Решение № 140 от 15.04.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 140 гр. Пловдив, 15.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Михаела Ат. Добрева

Членове:

Станислава Б. Бозева

Момчил Ал. Найденов при участието на секретаря Златка М. Чобанова като разгледа докладваното от Момчил Ал. Найденов Въззивно наказателно дело от частен характер № 20245300600446 по описа за 2024 година Производството е по реда на Глава XXI от НПК

С Присъда № 258/14.12.2023г. по НЧХД 5924/2022г. по описа на Районен съд – Пловдив, съдът е признал подсъдимият Р. Г. П. – роден на * г. в *, *, български гражданин, с висше образование, пенсионер, женен, неосъждан, ЕГН: ********** за ВИНОВЕН в това, че на 05.07.2022 г. е приписал престъпление по чл.216 от НК - а именно противозаконно унищожаване и повреждане на вещи по отношение на К. Т. А., ЕГН:

**********, като го е разпространил по друг начин, а именно чрез изпращане на сигнал, с вх. № * г. до Комисията по етика БЛС гр. Пловдив, чрез изразите вписани в сигнала „Преди известно време съседният двор бе закупен от същия този д-р А. и започнаха проблемите на моята баба. Същият напръска с химически препарат „Раундъб“ или „Наса“ дървото слива пред вратата на баба ми и същото изсъхна. От него баба ми си изготвяше буркани с компот и сладко за зимата. Сливата бе унищожена. Из селото плъзна слух, че доктора иска да принуди „бабичката“ да се махне и да му продаде своя имот. Което е по-фрапиращо - преди няколко дни същият този д-р А. по подобен начин напръска през мрежата новозасятата продукция от домати. Пораженията Ви ги показвам на снимков материал, който прилагам. Също така започна да събаря керемидите на навеса, който граничи с неговия новозакупен имот. С цел да нанесе имотна вреда и да бъде унищожен, поради което и на основание чл.148, ал.2 вр. ал.1, т.2, предл. 2-ро вр. чл.147, ал.1 от НК вр. чл.305, ал.5 от НПК вр. чл. 78А от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е 1 наложил административно наказание ГЛОБА в размер на 1000 /хиляда/ лева.

Със същия съдебен акт подсъдимия Р. Г. П. е признат за НЕВИНЕН в това на 05.07.2022 г. да е казал нещо унизително за честта и достойнството на другиго - К. Т. А., ЕГН: **********, в негово присъствие, а именно да е използвал изразите спрямо него „колега“ и „не зная дали Вашия „колега“ д-р А. е чел дори Хипократовата клетва“, като го е разпространил по друг начин а именно чрез изпращане на сигнал, с вх. № * г. до Комисията по етика БЛС гр. Пловдив, поради което и на основание чл. 304 от НПК го ОПРАВДАЛ по повдигнатото му обвинение по чл.148, ал.1, т.2, предл. 2-ро вр. чл.146, ал.1 от НК.

РС-Пловдив още на основание чл.189, ал.3 от НПК осъдил подсъдимия Р. Г. П. ДА ЗАПЛАТИ на частния тъжител К. Т. А., ЕГН:

**********, сумата в размер на 514,90 лева, представляваща направени разноски.

Горната присъда е обжалвана от адвокат Й. Д., в качеството му защитник на подсъдимия П., като посочва, че присъдата е постановена в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени процесуални нарушения и е явно несправедлива. Предлага съдът да приеме, че П. не е осъществил от обективна и субективна страна престъплението по чл.147, ал.1, пр.2 от НК и да постанови съдебен акт, с който да го оправдае, а оправдателния диспозитив на първоинстанционният съд – да потвърди като обоснован и законосъобразен.

Срещу Присъда № 258/14.12.2023г. по НЧХД 5924/2020г. по описа на Районен съд – Пловдив още постъпила и жалба от адвокат Д. П., в качеството му на повереник на тъжителя А. в частта, в която РС-Пловдив е признал подсъдимия П. за невинен и го е оправдал по повдигнатото му обвинение по чл.148, ал.1, т.2, пр.2, вр. чл.146, ал.1 от НК. Сочи, че постановената присъда в тази част е явно несправедлива, поради което предлага същата да бъде изменена и подсъдимия П. да бъде признат за виновен в този смисъл, като му бъде наложено справедливо наказание.

