Решение № 596 от 29.06.2026, Районен съд - Горна Оряховица

РЕШЕНИЕ

№ 596 гр. Горна Оряховица, 29.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, II СЪСТАВ ГРАЖДАНСКО НАПРАВЛЕНИЕ, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен М. Дойков при участието на секретаря Петя В. Раднева като разгледа докладваното от Пламен М. Дойков Гражданско дело № 20264120100693 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 150 от Семейния кодекс.

Производството по делото образувано по исковата молба на Р. В. И., ЕГН **********, действаща като родител и законен представител на В.Х.Д., ЕГН ********** – двете с адрес: гр. *****, ул. „*****“ № *** и чрез адв. Д. Д., АК Велико Търново против Х. Б. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. *****, ул.

„*****“ № ***.

В исковата молба се сочи, с Решение № 5/ 14.01.2021г. по гр.д. № 1982/ 2020г. по описа на Районен съд гр. Горна Оряховица бракът между И. и Д. е бил прекратен. С посоченото решение е одобрено постигнатото споразумение по въпросите за малолетното дете В.Х.Д.. Родителските права са били предоставени на майката, определен е режим на лични срещи между бащата и детето, като ответникът бил задължен да заплаща месечна издръжка в размер на 350.00лева (178.95евро).

Ищцата заявява, че от определяне на издръжката е изминал период от пет години, пред които се били изменили обстоятелствата, при които тя е определена. Детето било израснало, променили се социално – икономическите условия в страната – повишила се инфлацията и се увеличили цените на стоките и услугите. Ищцата поискала от ответника да започне да заплаща по – голям размер на издръжката, но Д. отказал.

Сочи се, че след развода ищцата полагала основните и ежедневни грижи по отглеждането и възпитанието на детето, подпомагана от своите родители.

Разходите за нормалното отглеждане на детето – за храна, дрехи, отопление, за учебни пособия, за интернет, за телефон, били значително увеличени. Детето 1

В. била ученика в 6 – ти клас на ОУ „*****“ гр. *****. Налагала се смяна на дрехи и обувки за всеки сезон, като закупуването им съставлявало значителна сума. Ежедневните разходи за закуска и обяд били 5- 10 евро, в зависимост от ангажиментите през деня. Разходите за мобилни услуги били 15евро на месец, за достъп до интернет, за козметика, кино, за рождени дни, които детето посещава, за училищни мероприятия , били между 60 и 80 евро на месец.

Разходите за храна били около 200евро, за комунални услуги Р. заплащала около 150евро на месец. Сочи се също, че В. посещавала курс по английски език, с месечна такса в размер на 45евро, а от втория учебен срок детето посещавало и обучение по български език с цена между 40 и 60евро на месец.

Твърди се също, че майката освен разходите за себе си и детето, за лек автомобил, който поддържа и ползва и за детето, изплаща и ипотечен кредит в размер на 305лева ( 155.94евро ) на месец за следващите 14 години.

Ищцата сочи, че бащата заплаща определената издръжка, като заплаща и тренировки по тенис, които детето посещава. При поискване от страна на детето, бащата купувал дрехи и обувки – миналата година Д. купил два чифта маратони, два спортни екипа, яке и ботуши. Като новогодишен подарък бащата купил на детето ракета за тенис.

Ищцата заявява, че не й е известно бащата да дължи издръжка на други лица. Д. бил съдружник и управител в две търговски дружества, като реализирал добри доходи.

Прави се искане за постановяване на решение, с което определената издръжка да бъде изменена, като Х. Б. Д. бъде осъден да заплаща на В.Х.Д., действаща чрез майката и законен представител Р. В. И., месечна издръжка в размер на 256евро, считано от датата на подаване на исковата молба, ведно със законна лихва за всяка просрочена вноска, до настъпване на законови причини за нейното изменение или прекратяване.

Представени са писмени доказателства. Правят се доказателствени искания. Претендират се разноски.

Ответникът Х. Б. Д., гр. ***** депозира писмен отговор в срока по чл.

131 от ГПК чрез адв. С. И., АК Велико Търново.

Д. намира предявения иск за допустим, но неоснователен. Не се оспорва, че родителските права над детето В. се упражняват от ищцата по силата на Решение № 5/ 14.01.2021г. по гр.д. № 1982/ 2020г. на ГОРС. В това решение бил уреден въпросът за издръжката на детето – 350.00лева месечно.

