Решение № 49 от 28.01.2026, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 49 гр. София, 28.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлана Калинова

Членове:

Гълъбина Генчева

Наталия Неделчева при участието на секретаря Нели Й. Първанова като разгледа докладваното от Гълъбина Генчева Касационно гражданско дело № 20248002103270 по описа за 2024 година

Производството е по чл.290 и чл.274, ал.1, т.2, вр. чл. 248, ал.3 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Б. Т. Б. срещу решение № 249 от 06.03.2024 г. по в. гр. д. № 1770/2023 г. на Софийски апелативен съд, постановено по иск с правно основание чл.49 ЗЗД за причинени неимуществени вреди от обидни и клеветнически публикации, както и по частна жалба на насрещната страна „Струга 6“ ЕООД срещу определението по чл.248 ГПК № 1260 от 22.05.2024 г. по същото дело.

Касаторът Б. Т. Б. поддържа, че въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, като не кредитирал показанията на свидетелите, излагайки единствено формалното съображение, че те са заинтересувани от изхода на делото. Мотивите на съда били откъслечни, без връзки между отделните логически компоненти, без логическа последователност, която да позволи да се проследят разсъжденията и изводите на въззивния състав. Решаващият извод на въззивния съд не бил свързан с предходните разсъждения.

Съдебният състав не направил разграничение между обида и клевета, неправилни били изводите му относно позоваване на предходни публикации.

Ответникът „Струга 6“ ЕООД оспорва жалбата. Счита, че тя е неоснователна.

С определение № 3574 от 08.07.2025 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса дали при статия с невярно и позорящо /клеветническо/ съдържание, в която авторът/издателят не се е позовал изрично на публикувана по-рано статия на друг автор/издател, издателят носи 1 отговорност.

По поставения въпрос съставът на ВКС приема следното:

В решение № 253 от 29.01.2014 г. по гр. д. № 1251/2012 г. на ВКС, III-то г. о., се приема следното: „ Във връзка с отговорността за вреди от изнесеното в печатни произведения следва да се разграничават хипотезите, в зависимост от това дали става въпрос за първоначална статия, дали става въпрос за статия, в която авторът/издателят изрично се е позовал на публикувана по-рано статия от друг автор/издател, съответно дали съдържанието на статията е обидно или клеветническо. Когато съдържанието на статията съдържа фактически твърдения, които се квалифицират като клевета и публикацията е първа по ред, издателят носи отговорност, защото е следвало да провери достоверността на информацията съобразно правилата на добрата журналистическа практика. Когато става въпрос за статия, в която авторът/издателят изрично се е позовал на публикувана по-рано статия от друг автор/издател, вторият издател не може да носи отговорност за това, че се е доверил на добросъвестността на първия. Липсва ли обаче такова позоваване, следва да се прилагат общите правила. В тези случаи авторът поднася информацията от свое име и поради това носи отговорност, защото е следвало сам да провери достоверността й съобразно правилата на добрата журналистическа практика преди публикуването. Без значение за ангажиране отговорността на издателя е въпросът дали статията е първа или последваща и дали във втория случай има позоваване на предходна публикация в случаите, когато съдържанието на статията съдържа обиди. Наличието на обиди е очевидно, не се налага проверка за установяването им и разпространението им е противоправно. При наличието на обиди отговаря всеки от издателите, респективно авторите, доколкото засягат неблагоприятно адресата.

Тази практика следва да намери приложение и по настоящото дело.

По съществото на касационната жалба:

С обжалваното решение № 249 от 06.03.2024 г. по в. гр. д. № 1770/2023 г. на Софийския апелативен съд, след частична отмяна на решение № 260294 от 14.02.2023 г. по гр. д. № 14837/2019 г. на Софийски градски съд, е отхвърлен предявеният от Б. Т. Б. срещу „Труд Медиа“ ЕООД, с променено фирмено наименование в хода на първоинстанционното производство на „СТРУГА 6“ ЕООД, иск по чл.49 ЗЗД за сумата от 5 000 лв., представляваща обезщетение на неимуществени вреди, претърпени от обиди и клеветнически твърдения в публикации в електронния информационен сайт „trud.bg“ на 27.06.2017 г.; 25.07.2017 г. и на 06.02.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 06.02.2019 г. Първоинстанционното решение е потвърдено в останалата обжалвана част, в която искът за вреди е бил отхвърлен за разликата над 5 000 лв. до пълния предявен размер от 26 000 лв. и за публикацията от 15.08.2017 г.

