Решение № 249 от 29.05.2026, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 249 гр. София, 29.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ружена Керанова

Членове:

Валя Рушанова

Светла Букова при участието на секретаря Марияна Кр. Петрова в присъствието на прокурора Р. Т. С. като разгледа докладваното от Ружена Керанова Касационно наказателно дело от общ характер № 20268002200127 по описа за 2026 година Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по жалба, подадена от защитника на подсъдимия Р. И. Б., по лична жалба на частния обвинител и граждански ищец М. Д. М. и по обща жалба на частните обвинители и граждански ищци А. Т. Б., Д. Д. Б., действаща чрез своята майка и законен представител А. Б., Т. Й. Б., Р. Д. Б. чрез техните повереници, срещу въззивно решение №182/ 19.12.2025г., постановено по ВНОХД № 295/2025 г. от Апелативен съд – Пловдив.

В жалбата, подадена от защитника на подсъдимия Б., се сочи, че атакуваният съдебен акт е постановен при нарушение на закона, при съществени процесуални нарушения и наложеното наказание е явно несправедливо. Касаторът обосновава оплакване за незаконосъобразно квалифициране на деянието по чл. 115 от НК, вместо по чл. 124 от НК.

Подчертава, че квалификацията на деянието като умишлено убийство не произтича от доказателствата по делото и отправя упрек към апелативния съд, който за да защити своите изводи в тази насока, се е позовавал на конкретни решения от съдебната практика, но те не са съпоставени с тези, цитирани от 1 защитата. В жалбата се съдържат твърдения, че съдът е нарушил правилата за формиране на вътрешното си убеждение, а атакуваното решение преповтаря изцяло мотивите на окръжния съд и не съдържа отговор на защитните доводи.

На тази основа е и заявената претенция за липса на мотиви в атакувания съдебен акт. Излагат се аргументи за липсата на единен процес срещу подсъдимия Б. и свидетелите Б. Д. и В. Д., както и че предходните инстанции без основание са се доверили на показанията на последните от досъдебното производство, игнорирайки принципа за централното място на съдебната фаза.

Настоява се още, че съдът необосновано е пренебрегнал обясненията на подсъдимия. Явната несправедливост на наложеното наказание според касатора е обусловена от неправилно отчитане на отегчаващите обстоятелства и от това, че не е даден отговор на аргументите, даващи основания за значително намаляване на санкцията. Отправят се искания при условията на алтернативност : изменение на въззивното решение и приложение на чл. 124 от НК и намаляване на наказанието съобразено с този по-леко наказуем престъпен състав или отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане.

В жалбата на частния обвинител и граждански ищец М. М. и допълнението към нея се поддържа, че въззивното решение е постановено в нарушение на закона, при процесуални нарушения и при явна несправедливост на наложеното наказание. В подкрепа на оспорването се заявява, че събраните доказателства установяват наличието на квалифициращото обстоятелство по чл. 116, ал.1, т. 6, пр. 3 от НК.

Наложеното на подсъдимия Б. наказание е счетено за несправедливо, тъй като не са взети предвид всички отегчаващи обстоятелства. Възразява се срещу констатациите във въззивното решение, че като смекчаващи обстоятелства следва да се ценят възрастта на подсъдимия, определена като млада, и че престъплението е извършено при евентуален умисъл. Отправените искания с тази жалба са за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане в частта, с която подсъдимият е бил оправдан по споменатия квалифициращ признак и съобразно това да му се наложи наказание „доживотен затвор“.

В общата жалба на частните обвинители А. Б., Д. Б., Т. Б. и Р. Б., подадена от техните повереници, се претендира, че съдебните изводи, с които е прието отсъствие на признака - убийството да е извършено с „особена 2 жестокост“, са неправилни и незаконосъобразни. Пространно се излагат твърдения, обосновани от собствен прочит на счетените за установени от доказателствата факти, които според касаторите обуславяли наличието на квалифициращото обстоятелство по чл. 116, ал.1, т. 6, пр. 3 от НК. Настоява се, че обжалваният съдебен акт не отговаря на стандартите, заложени в чл.

