Решение № 247 от 24.07.2023, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 247 гр. Варна, 21.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно търговско дело № 20233001000383 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.25 ЗТРРЮЛНЦ.

Образувано е по жалба на ОФИС ЦЕНТЪР ЕВКСИНОГРАД ЕООД, ЕИК 203649608, Варна, представлявано от В К, чрез адв.Бл.П. от САК, срещу решение №185/24.04.2023г., постановено по реда на чл.25 ЗТРРЮЛНЦ по т.дело №169/20203г. по описа на Варненски окръжен съд, с което е потвърден отказ на длъжностното лице при АВ – Търговски регистър, рег.

№20230316143311-2/20.03.2023г., постановен по заявление обр.Б6, вх.

№20230316143311/16.03.23г., за вписване продължаване дейността на дружеството чрез попълване на поле 504 по партидата на заявителя Офис Център Евксиноград ЕООД.

С жалбата се изтъква, че обжалваният акт е неправилен, незаконосъобразен и необоснован. Твърди се, че в него липсват аргументи за отхвърляне на жалбата срещу постановения от АВ отказ. Съдът се е мотивирал единствено с наличие на действаща обезпечителна мярка „спиране на производството по ликвидация“, без да отчете, че формално при проверка в Търговски регистър липсва отразяване на производство по ликвидация.

По същество се излага, че съгласно чл.402 ГПК, може да се иска отмяна на обезпечението от заинтересованата страна при отпадане на причината, поради която обезпечението е било допуснато или при наличие на обстоятелства за замяна на обезпечението. Твърди се, че решението по 1 обезпечения иск по т.дело №192/2020г. на ВОС е било потвърдено с решение от 18.01.2023г. по в.т.дело №227/2022г. на ВнАС като е обявена за нищожна сделката, обективирана в Договор за продажба на търговско предприятие с нот.заверка подписите на страните и съдържанието на акта, сключена на 31.07.2019г., с която ОЦЕ ЕООД прехвърля на МПК ИНВЕСТМЪНТ ЕООД правото на собственост върху търговското си предприятие като съвкупност от права, задължения и фактически отношения срещу цена от 10 000 лева, поради нееквивалентност на престациите и противоречие с добрите нрави съгласно чл.26, ал.1 ЗЗД. В това производство, с определение от 03.11.2021г. било допуснато обезпечение на висящите искове за оспорване действителността на договора за продажба на търговско предприятие /чрез предявени в евентуалност искове за обявяване нищожността или относителната недействителност на сделката по чл.15 ТЗ/, чрез спиране на производството по ликвидация на Офис център Евксиноград ЕООД, открито с вписване в ТР на 12.09.19г., с ликвидатор -управителят на дружеството В К, до приключване на производството по т.дело №192/2020г. на ВОС. Допускане на мярката е мотивирано с възможността на ищеца Т.

БЪЛГАРИЯ ЕООД, в чиято полза е обезпечен иска, да насочи вземането си за удовлетворяване от ликвидационните дялове на съдружника, в резултат от връщане на имущество в патримониума на дружеството – трето задължено лице.

С жалбата се изтъква, че с предявеното пред длъжностното лице по регистрацията при ТР /ДЛР/ искане именно такава възможност възниква за кредитора /ищец/, тъй като при възобновяване на производството по ликвидация същият ще може да се удовлетвори от имуществото на дружеството. Жалбоподателят счита, че настоящото искане за продължаване дейността на дружеството не противоречи и не влиза в колизия с обезпечението на иска. Твърди се, че е отпаднало основанието за налагане на обезпечителната мярка, съгласно чл.402 ГПК. Твърди се, че по същество се цели продължаване дейността на дружеството, което включва и възможност за удовлетворяване на кредитора/-и/ на същото. Излагат се доводи, че такава възможност е на разположение на заявителя, тъй като това е възможно по отношение на дружествата с прекратена дейност по арг. от чл.274 ТЗ, чл.155 ТЗ и чл.252, ал.1, т.6 ТЗ. Жалбоподателят сочи, че и в настоящия случай решенията за продължаване на дейността, прекратяване на производството по ликвидация и възстановяване на управителя, са взети с нужното мнозинство от капитала на Офис център Евксиноград ЕООД, чрез едноличния собственик на капитала му – с протоколно решение на Съвета на директорите на Вива бизнес груп ЕАД. /т.е. налице са предпоставките по чл.274 ТЗ/ Поради прогласената нищожност на разпоредителната сделка с предприятието на ОЦЕ ЕООД в полза на МПК Инвестмънт ООД, цялата съвкупност, предмет на разпореждането, остава у първото. Жалбоподателят изтъква доводи, свързани с характера на производството по ликвидация и неговото основно предназначение – осребряване на имущество, удовлетворяване на безспорните 2 вземания на кредитори и разпределение на налично остатъчно имущество, след което дружеството се заличава /губи своята правосубектност/. Твърди се, че са налице всички материални предпоставки за извършване на вписването – дружеството съществува като правен субект, взето е решение за възстановяване на дейността му и не е започнало разпределение на имуществото като крайна фаза на производство по ликвидация.

