Акт от 08.03.2018, Районен съд - Сливен

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 194

08.03.2018 г., гр. Сливен

В ИМЕТО

НА НАРОДА

СЛИВЕНСКИ

РАЙОНЕН СЪД

VІ-ти ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на трети ноември

2017г., в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:МИНЧО МИНЕВ. секретар: Т. И. прокурор: като разгледа докладваното от СЪДИЯ

МИНЧО МИЯ. гр. дело № 256 по описа за 2015 година, за да се произнесе, съобрази следното:

В исковата си молба П. М. П. твърди, че по наследство от М. П. П. притежава недвижими имоти в м.“Добрев рът“ в землището на гр.Сливен. Твърди също, че наследодателите му, в т.ч. и дядо му, са притежавали документи за правото на собственост върху тях, но с времето те били изгубени. В по-ново време се снабдил с нотариален акт /констативен/ за единия от тях- № 272008 с площ 1 179дка и построените в него къща с площ 28кв.м. и сграда с друго предназначение, с площ 162кв.м.-ТЕПАВИЦА и още две сгради с площ от по 12 кв.м. За другия имот обаче, който описва с № 272009, с площ 2 120кв.м., с НТП „Овощна градина“, останал без легитимиращ го документ. Узнал, че същия е бил възстановен, с решение на Общинска служба „Земеделие“-Сливен от 2004г., при това в стари реални граници, на община Сливен и последната именно била вписана като негов собственик през 2006г. в кадастралните карта и регистри, по които той вече се индивидуализира с идентификатор 67338. 301.175.

В опит да го върне в патримониума си обжалвал решението на административния орган, но съда прекратил производството като недопустимо, като му указал, че пътя за защита е исков граждански процес, по претенция с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК във вр. с чл.108 от ЗС. Точно с такъв иск се обръща той към съда, а след предприети и в хода на делото от него процесуални действия, претенцията му е съда с решението си да признае по отношение на община Сливен, че той именно е собственик на поземления имот с идентификатор 67338. 301.175. Позовава се на изтекла в негова полза придобивна давност- чрез явно и несмущавано владение, осъществявано както от самия него, така и от наследодателите му – баща му и дядо му.

На ответната страна бе връчен препис от исковата молба, която в своевременно депозирания писмен отговор оспорва предявения иск. Процесуалният й представител навежда както правоизклюващо възражение - с твърдението, че всъщност общината е собственик на недвижимия имот, така и правопрепятстващо- с твърдението, че нито ищеца, нито пък негов наследодател е придобивал правото на собственост върху него. Ответникът излага и съображения за недопустимост на положителния установителен иск на П..

Съдът, след като обсъди всички събрани по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

През 1948г. от

Главна дирекция на обществените сгради, пътищата..... е издадено проекторазрешително, М. П. П. *** да инсталира водна тепавица- съществуваща, край Сливен, „Асеновското дефиле“, на 6км. от града.

Видно от документа, представляващ лист №9 от материалите по делото- Протокол, на 02.04.1948г. е издадено и разрешение за инсталирането. От него се установява и че тепавицата е стара, съществуваща, при това „от незапомнени години“, вкл. и преди влизането в сила на Нар.закон за У.И.З. Състои се от две дървени тепавици; две водни колела и една дървена бара; сградата й е иззидана изцяло от камъни. Страница втора от документа носи и друга информация- че М. П. П. е доказал пред административния орган, с документ- удостоверение, издадено му от общината, че е собственик на тепавицата от 30 години.

Този мъж е починал на 21.09.1978г. и за свои наследници е оставил сина си П.М.П. и дъщеря си Е. М. К.- удостоверение за наследници изх.№ 9400-10154/ 27.05.2014г.

Приживе обаче, на 31.07.1971г. е подал, чрез председателя на Сливенски градски народен съвет, до нотариус при Сливенския народен съд, молба-декларация с искане да бъде признат за собственик, на основание осъществено давностно владение, на недвижими имоти: тепавица, находяща се на река „Колешница“ в землището на гр.Сливен, отстояща на 6км. от града, по шосето Сливен -Е. , с построени жилищни и стопански сгради на около 300кв.м. една бара и празно място около 1дка, както и на прасковена- овощна градина, от 2 дка или общо застроено и незастроено място 3дка и 3ара, при граници:

... и И. М.; „Добрев Ръд“ и река

„Колешница“.

