Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 230 от 23.03.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 4773/2025
Вид
Решение № 230
Подписан
23.03.2026
В сила
23.03.2026
Състав
Мирослава Тодорова, Христинка Колева, Иво Юриев Хинов

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 230 гр. София, 23.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО III ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: М.а Т.

Членове:

Христинка Колева

Иво Юр. Хинов при участието на секретаря Нели Н. Драндарова Гаврилова в присъствието на прокурора С. Н. Х. като разгледа докладваното от М.а Т. Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251100604773 по описа за 2025 година

Производството е по реда на глава XXI НПК.

С присъда от 14.05.2025 г. по НОХД № 16556/2022 г. на СРС, 115 състав, е признал подсъдимия С. Д. Н. за виновен в това, че на 16.07.2022 г., около 22:30 часа, в гр. София, по ул. „3********, с посока на движение от ул. „Метковец“ към бул. „Георги Панчев“, управлява МПС марка „БМВ“, модел „Х5“, а рег. № ********, с концентрация на алкохол в кръвта си над 0.5 на хиляда, а именно 1.75 промила на хиляда, установено по надлежния ред, с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с № ARNJ00-20, проба № 2183, съгласно Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, издадена от министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието (обн., ДВ бр. 61 от 28.07.2017г., в сила от 29.09.2017г., изм. и доп. ДВ бр. 81 от 02.10.2018г.), чл. 6, ал. 9, като деянието е извършено, след като подсъдимият е осъден с влязло в сила определение за одобряване на споразумение от 20.01.2021 г. за деяние по чл. 343б, ал. 1 НК, а именно – по н.о.х.д. № 10775/2020 г. на СРС-НО, 104 състав, поради което и на основание чл.

343б, ал. 2 вр. ал. 1 НК и чл. 54, ал. 1 НК му е наложил наказание лишаване от свобода в размер на 1 година и 6 месеца при първоначален строг режим на изтърпяване на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „в“ от ЗИНЗС, както и наказание глоба в размер на 800 лева.

С присъдата районният съд е признал подсъдимия С. Д. Н. за виновен и в това, че на 16.07.2022 г., около 22:30 часа, в гр. София, по ул. ********, с посока на движение от ул. „Метковец“ към бул. „Георги Панчев“, е управлявал МПС марка 1

„БМВ“, модел „Х5“, с рег. № ********, без свидетелство за управление на МПС в едногодишен срок от наказанието му по административен ред за управление на МПС без свидетелство за управление на МПС с Наказателно постановление № 22-4332008102/05.05.2022г., издадено от Началника на група АНД при СДВР, връчено на 25.05.2022 г. и влязло в законна сила на 9.06.2022 г., поради което и на основание чл.

343в, ал. 2 вр. ал. 1 НК и чл. 54, ал. 1 НК му е наложил наказание лишаване от свобода в размер на 1 година и 2 месеца при първоначален общ режим на изтърпяване на наказанието на основание чл. 57, ал. 1 т. 3 от ЗИНЗС и наказание „глоба“ в размер на 600 лева.

На основание чл. 23, ал. 1 НК на подсъдимия С. Д. Н. е наложено едно общо най-тежко наказание лишаване от свобода в размер на 1 година и 6 месеца при първоначален строг режим на изтърпяване на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „в“ ЗИНЗС.

На основание чл. 23, ал. 3 НК към определеното най-тежко наказание лишаване от свобода в размер на 1 година и 6 месеца е присъединено наказание глоба в размер на 800 лева.

На основание чл. 68, ал. 1 НК е приведено в изпълнение наказание лишаване от свобода за срок от 9 месеца, наложено по н.о.х.д. № 10775/2020 г. по описа на СРСНО, 104 състав при първоначален строг режим на изтърпяване на основание чл. 57, ал.

1, т. 2, б. „в“ ЗИНЗС.

