Решение № 3 от 26.02.2025, Окръжен съд - Кърджали
- Съд
- Окръжен съд - Кърджали
- Дело
- Търговско дело 95/2024
- Вид
- Решение № 3
- Подписан
- 26.02.2025
- В сила
- 09.04.2025
- Състав
- Невена Калинова Калинова
Цитирани разпоредби
- чл.223, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.300 · Граждански процесуален кодекс
- чл.367, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.37 · Закон за правната помощ
- чл. 557, ал. 1, т. 2, б. "а" · Кодекс за застраховането
- чл.558, ал.5 · Кодекс за застраховането
- чл.558, ал.7 · Кодекс за застраховането
- чл. 342, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл.78а · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№3 гр. К., 26.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – К. в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Невена К. КА.нова при участието на секретаря Красимира Хр. Боюклиева като разгледа докладваното от Невена К. КА.нова Търговско дело № 20245100900095 по описа за 2024 година
Делото е образувано по искова молба, с която ищецът Г. ф. гр.С., представляван от изпълнителните си директори М. К. и С. С., чрез упълномощен юрисконсулт, предявява срещу С. Ф. М. от с.О., общ.К., обл.К. осъдителен иск по чл.558, ал.7, вр. чл.557, ал.1, т.2, б„а“ от КЗ за парично вземане от 55 776.33 лв., произтичащо от заплатено от ищеца на увредения обезщетение за неимуществени и имуществени вреди от ПТП, причинено от ответника на 27.08.2019г. в гр.К., при управление на МПС без сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Ищецът твърди, че паричното вземане от 55 776.33 лв. произтича от заплатено от ищеца на увредения обезщетение за неимуществени и имуществени вреди от ПТП, причинено от ответника на 27.08.2019г. в гр.К., при управление на МПС без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Излага твърдения, че за осъщественото от ответника деяние е нА.це влязла в сила присъда N 26005 по НОХД N 87/2020 г. по описа на РС-К., задължителна съгласно чл.300 от ГПК за гражданските съдилища, разглеждащи гражданскоправните последици от деянието относно неговото извършване, противоправността на деянието и виновността на дееца. Поради същото срещу ищеца са предявени искове от пострадА.я М. А. А., по който като трето лице е привлечен делинквентът С. Ф. М., обвързан от мотивите на постановените по образуваното дело решения – решение N 30 по гр.д. N 213/2022г. по описа на ОС-К. и решение N 198 по в.гр.д. N 455/2023г. по описа на Апелативен съд-Пловдив, въз основа на които ищецът изплатил общо сумата от 55 776.33 лв., представляваща 1 обезщетения за неимуществени и имуществени вреди, законни лихви и разноски по водените дела. Ищецът релевира, че на основание чл.558, ал.7 от КЗ с изплащане на обезщетението встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното обезщетение и лихви, както и разходите за определянето и изплащането му, поради което моли ответникът да бъде осъден да му заплати сумата 55 776.33 лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска на 29.11.2024г. до окончателното му изплащане, както и разноските по делото.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника С. Ф. М..
В съдебно заседание ищецът Г. ф. гр.С. не се представлява, поддържа предявения иск с писмено становище чрез представител по пълномощие, моли за уважаването му и претендира разноски по делото, в т.ч. и юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание ответникът С. Ф. М. не се явява и не се представлява.
Окръжният съд като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема следното:
В изпълнение на възложената на ищеца доказателствена тежест за подлежащите на установяване обстоятелства, на които се основава иска и пораждащи регресното право на ищеца от ответника, а именно настъпило ПТП, причинено от ответника като водач, който управлява МПС без задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ и при нарушаване на правилата за движение, в резултат на което са причинени неимуществени и имуществени щети, изплатени от ищеца на увреденото лице, от ангажираните от ищеца писмени доказателства се установява следното:
С присъда N 260005/15.09.2020 г., постановена по НОХД N 877/2020 г. по описа на РС – К., влязла в законна сила на 01.10.2020 г., С. Ф. М. е признат за виновен в извършване на престъпление по 343, ал. 1, б. „б“ във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, вр. чл.78а НК за това, че на 27.08.2019 г. в гр. К., при управление на лек автомобил, марка „Ф.”, модел „Г.“ с държавен контролен номер N ********, нарушил правилата за движение, установени в ЗДвП и допуснал настъпване на ПТП, при което на М. А. М.
ЕГН ********** от с. З., община К., област К., като пешеходец, пресичащ пътното платно, са били причинили следните средни телесни повреди: открито счупване на двете кости на дясната подбедрица, довели до трайно затрудняване движението на десния крак, счупване на малкия пищял на лявата подбедрица в долния му край, довело до трайно затрудняване на движението на левия крак.
Така постановената присъда е задължителна съгласно чл. 300 от ГПК за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дА. е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. В производството по предявени от увреденото лице М. А. М. ЕГН ********** от с. З., 2 община К., област К., срещу Г. ф. гр.С. искове за неимуществени и имуществени вреди, по причина, че делинквентът С. Ф. М. е управлявал на 27.08.2019 г. горепосоченото МПС с ДК N ******* без да има активна застраховка „Гражданска отговорност“, е прието, че съгласно чл.300 от ГПК са установени деецът, деянието /процесното ПТП/, неговата противоправност, причинната връзка и вината, като исковете на основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ от Кодекса за застраховането са уважени за сумата 42 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, както и за сумата 794.50 лв. обезщетение за имуществени вреди, ведно със законна лихва от 16.08.2022г., в резултат на настъпилото на 27.08.2019 ПТП, причинени виновно от С.