Ответникът твърди, че редовно заплаща определената издръжка. Сочи се също, че редовно се осъществяват срещите на бащата с детето, като между тях имало дълбока емоционална връзка. Бащата заплащал и разходите за дрехи и обувки. За началото на учебната година Д. бил заплатил и всички разходи за тетрадки, химикали, учебни пособия, необходими материали.

Бащата бил закупил и зимно яке, заплащал и разходите за спорт – закупил тенис ракета и плащал тренировките на детето. Твърди се, че майката не се допитвала до ответника за въпросите за отглеждане на детето – В. била записана на уроци по английски език, като ищцата не била съобразила, че сегашната приятелка на Д. била учителка по английски език и би могла да помогне в подготовката на детето.

Оспорва се твърдението, че е налице изменение на обстоятелствата , които били предвидени в чл. 150 от СК. Първоначално определената издръжка била значително над минимално предвидения в закона размер.

2

Д. твърди, че не е в състояние да заплаща издръжка в размер от 256евро месечно. Ответникът не получавал доходи от трудово възнаграждение , както и други доходи, като сочи доказателства.

Прави се искане за отхвърляне на иска като неоснователен.

Ответникът представя писмени доказателства, прави доказателствени искания.

В съдебно заседание ищцата Р. В. И. се явява лично и с адв. Д. Д., АК Велико Търново. Исковата молба се поддържа. Направените доказателствени искания се поддържат, сочат се и други доказателства. Прави се искане за уважаване на предявения иск.

Ответникът Х. Б. Д. се явява лично и с адв. С. И., АК Велико Търново.

Представеният писмен отговор се поддържа. Представени са писмени доказателства. Прави се искане за отхвърляне на предявения иск.

В обяснения , дадени по реда на чл. 176 от ГПК, ответникът Х. Д. сочи, че доходите, от които се издържа, са о продажбата на имоти в гр. Пловдив, гр.

Габрово и с. Поликраище, общ. Горна Оряховица. Д. живеел със средствата получени от продажбите на тези имоти, а имотите, които бил закупил след това били също със средства от тези продажби. Д. заявява, че за 2025г. няма изплащан дивидент от дружеството „Европейска агенция за пострадали от ПТП“ ООД. Сочи, че през 2023г. и 2024г. има изплатени суми, но не може да посочи в какъв размер. Ответникът сочи, че е собственик на лек автомобил „*****“ – подарък за навършване на 30 – годишен юбилей, както и на „*****“ закупен преди 5- 6 години. Д. заявява, че е собственик на две ремаркета. Наред с посочените МПС, ответникът заявява, че е собственик на два имота в гр.

Долна Оряховица, като единият бил в процес на продажба. Д. сочи, че е собственик на 21 дка земеделска земя в гр. Долна Оряховица, която дава под наем на търговско дружество и получава рента в размер на 1400.00лева на година. Ответникът твърди, че живее в дома на съжителстващата с него С. Е.

Д.

В хода на съдебното дирене е разпитана свидетелката П. В. Р., гр. ***** – сестра на ищцата.

Свидетелката Р. разказва, че основаните грижи за детето В. се полагат от ищцата. В. Д. посещавала тренировки по тенис, частни уроци по български и английски език. Свидетелката знаела от сестра си, че тренировките по тенис се заплащат от Д. – по 10 евро на тренировка, а уроците по английски и български език – от Р. И. – по 10 евро на час за тези по български език и по 45 евро на месец за тези по английски език. Свидетелката сочи, че Р. И. имала разходи за битови сметки по 150евро на месец и по 200евро за храна само за В.

Разпитаната дава показания, че бащата заплаща определената със съдебно решение издръжка, като също така купува при необходимост и когато детето поиска дрехи и обувки. В началото на учебната годна Х. Д. бил закупил нужните дрехи и обувки, както и обувките за тренировките по тенис.

