Решение № 206 от 12.10.2026, Окръжен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 206 гр. Габрово, 12.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Полина Пенкова

Членове:

Галина Косева

Кремена Големанова при участието на секретаря Милкана Ив. Шаханова Балтиева като разгледа докладваното от Полина Пенкова Въззивно гражданско дело № 20264200500319 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „ВИВА КРЕДИТ“АД срещу постановеното решение по гр.д.№1710/2025г. в частта, с която е отхвърлен насрещният иск.

В жалбата се излагат доводи , че неправилно е прието, че насрещният иск е неоснователен, тъй като е предявен на договорно основание, а не на основание чл.23 ЗПК.

С оглед уважаване на иска за недействителност на договора за потребителски кредит , потребителя връща само чистата стойност на кредита. В тази хипотеза съдебната практика е приела, че е допустимо предявен на договорно основание иск да бъде уважен на основание чл.23 ЗПК до размер на чистата стойност на кредита, ако съдът е приел, че договорът за кредит е недействителен по смисъла на чл.22 ЗПК.

Претендира се за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната му част и уважаване на насрещния иск за сумата от 818,07 евро / 1600 лв./, ведно със законните последици.

В подадения от насрещната страна писмен отговор въззивната жалба е оспорена като неоснователна.

Въззивният съд , като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от страните доводи, прие за установено следното:

Предмет на въззивно обжалване е постановеното решение по гр.д.№1710/2025 1 г. на РС-Габрово в частта, с която е отхвърлен насрещният иск на "ВИВА КРЕДИТ" АД, ЕИК: 207343548 против К. Х. Г., за заплащане на сумата от 818.07 евро /осемстотин и осемнадесет евро и седем цента/, представляващи равностойността на 1600.00 лева, ведно със законната лихва считано от 06.11.2025г. ,на осн. чл. 240 във вр. с чл. 79 ал.1 от ЗЗД, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН. В частта ,с която е уважен предявеният иск от К. Х. Г. за прогласяване за нищожен Договор за паричен заем от 01.11.2024 г., сключен в качеството й на кредитополучател с "Вива кредит" АД, в качеството му на кредитодател, решението не е обжалвано и е влязло в сила.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част.

За да отхвърли насрещния иск на "ВИВА КРЕДИТ" АД първоинстанционният съд е приел, че за да бъде уважен иск с основание чл. 240 от ЗЗД вр.чл. 79 от ЗЗД, е необходимо да се установи съществуването на валидна облигационна връзка между страните по правоотношението, а в случая такава връзка не е налице, доколкото сключеният между „Вива Кредит“ АД и К. Х. Г. договор за паричен заем от 01.11.2024 г. е нищожен. Поради това и насрещният иск с основание чл. чл. 240 от ЗЗД чл. 79 от ЗЗД , е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Кредиторът „Вива Кредит“ АД би могъл да претендира заплащането на главницата по Договор за паричен заем в размер на 1600 лева на основание чл. 55 от ЗЗД, респективно чл. 23 от ЗПК, който е частен случай на неоснователно обогатяване, какъвто иск по делото не е предявен.

По въпроса : Допустимо ли е предявен на договорно основание осъдителен иск за заплащане на дължими суми по договор за потребителски кредит да бъде уважен на осн. чл.23 ЗПК до размера на чистата стойност на кредита, при положение, че съдът е достигнал до извод за неговата недействителност, ВКС се е произнесъл с решение по т.д.№2024/2022г., І т.о. В него е прието ,че при установена от съда недействителност на договор за потребителски кредит, по предявения от кредитора осъдителен иск на договорно основание за заплащане на дължими суми по договора, с решението си съдът следва да установи, на осн. чл.23 ЗПК, дължимата сума по приетия за недействителен договор и да уважи иска до размера на чистата стойност на кредита, без лихва или други разходи по кредита, като не е необходимо вземането за чистата стойност на кредита да бъде предявено с иск на извъндоговорно основание по чл. 55 ЗЗД. В този смисъл е и установената съдебна практика - р № 72 от 4.03.2026 г. на ВКС по т. д. № 1640/2025 г., I т. о. и др.

С предявения по настоящото дело в първоинстанционното производство насрещен иск кредиторът „Вива кредит“АД е претендирал заплащане на дължимата главница от 1600лв. по договора за паричен заем, сключен на 01.11.2024 г. с длъжника К. Г..

В случая при установената недействителност на процесния договор за потребителски кредит и с оглед представените доказателства, от които се установява ,че чистата стойност на кредита е 1600лв., като не се твърди и не се установява кредитополучателят К. Г. да е извършила плащания по договора, предявеният насрещен иск за сумата от 1600лв. с равностойност 818,07 евро следва да бъде уважен на основание чл.23 ЗПП .

2

В практиката на СЕС: по дело С-565/12, дело С-520/21 , и на ВКС /р.№129 по т.д.№630/2023г., І т.о/ се приема, че при преценка реалния възпиращ ефект на санкцията, предвидена в националната правна уредба , имаща за цел транспониране на чл.23 от Директива 2008/48/ЕО – в случая чл.23 ЗПК, трябва да се сравнят, при обстоятелствата по делото, сумите, които кредиторът би получил като възнаграждение по кредита в хипотезата, в която е спазил изискванията на закона / в случаячл.22 ЗПК/, със сумите като се приложи санкцията / в случая по чл.23 от ЗПК/. Не може да се приеме, че санкцията от изгубване на договорната лихва ще има реално възпиращ ефект, ако се окаже отслабена поради факта, че прилагането на лихва в законоустановения размер може да компенсира действието на подобна санкция. Принципът на пропорционалност би бил нарушен , ако кредитната институция би имала право да иска от потребителя обезщетение , надхвърлящо връщането на паричните средства ,предоставени за изпълнение на договора. Също така в решение по дело С-520/21 на СЕС е прието, че при обявяване на договора за недействителен , чл.6, §1 и чл.7, ;1 от Директива 93/13/ЕИО относно неравноправните клаузи в потребителските договори следва да се тълкува в смисъл, че не допускат съдебна практика по тълкуване на националното право , според която кредитната институция има право да иска от потребителя обезщетение, надхвърлящо връщането на паричните средства, предоставени за изпълнение на този договор , както и плащането на законна лихва за забава, считано от поканата за плащане.

