вещи лица/.

Производството пред въззивния съд е образувано по въззивна жалба на община Видин срещу решението по гр. д. № 30/2023г. на ОС - Видин. С оплаквания, че решението е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила при анализа на събраните доказателства, касаещи и поведението на ищеца, както и наличното му здравословно състояние, и нарушение на материалния закон при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, което намира за завишено, в това число определено при неотчитане на поведението на самия пострадал, иска отмяна на решението и отхвърляне на исковете.

Р. М. Н. е оспорил жалбата.

За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел, че поради състоянието на тротоар - общинска собственост, неподдържан в състояние, безопасно за придвижване на пешеходци, ищецът е получил травматични увреждания, вредите от които подлежат на обезщетяване от ответната община, а за справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди е приел 70 000 лв., при преценка на изброени релевантни обстоятелства – характера на увредите - две средни телесни повреди, изразяващи се в счупване на 2 прешлена - Th 12 - L3, довело до трайно ограничение движението на снагата и провеждане на двукратно оперативно лечение за стабилизация на фрактурите чрез поставяне на импланти, както и с оглед получените психични увреди - остра реакция на стрес, прераснала в протрахирана депресивна реакция с разстройство в адаптацията, а към момента на освидетелстването установено смесенотревожно депресивно разстройство; силата и продължителността на болките и страданията – интензивни болки за срок до 6 месеца, спорадични за срок, по– дълъг от 8 месеца, лечебния и възстановителен период, нахвърлящ 1 година; възрастта на пострадалия, трайните увреждания, изразяващи се в ограничен обем на движенията, - 40 градуса за флексия и екстензия и около 80 градуса сумарно за латерофлексията; обстоятелството, че самостоятелната походка на ищеца е възможна само с помощта на помощно средство, при прогноза, с оглед възрастта му, за липса на пълно възстановяване, както и ограниченията в бита, които ще търпи в бъдеще; взети са предвид и социално – 2 икономическите условия към момента на инцидента. Съдът е приел още, че следва да се уважи като доказан по основание и размер и искът за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в пълния предявен размер. Законната лихва за забава е присъдена от датата на настъпване на инцидента, съответно от подаване на исковата молба върху обезщетението за имуществени вреди.

Софийски апелативен съд, като въззивна инстанция, в рамките на правомощията си, уредени в чл. 269 ГПК, съобразно и разясненията, дадени в ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, а като косвен резултат от решаващата си дейност счита, че същото за правилно.

Предявени са искове с правно основание чл. 49 ЗЗД.

Иска се ангажиране на отговорността на ответника община Видин за вреди, причинени на 10.11.2021г. от спъване на ищеца в нагъната и неравна повърхност на изпочупена тротоарна настилка на левия тротоар, – на стърчаща плочка на ул. „Княз Дондуков“ № 16 в гр. Видин и падането му, от което получил травматични увреждания, изразяващи се във фрактура на прешлен Л1, фрактура на спинозния израстък на Тх12, дискови протрузии на нива ЛЗ-Л4, Л4-Л5 и Л5-Ес1, охлузвания и натъртвания. Ищецът поддържа, че поради липса на средства не е предприел незабавна оперативна интервенция, след като при преглед на 12.11.2021г. му било препоръчано оперативно лечение, но поради безрезултатно консервативно лечение и нов преглед, при който била установена фрактура на прешлен Л1, фрактура на спинозния израстък на Тх12, предно и задноръбова остеофитоза на Л4, Л5 и Eсl, дегенеративни промени на интервертебрални стави, снишение на дисковете на Л4-Л5 и Л5- Ес1 и наличие на „вакумен феномен“ в дисковете на нива Тх12-Л1 и Л5-Ес1, - му било препоръчано оперативно лечение като единственото лечение за подобряване на състоянието му. В периода от 30.03.2022г. - 15.04.2022г. бил приет в УМБАЛ "Свети Иван Рилски" ЕАД София, като на 08.04.2022г. бил опериран под обща интубационна анестезия с имплантиране на 8 педикулни винта Txll-Тх12-Л2-Л3 чрез инвазивна техника и поставяне на послоен шев. Поради продължаващите силни болки в областта на счупването и по протежение на лявото бедро, на 17.05.2022г. постъпил за втори път за оперативно лечение в болницата и на 18.05.2022г. под обща анестезия му била извършена ревизия на стабилизацията на нива Тх11-Тх12- 3

