Решение № 260016 от 04.03.2021, Окръжен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е

№ 260016 гр. Перник, 04.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЕРНИШКИЯТ

ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданска колегия, в публично заседание на 03.02.2021 г., в състав:

Съдия:

Кристиан Петров при секретаря Катя Станоева, като разгледа гр. д. № 00077 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск от Е.Д. срещу „Бул инс“ АД за заплащане: 1) на осн. чл. 432, ал. 1, вр. чл. 493, ал. 1, т. 1 от КЗ сумата 80000 лв. – застрахователно обезщетение за причинените й неимуществени вреди от телесни увреждания /*******************/, в следствие на пътно-транспортно произшествие, настъпило на *** г., около 09,30 часа в *** по ул. *** с посока на движение от *** към центъра на *** – на около 50 метра преди бензиностанция ***, причинено от И.Г.С. при управление на л.а. “Ланчия”, рег. № ***, чиято "Гражданска отговорност" на автомобилистите е застрахована при ответника, ведно със законната лихва върху сумата, считано от *** г. до окончателното плащане на обезщетението.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът по подробни доводи оспорва изцяло исковете по основание и размер. Не оспорва наличието на валидно застр. правоотношение по застр. ГО на автомобилистите за процесния автомобил “Ланчия”, рег. № ***. Оспорва механизма на настъпване на ПТП; да е предизвикано от виновно поведение на водача на процесното МПС И.С., като твърди, че събитието е случайно /чл. 15 НК/ за водача на МПС, както и оспорва допуснати от водача на МПС нарушения на правилата на движение по чл. 20 от Здв. П. Релевира възражение за съпричиняване от ищеца към настъпилия за него негативен резултат, като е пътувала в л.а. без поставен предпазен колан, в противоречие с императивните изисквания на ЗДвП, като степента на приноса на пострадалия е поне 90%, предвид което е налице основание за намаляване на обезщетението на осн. чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. Оспорва, че в резултат на процесното

ПТП ищецът е претърпял твърдените телесни увреждания – по вид и степен, както и че същите са резултат на реализираното ПТП, както и че евентуално получените увреждания от процесното ПТП са довели до продължителни болки и страдания, като счита, че не се доказва ищецът да е претърпял такива. Уврежданията и болки и страдания в следствие на тях се дължат единствено на предходни заболявания и на вече проявили се *************, от които ищецът е страдал преди ПТП. Оспорва, че оздравителният процес е бил продължителен. Оспорва размера на претендираното обезщетение за неим. вреди като силно завишен с оглед принципа на справедливост по чл. 52 ЗЗД и константната съдебна практика.

Пернишкият окръжен съд, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема от фактическа и правна страна следното:

Конкретният механизъм на ПТП се установява от писмените доказателства /констативен протокол за ПТП с пострадали лица № *** г., протокол за оглед на местопроизшествие от *** г. по ДП № 284/2016 г. на *** РУ П., пр. пр. № 2167/2016 г. на РП-П./, както и комплексната съдебно – автотехническа и медицинска експертиза. На

*** г. около 09:15 ч. в *** водачът И.С. управлявал л.а. „Ланчия" с рег. № ***, в който на предната дясна седалка до шофьора пътувала ищцата Е.Д., като л.а. се движил по ул. „***" с посока към центъра на ***.

На 50 м преди бензиностанция „***" в същия момент попътно се движи пешеходец, който навлиза в лявата част на платното. Водачът предприема плавно спиране и отклонява МПС надясно, при което губи контрол над него. Следва излизане на МПС в дясно от платното за движение и удар в намиращия се там метален стълб - ударът е челен, прав и леко ексцентричен, като МПС се установява почти без движение след удара. Установява се, че в конкретната обстановка основната причина за настъпване на ПТП са неправилните действия на водача на л. а. с органите за управление на МПС /основно волан/, довели до загуба на контрол, отклоняване надясно и удар в металния стълб, намиращ се вдясно от платното. Според съдебно – автотехническата и медицинска експертиза между претърпяното ПТП и получените травматични увреждания описани в наличната по делото медицинска документация по отношение на пострадалата Д. е налице пряка, непрекъсваща се причинна връзка.

От съдебно-медицинска експертиза /СМЕ/ се описват следните травматични увреждания на Е.Д., стоящи в пряка - причинно следствена връзка с ПТП от *** г.: ****************************.

При събраните в настоящото производство доказателства следва, че са установени елементите от фактическия състав на чл. 432, ал. 1, вр. чл. 493, ал. 1, т. 1 КЗ, а именно: причинени на ищцата неимуществени вреди от травматични увреждания от ПТП на *** г., причинено по вина на застрахования при ответното дружество водач на моторно превозно средство И.С.. С оглед на това, прекият иск срещу застрахователя е доказан по основание.

При определяне размера на обезщетението съдът съобрази установеното от съдебномедицинската и психологичната експертизи, свидетелските показания и писмените доказателства по делото. Констатираното увреждане е причинило на ищцата силни болки и страдания.

По естеството си инцидентът е предизвикал у ищцата и висока степен на ********************* и към днешния момент се регистрира *** - 4 години след инцидента. Променя коренно ежедневните си навици, ********************************, които обстоятелства са установени от съдебно-психологичната експертиза.

Видът и характерът на уврежданията /*************************, които са предизвикали страдания/, продължителността и интензитета на търпените болки и страдания /около година,

******************. Търпяла е неудобства и страдания в битово и хигиенно отношение - ************************. Продължително време е провеждала ЛФК. На 190-ти ден се установява, че счупванията са зарастнали, като е налице частична *****************************. Възможните остатъчни явления –болки в ******************, т. е. оздравителният процес не е приключил. Възрастта на пострадалата към момента на увреждането - ** години, която предопределя по-уязвимия й физически статус и по-трудното възстановяване от увредата.

