Решение № 532 от 05.08.2026, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 532 гр. София, 05.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Албена Бонева

Членове:

Боян Цонев

Мария Христова при участието на секретаря Александра В. Чолакова като разгледа докладваното от Албена Бонева Касационно гражданско дело № 20248002102754 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 290 ГПК и е образувано по касационна жалба, подадена от Е. Л. П., чрез адвокат Г. С., срещу въззивно решение № 13 от 24.01.2024 г., постановено от Великотърновския апелативен съд по въззивно т.д. № 142/2023 г., с което исковете на касатора са отхвърлени.

Касационната жалба е съединена за съвместно разглеждане с частна жалба вх. № 991/13.02.2024 г., подадена от Е. Л. П., против същото решение в частта му, имаща характера на определение, с което е оставен без разглеждане неин евентуален иск по чл. чл.

79 ЗЗД, против Б. М. Н..

Подадена е и частна жалба от Е. Л. П., чрез адвокат Г. С., срещу постановеното по реда на чл. 248 ГПК определение № 98 от 10.05.2024 г. в частта, с която въззивният съд е оставил без уважение искането на страната да бъде присъдено допълнително адвокатско възнаграждение над присъдения със съдебното решение. Тази частна жалба е образувана в частно гр.д. № 2753/2024 г., което е присъединено за съвместно разглеждане с касационното.

Касационното обжалване на въззивното решение е допуснато в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси: за начина, по който се обсъждат от съда събраните по делото доказателства; за задълженията на въззивния съд, когато дава нова правна квалификация на предявения иск; в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следните въпроси: когато във 1 въззивната жалба не се съдържа оплакване за допуснато процесуално нарушение на първата инстанция, свързано с недопускане на свидетелски показания, а е направено само искане за събиране на такива, въззивният съд разполага ли с правомощие да събере тези доказателства на основание чл.266, ал.3 от ГПК; по приложението на чл. 75, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 ЗЗД, когато съпрузи продават имущество в режим на съпружеска имуществена общност в полза на единия от тях, действащ в качеството на едноличен търговец и цялата цена по сделката е преведена по личната сметката на онзи от съпрузите – продавачи, който е и купувач, в качеството му на едноличен търговец.

Съставът на Върховния касационен съд дава следните разяснения:

По въпроса за начина, по който се обсъждат от съда събраните по делото доказателства, има трайно установена практика на Върховния касационен съд, намерила израз в цитираните от касатора съдебни решения, която се споделя напълно и от настоящия състав. Въззивният съд е длъжен, в рамките на въззивното сезиране (чл. 269 ГПК), да обсъди всички релевантни и допустими доказателствени средства, събрани и в двете инстанции, заедно и поотделно, без да ги преиначава или да обсъжда избирателно само някои от тях, като игнорира други относно релевантни за спора факти (чл. 235, ал. 2 ЗЗД). Въз основа на анализа, осъществен по вътрешно убеждение, съдът трябва да изгради последователно фактически изводи, като съобрази последиците от разпределението на тежестта на доказване в гражданския процес.

Въз основа на установените по делото факти съдът трябва да изведе правни съображения, които от своя страна почиват на приложимия закон, логическите и житейски правила.

Решение, в което съдът формира вътрешното си убеждение, без да се съобрази с правилата на формалната логика, опита и научното знание, е необосновано и съставлява нарушение на съществени процесуални правила (ТР № 1 от 17. 07. 2001 г. на ВКС, т. 12; решение №

283/14.11.2014 г., постановено по гр.д. № 1609/2014 г. на ВКС, IV г.о.). Съображенията следва да са изложени ясно, точно, последователно и пълно – чл. 236, ал. 2 ГПК. Съдът е длъжен да обезпечи установяването на истината (чл. 10 ГПК), както и своята преценка на доказателствата по вътрешно убеждение (чл. 12 ГПК ).

Когато въззивният съд прецени, че дадената от първата инстанция квалификация е неправилна, вследствие на което на страните са били дадени неточни указания относно подлежащите на доказване факти, той служебно, без да е сезиран с такова оплакване, за да обезпечи правилното приложение на материалноправната норма, дава указания относно подлежащите на доказване факти и необходимостта за ангажиране на съответни доказателства /чл. 146, ал. 1 и 2 ГПК/. Както е изяснено по задължителен начин с т. 2 от ТР 1/2013 г. от 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, докладът по чл. 146 ГПК е насочен да ориентира страните при упражняване на техните процесуални права. Затова, когато въззивната инстанция променя правната квалификация, тя дава указания, само ако подлежащите на установяване факти са различни или доказателствената тежест се разпределя по различен начин от указанията, дадени във връзка с грешната квалификация от първостепенния съд.

