Определение № 2160 от 09.07.2025, Върховен касационен съд
- Съд
- Върховен касационен съд
- Дело
- Касационно търговско дело 1607/2024
- Вид
- Определение № 2160
- Подписан
- 09.07.2025
- В сила
- 09.07.2025
- Състав
- Емилия Василева, Анна Баева, Зорница Хайдукова
Цитирани разпоредби
- чл.10 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.236, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.266, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1, т.1 и т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1, т.1 - т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1, т.1 и т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.283 · Граждански процесуален кодекс
- чл.284 · Граждански процесуален кодекс
- чл.284, ал.3, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.288 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл.298, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.299, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.116, б. "а" · Закон за задълженията и договорите
- чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2160 гр. София, 09.07.2025 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Емилия Василева
Членове:
Анна Баева
Зорница Хайдукова като разгледа докладваното от Анна Баева Касационно търговско дело № 20248002901607 по описа за 2024 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „ХИДРОСТРОЙ СОФИЯ“ ЕООД, представлявано от адв. Б. С., срещу решение № 184 от 19.03.2024г. по в.т.д. № 231/2022г. на САС, 9 състав, с което е потвърдено решение № 1559 от 02.09.2019г., допълнено с определение № 5909 от 05.11.2019г., постановени по т.д. № 233/2018г. на СГС, ТО, VI-12 състав, в частта, с която е отхвърлен предявеният от касатора против „Строително предприемачески холдинг“ ЕООД иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД за разликата над 100 000 лева до 550 765,93 лева по допълнително споразумение от 04.02.2013г., ведно със законната лихва от 02.02.2018г.
Касаторът твърди, че въззивното решение в обжалваната от него част е неправилно поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, както и е необосновано. Излага доводи за необоснованост на извода на съда относно момента на настъпване на изискуемостта на процесните вземания, като сочи, че не е съобразено изричното изискване както на сключеното между страните споразумение от 04.02.2013г., така и на изрично договорените с основния договор правила за приемане на извършените работи и документирането им. Поддържа, че този извод на въззивния съд не се подкрепя и събраните по делото доказателства, като сочи, че съгласно тях изискуемостта на задължението по §1, ал.1, т.2 от допълнителното 1 споразумение от 04.02.2013г. е настъпила най-рано на 07.02.2014г., който факт е признат от ответника в отговора на исковата молба, в представеното от него писмо изх. № 54/11.03.2014г. и в мотивите на решението от 03.07.2023г. по в.а.д. № 21/2018г. на АС при БТПП. Излага довод за допуснато от въззивния съд нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в необсъждане на всички събрани по делото доказателства, в това число на събраното на основание чл.266, ал.2 ГПК от въззивния съд решение на АС при БТПП по в.а.д. № 21/2018г.
В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът прави искане за допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, като сочи следните процесуалноправни въпроси:
1. Когато е налице връзка между субективните права, задължения и правопораждащите ги факти, при което разрешаването на спора по обусловения иск е предпоставено от установителното действие на силата на пресъдено нещо на решението по преюдициалното правоотношение в обуславящия процес, съдът по обусловеното производство следва ли да приеме за установени правопораждащите факти, релевантни за субективното право по спряното производство, на които е основано решението по преюдициалния спор? Касаторът твърди, че по въпроса е налице противоречие с ТР № 7 от 31.07.2017г. по т.д. № 7/2014г. на ОСГТК на ВКС, ТР № 2 от 19.11.2014г. по т.д. № 2/2014г. на ОСГТК на ВКС, ТР № 8 от 07.05.2014г. по т.д. № 8/2013г. на ОСГТК на ВКС, определение № 480 от 01.03.2024г. по ч.т.д.№ 2112/2023г. на ВКС, определение № 53 от 28.01.2020г. по ч.т.д. № 2791/2019г. на ВКС, II т.о.
2. Задължен ли е съдът да обсъди в решението си всички събрани доказателства, твърдения и възражения на страните от значение за изхода на спора в тяхната съвкупност и да изложи в мотивите си изводи по отношение на тези доказателства, твърдения и възражения? Касаторът твърди, че въззивният съд е процедирал в противоречие с ТР № 1 от 04.01.2001г. на ОСГК на ВКС, решение № 212 от 01.02.2012г. по т.д. № 1106/2010г. на ВКС, II т.о., решение № 134 от 30.12.2013г. по т.д. № 34/2013г. на ВКС, II т.о., решение № 65 от 30.07.2014г. по т.. № 1656/2013г. на ВКС, II т.о.
