Решение № 313 от 08.01.2023, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 48778/2022
- Вид
- Решение № 313
- Подписан
- 08.01.2023
- Състав
- НИКОЛАЙ НИКОЛОВ ЧАКЪРОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 281 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55, ал. 1, т. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 220, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 326, ал. 2 · Кодекс на труда
- чл. 328, ал. 2 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал. 1, т. 1 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал. 1, т. 2 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал. 1, т. 3 · Кодекс на труда
- чл. 52, ал. 1 · Правилник за прилагане на Закона за публичните предприятия
- чл. 54, ал. 1 · Правилник за прилагане на Закона за публичните предприятия
- чл. 57, ал. 6 · Правилник за прилагане на Закона за публичните предприятия
РЕШЕНИЕ
№ 313 гр. София, 08.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ при участието на секретаря НЕЛИ М. ШАРКОВА като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ Гражданско дело № 20221110148778 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава 25 ГПК.
Предявени са конститутивни искове за отмяна на уволнение, извършено със заповед № ../22.07.2022 г. на изпълнителния директор на „Н..“ ЕАД - чл.
344, ал. 1, т. 1 КТ, за възстановяване на заеманата до уволнението длъжност директор „Ф.д.“ - чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и осъдителен иск за заплащане на сумата 34 531,56 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа в резултат от незаконното уволнение за период от шест месеца след уволнението - чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска и разноските по делото.
Ищецът счита, че е незаконосъобразно уволнен, като оспорва да е налице уволнителното основание по чл. 328, ал. 2 КТ, тъй като за прекратяване на трудовото му правоотношение няма решение на съвета на директорите на дружеството, сключеният договор за управление не съдържа необходимите реквизити, както и изпълнението му не е било започнало към датата на уволнението. Претендира разноски.
Ответникът не оспорва, че трудовото правоотношение с ищеца е прекратено с атакуваната заповед. Счита обаче уволнението за законосъобразно. Твърди да е налице законосъобразен избор на нов изпълнителен директор на дружеството, в правомощията на който е било да подбере екипа при изпълнение на възложените цели. В условие на евентуалност прави възражение за прихващане със заплатеното на ищеца обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ в размер на 17 265,78 лв. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на 1 доказателствата по делото, намира следното:
По иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.
Съгласно чл. 328, ал. 2 КТ служителите от ръководството на предприятието могат да бъдат уволнени с предизвестие в сроковете по чл.
326, ал. 2 КТ поради сключването на договор за управление на предприятието.
Уволнението може да бъде извършено след започване на изпълнението по договора за управление, но не по-късно от 9 месеца.
Законността на това уволнително основание предполага длъжността на служителя ищец да е ръководна, да е сключен нов договор за управление на дружеството ответник, новият изпълнителен директор да е започнал да изпълнява задълженията си, както и уволнението да е извършено в законоустановения срок по чл. 328, ал. 2 КТ.
По делото не е спорно, че въз основа на трудов договор от 15.02.2022 г. между страните е възникнало трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемал при ответника длъжността директор „Ф.д.“.
Не е спорно още, а и от приетата по делото длъжностна характеристика се установява, че заеманата от ищеца длъжност е ръководна. Съгласно § 1, т. 3 ДР КТ ръководна длъжност заемат ръководителят на предприятието, неговите заместници и други лица, на които е възложено ръководството на трудовия процес, включително и в поделение на предприятието, както и колективните изборни органи за управление (стопански съвет, управителен съвет, изпълнително бюро, оперативно бюро и други подобни). Преценката дали един служител заема ръководна длъжност се прави при съобразяване съдържанието на трудовите функции на длъжността съгласно длъжностната характеристика, мястото в йерархията на длъжности в рамките на съответното предприятие, независимо от наименованието на длъжността. В случая основната трудова функция на ищеца е била свързана с ръководството, организацията и контрола върху финансово-счетоводната дейност на дружеството, което несъмнено определя длъжността й като ръководна.
Трудовото правоотношение с ищеца е прекратено без предизвестие със заповед от 22.07.2022 г., връчена му на същата дата, с посочено основание чл.