Срещу присъдата е постъпила въззивна жалба, депозирана от защитника на подсъдимия, в която се твърди, че присъдата е неправилна. Направено е искане присъдата да бъде отменена и да бъде постановена нова, с която да се признае подсъдимият за невиновен и да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение. На първо място се излагат доводи за допуснати съществени процесуални нарушения, свързани с презумпцията за невиновност и тежестта на доказване. На следващо място се твърди, че допуснатите процесуални нарушения при събирането на доказателствата са довели и до нарушаване на материалния закон, тъй като изводите на съда за съставомерност нямат доказателствена опора. Не се правят искания за събиране на нови доказателства.

В съдебно заседание въззивният съд по реда на чл. 327 НПК е преценил, че за правилното изясняване на делото не се налага провеждане на въззивно съдебно следствие, като събраните в първоинстанционното производство доказателства позволяват правилното му решаване.

В откритото съдебно заседание прокурорът оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа, че районният съд е постановил правилна и законосъобразна присъда, която почива изцяло на наличната по делото доказателствена съвкупност.

Защитникът на подс. С. Н. поддържа изцяло въззивната си жалба. Излага доводи, че първоинстанционната присъда е неправилна, защото не е доказано по безспорен начин авторството на деянието, тъй като полицейските служители не са възприели пряко и непосредствено подсъдимият да управлява МПС. Твърди, че не са събрани конкретни гласни и писмени доказателства, които да утвърдят по несъмнен начин авторството на деянието. По отношение на деянието по чл. 343в НК защитникът твърди, че наказателното постановление не е било връчено лично на подзащитния му на 25.05.2022г., за да е влязло в сила на 9.06.2022 г., защото подписът не бил положен лично от подсъдимия.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като съобрази изложените от страните доводи 2 и сам служебно провери изцяло правилността на първоинстанционната присъда съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намери за установено следното.

Жалбата е неоснователна.

За да постанови присъдата си, първоинстанционният съд е събрал всички относими към предмета на делото доказателства чрез гласните доказателствени средства – показанията на свидетелите Н.Г. П. (от съдебното следствие и приобщените по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 НПК от досъдебното производство), Н.С.С. (от съдебното следствие и приобщените по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 НПК от досъдебното производство), С.А.В. (от съдебното следствие и приобщените по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 НПК от досъдебното производство), С.К.Т. (от съдебното следствие и приобщените по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 НПК от досъдебното производство), Й.И.Й., В.Г.И.; писмените доказателства: извлечение от памет на техническо средство „Алкотест Дрегер“, с фабричен № ARNJ00-20 и проба № 2183, талон за медицинско изследване, АУАН, НП, справка за собственост на лек автомобил, справка за съдимост, справка-картон на водача, както и чрез заключението на съдебно-техническата експертиза.

Въззивният съд след собствен комплексен анализ на всички събрани по делото доказателства намира, че установената фактическа обстановка от районния съд е обоснована и почива на вярна и добросъвестна интерпретация на събраните по делото доказателства, анализирани в тяхната съвкупност, като по същество се свежда до следното.

Подсъдимият С. Д. Н. е роден на ******** г. в гр. София, осъждан е, с основно образование, безработен, ЕГН **********.

Подс. Н. не е правоспособен водач на моторно превозно средство (МПС) и не притежава свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС).

С наказателно постановление № 22-4332-008102/05.05.2022 г. подсъдимият Н. бил санкциониран за нарушение на разпоредбата на чл. 150 от Закон за движението по пътищата (ЗДвП) – за това, че управлявал МПС без да е правоспособен водач.

Наказателното постановление било връчено на подс. Н. на 25.05.2025 г. лично, което той удостоверил с подписа си. Наказателното постановление не било обжалвано и придобило стабилитет на 9.06.2022 г.

Подс. Н. е осъждан с влязло в сила на 20.01.2021 г. определение за одобряване на споразумение за престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК на наказание лишаване от свобода в размер на девет месеца, изпълнението на което е отложено на основание чл.

66, ал. 1 от НК с изпитателен срок от 3 години по н.о.х.д. № 10775/2020 на СРС-НО, 104 ти състав.

На 16.07.2022 г., около 22:30 часа, в гр. София, св. В.И. и св. Й.Й. забелязали подс. Н. да управлява с висока скорост лек автомобил, марка „БМВ“, модел „Х5“, с рег. № ******** по ул. „3******** с посока на движение от ул. „Метковец“ към бул.