3. Длъжен ли е въззивният съд да изложи мотиви, в които да посочи исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата, 2 фактическите констатации и правните изводи, да посочи защо намира заявените с жалбата оплаквания за неоснователни? Допустимо ли е съдът да постанови решението си, без да изложи мотиви по част от направените възражения и доводи на страната и без да извърши анализ на събраните по делото доказателства относно тези релевантни обстоятелства?
Касаторът намира, че по въпроса е налице противоречие с решение № 208 от 12.03.2021г. по гр.д. № 983/2010г. на ВС, IV г.о., решение № 88 от 03.06.2021г. по гр.д. № 2747/2010г. на ВКС, II г.о., решение № 13 от 12.02.2021г. по т.д. № 2896/2019г. на ВКС, II т.о., решение № 80 от 02.06.2020г. по гр.д.№ 4031/2019г. на ВКС, IV г.о.
4. Налице ли е сила на пресъдено нещо по въпрос, който е част от фактическия състав, на който се основава предявеното субективно право, независимо че не се явява предмет на предявения иск, по който е постановено влязло в сила решение, а само една от неговите характеристики – правопораждащ факт? Следва ли съдът, който разглежда последващ спор, в който правопораждащият факт /като една от характеристиките на предявеното субективно право/ е идентичен с този, по който е постановено влязлото в сила решение, да съобрази крайния си акт с обладаващия сила на пресъдено нещо, при условие че този правен въпрос не е част от диспозитива на влязлото в сила решение?
5. Допустимо ли е формирането на противоположни правни изводи в отделни производства по искове, по които една от характеристиките на предявените субективни права в тези производства, а именно правопораждащият факт, е един и същ и страните установяват този правопораждащ факт с напълно идентични доказателства? Следва ли съдът, който разглежда по-късно образуваното /обусловеното/ производство, в което правопораждащият факт /като една от характеристиките на предявеното субективно право/ е идентичен с този, по който е постановено влязлото в сила решение, да съобрази крайния си акт, при условие че установената с едни и същи доказателства истина по смисъла на разпоредбата на чл.121, ал.2 от Конституцията във връзка с чл.10 ГПК не може да бъде различна в двете производства? Касаторът поддържа, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото с оглед формираната по него противоречива практика – т.5 на ТР № 7/2017г. по т.д. № 7/2014г. на ОСГТК на ВКС, 3 решение № 242 от 22.10.2012г. по гр.д. № 149/2012г. на ВКС, II г.о., решение № 150 от 06.02.2020г. по т.д. № 2494/2019г. на ВКС, I т.о., решение № 37 от 24.03.2014г. по т.д. № 4385/2013г. на ВКС, II т.о., решение № 60 от 14.07.2020г. по гр.д. № 2565/2018г. на ВКС, I г.о., решение № 242 от 22.10.2012г. по гр.д. № 149/2012г. на ВКС, II г.о.
Ответникът „Строителен предприемачески холдинг“ ЕООД не представя отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е редовна - подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
Въззивният съд е приел за безспорно установено, че на 22.05.2007г. страните сключили договор за консорциум, който от своя страна е сключил на 30.12.2008г. с Министерството на околната среда и водите (МОСВ) договор за външни дейности на Европейски съюз, финансирани от общия бюджет на ЕС, за реализация на проект „Закриване и рекултивация на осем стари сметища, Кърджали, България Мярка по програма ISPA 2003/BG/16/P/PE/019; че със споразумение от 09.12.2008г. към договора за създаване на консорциум ответникът е възложил на ищеца изпълнението на СМР на стойност 2 784 809,35 евро без ДДС, като част от изпълнението на поръчката; че според двустранно подписани от страните протокол № 3.2./27.09.2012г. и протокол № 4/04.10.2012г., подписан от ответника на 06.11.2012г., за изпълнени и приети работи по договора за консорциум ищецът е изпълнил задължението си по договора на стойност 797 582,89 евро с ДДС и е издал фактура № 00003130/04.10.2012г. за 1 193 723,26 лева с ДДС и фактура № 00003160/06.11.2012г. за 366 213,29 лева с ДДС или в общ размер на 1 599 936,55 лева, която е левовата равностойност на 797 582,89 евро. Приел е, че със сключено между страните допълнително споразумение с нотариална заверка на подписите от 04.02.2013г. изпълнителят се е задължил да превози на обекта в град Кърджали всички материали, фигуриращи като доставки в протоколи 3.2. и 4, които не били доставени на обекта и се намирали в неговите складове. Намерил е за установено от двустранно подписан от страните приемо-предавателен протокол за доставка на стока/извършена услуга от 11.03.2013г., че са били доставени: дрениращ материал – 184 рула х 266 кв.