Ограниченията, които е следвало да изтърпи ищцата – по време на възстановителния период, който за конкретните травми е бил с продължителност повече от 1 година след инцидента /била е временно нетрудоспособна за 394 дни от ***г. до *** г. и за 66 дни от *** г. до *** г. във връзка с травмите получени от ПТП на *** г./, което от своя страна е довело до *******************************.

Освен посочените по-горе морални измерения на болката и страданията на ищцата, се отчитат и конкретните обществено-икономически условия в страната към настъпването на ПТП, намерили стойностен израз и в актуалните към момента на настъпване на събитието лимити на застрахователно покритие по зад. застраховка "Гр. отговорност" на автомобилистите, които дори и да нямат самостоятелно значение по отношение на принципа на справедливост, следва да бъдат съобразени от съда заедно с всички установени по делото обстоятелства. Също и създаденият от съдебната практика ориентир по аналогични случаи /субективната преценка за справедливо определени суми за подобни, причинени в близък период вреди от деликт, следва да има за коректив формираната обща оценка да пропорционалност, защото справедливостта е елемент от правната реалност - например Решение № 28 от 24.04.2020 г. на ВКС по т. д. № 374/2019 г., II т. о., ТК, който съдебен акт е сравнителен ориентир, каквито са фактите по настоящото дело/.

При съвкупната преценка на всички тези обстоятелства, справедливият по чл. 52 ЗЗД и критериите по ППВС № 4/23.12.1968 г. паричен еквивалент за претърпените от ищцата неимуществените вреди следва да бъде определено обезщетение в размер на 60 000 лв. Тази сума конкретно ще репарира в пълен обем неимуществените вреди на ищцата за времето досега, съставлява точно измерение на отговорността на ответника, а в общ план е в съответствие с обществените условия, морал и икономическото положение в страната, като за разликата до пълния претендиран размер от 80 000 лв. искът е неоснователен и следва да се отхвърли.

Относно възражението за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД:

Съгласно практиката на ВКС, приносът трябва да е конкретен - да се изразява в извършването на определени действия или въздържане от такива от страна на пострадалото лице, както и да е доказан, а не хипотетичен и предполагаем. Възражението на ответника за съпричиняване от ищцата е обосновано конкретно единствено с твърденията за липса на поставен предпазен колан, като тежестта за установяване на тези обстоятелства е върху страната, която твърди, че е налице съпричиняване – в случая от застрахователя.

От изследваният механизъм на ПТП се установява, че ищцата при реализиране на пътния инцидент, довел до причиняване на телесни увреди, е пътувала на предна дясна седалка, но липсват каквито и да е доказателства, че ищцата е била без поставен предпазен колан. Напротив – заключението на комплексната съдебно – автотехническа експертиза е, че контузията в областта на *** е получена в резултат от действието на твърд тъп предмет, какъвто представлява и поставен обезопасителен колан.

На следващо място – ответникът не е доказал по безспорен начин, а не с вероятност - като предположение, че и с поставен предпазен колан ищцата не би получила същите увреждания. Изводите на двете самостоятелни експертизи /съдебно-медицинската и комплексната съдебно – автотехническа експертизи/ изцяло съвпадат. Комплексната съдебно – автотехническа експертиза е категорична, че травматичните увреждания в областта на *** при пострадалата Д., са получени по механизмите на удар, огъване и усукване, съответно - контузията в областта на *** е получена в резултат от действието на твърд тъп предмет, какъвто представлява и поставен обезопасителен колан. Контузията в областта на *************, сочи за евентуален контакт на ************ или да е получено в резултат от действието на декоративни части от автомобила /*******************/.

Крайният извод на комплексната експертиза е, че разгледани в съвкупност по своят вид, морфологична характеристика и локализация отразените травматични увреждания биха могли да бъдат получени, както при поставен обезопасителен колан, така и без него, базирайки се на механизма на протичане на ПТП и деформациите на автомобила в конкретния случай.

При липсата на категорични доказателства, че ищцата е била без поставен предпазен колан, респ. на такива за наличието на причинно-следствена връзка между поведението на пострадалата и вредоносния резултат и конкретно, че интензивността на получените травми е щяла да бъде със значително по – лек характер, дори и да бе доказано непоставяне от ищцата на предпазен колан при пътуване с лекия автомобил на виновния за произшествието водач, то съдът приема, че липсва принос от страна на пострадалата по см. на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Водачът на автомобила е единствен причинител на този деликт, тъй като изцяло във възможностите му е било да предотврати удара на МПС в металния стълб, ако не бе игнорирал основното си задължение по 20, ал. 1 и 2 от ЗДвП. Затова в причинно-следствената верига не следва да се включва поведение на самата пострадала, респ. и поведението на ищцата не може да се отчита в някаква степен с този на водача или като самостоятелен причинен фактор за причинените й телесни увреди по см. на чл. 51, ал. 2 ЗЗД.

С оглед гореизложеното, възражението за съпричиняване е неоснователно и липсва основание за намаляване на осн. чл. 51, ал. 2 от ЗЗД на определеното на ищцата обезщетение за неимуществени вреди в размер на 60 000 лв.

По претенцията за лихви:

На осн.чл.493, ал.1, т.5 КЗ застрахователят следва да покрие спрямо увреденото лице отговорността на делинквента за дължимата лихва за забава от датата на предявяване на претенцията от увреденото лице, а след изтичане на срока по чл.496, ал.1 КЗ и при липса на произнасяне и плащане на обезщетение от застрахователя, дължи законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди за собствената си забава. В случая ищцата е сезирала ответника-застраховател с искане за заплащане на обезщетение на *** г. и като взе предвид, че в срока по чл. 496, ал.