В съдебно заседание повереникът на частния тъжител – адвокат П. поддържа жалбата, като сочи, че мотивите на РС-Пловдив следва да бъдат споделени с изключение на посоченото от същия, че едно от деянията не съставлява „обида“ по смисъла на НК, в който смисъл излага становище, в което сочи, че извършеното изцяло покрива критериите на това престъпление.

Предлага подсъдимия да бъда осъден в този смисъл, а в останалата си част – присъдата да бъде потвърдена.

Защитникът на подсъдимия – адвокат Д. също поддържа своята жалба, като сочи, че първоинстанционният съд не е обсъдил всички доказателства, в който смисъл развива подробно становище с анализ на свидетелските показания. Още мотивира и това, че се установява истинността на изнесените в сигнала обстоятелства, както и сочи правото на всеки гражданин да се жалва, когато има убеденост, че определено лице е извършило нещо, която в случая е налице. Предлага подсъдимият да бъде оправдан и по двете 2 повдигнати му обвинения, в условията на евентуалност – присъдата да бъде отменена и делото да бъде върнато за ново разглеждане.

Подсъдимият П. заявява, че поддържа казаното от защитника си, както и че не е искал да обиди тъжителя, като описва установеното от него по случая.

В последната си заявява, че иска да бъде оправдан, като не е искал да обиди никого и не е имал такава цел.

Съдът в настоящия състав, след като прецени наличните по делото доказателства и обсъди доводите във въззивните жалба и съображенията на страните в съдебно заседание, а и сам служебно провери правилността на атакувания акт по реда на чл. 314 от НПК, намери следното:

Посочените две отделни въззивни жалби се явяват процесуално ДОПУСТИМИ – подадени в срок, при наличие на правен интерес, от правоимащи по смисъла на чл. 318 от НПК лица.

При самостоятелна проверка относно правилността на съдебения акт, настоящата инстанция констатира, че проведеното пред районния съд съдебно производство е протекло при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, което е довело до нарушаване правата както на страните в процеса, включително на частния тъжител.

Производството пред Районен съд – Пловдив е било образувано по повод подадена частна тъжба от К. Т. А. срещу подсъдимия Р. Г. П. с твърдение, че на 05.07.2022г. Р. П. подал сигнал до Комисията по етика БЛС – гр.Пловдив срещу К. А., в която описал действия на частния тъжител по унищожаване на насаждения с препарати, както и че подсъдимия заявил в сигнала – „не зная дали вашия „колега“ д-р А. е чел дори Хипократовата клетва“.

Районен съд – Пловдив с разпореждане № 6681 от 27.01.2022г. по делото оставил тъжбата без движение, като указал на тъжителя да уточни дали цитираните думи „не зная дали вашия „колега“ д-р А. е чел дори Хипократовата клетва“ се считат от него за обидни по смисъла на чл.146 от НК или клеветнически по смисъла на чл.147 от НК.

В изпълнение на горното, с молба от 03.11.2022г. тъжителят А., чрез процесуалния си представител посочил, че счита горното за обидна квалификация по смисъла на чл.146 от НК.

След същото и като отново с разпореждане № 7012 то 09.11.2022г. поискал уточнение относно квалифициращите обстоятелства, съдът с разпореждане № 7191 от 17.11.2022г. насрочил делото в открито съдебно заседание, като посочил, че подадената от К. Т. А. срещу Р. Г. П. жалба е за престъпление по чл.148, ал.2 вр. ал.1, т.2, предл. 2-ро вр. чл.147, ал.1 от НК, както и за престъпление по чл.148, ал.1, т.2, предл. 2-ро вр. чл.146, ал.1 от НК.

С обжалваната по настоящото дело Присъда № 258/14.12.2023г., РСПловдив е признал подсъдимия Р. Г. П. за невиновен в това да е извършил 3 престъплението по чл.148, ал.1, т.2, предл. 2-ро вр. чл.146, ал.1 от НК.