От данните по делото се установява, че договорната лихва по процесния договор е общо в размер на 164,85 лева. При съпоставяне с размера на законната лихва върху чистата стойност на кредита – върху сумата от 1600лв., начислена от подаване на насрещната искова молба на 06.11.2025г. до окончателното изплащане на сумата / към момента такова плащане не е извършено/, то с присъждането на такава сумата , която кредиторът ще получи в резултата на прилагане на санкцията по чл.23 ЗПК, ще бъде в негова полза , като приложената санкция , поради неизпълнение от кредитора на изискванията на ЗПК при сключване на процесния договор , няма да има реално възпиращ ефект и няма да мотивира кредитора да измени практиката си при сключване на договори за потребителски кредит. С оглед на това в случая в полза на кредитора не следва да се присъжда законна лихва върху чистата стойност на дължимата на основание чл.23 от ЗПК сума от 1600лв. / с равностойност 818,07 евро/, считано от предявяване на насрещния иск – от 06.11.2025г.

По изложените съображения първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с която е отхвърлен насрещният иск ,предявен от "ВИВА КРЕДИТ" АД, ЕИК: 207343548 против К. Х. Г., за заплащане на сумата от 818.07 евро , представляващи равностойността на 1600.00 лева и се уважи в тази част като се присъди на ищеца по насрещния иск , на основание чл.23 ЗПК, сумата от сумата от 818.07 евро /1600лв./ - чистата стойност на кредита. В останалата отхвърлителна част – за присъждане на законна лихва върху тази сума ,считано от 06.11.2025г. първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.

3

За първоинстанционното и въззивно производство не следва да се присъждат разноски на жалбоподателя „Вива Кредит „АД за насрещния иск, тъй като вземането, което се претендира по насрещния иск, произтича от признатия от съда за изцяло недействителен, на осн. чл.22 ЗПК, договор за потребителски кредит, а присъждането на сумата от 1600лв. с равностойност 818,07 евро е при приложение на разпоредбата на чл.23 ЗПК. С оглед на това възлагането в тежест на потребителя на направени от кредитора разноски по насрещния иск , би било в противоречие с принципа на ефективност , тъй като може да възпре потребителя да упражни предоставеното от Директива 93/13 право на ефективен съдебен контрол върху договора за потребителски кредит.

На ответницата по въззивната жалба не следва да се присъждат разноски за въззивното производство предвид изхода на спора. За първоинстанционното производство съдът е присъдил на основание чл.38,ал.2 ЗА разноски за осъщественото от пълномощника й адв.Ю. Г. процесуално представителство по насрещния иск в размер на 235,19 евро. В тази част решението следва да бъде отменено, тъй като такива не са дължими при уважаване на насрещния иск с присъждане на чистата стойност по кредита от 1600лв. с равностойност 818,07 евро . При този изход на спора по насрещния иск , отхвърлянето на претенцията за законна лихва от датата на предявяването му 06.11.2025 г. не обосновава дължимост на разноски на ответника по насрещния иск, включително такива по чл.38,ал.2 ЗА на процесуалния му представител , тъй като не се касае за самостоятелно предявен иск по чл.86 ЗЗД, като претенцията за присъждане на законна лихва от датата на предявяване на насрещния иск не е самостоятелен иск, няма цена на иска, не се дължи държавна такса и при отхвърлянето на тази претенция, не се поражда право на ответника да претендира разноски съразмерно отхвърлената част.

На основание изложеното, въззивният съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение №133 от 16.04.2026 г. по гр.д.№1710/2025 г. на РС-Габрово в ЧАСТТА ,с която е отхвърлен насрещният иск на "ВИВА КРЕДИТ" АД, ЕИК: 207343548 против К. Х. Г., за заплащане на сумата от 818.07 евро /осемстотин и осемнадесет евро и седем цента/, представляваща равностойността на 1600.00 лева и в частта ,с която "ВИВА КРЕДИТ" АД, ЕИК: 207343548 е осъден да заплати на основание чл.38,ал.2 ЗА на адв. Ю. О.

Г. сумата над 289,61 евро до размер на 524,80 евро - за разликата от 235,19 евро , вместо което постанови:

ОСЪЖДА К. Х. Г., ЕГН: **********, с адрес ** да заплати на "ВИВА КРЕДИТ" АД, ЕИК: 207343548, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Люлин”, ж.к.”Люлин”, бул.”Джавахарлал Неру” № 28, бл. „Силвър център”, ет.2, офис 73Г сумата от 818.07 евро / равностойността на 1600лв. /- чистата стойност на кредита по договора за паричен заем № 6092419 от 01.11.2024 г.

ПОТВЪРЖДАВА решение №133 от 16.04.2026 г. по гр.д.№1710/2025 г. на РС4 Габрово в останалата обжалвана ЧАСТ ,с която е отхвърлен насрещният иск на "ВИВА КРЕДИТ" АД, ЕИК: 207343548 за присъждане на законна лихва върху сумата от 818.07 евро / равностойността на 1600лв./, считано от 06.11.2025г.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5