339, ал. 2 от НПК, а извършеният от апелативния съд доказателствен анализ е в отклонение на задълженията му по чл. 13, чл. 14 и чл. 107 от НПК, което препятствало формиране на несъмнени изводи по фактите и правото. Явната несправедливост на наложеното наказание се аргументира с твърдения за неправилна оценка на отегчаващите отговорността данни с оглед на тяхната действителна значимост. Възразява се и срещу коментираната от съдилищата „млада възраст на подсъдимия“, възприета като смекчаващо обстоятелство. В заключение се обобщава, че атакуваното въззивно решение следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от апелативния съд с цел всеобхватна оценка на доказателствата, изграждане на правилни изводи относно квалифициращия признак по чл. 116, ал.1, т. 6, пр. 3 от НК, в рамките на която правна квалификация на подсъдимия Б. да се определи наказание „доживотен затвор“.

Частният обвинител А. Б. преди даване ход на делото в съдебното заседание пред касационната инстанция е депозирала лична писмена молба (становище), в която се съдържат твърдения за незаконност на състава на Окръжен съд – Пловдив, постановил първоинстанционната присъда. В тази връзка се излагат обстоятелства, които според застъпеното мнение поставяли под съмнение безпристрастността на член от съдебния състав (съдебен заседател).

В съдебното заседание подсъдимият Р. Б. и неговият защитник поддържат жалбата по изложение в нея доводи и искания. Защитникът, подкрепен и от подсъдимия, изразява становище, че представената от частния обвинител А. Б. молба, съдържаща претенция за незаконност на съдебния състав, не следва да бъде приемана за разглеждане, а и по същество се явявала и неоснователна.

Частният обвинител и граждански ищец М. М., редовно призована, не се явява.

Останалите частни обвинители и граждански ищци също не участват 3 лично в касационното производство. Изложените в общата им жалба доводи и отправените искания се поддържат от поверениците, които изтъкват в допълнение, че съдът при направените фактически изводи е следвало да достигне до заключение за наличие на пряк умисъл, а не за евентуален.

Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на подадената от името на подсъдимия жалба и за уважаване жалбите на частните обвинители. Намира, че престъплението е извършено при пряк умисъл, а не при евентуален, както и че съдът не е обсъдил причинените нетърпими болки и страдания на пострадалия в резултат на нанесения му от подсъдимия побой. Пледира за отмяна на решението и връщане на делото на въззивния съд за ново разглеждане.

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното :

Окръжният съд – Пловдив с присъда № 26/04.04.2025 г., постановена по НОХД № 1287/2024 г., признал подсъдимия Р. И. Б. за виновен в това, че на 20.07.2023 г. умишлено умъртвил Д.Н.М., поради което и на основание чл. 115 от НК и при условията на чл. 54 от НК го осъдил на петнадесет години лишаване от свобода, търпими при първоначален „строг“ режим. Зачетено и приспаднато е времето, през което подсъдимият е бил задържан под стража.

Подсъдимият е признат за невиновен в това престъплението да е извършено с особена жестокост и е оправдан по повдигнатото обвинение по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр.3 от НК.

С присъдата и на основание чл. 45 от ЗЗД подсъдимият Б. е осъден да заплати на гражданските ищци обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 20.07.2023 г., както следва: 130 000 лева в полза на А. Б.; 100 000 лева в полза на Д. Б., действаща чрез своята майка А. Б.; 100 000 лева в полза на Р. Б.; 100 000 лева в полза на Т. Б.; 100 000 лева в полза на М. М.. Исковете до пълния им предявен размер са отхвърлени. Подсъдимият Б. е осъден да заплати сторените по делото разноски и държавна такса върху уважената част от гражданските искове.

Постановената присъда е била предмет на въззивен контрол, осъществен по протест на прокурора, жалба на частните обвинители и жалба на 4 подсъдимия. С атакуваното по касационен ред решение апелативният съд е изменил първостепенния съдебен акт като е увеличил наложеното на подсъдимия Б. наказание на седемнадесет години лишаване от свобода. В останалата част първоинстанционната присъда е потвърдена.

