Определение № 1024 от 25.11.2025, Окръжен съд - Добрич

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1024 гр. гр. Добрич, 25.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Диана Г. Дякова

Членове:

Жечка Н. Маргенова Томова

Станимир Т. А. като разгледа докладваното от Станимир Т. А. Въззивно гражданско дело № 20243200500724 по описа за 2024 година и, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството по в.гр. дело № 724/2024 г. по описа на Добричкия окръжен съд е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна жалба с вх. рег. № 12783/28.06.2024 год. и уточняваща молба с рег. № 13950/16.07.2024 г., подадени от И. В. Г. с ЕГН **********, с адрес: град Д., ул. *** срещу решение № 470/31.05.2024 г. на Добричкия районен съд по гр. дело № 2291/2022 г., в частта с която е отхвърлени предявените от въззивницата срещу Д. В. Г. с ЕГН **********, с адрес: град Д., ул. ***, обективно съединени искове, както следва: иск с правно основание по чл. 109 от ЗС, за осъждане на ответницата да премахне изградената от нея преграда в тунел, преминаващ през сграда с идент. № ***, находяща се в гр. Д., ул. ***, водещ до имота на ищцата от 100 кв.м. идеални части от дворно място с площ от 401 кв.м., съставляващо ПИ с идент. № ***, находящо се в гр. Д., ул.

***, с номер по предходен план 2904, кв. 545, парцел ХI, и да възстанови състоянието на имота преди нарушението, като неоснователен; иск с правно основание по чл. 31, ал. 2 от ЗС, за осъждане на ответницата да заплати на въззивницата И. В. Г. сумата от 1 500 лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползването на собствения имот - 100 кв.м. идеални части от дворно място, съставляващо ПИ с идент. № ***, находящ се в гр.

Д., ул. ***, дължимо за периода от 22.02.2022 г. до 05.08.2022 г., като неоснователен. Съдът е осъдил И. В. Г. да заплати на Д. В. Г. сторените по делото разноски в размер на 3 230, 60 лева.

В частта, в която Добричкия районен съд е признал за установено по предявения от И. В. Г. срещу Д. В. Г. иск с правно основание по чл. 124 от ГПК, че ищцата е собственик на 100 кв.м. идеални части от недвижим имот с площ от 401 кв.м., представляващ дворно място, съставляващо ПИ с идент. № 1

***, находящ се в гр. Д., ул. ***, с номер по предходен план 2904, кв. 545, парцел ХI, решение № 470/31.05.2024 г. по гр. дело № 2291/2022 г. не е обжалвано от страните.

Предмет на въззивното производство е и постъпилата частна жалба с рег. № 12509/25.06.2024 г., подадена от И. В. Г. срещу посоченото по-горе решение, в частта, с която Добричкият районен съд е прекратил производството по гр. дело № 2291/2022 г. по отношение на предявения от И.

В. Г. срещу Д. В. Г. иск с правно основание по чл. 124 от ГПК, за признаване за установено, че ищцата е собственик на сграда с площ от 56 кв.м., с кадастрален идентификатор № ***, построена в недвижим имот с площ от 401 кв.м., представляващ дворно място, съставляващо ПИ с кадастрален идентификатор № ***, находящ се в гр. Д., ул. ***, с номер по предходен план 2904, кв. 545, парцел ХI, поради недопустимост на иска.

С определение № 92 от 14.02.2025 г. Добричкият окръжен съд е намерил, че частна жалба с рег. № 12509/25.06.2024 г. е нередовна, доколкото петитумът й е неясен и несъответен, както на оспорвания съдебен акт, така и на изложените в мотивната част съображения, т.е. не отговаря на изискването на чл. 275, ал. 2 от ГПК вр. с чл. 260, т. 4 от ГПК, да се посочи в какво се състои искането, доколкото в жалбата се съдържа оплакване относно възприетото от ДРС разбиране за недопустимост на заявената претенция, поради липсата на обект – процесната сграда, която е била съборена преди образуване на първоинстанционното производство. В тази връзка Добричкият окръжен съд е оставил без движение производството по въззивно гражданско дело № 724/2024 г. по описа на Добричкия окръжен съд, като е указал на въззивницата И. В. Г. в едноседмичен срок от получаване препис от определението да отстрани следните нередовности на подадената от нея частна жалба с рег. № 12509/25.06.2024 г., а именно: Да уточни в какво се състои искането й (чл. 260, т. 4 от ГПК), по отношение на обжалваното съдебно решение в посочената по-горе част, като приведе в единство петитума на частната жалба с изложените в мотивната част на същата съображения, относно заявеното в жалбата трансформиране на правото на собственост върху посочената сграда в право на строеж върху притежаваните идеални части от поземления имот.