С решение от

11.05.1972г. по гр.д.№ 1610/1972г. СлРС е отхвърлил - като неоснователен, предявения от няколко лица- С. , П., В. и

И. П. и М. И. ова против М. П. П. ***, иск за делба на недв.имот- тепавица с 3.5дка овощна градина, находящи се в землището на гр.Сливен, местност „Колишница“, „Асеновско дефиле.“ През 1980г. е съставен констативен нотариален акт- 45, том ІІІ, дело 778 на Сливенски нароен съдия, с който П.М.П. е признат за собственик на тепавица, намираща се в м.“Колишница“ в землището на гр.Сливен, заедно с градината, в която е построена, с площ 1 000кв.м., от които 320кв.м. застроени. Индивидуализира се и със следните граници: река, Колишница и физическо лице.

С решение №

842/ 22.11.2004г. Общинска служба по земеделие-Сливен възстановява на община Сливен, в съществуващи /възстановими/ стари реални граници, правото на собственост върху пасище/мера от 5.839дка в м.“Добрев рът“, имот № 301172 и овощна градина с площ 2.123дка в същата местност, представляваща имот № 301175.

За граница на последния е посочена „жилищна територия на М. П. П.“.

За втория от тези имоти, Службата по кадастър – Сливен е издала скица № 15-101785/ 10.04.2014г., в която за негов собственик е отбелязана община Сливен, а като придобивно основание- решение на поземлена комисия по чл.14 ал.1, т.1 от ЗСПЗЗЗ/ чл.18ж ал.1 от ППЗСПЗЗ/. 18 от 14.01. Същите обстоятелства са отразени и в скицата, издадена през 2016г.- № 15-147.

Решението на административния орган е атакувано пред съда- от П.М.П.. Жалбата му обаче е оставена без разглеждане- като недопустима- с определение № 1810/23.06.2014г. по гр.д.№ 2862/2014г. на СлРС- с аргумента, че не е бил страна в административното производство, в което е поставен обжалвания акт.

Впрочем, цитираните данни съда сне от решението, представляващо лист № 63 от материалите по делото. Част от доказателствения материал е и друго решение на ОСЗ- Сливен, със същия номер и от същата дата: 842/ 22.11.2004г.- това е документа, представляващ л.№77 от делото. В него е записано, че на община Сливен всъщност се възстановяват земи по чл.19 от ЗСПЗЗ; те се намират също в местността „Добрев рът“, като онзи с площ 5.839дка е индивидуализиран с № 272010, а този с площ 2.120дка- с № 272009. Обстоятелството, че последния представлява земя по чл.19 от ЗСПЗЗ е записано и в документа, наречен „Пълна история на имот № 272009 към 02.02.2016г.“

На 25.11.2004г.

Общинска служба „Земеделие и гори“ е издала скица № ф02202 за поземлен имот с № 272008, в землището на гр.Сливен, м.“Добрев рът“, с площ 1.179дка. Имотът е индивидуализиран и с граници, които са: широколистна гора- имот № 272006, собственост на наследниците на С. Д. П.- от север; широколистна гора- имот №

272007, собственост на Т. Й. У.- от изток и овощна градина- имот № 272009, собственост на община Сливен, а същевременно и с неустановен собственик- от запад. За собственици на поземления имот с № 272008 и площ 1.179дка са записани П.М.П., с ЕГН **********- по нот.акт №45/1980г. и М. П. П., с ЕГН: **********- по нот.акт № 72/1990г. Отразено е също, че в него се намират няколко сгради: две къщи- площ съотв. 28 и 20кв.м. и три сгради с друго предназначение- едната с площ 162кв.м.; другата- с площ 12кв.м. и последната- 21кв.м.

От извадката от регистъра на земеделските земи, гори и земи в Горския фонд, землището на гр.Сливен, наречена „Пълна история на имот № 000175 към 23.05.2014г.“ се установява, че имот с № 000175 представлява част от Вилна зона на гр. Сливен и имот по §4 от ЗСПЗЗ.

На 25.11.2004г.

Общинска служба „Земеделие и гори“ е издала и скица № ф02203 за поземлен имот с № 272009, в землището на гр.Сливен, м.“Добрев рът“, с площ 2.120дка. Имотът се индивидуализира и със следните граници: широколистна гора- имот № 272006, собственост на наследниците на С. Д. П.и жилищен терен- имот № 272008, собственост на П.М.П. и др. За собственик на поземления имот с № 272009 и площ

2.120дка е записана община Сливен.

