Решение № 5768 от 23.09.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5768 гр. София, 23.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-К, в закрито заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Десислава Зисова

Членове:

Валерия Банкова

Кирил Ст. Петров като разгледа докладваното от Валерия Банкова Въззивно гражданско дело № 20251100509593 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба от „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ

НАДЕЖДА“ АД – длъжник по изп.д. №20259210400411 на ЧСИ С.П. срещу постановление за разноските на съдебния изпълнител от 30.07.2025г., с което ЧСИ отказал да намали приетите разноски за адвокатско възнаграждение и пропорционалната такса по т.26 от ГПК, след направено от длъжника възражение в този смисъл.

На първо място, жалбоподателят поддържа, че не дължи разноски за изпълнението, т.к. не оспорва вземането, за чието събиране е образувано изпълнителното дело, а причина за неплащането му са действията на взискателя, който е поставил длъжника в невъзможност да се разпорежда с паричните си средства.

Евентуално, поддържа, че адвокатското възнаграждение, претендирано от взискателя по делото, е прекомерно, както и че таксата по чл.26 от ТТРЗЧСИ е незаконосъобразно определена.

Взискателят оспорва жалбата.

Частната жалба е подадена в срок от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима. По същество, въззивният съд намира следното:

Възраженията на жалбоподателя за недължимост на разноските по изпълнителното дело са изцяло неоснователни. Съгласно чл.79 от ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в изрично изброените в нормата случаи, сред които настоящият не е.

Възраженията на жалбоподателя за прекомерност на адвокатското възнаграждение на взискателя са основателни. Единственото процесуално действие, извършено от представителя на взискателя, е да подаде молба за образуване на изпълнителното производство, в която са посочени изпълнителни способи. Други действия по процесуално представителство, защита и съдействие по делото няма данни да са извършвани /и макар 1 вземането, за чието събиране е образувано изп. производство, да не е платено, е възможно да не бъдат извършвани в бъдеще по това производство, с оглед депозираната молба за снабдяване с удостоверение по чл.465, ал.3 от ГПК за присъединяване по друго изп. дело/. Правната помощ, предоставена от адвоката до момента, се е изчерпала с образуване на делото и посочване на избрания способ за изпълнение. Сезирането на ЧСИ с конкретен изпълнителен способ е условие за редовност на молбата на взискателя, поради което в случая следва да се счита, че е налице основание за начисляване адвокатско възнаграждение само за образуване на изпълнително дело по чл. 10 т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм.

- дв, бр. 14 от 2025 г.), а не и по т. 2 на същата разпоредба. По силата на чл.10, т.1 от Наредба №1/2004 г., за образуване на изпълнително дело, възнаграждението е в размер на 200 лв. Поради това адвокатското възнаграждение от 1 200 лв. се явява прекомерно и следва да се намали на основание чл.78, ал.5 ГПК до сумата от 200 лв., която е справедлива и адекватна на предоставената по изпълнителното дело защита. В случай, че на по-късен етап се стигне до извършването на други действия по конкретното изпълнително производство, свързани с оказването на адвокатска защита от страна на упълномощения представител, няма правна пречка адвокатското възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие на взискателя по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания, да бъде прието за събиране.

2. Във връзка с исканията на жалбоподателя за коригиране на таксата по чл.26 от Тарифата: Размерът на дължимата такса се определя съобразно сбора на присъдените вземания, посочени в изпълнителния лист - при изчислението й (в размера на паричното вземане, от което се определя) не се включват разноските за адвокатско възнаграждение за изпълнителното производство на взискателя. Това следва пряко от забележките към чл.26 ТТРЗЧСИ и поспециално – т.4, съгласно която в размера на паричното вземане не се включват авансовите такси. Авансовите такси, платими от взискателя, и направените от него разноски за адвокат имат един и същи характер – представляват разноски за изпълнителното производство, които той прави в рамките на изпълнителното дело и които съгласно чл.79, ал.1 ГПК са за сметка на длъжника. И макар да се събират от съдебния изпълнител в рамките на изпълнителното производство, те не се включват в „паричното вземане“, съобразно което се изчислява таксата по чл.26 от Тарифата. Ето защо таксата, следва да се определи от сумата, посочена в изпълнителния лист, която възлиза на 10 920 лв. главница и 1 698,36 лв. разноски или общо 12 618,36.

Изчислена по реда на т.26 от ТТРЗЧСИ пропорционалната такса възлиза на сума в размер на 977,10 лв.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ постановление за разноските на ЧСИ С.П. от 30.07.2025г. по изп. дело №20259210400411, като вместо това постановява:

ОПРЕДЕЛЯ размер на разноските на взискателя за адвокатско възнаграждение - сумата от 200 лв.

ОПРЕДЕЛЯ размер на таксата по чл.26 ТТРЗЧСИ - сумата от 977,10 лв.

Решението е окончателно.

2

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3