С молба с вх. № 1797/19.03.2025 г. И. Г., чрез упълномощения адвокат М.

С. от АК – гр. Добрич, е поискала от съда да отмени решение № 470/31.05.2024 г. на Добричкия районен съд по гр. дело № 2291/2022 г. в частта, с която Добричкият районен съд е прекратил производството по делото в частта на предявения иск от И. В. Г. срещу Д. В. Г. за признаване за установено, че притежава вещно право на строеж на сграда с площ от 56 кв.м., с идентификатор № ***, построена в недвижим имот с площ от 401 кв.м., представляващ дворно място, съставляващо ПИ с идентификатор № ***, находящ се в гр. Д., ул. ***, с номер по предходен план 2904, кв. 545, парцел ХI, за погинала вследствие разрушаване едноетажна жилищна 2 сграда, находяща се в гр. Д., ул. ***, застроена на 56 кв.м., поради недопустимост на иска, като вместо това се постанови съдебен акт, с който да се уважи предявения установителен иск.

Съдът е приел, че с посочената молба не са изпълнени дадените на страната указания по редовността на частната жалба, поради което с определение № 427/30.05.2025 г. по в.гр. дело № 724/2024 г. е върнал посочената частна жалба, подадена от И. В. Г..

Със същото определение ДОС е спрял, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, производството по в.гр.д.№ 724/2024 г. в частта, образувана по въззивна жалба с вх. рег. № 12783/28.06.2024 год., и в частта, образувано по частна жалба с рег. № 20455/25.10.2024 г., и двете подадени от И. В. Г. с ЕГН **********, с адрес: град Д., ул. ***, до приключване с влязъл в сила акт на производството по частна жалба с рег. № 12509/25.06.2024 г., подадена от И.

В. Г. с ЕГН **********, с адрес: град Д., ул. ***.

С определение № 619/10.09.2025 г. по въззивно частно гражданско дело № 470/2025 г. Варненският апелативен съд е отменил определение № 427/30.05.2025г по в.гр. дело № 724/2024 г. на Окръжен съд - Добрич в частта му, с която е върната частната жалба вх. № 12509/25.06.2024 г., подадена от И.

В. Г. с ЕГН **********, срещу решение на Районен съд - Добрич № 470/31.05.2024 г. по гр. дело № 2291/2022 г. в частта, с която е прекратил производството по делото по предявения от И. В. Г. срещу Д. В. Г. иск за признаване за установено, че ищцата е собственик на сграда с площ от 56 кв.м., с кадастрален идентификатор ***, построена в дворно място с площ от 401 кв.м., съставляващо ПИ с идентификатор ***, находящ се в гр. Д., ул. ***, поради недопустимост на иска, на осн.чл. 124 ГПК. Със същото определение съдът е върнал делото на Окръжен съд Добрич за произнасяне по частната жалба вх. № 12509/25.06.2024 г. на И. В. Г. срещу решение на Районен съд - Добрич № 470/31.05.2024 г. по гр. дело № 2291/2022 г. в частта, с която е прекратил производството по делото по иска на И. В. Г. срещу Д. В. Г. иск за признаване за установено, че ищцата е собственик на сграда с площ от 56кв.м., идентификатор № ***, построена в дворно място с площ от 401 кв.м., съставляващо ПИ с идентификатор ***, находящ се в гр. Д. ул. ***, поради недопустимост на иска, на осн. чл. 124 от ГПК.

В тази връзка предмет на настоящото производство е частна жалба с вх.

№ 12509/25.06.2024 г., подадена от И. В. Г..

В изследваната частна жалба въззивницата настоява, че въпреки погиването на жилищната сграда с кадастрален идентификатор ***, правото на строеж, с което тя, в качеството й на собственик на 100 кв.м. идеални части от недвижим имот с площ от 401 кв.м., представляващ дворно място, съставляващо ПИ с идент. № ***, разполага й дава правото да изгради отново сграда в същия ПИ, което право не е ограничено по закон със срок. Придобивайки идеална част от дворното 3 място, върху което е построена процесната сграда, която е била „умишлено съборена от Л. А.“, въззивницата е придобила и правото на строеж върху същия поземлен имот. Предвид изложеното се настоява, че районният съд вместо да прекрати производството по делото в тази част, е следвало да признае съществуването на процесната сграда, построена от въззивницата, като с погиването й за И. Г. е останало правото на строеж върху притежаваното дворно място.

