Решение № 17 от 11.02.2026, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 17 гр. К., 11.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – К., II. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Ал. Александров

Членове:

Кирил М. Димов

Невена К. Калинова при участието на секретаря Петя Хр. Михайлова като разгледа докладваното от Кирил М. Димов Въззивно гражданско дело № 20255100500376 по описа за 2025 година

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 399/11.08.2025 г., постановено по гр.д. № 1530 по описа за 2024 г. на РС - К., е признато за установено по по отношение на Община К., с ЕИК *********, представлявана от кмета Е. Е.М., че дължи на „С-С“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. К., бул. „Х.Б.“ № 46, вх. А, ет. 2, ап. 7, представлявано от управителя Л. Б. Ч. посочените в Заповед за изпълнение № 535 от 23.08.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 1158/2024 г. на PC К. суми, а именно: сумата в размер на 10750.00 лева – главница по фактура № 0000000345 от 08.03.2022 г., сумата от 3192.04 лева - лихва за забава на основание чл.86 от ЗЗД върху сумата в размер на 10750.00 лв., представляваща главницата по посочената фактура за времето от 08.03.2022 г. до 21.08.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от издаването на заповедта – 23.08.2024 г. до окончателното изплащане на вземането.

Със същото решение Община К. е осъдена да заплати на „С.-С“ ЕООД, 1 направените по ч.гр.д. № 1158/2024 г. на PC К. разноски в размер на 278.84 лв.

- държавна такса и 2200 лв. с ДДС - адвокатско възнаграждение, както и разноски в исковото производство в размер на 278,84 лв. - държавна такса, 2400 лв. с ДДС - адвокатско възнаграждение, 150 лева депозит за допълнителна ССчЕ, 550 лв. за съдебно-почеркови експертизи и 60 лв. депозит за свидетели.

Също така с решението се признава за доказано на основание чл.194, ал.3, вр. с чл.193 ГПК, проведеното от „С-С“ ЕООД оспорване на истинността на представения от него, документ - стокова разписка № 13/08.03.2022 г., досежно авторството на положения от Р. Ф. И. подпис в разписката.

Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът Община К., представляван от процесуалния си представител - адв. Г. Б., който го обжалва като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. В жалбата се излагат съображения, че по делото били представени и приобщени като доказателства на формални правила за поемане на задължения и плащане на такива, които не били спазени при сключването на процесния договор за търговска продажба на описаните във фактура № 0000000345/08.03.2022 г. стоки. Свидетелката Г. Д. не получавала стоките и не присъствала на предаването им, макар да било доказано, че същата е положила подпис на стоковите разписки. Свидетелят Х. А. И., бивш кмет на Община К., в съдебно заседание заявил, че правила за поемане на задължения и плащане са действали по време на съставяне на процесната фактура. По делото не били представени заявка за извършване на разход и приемо-предавателен протокол за приемане на стоките, подписани от упълномощено за това лице. Липсата на тези писмени доказателства, които били задължителни за извършване на предварителен контрол преди поемане на задължение, водело до основателни съмнения в ответника, че такъв договор действително е сключен и Община К. е задължена по него. Сочи се, че при доставка на стока било необходимо да има приемо-предавателен протокол или друг документ, удостоверяващ предаването и приемането на стоката.

Съгласно чл.24, ал.2 от ЗЗД при договори за прехвърляне на собственост на родово определени престации правото на собственост се прехвърля само, когато вещите бъдат индивидуализирани по съгласие на страните или бъдат предадени на купувача. Това било и изискване, заложено в СФУК, за да бъде признато поемане на задължение. Не се оспорва факта на осчетоводяване на 2 процесната фактура, така както е установено и от приетата по делото съдебносчетоводна експертиза, но се оспорва, че това е безспорно доказателство, че ответника е признал, че е сключен процесния неформален договор. Застъпва становището, че счетоводните книги не се ползват с материална доказателствена сила на официални свидетелстващи документи, относно съдържанието им и последното следва да се преценява според чл.182 от ГПК, с оглед всички други обстоятелства по делото. Затова и евентуално отразяване на декларираните като покупки сделки по друг начин в счетоводството на ответника не би имало самостоятелно значение и изследването на този въпрос не можело да е определящ за крайния извод на съда. Моли съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли предявения иск. Претендира разноски. В съдебно заседание, представляван от процесуалния си представител - адв. Г.