328, ал. 2 КТ. Видно от съдържанието на заповедта, същата е издадена и подписана от изпълнителния директор на ответното дружество към този момент –К.П.. От приетите по делото протокол и договор за възлагане на управлението от 21.06.2022 г., сключен между министъра на земеделието, като упражняващ правата на държавата и К.П., се установява, че на 21.06.2022 г. К.П. е назначен за член на съвета на директорите на „Н..“ ЕАД за срок до провеждане на конкурс, като му е възложено да управлява дружеството, както и да го представлява в съответствие с действащата нормативна уредба и Устава на дружеството. Видно от протокол №.. от 05.07.2022 г. от проведено общо събрание на съвета на директорите К.П. е избран за изпълнителен директор на дружеството, за което е сключен договор за възлагане на управление № ../05.07.2022 г.
2
Ответникът „Н..“ е еднолично акционерно дружество с 100 % държавно участие и принципал министърът на земеделието. Касае се за публично предприятие, по отношение на което приложение следва да намери Законът за публичните предприятия и Правилника за прилагане на Закона за публичните предприятия /ППЗПП/. Съгласно чл. 52, ал. 1 ППЗПП управлението и контролът на публичните предприятия се възлагат с договори за управление и контрол, сключени в съответствие с разпоредбите на Търговския закон или специалния закон, с който е създадено предприятието. Ответното дружество е с едностепенна форма на управление. Съгласно чл. 15, ал. 1 от Устава на „Н..“ ЕАД дружеството се управлява и представлява от съвет на директорите, като отношенията между принципала и съвета се уреждат с договори за възлагане на управлението – чл. 16, ал. 1. Според чл. 235, ал.1 и ал. 2 от Търговския закон членовете на съвета на директорите представляват дружеството колективно освен ако уставът предвижда друго, като съветът може да овласти едно или няколко лица от съставите им да представляват дружеството. В случая овластен е бил К.П., избран за изпълнителен директор на дружеството с решение на съвета на директорите, обективирано в протокол №.. от 05.07.2022 г. Видно от вписванията в Търговския регистър към датата на решението, с посочените в протокола членове на съвета на директорите – М.С.К., К.В.Д., Л.Г.Г., М.С.К., Д.Т.П., К.П.П. и В.Й.Н., са били сключени договори за управление. Ето защо не е нарушен чл. 21, ал. 1, т. 11 от устава на дружеството, в каквато насока е едното от възраженията в исковата молба, тъй като избраният за изпълнителен директор член К.П. е действал като пълномощник на съвета на директорите, включително и при упражняване на правомощието по освобождаване на ищеца от заеманата длъжност на основание чл. 328, ал. 2 КТ. Заповедта за уволнение е издадена от компетентен орган с надлежна работодателска власт.
Съгласно чл. 54, ал. 1 ППЗПП в договора за управление или за контрол се определят като задължителни реквизити, както следва: правата и задълженията на страните, размерът на възнаграждението и начинът на плащането му, отговорността на страните при неизпълнение на договора, основанията за прекратяване на договора, размерът на паричната гаранция, но не по-малко от 3-месечното им брутно възнаграждение, която те дават за своето управление, взаимоотношенията между страните в периода от прекратяване на договора до заличаване на името на освободения член на орган за управление или контрол в Търговския регистър, а съобразно чл. 57, ал. 6 ППЗПП бизнес програмата се разработва от публичното предприятие и се приема от неговия управителен орган. Одобряването на приетите бизнес програми се извършва от органа, упражняващ правата на държавата в предприятието, съответно от общото събрание, и при спазване на специфичните изисквания на специалната нормативна уредба.