Поддържа се, че ликвидаторът разполага с процесуална легитимация, тъй като дори да се приеме, че със спиране на ликвидацията са отпаднали функциите му като надлежен заявител по смисъла на чл.15 ЗТРРЮЛНЦ, то доколкото същият е и управител на дружеството, именно той е легитимираният да заяви промяната в ТР. Допълнително се излага, че допуснатата мярка „спиране на производството по ликвидация“ е допустима само при предявени искове по чл.29 ЗТРРЮЛНЦ, но тази мярка не следва да е пречка в регистърното производство за продължаване /възстановяване/ дейността на дружеството. Изтъква се, че правата на Т. БЪЛГАРИЯ ЕООД не се нарушават с възобновяване на дейността на третото задължено лице, а при преценка, че това накърнява интересите на ищеца, последният може да инициира спиране на вписването. Наложената обезпечителна мярка не следва да бъде възприемана като пречка за каквото и да е вписване по партидата на дружеството, доколкото заявеното не касае развитието на производството по ликвидация. Поради това се поддържа, че липсват законови пречки за извършване на заявеното вписване.

Допълнително жалбоподателят излага, че при постановяване на отказа, съответно на решението на ВОС, не са взети предвид принципите на служебното начало, на състезателното начало и на установяване на истината като не е направена преценка за характера на наложената обезпечителна мярка и заявеното вписване. Длъжностното лице се е задоволило единствено да се позове на наложена обезпечителна мярка „спиране на ликвидационното производство“, без да извърши предвидената в чл.21 ЗТР проверка.

Претендира се отмяна на решението на ВОС, с което е потвърден отказ на ДЛР при АВ рег.№20230316143311-2/20.03.2023г. по заявление обр.Б6 вх.

№ 20230316143311 от 16.03.2023г., за вписване продължаване дейността на ОФИС ЦЕНТЪР ЕВКСИНОГРАД ЕООД, чрез попълване в поле 504 по партидата му както и в частта, в която дружеството –заявител е осъдено да заплати разноски за производството на Агенцията.

Постъпил е отговор на Агенцията по вписванията чрез ю.к.Г.И за неоснователност на жалбата. Претендира се потвърждаване на обжалвания съдебен акт.

При преценка редовността на жалбата съдът констатира, че същата е подадена в срока по чл.25, ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ, от легитимирано лице по смисъла на чл.15 от закона /ликвидатора и управител на дружеството/, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването, и е 3 процесуално допустима.

Във връзка с уточняващата молба от 12.06.2022г. /на л.19 по настоящото дело/ съдът намира, че изложените в жалбата доводи, свързани с характера на производството и дължимостта на разноски на Агенцията, не представляват искане по смисъла на чл.248 ГПК, в който случай компетентността би била на първата инстанция.

Разгледана по същество жалбата се преценява като неоснователна по следните съображения:

Предмет на производството е отказ на длъжностно лице при ТР рег.

№20230316143311-2 от 20.03.2023г., постановен по заявление на Офис център Евксиноград ЕООД, ЕИК 203649608, Варна, представлявано от В.К, за вписване продължаване на дейността по партидата на дружеството /с попълване на поле 504/.

Съгласно вписване от 12.09.2019г. в ТР, спрямо дружеството –заявител Офис център Евксиноград ЕООД, открито производство по ликвидация със срок за завършване на процедурата 6 месеца, считано от откриването й, с ликвидатор управителят на дружеството В К.

С определение от 03.11.2021г., постановено по реда на чл.389 ГПК, в производството по висящи искове по т.дело №192/2020г. по описа на ВОС, съдът е допуснал обезпечителна мярка в полза на ищеца Т. Б.