„Георги Панчев“. Св. И. и св. Й. познавали подсъдимия и го разпознали без затруднения. На св. В.И. било известно, че подсъдимият е употребил алкохол и тъй като преценил, че управлението на автомобила от подсъдимия представлява опасност за останалите участници в движението, първо се опитал безуспешно да го спре, а след това подал сигнал на телефон 112.

По подадения сигнал на място бил изпратен полицейски екип от 3 РУ-СДВР, в чийто състав били св. С.Т. и св. С.В.. Полицейските служители провели разговор със 3 св. И., който и на тях съобщил, че подс. Н. управлява автомобила си марка „БМВ“, модел „Х5“, с рег. № ******** с висока скорост. Полицейските служители установили, че автомобилът се движи по ул. „318-та“ и го спрели за проверка. В хода на проверката те поискали от подс. Н. да представи документ за самоличност и усетили, че от него се носи силен мирис на алкохол.

Св. Т. и св. В. подали информация до оперативната дежурна част на 3 РУ-СДВР и поискали на място да бъде изпратен екип на ОПП-СДВР, който да окаже съдействие и да изпробва подс. Н. за употреба на алкохол. На място пристигнал екип на ОППСДВР, в чийто състав били св. Н. П. и св. Н.С.. П. и С. изпробвали подс. Н. за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с № ARNJ00-20.

При извършване на теста от техническото средство била генерирана проба с № 2183, която отчела наличие на алкохол в кръвта, като отчетеното количество било 1,75 промила на хиляда. От техническото средство била генерирана също и разпечатка за извършената проба. На подс. Н. бил издаден талон за изследване с № 07816 с направление за УМБАЛ „Св. Анна“, докъдето бил придружен от св. Т. и В., но подс. Н. отказал да даде кръвна проба.

В хода на проверката било установено, че подс. Н. е управлявал МПС, без да притежава свидетелство за правоуправление, след като вече е бил санкциониран за същото административно нарушение с влязлото в законна сила наказателно постановление № 22-4332-008102/ 05.05.2022г. на 9.06.2022 г.

Въззивният съд констатира, че първоинстанционната присъда е постановена при напълно изяснена фактическа обстановка, а при обсъждане на доказателствената съвкупност не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да налагат отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане в първата инстанция.

След собствен пълен анализ на всички събрани по делото доказателства въззивният съд не откри основания за ревизиране на приетата от първия съд фактология, която е изяснена съобразно точния смисъл на доказателствените материали, без да са допуснати логически грешки при обсъждането им и превратно тълкуване. Всъщност доказателствата са еднопосочни и логически съответни едно на друго, поради което не са налице и противоречия, които изискват обсъждането им поотделно. Въззивният съдебен състав изцяло споделя анализа на доказателствата от страна на проверявания съд, поради което не се налага, за да бъде ясно вътрешното му убеждение, да повтаря цялостния доказателствен анализ, а следва да даде отговор на възраженията, изложени във въззивната жалба.

На първо място въззивният съд намира за неоснователни възраженията на защитата относно необосноваността на присъдата за това, че подсъдимият е управлявал автомобила. Този факт несъмнено се изяснява от съвкупното оценка на следните обстоятелства, разгледани в логическата им връзка и последователност: свидетелите И. и Й. познават подсъдимия и са видели непосредствено преди полицейската проверка, че именно той управлява лекия автомобил и преценили движението му с висока скорост представлява опасност за останалите участници на пътя; от заключението на съдебнотехническата експертиза на аудиозаписа с обаждането на св. И. до тел. 112 се изяснява, че св. И. е знаел, че подсъдимият е употребил алкохол и наркотици; св. Й. е категоричен, че автомобилът е минал покрай него с висока скорост и той 4 видял, че подсъдимият е водачът, като също така непосредствено е видял, че след спирането на автомобила от полицейските служители подсъдимият е слязъл от превозното средство; полицейските служители св. С.Т. и св. С.В. в приобщените им показания от досъдебното производство, изясняват, че са възприели непосредствено както движението на лекия автомобил по ул. „318-та“, така и подсъдимия като негов водач, когато автомобилът бил спрян за проверка .