Б., поддържа въззивната жалба в представено писмено становище.

Въззиваемият „С-С“ ЕООД - гр.К., представляван от адв. С. М., е представил отговор на основание чл.263, ал.1 от ГПК, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. В отговора се сочи, че от представените по делото фактура № 0000000345 от 08.03.2022 г. и стокова разписка № 13/08.03.2022 г., имащи характера на сключен договор, било видно, че ищецът /продавач/ предал описаната в тях стока и е извършил съответната описана услуга на ответника /купувач/ и последният е получил същите в съответния ден на издаване на всеки документ. Ищецът изпълнил задължението си като е предал стоките и извършил услугата на ответника. Ответникът приел доставените стоки и услуга без забележки и е подписал представената фактура. В подкрепа на изложеното били и показанията на разпитаните свидетели по делото Х. А. И., М. А. и И. С., с които се установило, че материалите са доставени, както и че услугата е извършена. Свидетелят Д. категорично признавала подписването на представените стокови разписки от името на общинското предприятие „Озеленяване, благоустройство и чистота", като единствено заявява, а свидетелят И. потвърждавал, че подписването е ставало с негово знание. От съвкупния анализ на всички свидетелски показания се доказвало и сключването на процесния договор предвид разпоредбата на чл.164, ал.1, т.3 от ГПК, но същите имали значение за установяване на обстоятелствата, при които той е сключен, каква е била действителната обща воля на страните, как са изпълнявани задълженията по него след сключването му, каква е била установената обичайна практика в 3

Община К. при закупуването на материали и възлагането на услуги от уведомяването на кмета на общината до получаването на материалите и услугата. От назначената по делото съдебно - счетоводна експертиза и допълнителна такава се установявало, че фактура № 0000000345 от 08.03.2022 г. е осчетоводена по надлежния ред в счетоводството на Община К. по ДТ см.

6016 „Разходи КТ см/4010-Доставчици" на обща стойност 10750.00 лева, като по нея не било извършено плащане от ответника и неизплатеното задължение било в размер на 10750.00 лева. Моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира разноски. В съдебно заседание въззиваемият, представляван от процесуалния си представител – адв.С. М., поддържа становището си, изразено в отговора на въззивната жалба. Представя писмена защита.

Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото доказателства, по повод и във връзка с оплакванията, изложени от въззивника, констатира:

Въззивната жалба е допустима, подадена е в срок от лице, имащо правен интерес, а по съществото разгледана е неоснователна.

Решението на РС - К. е валидно и допустимо, като не са налице основания за обезсилването му като недопустимо или обявяването му за нищожно.

Първоинстанционното производство е било образувано по предявени обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК за признаване за установено по отношение на Община К., съществуването на вземане на „С-С“ ЕООД - гр.К., за сумата в размер на 10 750 лв. с ДДС, представляваща неизпълнено парично задължение по фактура № 345/08.03.2022 г., както и мораторна лихва върху главницата в размер на 3192.04 лв. за периода от 08.03.2022 г. до 21.08.2024 г.

Ищецът сочи в исковата молба, че на 08.03.2022 г. „С-С“ ЕООД - гр.К., извършило доставка, услуга и продажба на материали по стокова разписка № 13/08.03.2022 г. за Община К., като била издадена фактура № 0000000345 от 08.03.2022 г. за сумата в размер на 10 750 лв. с ДДС. Видно от стоковата разписка услугата, материалът, стоката, а именно: услуга с автовишка, тръба ПЕ двупластова Ф160SN8/6м – 100 броя, тръба ПЕ Ф 6/10/ PN, 500 метра, била получена от Р. И. – служител при ОП „Озеленяване, благоустройство и 4 чистота“. Към настоящия момент Община К. не била изплатила дължимата сума по издадената фактура, като дължала и мораторна лихва.

Ответникът оспорва иска като сочи, че процесната фактура била подписана от лице без представителна власт, което не било упълномощено да поръчва и приема доставка на материали, за което имало формална процедура.