С документа изх.№ 369/ 12.02.2015г. ОСЗ-Сливен удостоверява обстоятелството, че в кадастралната карта на гр.Сливен фигурира имот, собственост на община Сливен, представляващ земя по чл.19 от ЗСПЗЗ, с имотен № 272009, представляващ овощна градина с площ 2.120дка.

Нищо по-различно, от коментираните по-горе обстоятелства, не се установява от документите, представляващи преписка, изпратена от ОСЗ-Сливен, по уважено доказателствено искане на ответника по делото, по чл.192 от ГПК. Всъщност, видно от протокол № 842/ 22.11.2004г., на проведено на тази дата заседание на ОСЗ-Сливен, е взето решение за обособяване на определени терени като земи по чл.19 от ЗСПЗЗ.

На 07.01.2016г. от община Сливен е съставен Акт № 3395 за частна общинска собственост, за поземления имот с площ 2122кв.м. и № 272009, който понастоящем се индивидуализира с идентификатор ***.

Събрани бяха и гласни доказателствени средства- чрез разпита на свидетелите А. К. Я. и Н. Д. Ф.. От показанията им съда приема, че бащата на ищеца – М.П., наричан от свидетелите бай М., е притежавал, поне от 50-те години на миналия век, недв. имот в землището на местността „Колишница“, сега наричана „Добрев рът“, който е представлявал овощна градина с бара и тепавица. Също, че след смъртта му сина му П.П. е продължил да обработва имота, в т.ч. и да се грижи за функционирането на барата, вкл. и понастоящем /поне до преди две-три години/. Тъй като и двамата свидетели описват недвусмислено и по сходен начин този имот- овощна градина с бара и тепавица, както и защото го „разпознаха“ и посочиха на предявената им от съда скица № 15-101785 от 10.04.2014г. на СГКК- Сливен съда приема, че понастоящем той представлява имоти с идентификатори *** и ***, като сградите на тепавицата и барата се намират във втория. От същата скица съда установи, по предходен план номера на имота с идентификатор *** е 272.9.

От показанията на свидетелите съда установи и че местоположението, формата и границите на имота на П.е запазена от 50-те година на ХХ-ти век и до сега, като последните освен гора, собственост на фамилията П., са само вада и река. Също, че около 1970г. за този имот между споменатите две фамилии е възникнал съдебен спор, разрешен в полза на П..

Всички тези свидетелски показания съда кредитира- тъй като не са дадени от заинтересовани от изхода на делото лица; лисват други доказателствени средства в това производство, които да ги опровергават, а пък те установяват сходна фактическа обстановка, която при това се подкрепя и от останал събран в хода на съдебното дирене доказателствен материал, сред който напр. и книгата на Х.

Х.- „Вадите, тепавиците, барите и водениците на Сливен“. За съда не е ясно кога точно са правени проучванията от това лице, но книгата е издадена през 1994г. Това е една от причините съда да я приеме като писмено доказателствено средство, въпреки решителното противопоставяне на процесуалния представител на ответната страна.

Съдията-докладчик се ръководеше от факта, че след като е издадена още през 1994г., тя не е нарочно създадена за целите на настоящото дело, а всъщност по-скоро има белезите на случаен документ /за делото, а не въобще/. Така също, тя е специализирано издание точно за вещите, обектите, представляващи заглавието й- вади, бари, тепавици и воденици в Сливен. И още- както автора й отбелязва в увода, неговата цел е била „ … да проучи, издири и сбере в едно спомените на потомствени тепавичари и бараджии, знаещи нещо за вадите, тепавиците, барите и водениците и т.н. Постарах се да проуча максимално документалната база на Околийския държавен архив и Околийския исторически музей в Сливен относно абаджийството и съпътстващите го дейности -тепавичарство, бараджийство и бояджийство.... В труда правя опит схематично да представя разположението и посоката на вадите, текли по Асеновското, Селишкото и Новоселското дефилета, продължението им през града и разположените по тях бари, тепавици, дараци и воденици. Ползвах лични впечатления от началото на 30-те години и най-вече събраните от мен писмени сведения на стари сливенски граждани, потомствени и настоящи тепавичари, бараджии и воденичари. С някои от тях съм обхождал много пъти трите сливенски дефилета, където са били разположени значителен брой от водениците и зеленчуковите градини. Маркирах по възможност точното разположение на изчезнали и действащи в момента бари и тепавици и т.н.”.