Според И. В. Г. въпреки погиването на жилищната сграда, правото й на строеж не се е погасило и тя като носител на това право може отново да я изгради, като това право не е ограничено със срок. В тази връзка според частния жалбоподател районният съд е следвало да признае съществуването на процесната сграда, като с погиването й е останало правото на строеж върху притежаваното дворно място. В уточняващата молба И. Г. сочи, че е налице: трансформиране на правото на собственост върху посочената сграда в право на строеж върху притежаваните идеални части на поземления имот, като формулирания петитум е: Да се отмени първоинстанционното решение, в частта на постановеното с него определение, с което съдът е прекратил производството в частта на предявения иск за признаване за установено, че ищцата притежава вещно право на строеж на сграда с площ от 56 кв.м., с идентификатор ***, построена в недвижим имот с площ от 401 кв.м., представляващ дворно място, съставляващо ПИ с идентификатор ***, находящ се в гр. Д., ул. ***, с номер по предходен план 2904, кв. 545, парцел ХI, за погинала вследствие разрушаване едноетажна жилищна сграда, находяща се в гр. Д., ул. ***, застроена на 56 кв.м., поради недопустимост на иска, като вместо него се „да се уважи предявеният установителен иск“.

В срока за отговор насрещната страна Д. В. Г. оспорва частната жалба като неоснователна. Излагат се съображения за правилност и законосъобразност на обжалваното определение, като се изтъкват аргументи в подкрепа на извода за липсата на годен обект на право на собственост и затова се погасява възможността за неговата правна защита, тъй като без вещта не може да съществува и право на собственост. Налице е, според въззиваемата, вътрешно противоречие и неяснота, както в обстоятелствената част на частната жалба и уточняващата молба, така и в техния петитум. Сочи се, че не са изложени твърдения относно придобивния способ, касаещ правото на строеж на И. Г. върху поземлен имот с идентификатор № ***, респ. кога и по какъв начин е реализирано това право на строеж.

Добричкият окръжен съд като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок от активно легитимирана страна, разполагаща с правен интерес да иска отмяна на неизгодно за нея определение, и срещу подлежащ на обжалване акт. С 4 посоченото по-горе определение на Апелативен съд – Варна въззивният съд е приел, че частна жалба вх. № 12509/25.06.2024 г. на И. Г. не страда от пороци, обуславящи нейната недопустимост и затова няма основание за връщането й, поради което настоящият състав на съда дължи произнасяне по съществото на същата. Разгледана по същество обсъжданата частна жалба е неоснователна.

Производството по гр. дело № 2291/2022 г. по описа на Добрички районен съд е образувано по искова молба на И. В. Г. с ЕГН ********** от град Д., ул. ***, с която срещу Д. В. Г. с ЕГН ********** от град Д., ул. ***, е предявен иск да бъде признато за установено, че ищцата е собственик на 100 кв.м. идеални части от недвижим имот с площ от 401 кв.м., представляващ дворно място, съставляващо ПИ с идентификатор ***, находящ се в гр. Д., ул. ***, с номер по предходен план 2904, кв. 545, парцел ХI, ведно с построената в имота сграда с площ от 56 кв.м., с идентификатор ***.

В условията на кумулативно обективно съединяване е предявен и иск ответницата да бъде осъдена да преустанови неоснователните действия спрямо описания имот, като премахне изградената от нея преграда в тунел, преминаващ през имота на ответницата с идентификатор ***, находящ се в гр. Д., ул. ***, водещ до имота на ищцата, като възстанови състоянието на имота преди нарушението, както и иск, с който ищцата иска ответницата да бъде осъдена да заплати сумата от 1 500 лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползването на собствения имот - 100 кв.м. идеални части от недвижим имот, представляващ дворно място, съставляващо ПИ с идентификатор ***, находящ се в гр. Д., ул. ***, за периода от 22.02.2022 г. до 05.08.2022 г., ведно с лихвата за забава от предявяване на исковата молба до окончателно плащане на сумата.