Л2-Л3 вляво под рентгенов контрол, осъществена била репозиция на винтовете на нива Л2 и ЛЗ вляво, като са аугментирани с костен цимент и е имплантиран трансверзален конектор, осъществена е и ламинектомия на нива Л1, щателна хомеостаза и послоен шев на оперативната рана. Изписан бил на 25.05.2022г. Във връзка с лечението си претърпял и имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение и оперативните интервенции, както следва:1/сумата от 19,40 лв., съгласно Фактура №4000089049/21.04.2022г. и Касов бон от 21.04.2022г. за лабораторно изследване; 2/ сумата от 40,00 лв., съгласно Фактура №4000089441/05.05.2022г. и Касов бон от 05.05.2022г. за рентгенорграфии; 3/ сумата от 40,00 лв., съгласно Фактура №4000090858/07.06.2022г. и Касов бон от 07.06.2022г. за рентгенорграфии; 4/ сумата от 7 059, 00 лв., съгласно Фактура №**********/04.04.2022г. и Касов бон от 04.04.2022г. за закупуване на 8 винта, две пръчки и всички необходими инструменти за стабилизация на прешлените на гръбначния стълб. Сочи, че причина за спъването, падането и увреждането му е неподдържаният тротоар, чиято настилката била изключително разбита, нагъната, неравна и с начупени, разместени и стърчащи тротоарни плочки. Претърпял неимуществени вреди от увреждането, изразяващи се в болки в кръста, целия гръбнак и краката, поради което следвало да приема обезболяващи медикаменти, изпитвал страдания и ежедневен дискомфорт при обслужването си и извършване на ежедневни грижи, които търпял дълъг период от време. Получените травми довели до трайно затруднение в движенията на снагата и нарушаване на основните функции на тялото - опорна и ходилна. Поради счупването на прешлени и проведеното хирургично лечение с импланти на прешлени и 8 винта се наложило обездвижване и избягване на натоварването на прешлените за дълъг период, като с оглед на възрастта му (роден 1954г. ) не е възможно пълно възстановяване. Преживял силен стрес и уплаха от внезапния инцидент. Изпитвал страх да ходи по тротоарите, станал раздразнителен, изпитвал силно безпокойство, когато разказвал за случилото се. И към датата на подаване на исковата молба (31.01.2023г.) изпитвал болки в областта на счупването, в таза и в кръста и при влошаване на метеорологичните условия. Имал нарушения на съня, бил напрегнат, не можел да се натоварва физически и психически. Преди инцидента нямал нарушения в двигателните функции на тялото и крайниците, справял се с грижите и задълженията в семейството си, но след инцидента е лишен за цял 4 живот от обичайния си динамичен начин на живот, тъй като двигателните му функции няма да се възстановят на нивото от преди падането. Продължавал да не се чувства добре физически, психически и емоционално. Не можел да се изправя напълно, да се навежда напред и встрани, да ходи безболезнено и продължително, ползвал помощни средства - патерици. Изпитвал болки при седене повече от 30 – 40 мин. В ежедневното обслужване разчитал на помощ от своите близки. Настъпила негативна промяна и в поведението му - бил отчаян, самоизолирал се, изоставил интересите си, преустановил заниманията и контактите си, не можел да се грижи за градината си. Придружаващите му заболявания-артериална хипертония и хроничната бъбречна недостатъчност допълнително усложнявали здравословното му състояние след падането и операциите. Като собственик на улицата, включително и на прилежащия й тротоар, публична общинска собственост, общината носи отговорност за изправността и безопасността на тротоара - за поддържането му в надлежно и безопасно за ползване състояние, сочи ищецът. Следователно отстраняването на неизправностите на тротоарната настилка било задължение на ответника като собственик на пътя, което той не изпълнил към 10.11.2021г. чрез съответните отговорни за това лица и от тяхното бездействие са настъпили вреди в правната му сфера. Иска от съда да осъди ответника община Видин да му заплати сумата 70 000 лв. – до какъвто размер е допуснато увеличение на иска, представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането, - 10.11.2021г. до окончателното изплащане, както и сумата от 7 158, 40 лв. – обезщетение за имуществени вреди от същото събитие, ведно със законната лихва върху сумата, считано от подаване на исковата молба, 31.01.2023г. до окончателното изплащане.

Ответникът община Видин е упражнил защита по същество срещу исковете с възражения, че липсват доказателства за твърдения механизъм на увреждане като място и време - в тази връзка се позовава на анамнезата в приложена епикриза, че ищецът е падал няколко пъти от собствен ръст; евентуално ответникът е направил възражение за самоувреждане от страна на ищеца. Възразил е и, че липсва виновно поведение на служители на общината, тъй като са извършвани непрекъснати ремонти и рехабилитации на общинската улична и пътна мрежа, за да се поддържа изправна, евентуално е оспорил настъпването на всички твърдени вреди на фона на дегенеративни 5 промени на интервертебралните стави, при които и най- лекото падане би причинило посочените увреждания, - в т.ч. е оспорил необходимостта от проведеното лечение с импланти, като е акцентирал и на това, че извършената репозиция сочила на неправилно поставени винтове; оспорил е и засягането на психоемоционалното състояние на ищеца - това, че ищецът бил в стрес и изпитвал страх да ходи по тротоарите. Оспорил е исковете и по размер, като изводимо от защитата му е, че счита претендираните размери за прекомерни спрямо действително претърпените вреди.

По съществото на спора:

По делото са събрани гласни доказателства за установяване на конкретния механизъм на твърдяното увреждане, оспорен от ответника и във въззивната му жалба, чрез разпит на св. И., очевидец на инцидента. Въз основа на показанията му първоинстанционният съд е постановил решението си и няма конкретни оплаквания срещу фактическите констации, направени въз основа на тях. Той е разказал, че на 10.11.2021г. около 18ч., било на здрачаване, но се виждало, двамата с ищеца вървели по ул.“Княз Дондуков“ в гр.Видин, в посока Петрол и площада, движели се по левия тротоар и си говорели, тротоарът бил стеснен, плочките били нагоре почти на 90 градуса от корените на дърветата. Преди да падне, ищецът минал пред него и както вървял на около 2 м пред него, се спънал и паднал на дясната страна на седалището си. Свидетелят е уточнил, че ищецът не е гледал встрани, а напред. Когато паднал, извикал от много силна болка, едва се движел, не можел да помръдне. Свидетелят го закарал в дома му в с.*** и го поставил на легло. Знае, че Р. е ловец и по принцип не ползвал очила при ходене и, че вижда, не му е споделял за други падания и наранявания преди инцидента, който е възприел и разказал. Предявените на свидетеля снимки, приложения към ИМ, според свидетеля са от мястото на падането, където дървото с корените е надигнало плочките, като и две-три седмици преди 12.04.2023г., когато е разпитан, свидетелят минал от същото място и установил, че плочките са в същото състояние както през м.11.2021г. Представителят на ответника не е оспорил положението, че към момента на твърдяния инцидент състоянието на плочките на обсъждания тротоар е било като описаното от свидетеля.