м.= 48 944 кв.м. и геомембрана – 81 рула х 600 кв.м. = 48 600 кв.м., като страните са посочили, че количеството и качеството на стоката отговарят на изискванията на техническите спецификации и предварителните условия за качество и срок на доставка и са уговорили в §1, чл.3 от допълнителното 4 споразумение, че след доставянето на изолационните материали на обекта в посоченото количество и съответно пригодност за влагане при изпълнение на предвидените в проекта видове работи възложителят ще заплати тяхната стойност, след приспадане на съответната удръжка от 10% за добро и срочно изпълнение. Взел е предвид, че според §1, ал.3, т.1 и т.2 първото плащане в размер на 281 602,15 евро с ДДС, представляващо 50 % от стойността на материалите, описани в констативния протокол, ще бъде заплатено от възложителя на изпълнителя след точно изпълнение от негова страна на половината от изолационния екран, закриващ старото сметище в Кърджали, и всички останали, включени в количествено-стойностната сметка работи в съответствие с актуализирания проект, а второто плащане в размер на 281 602,15 евро с ДДС, представляващо останалата половина от стойността на материалите, следва да се извърши след цялостното завършване на изолационния екран, закриващ старото сметище в Кърджали, и всички останали, включени в количествено-стойностната сметка работи в съответствие с актуализирания проект. Съобразил е, че в §1, чл.4 от споразумението страните са уговорили изпълнението на гореописани работи да се удостовери по реда на основния договор.
Въззивният съд е приел за безспорно, че изпълнението на СМР по полагането на половината изолационен екран е приключило на 05.06.2013г., както и че ответникът е отстранил ищеца от обекта, като му е връчил нотариална покана на 25.06.2013г. и последният е напуснал обекта на 28.06.2013г., а с договор от 01.07.2013г. ответникът е наел нов изпълнител за обекта. Въз основа на акт обр.10 от 19.12.2013г. за установяване състоянието на строежа, подписан от възложителя МОСВ, възложителя по ЗУТ Община Кърджали, консултанта, провеждащ строителния надзор, проектанта и ответника, е приел за установено, че са били компрометирани приети и изпълнени СМР вследствие на свличане на част от земното покритие.
Посочил е, че със сключена между страните спогодба с нотариална заверка на подписите от 21.11.2013г., в чл.1 - чл.5, се уреждат задълженията на страните по §1, ал.3, т.1 от споразумение от 04.02.2013г., а в чл. 6 е предвидено страните да встъпят в преговори за сключване на споразумение по §1, ал.3, т.2 и ал.4 от споразумение от 04.02.2013г.
Въззивният съд, след като е обсъдил приетото по делото заключение на ССЕ, е приел, че остатъкът за доплащане по допълнителното споразумение е 281 602,15 евро с равностойност 550 765,93 лева, а общата стойност на доставения изолационен материал по протоколи 3.2 и 4 е 1 620 128,30 лева с ДДС, която е с равностойност 828 358,44 евро, като стойността на материалите, доставени с приемо-предавателен протокол от 11.03.2013г., е 563 240,30 евро.
Въззивният съд е посочил, че с решение №20/10.03.22г. по т.д. №48/21 на ВКС , ТК, ІІ отд. е обезсилено постановеното при предходното разглеждане на делото от въззивната инстанция решение за потвърждаване на 5 първоинстанционното решение и делото е върнато за повторно разглеждане от друг състав на въззивния съд, който да се произнесе повторно с решение по същество, отчитайки изхода по обуславящия спор за съществуването на вземане на ответника срещу ищеца, основано на отговорността на последния спрямо първия по раздел V, чл. 8 от споразумението от 25.05.2009г. и § 4 на допълнително споразумение от 04.02.2013г. за възстановяване на понесени от възложителя загуби в резултат на претенции на трета страна за начислена неустойка на ответника от основния възложител по договора за обществена поръчка в размер на 972 035,26 евро вследствие виновната забава на ищеца.