Решение № 9247 от 01.06.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9247 гр. София, 01.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20221110131898 по описа за 2022 година Производството е образувано по предявен от П. М. Л. срещу /адрес/ осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал.1,пред.3 от ЗЗД, за сумата в размер на 1 049,16 лева, представляваща главница за получена от ответника сума при отпаднало основание за това.

В исковото молба ищецът твърди, че с решение № 386/17.03.2022г., постановено по гр.д. № 20214430106573, РС-П. е признал за установено, че ищецът не дължи на ответника, сумите за които е издаден изп.лист по ч.гр.д. № 4436/2011г. по описа на РС-П. и за събирането на които е образувано изп.д. № 692/2021г. по описа на ЧСИ Т.К., с рег.

№ *** в КЧСИ, с район на действие, районна на ОС-П..

Съдебното решение влязло в сила на 10.04.2022г.

1

Преди постановяване на решението обаче ЧСИ в хода на изп.д. № 2021***0400692 наложил запори по банковите сметки на ищеца, като въз основа на наложените запори от сметката на ищеца в Българо Американска кредитна банка били извършени два превода към ЧСИ – на 15.12.2021г. сума в размер на 498,13 лева и на 09.02.2022г. сума в размер на 701,75 лева, като сумите били преведени в полза на взискателя. След влизане в сила на решението, постановено по гр.д. № 6573/2021г., ищецът изпратил покана до ответника за доброволно възстановяване на сумите, признати от съда за недължими, като не последвал отговор и плащане, поради и което ищецът намира, че за него е налице правен интерес от предявяване на иска за възстановяване на процесните суми, като дадени на отпаднало основание.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който иска се оспорва по основание и размер.

Твърди, че преди постановяване на решението, ищецът бил уведомен, че ответника е цесионер по договор за цесия от 15.05.2015г., с който вземането му било прехвърлено, поради и което за него било налице основание за събиране на вземането.Моли за отхвърляне на иска.

В съдебно заседание ищецът П. М. Л., редовно призован, не се явява лично, представлява се от адвокат Д., който поддържа исковата молба и моли за уважаване на исковете.

2

В съдебно заседание ответникът /адрес/, редовно призован, не изпраща представител.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото писмени доказателства и като ги обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл.

235 ГПК и по свое вътрешно убеждение на основание чл. 12 ГПК приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Съдът с протоколно определение от 14.03.2023г. е отделил като безспорно и ненуждаещо се от доказване осъществяването на следните релевантни за спора факти и обстоятелства, а именно, че с Решение № 386/17.03.2022г., постановено по гр.д. № 6573/2021г. по описа на РС – П. е признато за установено в отношенията между страните, че П. М. Л. не дължи на ответника сумите, за които е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 4436/2011г. по описа на РСП., и за събирането на които е образувано изп.д. № 692/2021г. по описа на ЧСИ Т.К., с рег. № *** в КЧСИ, с район на действие, районна на ОС-П., както и че решението е влязло в сила на 08.04.2022г.

Установява се от приетото по делото изп.д. № 692/2021г. по описа на ЧСИ Т.К., че след образуване на изпълнителното делото с взискател ответникът на 28.07.2021г. е наложен запор върху банковите сметки на ищеца в „Българо-американска кредитна банка“ АД, като 3 с писмо с изх.№ 2-8549-В/06.08.2021г. банката, като трето задължено лице е признала вземането. От приетото платежно нареждане на л.79-80 по делото е видно, че от Банката, като трето задължено лице по смисъла на чл. 508 от ГПК е извършен превод в полза на ЧСИ в размер на 498,13 лева, а на дата 17.03.2022г. 701,75 лева. От тях е преведена на взискателя сумата в размер на 1049,16 лева.

По гореустановеното съдът прави следните правни изводи:

Съобразно прокламирания с разпоредбата на чл. 55, ал 3 от ЗЗД принцип на справедливостта, ответникът дължи връщане на престацията на отпаднало основание, тъй като с решението постановено по гр.д. № 6573/2021г. по описа на РС-П. със сила на присъдено нещо е призната недължимостта на сумите по изпълнителния лист, като задържането на сумите би довело до неоснователно обогатяване на ответника за сметка на ищеца. За доказване на иска с правно основание чл. 55, ал.1, пред.3 от ЗЗД, в доказателствена тежест на ищеца бе да докаже предаване на сумата и отпадане на основанието за дължимостта й, а в доказателствена тежест на ответника бе да докаже основание за задържане на сумата.

Ищецът доказа при условията на пълно и главно доказване осъществяването на релевантните за спора факти и обстоятелства, а именно превод на сумата в полза на ответника и отпадане с обратна сила на основанието за 4 предаването й. Ответникът не доказа основание за задържане на сумата.

По гореизложеното съдът намира, че така предявения иск с правно основание чл. 55, ал.1, пред.3 от ЗЗД е основателен и като такъв следва да бъде уважен.

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК право на разноски се поражда в полза на ищеца. Така на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 374,00 лева, съобразно представения списък за разноски по чл. 80 от ГПК.

Водим от горното, Съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА /адрес/, ЕИК ************* ДА ЗАПЛАТИ на П. М. Л., ЕГН **********, сумата в размер на 1 049,16 лева, получена на отпаднало основание, поради постановяване на решение № 386/17.03.2022г., постановено по гр.д. № 6573/2021г. по описа на РС – П., с което е признато за установено в отношенията между страните, че П. М. Л. не дължи на ответника сумите, за които е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 4436/2011г. по описа на РСП., влязло в сила на 08.04.2022г., и за събирането на които е 5 било образувано изп.д. № 692/2021г. по описа на ЧСИ Т.К., с рег. № *** в КЧСИ, с район на действие, районна на ОС-П..

ОСЪЖДА /адрес/, ЕИК ************* ДА ЗАПЛАТИ на П. М. Л., ЕГН **********, сумата в размер на 374,00 лева, деловодни разноски на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването на препис от същото на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6