С договора за възлагане на управлението директорът се задължава в определен срок срещу възнаграждение да постигне на свой риск определен стопански резултат, като е без значение, дали договорът се сключва с ново 3 лице или с такова, което е имало предходен договор за управление, дали приетата от работодателя бизнес програма е нова, сходна или идентична с предходна програма; по чие предложение е приета програмата и дали тя се съдържа в самия договор или в други документи, стига да е налице връзка между тях; както и дали преди или след възлагане на управлението са поставени за изпълнение същите или изцяло нови задачи, в сравнение с тези на предходния управител /вж. определение № 50942 от 13.12.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2645/2022 г., III г. о., ГКС, решение № 144 от 4.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4350/2018 г., IV г. о. и др./.
В процесния случай със сключения договор за възлагане на управление № ../05.07.2022 г. изпълнителният директор се е задължил да управлява и ръководи търговската дейност на ответното дружество в съответствие с изискванията на закона и бизнес плана за дейността на дружеството, като съобразно чл.2.4. от договора има право и да доразвива залегналите в бизнес плана за дейността цели като организира допълнителни сделки или производство и разпространение на нови продукти и откриване на нови канали за пласмент на продукцията. Действително в договора липсва конкретно изброяване на бизнес задачи и цели, но същият препраща към предходно изготвена бизнес програма, която видно от протокол №.. от 19.04.2022 г. е приета от съвета на директорите за петгодишен период, като липсват данни по делото дали и кога програмата е одобрена от органа, упражняващ правата на държавата предвид разпоредбата на чл. 57, ал. 6 ППЗПП. Ето защо наведените от ищеца доводи, че в сключения договор за управление липсват бизнес задачи и план са неоснователни. Както се посочи по-горе, бизнес програмата може да е инкорпорирана в отделен документ, различен от договора за възлагане на управление, какъвто е настоящият случай, а и липсва нормативно задължение всеки изпълнителен директор да изработва свой и изцяло нов бизнес план.
Неоснователно е и възражението, че изпълнението по договора не е започнало.
Съгласно решение № 4 от 7.04.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2285/2021 г., IV г. о., ГК предпоставката по чл. 328, ал. 2, изр. второ КТ не изисква започнатото изпълнение по сключения нов договор за управление в смисъла на разпоредбата на КТ да се свързва винаги и единствено с изпълнението на конкретна бизнес програма или бизнес план. Такова допълнително условие за фактическия състав по чл. 328, ал. 2 КТ от закона не произтича. Условието не може да се изведе и по тълкувателен път, включително за тези работодатели, които са нормативно задължени да осъществяват своята дейност по бизнес програма, утвърдена по надлежен ред и с необходимо съдържание (както е в случая), но и за онези работодатели, които с договора за управление са възложили изготвяне и/или изпълнение на конкретна бизнес програма или бизнес план. Достатъчно е да е сключен нов договор, с който собственикът на предприятието или негов представител срещу уговорено възнаграждение е възложил управлението на предприятието на оправомощено от закона лице 4
(управител, изпълнителен директор на дружеството и т.н.) срещу възнаграждение и лицето да е започнало изпълнението по договора. Изводът произтича от правната характеристика на договора за управление. Той е каузален, а неговото основание/кауза/цел, към която е насочен, е лицето, на което срещу възнаграждение е възложено управлението, на свой риск и полагайки грижата по чл. 281 ЗЗД да постигне оптимален стопански резултат.
Добавянето на предпоставка, която от закона не произтича - започналото изпълнение да е релевантно само когато е по конкретна бизнес програма/ бизнес план, неоправдано стеснява приложното поле на чл. 328, ал. 2 КТ.
Поради това 9-месечният срок по чл. 328, ал. 2, изр. второ КТ има за начало първия акт на управление на предприятието, предприет от лицето, на което това е възложено срещу възнаграждение със сключения нов договор. Законът не изисква да е акт на изпълнение по конкретно възложена от работодателя бизнес програма или бизнес план.
От приетите по делото писмени доказателства – протокол от общото събрание на съвета на директорите и договор за възлагане на управление се установява, че изпълнителният директор е встъпил в длъжност на 05.07.2022 г., а от приетия по делото финансов отчет за 2021 г. се установява, че изпълнителният директор е предприел фактически действия по изпълнение на задълженията си по сключения договор за възлагане на управлението найкъсно към 19.07.2022 г., т.е. преди процесното уволнение.