Свидетелката П. Р. знае, че Д. се занимава да помага на хора , претърпели ПТП. Разпитаната сочи, че ответникът и съжителстващата с него С. Д. пътуват често в чужбина, което била узнала от В. и социалните мрежи. Според П. Р., сестра й се опитвала да задоволи абсолютно всички нужди на детето, колкото да й било трудно. Майката не можела да осигури по – хубави и по – нови неща – напр. дрехи, нов телефон. Р. обяснявам, че В. е ученичка в шести клас, като излиза с приятели в парка. Дневно на детето му била нужна сума 5- 10 евро.

3

Детето имало нужда от храна, ежедневни битови неща, пране, готвене, като всичко това изисквало пари. Когато В. се разболеела , нужни били лекарства.

П. Р. сочи, че В. не боледува често – 2- 3 пъти на година.

Свидетелката С. Д. , живуща във фактическо съпружеско съжителство с ответника, дава показания, че с ответника живея в жилище нейна собственост.

Разпитаната сочи, че с ответника ходят на екскурзии, които в началото били заплащани от нея, а последната била подарък за двамата от нейните родители.

С. Д. обяснява, че част от пътуванията в чужбина били при нейни приятели, които им осигурявали нощувка, за да излезе по – евтино.

В показанията си С. Д. потвърждава, че Х. Д. има два автомобила, както и това, че е извършил продажби на недвижими имоти. Свидетелката не сочи с какви парични средства разполага Д. след продажбата на имотите. Д. знаела, че това са имоти в гр. Пловдив, гр. Габрово и с. Поликраище.

Свидетелката не знае дали Х. Д. получава доходи от дружествата, в които е съдружник. Самата тя работела в едно от посочените – *****. Двамата с ответника си разделяли разходи в домакинството – свидетелката заплащала сметките за ток и вода, а Д. заплащал храната и горивото за автомобилите им.

Свидетелката е наясно, че детето В. посещава уроци по английски език, като първоначално е поискала да й помага , но В. заявила, че решението за това било взето от майка й.

С. Д. разказва, че детето В. идвала в дома им веднъж на две седмици, а понякога и всяка седмица. Обикновено това било свързано и с разходи за дрехи, обувки, пособия свързани със спорта. Когато детето ги посещавало се съобразявали и с желанията й за храна. Свидетелката разказва, че при последното посещение на детето били закупени маратонки „Найк“ , към която марка малолетната проявявала предпочитания. Д. заявява, че Х. Д. не дължи издръжка на други деца.

Дирекция „Социално подпомагане” гр. Горна Оряховица представя социален доклад.

Съдът, след като прецени събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото не се спори, че Р. В. И. и Х. Б. Д. са родители на детето В. Б.

Д., ЕГН **********, родена на 09.05.2013г. в гр. Горна Оряховица. С Решение № 5/14.01.2021г. на Районен съд гр. Горна Оряховица по гр.д. № 1982/ 2020г. ответникът е осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 350.00лева – 178.95евро.

Не се спори, че към датата на предявяване на настоящия иск , детето се отглежда от майката. Представени са доказателства, че детето В. Д. е ученичка в ОУ „*****“ гр. *****, като през учебната 2025/2026г. детето е било записано за обучение в шести клас.

Предявен е иск с правно основание чл. 150 от Семейния кодекс. Същият е процесуално допустим.

Според настоящият състав, размерът на издръжката следва да се определи в размер от 220.00евро месечно. Съображенията на съда са следните.

Съгласно разпоредбата на чл. 150 от Семейния кодекс, при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка може да бъде изменена. При преценката на съда следва да се съобразят и разпоредбите на чл. 142 и чл. 143 от СК. Нормативно предвиденият размер на издръжката е посочен в чл. 142, 4 ал. 2 от СК и е определен според минималната работна заплата за страната.

Към настоящият момент, съгласно ПМС № 243/13.11.2025г., считано от 01.01.2025г. размерът на минималната работа заплата за страната е 620.20евро.

Т.е. минималният размер на издръжката е 155.05евро месечно. От друга страна следва да се вземат предвид нуждите на лицето, което има право на такава и възможностите на лицето, което я дължи. При определянето се отчита, че всеки от двамата родители е длъжен, съобразно своите възможности и материално състояние, да осигурява условия на живот необходими за развитието на детето. Родителите дължат издръжка на своите малолетни и непълнолетни деца независимо дали са работоспособни и могат да се издържат от имуществото си. В този смисъл издръжката определяна по този ред е безусловна.