І. По претенцията на частния обвинител А. Б. за разглеждане на делото в първата инстанция от незаконен съдебен състав – касационно основание по чл.

348, ал. 3, т. 3 във вр. с ал.1, т. 2 от НПК.

1.1. Това оплакване е свързано с процесуално нарушение, което не фигурира в касационната жалба, депозирана от поверениците на частното обвинение. Настоящият касационен състав не съзира пречка, за разлика от становището на защитата на подсъдимия, да приеме писмената молба и да вземе отношение по поддържаното с нея възражение. В касационната жалба на частното обвинение се съдържат твърдения, формулирани в контекста на чл. 348, ал. 3, т. 1 и т. 2 от НПК, поради което развитата в писменото становище претенция се явява допълнение по смисъла на чл. 351, ал. 4 от НПК към вече въведено процесуално основание за ревизия на постановените съдебни актове. Освен това, оплакването е за нарушение от категорията на абсолютните, а извеждането на такъв проблем винаги подлежи на обследване от върховната съдебна инстанция. За наличието на такива нарушения, които опорочават наказателния процес, респективно постановения съдебен акт, касационният съд следи и служебно, дори и без да е сезиран изрично от страните, предвид възложената компетентност по чл. 124 от основния закон.

Ако се приеме за основателно оплакването на частния обвинител Б. за присъствието на процесуалния порок, визиран в чл. 348, ал. 3, т. 3 от НПК, постановените съдебни актове от предходните инстанции подлежат на безусловна отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от окръжния съд и без да е необходимо да се обсъждат останалите възражения, поддържани от страните. Ето защо, най-напред трябва да се разгледа доводът за незаконен състав на първоинстанционния съд, поддържан в това писменото становище.

1.2.Аргументите, с които се подкрепя тезата, са свързани с участието на П.Н.[1], идентифициран от касатора като съдебен заседател – член на персоналния състав, разгледал делото в окръжния съд. В тази насока се твърди, че съдебният заседател е изразил в личния си профил[2] в коментар под новина на Traffic News негативно мнение за личността на госпожа Б. [3] и 5 същевременно в „постове“ е коментирал обстоятелства от делото. За удостоверяване на тези твърдения към молбата са приложени копия на частично снети данни от сайта на цитираното електронно издание и коментарите, счетени за относими[4]. Въз основа посоченото се заявява, че това поведение на съдебния заседател създавало съмнение не само в неговата лична безпристрастност, но и в обективната безпристрастност на целия съдебен състав.

1.3. Преди да се пристъпи към разглеждане на възражението за незаконност на съдебния състав на първата инстанция, трябва да се направят няколко уточнения с оглед съдържанието на депозираното писмено допълнение: Първо, на този етап от развитието на процеса предвид ограничителната норма на чл. 353, ал. 5 от НПК и съобразно посочените данни относно имената на съдебния заседател, съвпадащи с тези, за които към молбата е представено копие от коментари и тяхното съдържание, (виж, бележка под черта-№ 3 и 4), ще се възприеме така направеното от Б. идентифициране на този член от състава на първоинстанционния съд.[5] Второ, в представеното писмено становище не е отразено кога са правени посочените в него коментари, но запознаването с публичната информация, достъпна на сайта на електронното издание Traffic News, и съдържанието на конкретната новина, визуализирана от касатора чрез предоставените копия, прави възможно, от една страна, определянето на тяхното времево проявление – месец март 2026 г. От друга, чрез същите данни може да се открои и поводът за състоялата се в електронната среда полемика, предизвикала изявленията на лицето П.Н., а именно - изразеното недоволство на частния обвинител Б. и граждани в инициативата, отразената от медията ( виж пак, бележка №4), срещу назначения в ръководството на ОД на МВР – Пловдив в посочения времеви период. При тези фактологични уточнения и контекст ще се обсъждат поставените проблеми, свързани с претенцията за незаконност на съдебния състав и в тази връзка справедливостта на проведения процес, обмисляни в светлината на чл.