Процесната фактура била представена в Община К. две години след издаването й, като към нея не била приложена стокова разписка. След узнаването за процесната фактура Община К. незабавно се противопоставила, като следвало да се приложи разпоредбата на чл.301 от ТЗ. Сочи също, че страна по договора бил служител при ОП „Озеленяване, благоустройство и чистота“, който нямал представителна власт по отношение на Община К..

Договорът не бил потвърден от Кмета на Община К., поради което липсвал сключен договор.

От представените като доказателства по делото фактура № 345/08.03.2022 г. и стокова разписка № 13/08.03.2022 г., се установява, че „СС“ ЕООД - гр.К. е доставило на Община К., услуга с автовишка, тръба ПЕ двупластова Ф160SN8/6м – 100 броя, тръба ПЕ Ф 6/10/ PN, 500 метра. В стоковата разписка е посочено, че вещите са получени от Р. И..

От представените като доказателства по делото фактура № 590_01.03.2022 г. и стокова разписка № 28066/01.03.2022 г. се установява, че „М. 2009“ ЕООД – гр.К. е доставило и извършило на „С-С“ ЕООД – гр.К. услуга с автовишка, както и материали тръба ПЕ двупластова Ф160SN8/6м, тръба ПЕ Ф 6/10/PN. Представени са и стокови разписки № 26945, № 24477 и № 26946 за доставени и извършени услуга с автовишка, както и материали тръба ПЕ двупластова Ф160SN8/6м, тръба ПЕ Ф 6/10/PN от „М. 2009“ ЕООД – гр.К. на Община К.. В разписките са подписани от Р. И..

Свидетелят Х. А. И. – бивш Кмет на Община К., сочи в показанията си пред първоинстанционния съд, че подписът във фактурата бил негов. В случая имало нужда от използването на автовишка и доставка на тръби. Услугата била поискана от управителя на ОП „Озеленяване, благоустройство и чистота“ - гр. К. – Р. И.. Той поискал да се използва автовишка, каквато нямало в дружеството и трябвало да се използва външна фирма.

Свидетелят Р. Ф. И. – Директор на Общинското предприятие, сочи в показанията си, че през 2022 г. не си спомня да е получавал тръба ПЕ 5 двупластова Ф160SN8 и тръба ПЕ Ф63/10/ в Общинското предприятие.

Заявява също, че нито почерка, нито подписа е негов в стокова разписка № 13/08.03.2022 година. Посочва също, че в предприятието има практика с негово съгласие служителката Г. Д. да подписва стокови разписки.

Свидетелите М. Ф. А. – собственик на „М. 2009“ ЕООД и И. А. С. – продавач-консултант в „М. 2009“ ЕООД, сочат в показанията си пред първоинстанционния съд, че имали договор с фирма "С-С" ЕООД и работели заедно. От името на „С-С“ ЕООД дружеството извършило услуга с автовишка и доставили материали на Общинското предприятие. В последствие услугата и материалите били фактурирани надлежно.

От показанията на разпитаната по делото свидетелка Г. С. Д. – служител „Човешки ресурси“ в ОП „Озеленяване и чистота“, се установява, че почеркът в процесната стокова разписка, както и подписът са нейни. Заявява също, че със съгласието на Р. И. е подписвала документи от негово име.

От писмените заключения на вещото лице Г. Д. Д. по назначените съдебно-счетоводни експертизи, както от разпита на същата пред първоинстанционния съд, които и настоящата инстанция приема, се установява, че в Община К. са утвърдени Процедури за предварителен контрол при поемане на финансово задължение и извършване на разход. Тази процедура регламентира извършването на предварителния контрол при поемане на задължения е цел предотвратяване на появата на нежелано събитие. Контролните дейности включват прогнозиране на проблеми преди тяхната поява. Предварителния контрол се осъществява по вътрешни контроли, предварителния контрол се извършва постоянно и се отнася до цялата дейност иа Общината. Посочени са описанията на процедури и отговорности, поемане на задължения, процедури за поемане на задължения, извършване на разходи. От прегледаните документи експертизата счита, че в Община К. са налични правила за функциониране на Системата за финансово управление и контрол.