Ф. М. при управление на лек автомобил „Ф. Г.“ с ДК N *******, без сключена вА.дна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, като за първоинстанционното и въззивното производство, в което като трето лице помагач на страната на ответника Г. ф. гр.С. е привлечен С. Ф. М., Г. ф. е осъден да заплати разноски от общо 9 183.30 лв./5 326.62 лв. в първоинстанционното производство и 3 856.68 лв. във въззивното производство/. Или общо съгласно постановените в двете производства решение N 30/13.03.2023 г., постановено по гр. д. N 213/2022 г. по описа на ОС – К., изменено с решение N 198/20.11.2023 г., постановено по в.гр. д. N 455/2023 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив, влязло в сила като необжалвано по касационен ред, Г. ф. е осъден да заплати сумата 51 977.80 лв., без присъдената законна лихва, като въз основа на същите решения такава е изплатена в общ размер от 3 398.53 лв. /1 492.64 лв. + 1 905.89 лв./. Така общо платените от Г. ф. гр.С. суми, въз основа на осъждането му по-горе, възлизат на 55 376.30 лв.
Следователно, с оглед на настъпило ПТП, причинено от ответника като водач, който управлява МПС без задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ и при нарушаване на правилата за движение, са изплатени на увреденото лице от ищеца обезщетения за неимуществени и имуществени вреди съгласно влязла в сила присъда от 15.09.2020г. по НОХД N 87/2020 г. по описа на РС-К., задължителна съгласно чл.300 от ГПК за гражданските съдилища, разглеждащи гражданскоправните последици от деянието, относно това, дА. е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, както и съгласно влязло в сила решение N 30/13.03.2023г. по гр.д. N 213/2022г. по описа на ОС-К., изм. с решение N 198 /20.11.2023г. по в.гр.д. N 455/2023г. по описа на Апелативен съд-Пловдив, в производството по предявени искове по чл.557, ал.1, т.2, б „а“, вр. чл.558, ал.5 от КЗ. В последното ответникът С. Ф.
М. като трето привлечено лице помагач на страната на Г. ф. гр.С. е обвързан от установеното в постановеното решение и не може да оспорва сумите по решението съгласно чл.223, ал.1 и ал.2, изр. 1-во от ГПК. Общо изплатените от ответника Г. ф. гр.С. в размер на 55 376.33 лв. суми са за обезщетения на пострадА.я за неимуществени вреди, имуществени вреди и законни лихви, както и за разноски по водене на делата, за което в съответствие с присъденото са представени доказателства 3 към исковата молба, които не са оспорени в настоящото производство, в което Г. ф. гр.С. е ищец, а третото привлечено лице е ответник.
При изплащане на обезщетение на увреденото лице в посочената от ищеца хипотеза, същият се суброгира в правата на увредения и има право да упражни регресното си вземане спрямо длъжника, до размера на изплатеното обезщетение и лихви, както и разходите за определянето и изплащането му съгласно чл.558, ал.7 от КЗ, при което предявеният иск е основателен и доказан до сумата в размер на 55 376.33 лв., ведно със законната лихва от предявяване на иска на 29.11.2024г. до окончателното изплащане на сумата, като за разликата над тази сума и до пълния му предявен размер от 55 776.33 лв. подлежи на отхвърляне. В случая, в исковата молба са посочени и разходи, които не са възложени в тежест на ищеца с посочените по-горе съдебни решения, при което с оглед оспорване от последния на заявеното от увредения вземане за обезщетение, обусловило провеждане на съдебно производство по искове по чл.557, ал.1, т.2, б „а“, вр. чл.558, ал.5 от КЗ, като разходи за определянето му следва да се приемат тези, които се основават на уважената претенция, защото именно те имат по своята същност имат характер на необходими разходи за определяне на вземането по смисъла на чл.558, ал.7 от КЗ – арг. и от чл.223, ал.1 от ГПК.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ищецът има право на направените по делото разноски съразмерно на уважената част от иска, от които 2 215.05 лв. за държавна такса и 536 лв за юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл.78, ал.8 от ГПК по реда на чл.37 от ЗПП и чл.25, ал.2, вр. ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ, които разноски се възложат в тежест на ответника.
Мотивиран от горното, Окръжният съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. Ф. М. с ЕГН **********, с.О., общ.К., обл.К. да заплати на Г. ф., Булстат: **********, гр.С., ул.Г. И. N *, ет.*, сумата 55 376.33 лв., ведно със законната лихва от предявяване на иска на 29.11.2024г. до окончателното изплащане на сумата, представляваща изплатено от Г. ф. обезщетение и лихви на увреденото лице М. А. М.
ЕГН ********** от с. З., община К., област К., както и изплатени разходи за определяне на обезщетението съгласно влязло в сила решение N 30/13.03.2023 г., постановено по гр. д. N 213/2022 г. по описа на ОС – К., изменено с решение N 198/20.11.2023 г., постановено по в.гр. д. N 455/2023 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част, за разликата над сумата 55 376.33 лв. до пълния му предявен размер от 55 776.33 лв.
ОСЪЖДА С. Ф. М. с ЕГН **********, с.О., общ.К., обл.К. да заплати на Г. ф., 4
Булстат: **********, гр.С., ул.Г. И. N *, ет.*, сумата 2 751.05 лв., представляваща разноски по делото, от която 2 215.05 лв. за държавна такса и 536 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд –Пловдив, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – К.: _______________________
5