Въззивният съд е приел следното:

Статията от 27.06.2017 г. е със заглавие „21 крадени милиона се въртят около Троян, май“. В нея е посочено, че „Обирджията на века П. М. от Троян е осъден на 15 години затвор, както и да върне откраднатите от „Алфа Банк България“ пари в размер на 21. 5 милиона лева, на която бил главен касиер. В статията е посочено, че „П. М. има сестра, която се казва Т. Б. и е 2 съпруга на скандално известния бизнесмен от Троян Б. Б., свързван с името на И. К. и кръговете около него. Именно Б. се възползвал от всички видове приватизационни сделки, като на безценица придобил множество имоти през годините на прехода. Сред най-сладките придобивки на Б. е троянското предприятие „Балканска звезда“ ЕООД, което е произвеждало електродвигатели. На 14.11.2003 г. Общински съвет - Троян гласува да бъде продадено тогавашното общинско предприятие „Балканска звезда“ ЕООД за цена от 190 800 лева, цената на един апартамент в Троян. За купувач е обявен „Индустриален център Искър“ АД, като скрит собственик на това дружество е Б. Б.. Към настоящия момент управител на центъра е сестрата на Б. Б. (г-жа К. по мъж, видно от Търговския регистър), която на свой ред е назначила Б. за управител на „Балканска звезда“. Предприятието било приватизирано и закупено от „Индустриален център Искър“ АД, на което дружество ищецът бил скрит собственик, впоследствие назначен от своята сестра за управител на „Балканска звезда“.

Какво общо имат „Елпром Харманли“ АД и „Балканска звезда“ ЕООД? Синът на Б. – Т. Б., е управител на „Елпром Харманли“ АД, като дружеството е придобито по време на масовата приватизация, както и други активи по същия особен начин....... Истинският реформатор Б.

Б. показа, че е такъв и подкрепя новоизлюпените соросоидски партии в България. Остана да разберем дали „Балканска звезда“ в лицето на Б. Б. финансират протестърите, като искат падането на Главния прокурор и свалянето на правителството, пише Троян Прес. От там задават и въпроса дали собственик на „Балканска звезда“ не е финансирал протеста пред Съдебната плата. Дали пък милионите, откраднати от М., не се въртят някъде из Троян? Би било интересно Икономическа полиция, а защо не и прокуратурата, да огледат задълбочено бизнес делата в китния балкански град“.

На 25.07.2017 г. на сайта на ответника е публикувана статия със заглавие „Къде избяга П. М. с 21. 5 млн. ?“ с подзаглавие „Издирват бивш банков касиер, осъден на 15 г. затвор заради присвояване“. Съдържанието на статията не визира личността на ищеца.

Публикация от 15.08.2017 г. е със заглавие „Истината за Балканска звезда и Елпром Харманли“. Ответникът е публикувал статията по повод полученото писмо от Б. Б., което последният е определил като „право на отговор“. Коментарът на автора на статията е, че ищецът не е дал отговор на редица въпроси, поставени в статията от 28.06.2017 г. В същата публикация е изложено становище на инж. Е. за работата му в „Балканска звезда“, за прекратено правоотношение, за предмета на дейност на „Елпром Харманли“ и за емоционалните реакции на ищеца- „Изсмя се подло и щастливо, като да е било детска мечта... Започнах веднага след това в Елпром Троян, като получих всички съпътстващи заплахи, обиди, сплашвания и какво ли не от Б.. Нямате си за представа за какъв човек става въпрос, колко хора е унищожил и съсипал. Поради тази причина до сега мълчах, но преди близо седмица подадох сигнал в прокуратурата и полицията и ще говоря“.

