Определение № 563 от 19.07.2023, Върховен касационен съд
- Съд
- Върховен касационен съд
- Дело
- Касационно частно търговско дело 677/2023
- Вид
- Определение № 563
- Подписан
- 19.07.2023
- В сила
- 19.07.2023
- Състав
- Бонка Йонкова, Петя Хорозова, Иванка Ангелова
Цитирани разпоредби
- чл. 102з, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 262, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 262, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 275, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 284, ал. 3, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 285, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 286, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 563 гр. София, 19.07.2023 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Бонка Йонкова
Членове:
Петя Хорозова
Иванка Ангелова като разгледа докладваното от Петя Хорозова Частно касационно търговско дело № 20238003900677 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид:
Производството по делото е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на РОК СОЛИД ЕООД, чрез процесуален пълномощник, срещу разпореждане № 1531 от 15.12.2022 г. по в. т. д. № 231/2022 г. по описа на АС – Варна, с което на основание чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК е върната касационна жалба на частния жалбоподател срещу постановеното по делото решение № 243 от 22.07.2022 г.
В частната жалба се сочи, че обжалваното разпореждане е неправилно – твърди се, че дадените указания по администрирането на касационната жалба са били изпълнени, а в случай, че не са били представени преписи от жалбата, това е следвало да бъде указано изрично или съдът да поиска да бъде внесена дължимата държавна такса за изготвяне на преписи по чл. 102з, ал. 3 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, изхожда от легитимирано лице и е насочена против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
1
За да постанови обжалвания съдебен акт, съдът е съобразил, че с разпореждане № 1326/02.11.2022 г. е оставил без движение касационна жалба вх. № 6654/28.10.2022 г. за отстраняване на множество конкретно посочени нередовности. Препис от това разпореждане е редовно връчен на касатора на 22.11.2022 г., като в законоустановения едноседмичен срок нередовностите са били отстранени частично – представено е изложение на основанията за допускане на касационно обжалване с препис за насрещната страна и доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса, но не е бил представен препис от касационната жалба. Поради това, че пороците на касационната жалба не са били поправени в пълнота, съдът е преценил, че същата подлежи на връщане, на основание чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК, в какъвто смисъл са били и дадените с разпореждането от 02.11.2022 г. указания за последиците от неизпълнението.
Обжалваното разпореждане е правилно и следва да се потвърди, по следните съображения:
Видно от надлежно връченото разпореждане № 1326/02.11.2022 г., на жалбоподателя изрично е указано в едноседмичен срок да представи препис от касационната жалба за връчване на насрещната страна, съгласно изискването на чл. 284, ал. 3, т. 2 ГПК, както и е предупреден, че при липса на изпълнение на указанията в цялост и в срок касационната жалба ще бъде върната. Безспорно жалбоподателят не е отстранил горния недостатък, а оплакването, че не са му давани подобни указания, противоречи на данните по делото. Неоснователни са и доводите в частната жалба за приложимост на правилото на чл. 102з, ал. 3 ГПК, доколкото в конкретния случай касационната жалба не е била подадена електронно, а чрез пощенски оператор.
Трайна е практиката на ВКС, че частичното неизпълнение на указанията по чл. 285, ал. 1 ГПК или по чл. 262, ал. 1 ГПК също има за последица връщането на жалбата, съобразно разпоредбите на чл. 286, ал. 1, т.
2 и чл. 262, ал. 2 ГПК (вж. определения по ч. т. д. № 2391/2015 г., ч. т. д. № 2044/2015 г., ч. т. д. № 303/2018 г., ч.т.д. № 603/2023 г., всички на ІІ т. о. на ВКС).
Предвид изложеното обжалваният съдебен акт се явява обоснован и постановен в съответствие с процесуалния закон, поради което и съставът на 2
Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 1531 от 15.12.2022 г. по в. т. д. № 231/2022 г. по описа на АС – Варна.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3