В мотивите си в горния смисъл първоинстанционния съдът е изложил фактическа обстановка, която кореспондира с посоченото в частната тъжба, като е приел за установено твърдяното от тъжителя, че на 05.07.2022г. П. е подал сигнал, в който освен друго заявил – „не зная дали вашия „колега“ д-р А. е чел дори Хипократовата клетва“. Въпреки това съдът е посочил, че горният израз не съставлява обида, а клевета, в който смисъл са изложени съображения, но тъй като обвинението е повдигнато като обида от страна на тъжителя, то подсъдимия Р. П. на основание чл.304 от НПК следва да бъда оправдан по така повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.148 ал.1т.2пр.2 вр чл.146 ал.1 от НК.

Правните изводи на РС-Пловдив в горния смисъл могат да бъдат споделени, като е необходимо единствено да се посочи, че разграничението между обидата и клеветата не следва да почива само на смисловия анализ на установените изрази. Безспорно в теорията и съдебната практика е положението, че клеветата се разграничава от обидата на първо място по обекта на престъплението, доколкото обидата засяга самооценката на пострадалия, а клеветата – обществената оценка за него. Също безспорно е, че разлика има и в обективната страна на двете престъпления, като обидата се извършва в присъствието на засегнатия, а клеветата – пред трето лице. В случая РС-Пловдив е посочил като установено това, че описаните изрази са налични в сигнал до Комисията по етика БЛС –гр.Пловдив, поради което очевидно изразите са отправени до вниманието членовете на същата и се съобщават на тях, а не на тъжителя А., поради което и засегнатият обекта е обществената оценка за последния.

Въпреки това се констатира, че възприетата от РС-Пловдив като установена фактическа обстановка относно същото престъпление е идентична с изложената още в частната тъжба, в която е описано това, че на 05.07.2022г.

П. е подал до Комисията по етика БЛС –гр.Пловдив сигнал, в който освен друго заявил – „не зная дали вашия „колега“ д-р А. е чел дори Хипократовата клетва“. В правната теория тъжбата се определя като форма за сезиране на съда с искане за наказателноправна защита и за повдигане на обвинението по дела от частен характер. Съобразно чл.247б, ал.2, т.2 от НПК (в действаща редакция към момента осъществяване същото от съда ), когато намери, че делото е подсъдно на съда, съдията-докладчик по дело, образувано по тъжба на пострадалия, осъществява правомощията си по чл.

250-252 от НПК. Отдавна е изяснено в съдебната практика, че тъжбата с посоченото в чл. 81, ал.1 от НПК съдържание не е необходимо да съдържа правна квалификация на извършеното, а ако такава е посочена – тя не е обвързваща за съда. Преценката за това при каква правна квалификация следва да започне наказателният процес е задължение на съдията-докладчик още в този начален етап от производството. Квалификацията, изводима от изложените в тъжбата факти, следва да намери място в разпореждането, въз основа на което и подсъдимият да знае в какво е обвинен. В същия смисъл е и актуалната правно уредба на чл.247б, ал.2, т.3, вр. чл.252, ал.4 от НПК, в 4 която последна разпоредба изрично е посочено, че съдията – докладчик определя правната квалификация на фактите, изложени в тъжбата.

Ето защо и разполагайки с горните факти още в частната тъжба, първоинстанционният съд е следвало да приложи правото към тях и да констатира, че твърдението на тъжителя за това, че 05.07.2022г. П. е подал сигнал, в който заявил – „не зная дали вашия „колега“ д-р А. е чел дори Хипократовата клетва“, го сезира с частно обвинение не за престъпление по чл.146 от НК, а такова по чл.147 от НК.

Още съдът може да оставя частната тъжба без движение и да иска уточнение от тъжителя на фактите, ако в тях е налична неяснота или непълнота, но не може да стори същото с искане тъжителя да посочи каква правна квалификация счита за приложима към изложените от него фактите.

Още по-малко последното становище на тъжителя обвързва съда.

С оглед на горното се достига до извод, че посочената от първоинстанционния съд причина да оправдае подсъдимия по частното обвинение за престъпление по чл.148, ал.1, т.2пр.2, вр чл.146 ал.1 от НК е единствено изводима от това, че съдът сам неправилно е подвел изложените в тъжбата факти към правото по реда на чл.247б, ал.2, т.2 от НПК (изм.).

Последното съставлява съществено нарушение правото на частния тъжител да дири защита от съда, доколкото същият тъжител ясно и изчерпателно е посочил фактите, които са установени и в хода на съдебното следствие, независимо дали правилно е посочил и правната им квалификация – каквото последно задължение той няма.