Основното начало, въздигнато в чл. 7 ГПК задължава съда винаги да следи за надлежното извършване на процесуалните действия на страните, като им съдейства за изясняване на 2 делото от фактическа и правна страна. Доказателственото искане страната трябва да прави с поясненията според чл. 156 ГПК, която разпоредба намира приложение и във въззивното производство – чл. 268, ал. 2 ГПК. При поискани с въззивната жалба или отговора доказателства, страната трябва да е изяснила защо прави доказателственото искане във втората инстанция и уточни всички обстоятелства от значение за преценката по чл. 266 ГПК.

Ако не го е сторила, искането е нередовно, поради което съдът е длъжен да поиска уточнения, с указание, че при неизпълнение, няма да се произнесе по искането за събиране на доказателства. Съдът не може направо да отхвърли искането или да се произнесе, без да са му е ясно доказателствата допустими ли са за събиране във въззивното производство, с оглед ограниченията по чл. 266 ГПК.

Когато се сочат нововъзникнали факти след съдебното дирене в първоинстанционнотоното производство, и съответно доказателства за установяването им, или само нововъзникнали доказателства, страната следва да го укаже и докаже. Когато се сочат новооткрити обстоятелства или новооткрити доказателства за правно релевантен факт, страната трябва да посочи причините, поради което не ги е посочила своевременно. Когато се иска събиране на доказателства поради допуснати процесуални нарушения от първостепенния съд, страната трябва да изясни в какво се състои допуснатото нарушение.

Във въззивното производство е възможно посочването и събирането не на всички допустими, относими и необходими доказателствени средства, а само на тези, които, въпреки проявената добросъвестност от страната, не са събрани от първата инстанция.

По приложението на чл. 75, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 ЗЗД:

По силата на чл. 75, ал. 1 ЗЗД адресат на изпълнението е кредитора, съответно овластеното от него лице, или овластено от съда, или от закона. По общо правило, изпълнението другиму не погасява дълга, освен ако кредиторът го е потвърдил впоследствие или се е възползвал от него. Длъжникът се освобождава от задължението и, когато е платил на привидно овластено лице, стига да е бил добросъвестен и обстоятелствата недвусмислено да са сочили обективно към това лице като овластено (чл. 75, ал. 2 ЗЗД). Длъжникът не трябва да е проявил небрежност и да е нарушил вътрешни правила или договорен ред. Когато длъжникът се освободи от отговорност по силата на чл. 75, ал. 2 ЗЗД истинският кредитор не може да търси вземането си от длъжника; третото лице, получило без право изпълнението дължи връщане на полученото (чл. 75, ал. 3 ЗЗД).

Съпружеската имуществена общност (СИО) е законов режим, при който всички вещи, права върху вещи и влогове, придобити по време на брака, в резултат на съвмествен принос, стават обща собственост на двамата съпрузи. Този режим се прилага автоматично, освен ако съпрузите не изберат режим на разделност или не сключат брачен договор съгласно Семейния кодекс. Докато трае бракът, съпрузите нямат определени дялове в общото имущество. И двамата притежават цялото имущество заедно. По общо правило съсобствеността е неделима, докато трае брака. Може да бъде прекратена и по време на брака, в хипотезите на чл. 27 СК. От момента на прекратяване на съпружеската имуществена общност, от бездялова се превръща в обикновена съсобственост, като по презумпция, дяловете са равни и тази обикновена съсобственост може да бъде прекратена по 3 всяко време, с допустимите законови способи.

Когато съпрузите се разпореждат с имущество, което е в режим на СИО, предвид спецификите на съсобствеността, плащането е също общо, бездялово; съпрузите по силата за закона се явяват солидарни кредитори. От това следва, че плащането на дълга изцяло на един от тях, е плащане по чл. 75, ал. 1 ЗЗД – на двамата кредитори, и точно и пълно погасява задължението на длъжника. Подобно разрешение е относимо във всички случаи на разпореждане със СИО, без значение, кой е приобретателят/длъжник, като това е възможно да бъде единият от съпрузите. Когато той действа в качеството на едноличен търговец, щом закупеното имущество е за упражняване на търговската му дейност и е включено в неговото предприятие, то става негова изключителна собственост – чл. 22, ал. 3 СК. По изложените съображения, плащането на цената по продажбата на СИО може да бъде извършено по всяка лична сметка, на който и да е от двамата съпрузи. Влоговете са лични, но получените средства – общи на съпрузите.

Касаторът твърди неправилност на атакувания съдебен акт поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Насрещните страни М. Й. Н., лично и като ЕТ “Б. – М. Н.“, както и Б. М. Н., чрез адвокат Г.

Г., отговарят в срока по чл. 287 ГПК, че касационната жалба е неоснователна. Претендират разноски за инстанцията.

„Б. 82“ ООД, представлявано от управителя Б. М. Н., чрез адв. Й., в открито съдебно заседание изразява становище за неоснователност на жалбата.