АД, чрез спиране производството по ликвидация, открито спрямо единия ответник /прехвърлител/ по исковете ОФИС ЦЕНТЪР ЕВКСИНОГРАД ЕООД, до приключване на производството по делото. Това определение на съда е било потвърдено с определение №15/06.01.2022г. по в.ч.т.дело №754/2021г. на ВнАС. Въз основа на тези актове, производството по ликвидация на ОЦЕ ЕООД не е действащо и по него не се извършват никакви действия от 03.11.2021г. Неоснователно е оплакването в жалбата за липса на отбелязване по партидата на търговеца наличната ликвидация на дружеството. Надлежно отбелязан е и обезпечителния акт на ВОС за спиране на производството по ликвидация.

Предмет на предявените обезпечени искове по т.дело №192/2020г. на ВОС, чието решение е потвърдено с решение по в.т.дело №227/2023г. на ВнАС, невлязло в законна сила, е действителността на извършената между двамата ответници ОФИС ЦЕНТЪР ЕВКСИНОГРАД ЕООД и МПК ИНВЕСТМЪНТ ЕООД продажба на търговското предприятие на първото дружество като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, извършена с договор с нот.заверка на подписите на 31.07.2019г. съгласно чл.15 ТЗ, както и отделно обезпечено вземане на ищеца Т. България АД спрямо ОЦЕ ЕООД по арбитражно дело, а така също и иск по чл.29 ЗТРРЮЛНЦ за вписване на несъществуващо обстоятелство – продажбата на търговското предприятие на ОЦЕ ЕООД на МПК Инвестмънт ЕООД. С въззивното решение по в.т.дело №227/2023г. на ВнАС е било потвърдено решението по т.дело № 192/2020г. на ВОС за обявяване нищожността на 4 продажбата по чл.15 ТЗ като противоречаща на добрите нрави съгласно чл.26, ал.1 ЗЗД. Едновременно с решението за продажба на търговското предприятие от едноличния собственик на капитала на ОЦЕ ЕООД – Вива бизнес груп ЕАД, е взето и решение за прекратяване дейността на дружеството ОЦЕ ЕООД и откриване на производство по ликвидацията му съгласно чл.266 ТЗ – по решение органите на дружеството. Решението по т.дело №192/20г. на ВОС не е влязло в законна сила.

Т. България ЕООД няма качество кредитор на ОЦЕ ЕООД, а има потестативното право след извършване на всички действия по ликвидацията и заплащане вземанията на кредиторите му, да се удовлетвори от ликвидационния дял на Вива Бизнес Груп АД за дяловете му в ОЦЕ ЕООД, които по отношение на кредитора се считат за ликвидационна квота на длъжника му Бизнес център Евксиноград ООД. По отношение на вземането си ищецът Т. Б. е предприел принудително изпълнение срещу дружеството, в което може да упражни и правото си по учредения му запор върху дружествените дялове на Вива бизнес груп ЕАД в ОЦЕ ЕООД по реда на чл.517 ГПК.

Обезпечителната мярка „спиране на ликвидацията“ на ОЦЕ ЕООД е допусната с мотивите, че по този начин ищецът Т. България ЕООД обезпечава наличието на правосубектна страна, субект, спрямо когото да бъде насочено вземането му от ликвидационната квота на длъжника му съгласно чл.517 ГПК, т.е. запазване на статуквото в производството по ликвидация, преди разпределението, с оглед възможността за попълване с ново имущество /по уважения иск по чл.26 ЗЗД/.

С процесното заявление обр.Б6 от 16.03.2023г. ОЦЕ ЕООД /в ликвидация/ е поискало пред ТР вписване продължаване на дейността му.

Позовава се на решение на едноличния собственик на капитала на ОЦЕ ЕООД – Вива бизнес груп ЕАД, взето на 22.02.2023г., за продължаване дейността на дружеството в хипотезата на чл.274 ТЗ, за освобождаване на ликвидатора от отговорност и възстановяване на В К като управител на ОЦЕ ЕООД. По искането е постановен отказ на длъжностното лице при ТР, потвърден от първоинстанционния съд съгласно чл.25 ЗТРРЮЛНЦ. Както длъжностното лице по регистрацията, така и съдът в производството по чл.25 ЗТРРЮЛНЦ, са приели заявеното искане обр.Б6 от 16.03.2023г. за неоснователно, поради констатацията за спиране на ликвидационното производство като обезпечителна мярка до приключване с влязъл в сила акт на производството по т.дело 192/2020г. по описа на ВОС.