На 06.02.2019 г. е публикувана последната статия със заглавие „Има ли умишлен фалит на фонда за масова приватизация „Св. Н.“ и с подзаглавие „Защо бе ликвидиран през 2011 г. и къде са активите днес?“. Статията дава информация за регистрацията на Национален приватизационен фонд „Св. Н.“ през 1996 г. и за определянето му като фонд на бившата Държавна Сигурност /ДС/ поради участието в управителното тяло на ген. Л. Г. и на други 3 лица с принадлежност към ДС и други разузнавателни и контраразузнавателни служби, за които има доказателства по делото. Статията дава информация, че: „Хиляди троянци с бонови книжки са станали акционери в НПФ „Св. Н.“, но не са получили дивиденти... НПФ „Св. Н.“ е приватизирал срещу бонови книжки активи за милиарди като „Химатех“ АД, „Д.

Д.“ (от 1998 г. „Елпром Харманли“), „Фименко“, „Индустриален център Искър“, „Индустриален Център Тракия“, „Балканска звезда“ и др. През 2011 г. Б. Б. решава да ликвидира фонда за масова приватизация „Индустриална холдингова Компания“ (Св. Н.), тъй като фондът е бил на загуба с 23 000 лева. Важно е да се отбележи, че фондът се издържа от разпределение на дивидент, какъвто години наред Б. не е разпределял, а оттам и фондът бил тласнат към фалит. За ликвидатор на фонда е бил избран Г. Б., който през 2012 г. приключил ликвидацията, за да може всички активи да се озоват при самия Б. Б. и жена му (Т. М.) Б., сестра на П. М., свързан с обира на „Алфа Банк“ отново през 2011 г. с над 21 млн. лева. Последната работа на П. М. била в „Химатех“ АД, собственост на Б.. Днес троянци – елпромци са без боновите си книжки. Днес Б. Б. фалира „Елма“ АД, фалира „Св. Н.“ /ИХК/, свързан е с обира на „Алфа Банк“ и всичко това пред нашите очи и за наша сметка“.

Съдът е посочил свързаните статии, послужили като основа на процесните публикации:

БАНКЕРЪ от 15.07.2011 г.; вестник „Троян 21“ – със статия „Защо уволниха инж. Т. Е.“ 12.11.2016 г.; статия от 15.06.2017 г.; статии на л. 57, л. 63, л. 68, л.87; на www. zarata. info от 11.12.2017 г. / л. 52/, който определя ищеца като скандален бизнесмен и самоопределил се като човек на ДС и с връзки в генералски среди; www. dnes. co. uk - л. 60; 7 DniBulgaria. bg л. 73 като сайт на 7 дни Медия Груп; Plovdiv media – л. 73 от 11.11.2018 г.

Прието е, че множество статии на различни местни и национални печатни медии с оценки за личността на ищеца, за неговите бизнес дела и за участието му в търговски дружества и в национален приватизационен фонд, както и взаимоотношенията му с други публични личности от политиката и бизнеса, са били обект на медийно внимание още от 1999 г.

Прието е също, че сестрата на ищеца е съпруга на П. М., обвинен в присвояването на 21 млн. лева от „Алфа Банк“, което наказателно производство е било медийно наблюдавано и през 2022 г. приключило с влязла в сила осъдителна присъда. П. М. е бил в трудово правоотношение с „Химатех“ АД, представлявано от ищеца. Прието е също, че според писмените доказателства ищецът не е бил сътрудник на МВР и не е имал принадлежност към Държавна сигурност. Ищецът участва в управлението на 30 търговски субекта и е собственик в 13. Ищецът по реда на чл.176 ГПК е потвърдил обстоятелствата, че е участвал в Национален приватизационен фонд „Индустриална холдингова Компания (Св. Н.)“ АД. По решение на извънредно общо събрание от 07.09.2011 г. е проведена ликвидация и на 03.01.2013 г. акционерното дружество е било заличено в Търговския регистър.

Съдът не е кредитирал показанията на свидетелите Г. Б. и Т. Б., тъй като първият свидетел е адвокат на ищеца от 20 години и коментираните по-горе писмени доказателства го сочат като ликвидатор на Националния приватизационен фонд, което води до извод за заинтересованост от изхода на делото, а вторият свидетел е пряко заинтересован от изхода на делото.

Посочено е, че по делото са приложени доказателства за множество публикации на различни 4 медии, проследили приватизацията на промишлените предприятия в [населено място], а и на други, за които ищецът е придобил дялове или акции, като тези публикации предхождат по време процесните четири публикации.