За да се произнесе, касационната инстанция съобрази следното:

Въззивният Великотърновски апелативен съд, като отменил решението на първостепенния Плевенски окръжен съд, отхвърлил предявените искове от Е. Л. П. против М. Й. Н., лично и в качеството му на ЕТ “Б. – М. Н.“, както следва: за прогласяване по отношение на Е. Л. П. на недействителността на договор за покупко-продажба от 28.11.2013 г. до размер на Ѕ ид. ч. от продадените имоти (43 имота, представляващи земеделски земи) и договор за покупкопродажба от 29.11.2023 г. до размер на Ѕ ид. ч. от продадените имоти (54 имота, представляващи земеделски земи), като сключени във вреда на представлявания, на осн. чл.

40 ЗЗД; срещу „Б. 82“ ООД - иск за предаване на владението върху имотите на осн. чл. 108 ЗС; срещу ЕТ „Б. – М. Н.“, иск за разваляне на договорите поради неизпълнение, на осн. чл.

87, ал. 3 ЗЗД; за заплащане на сумата от 513 750 лв. – компенсаторно обезщетение, съответстващо на действителната пазарна стойност на недвижимите имоти по двата договора, на осн. чл. 57, ал. 2 ЗЗД; срещу Б. М. Н. – иск за заплащане на сумата от 48 000 лв., представляваща Ѕ от продажната цена на имотите по двата договора, на осн. чл. 284, ал. 2 ЗЗД. Съдът оставил без разглеждане предявения от Е. Л. П. иск против Б. М. Н. за заплащане на сумата от 146 205 лв. – пропусната полза, представляваща Ѕ от разликата между действителната пазарна цена на имотите по двата договора и посочената в договорите продажна цена, на осн. чл. 79 ЗЗД.

За да постанови този резултат, въззивният съд установил, че между страните по делото е налице роднинска връзка, като ищцата и ответникът М. Н. били съпрузи до месец декември 4

2016 г., когато се развели, а ответникът Б. Н. е техен син. Семейството се занимавало със земеделие – имало собствени земеделски имоти, а също и обработвало такива под аренда. С пълномощно от 07.11.2013 г. двамата съпрузи упълномощили сина си Б. да продава, дарява, заменя, на когото намери за добре, и на цена, каквато прецени, включително да договаря сам със себе си, или с лица, от които е упълномощен на друго основание съгласно чл. 38 ЗЗД, съсобствените им недвижими имоти - земеделска земи, придобити по време на брака им. С посоченото пълномощно синът действал от името и за сметка на родителите си, като продавачи, по двата договора, предмет на настоящото дело. Всички имотите са продадени на бащата Б. Н., в качеството му на ЕТ “Б. – М. Н.“ – по първия договор за обща продажна цена от 54 000 лв. (при данъчна оценка за всички имоти от 53 099,80 лв.), а по втория договор – за обща продажна цена в размер на 42 000 лв. (при данъчна оценка за всички имоти от 41 950 лв.). В двата нотариални акта е записано, че продажната цена е получена от продавачите по банков път, преди изповядване на всяка от сделките. Съдът установил, че сумите са действително преведени от М. Н., в качеството му на едноличен търговец, по неговата лична сметка, съответно на 27.11.2013 г. и 29.11.2013 г.. Впоследствие, едноличният търговец, на 13.03.3014 г., продал на „Б. 82“ ООД, в което дружеството той и синът му имали по 50% от дяловете, търговското си предприятие, като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, включително и правото на собственост върху 481 недвижими имота, в т.ч. и процесните, предмет на атакуваните сделки. Съдът намерил, че целта на цялата поредица от сделки била да се започне обединяване на имотите като собственост на едно дружество. Съдът заключил, че е налице валидно учредена представителна власт, с широк обем, без ограничения за вида сделки и цена. Съдът посочил, че и в този случай представляващият винаги трябва да действа в интерес на представлявания, което по делото е сторено. По изследваните продажби наличието на нееквивалентност на насрещните престацииу само по себе си, не е годно да обоснове извод за доказаност на обективния елемент от фактическия състав на чл.40 ЗЗД, тъй като е възможно да липсва вреда за представлявания, и настоящия случай е именно такъв. Реалната пазарна цена на имотите е около 3 пъти по-висока от продажната, но са извършени сделки между близки роднини, изповядани на данъчна оценка, с което се спестяват данъци и нотариални такси. Наред с това, освен процесните сделки, са налице и други, пак между същите страни, също изповядани на данъчна оценка, което показва една системност и обичайна практика, а не действие/действия, които целят да увредят някоя страна. Всички страни по сделките са имали общ семеен бизнес със земеделие, живеели са в едно общо домакинство, без разногласия, а наред с това и всички в семейството обсъждали какво трябва да се направи, за да се увличат шансовете за отпускане на субсидии по европрограми за земеделие. Сделките давали по-големи шансове при кандидатстване, тъй като към кандидатите имало редица изисквания – напр. възраст на кандидатстващия, вид на търговеца и т.н. Разводът между ищцата и М. Н. е в период на около 3 години след сделките.