Решение № 91 от 14.10.2024, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 91 гр. гр. Д., 14.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Д. в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги М. Павлов при участието на секретаря ИЛИЯНА Н. НЕЙКОВА като разгледа докладваното от Георги М. Павлов Търговско дело № 20243200900067 по описа за 2024 година

Търговско дело № 67/2024 г. по описа на Д.кия окръжен съд е образувано по искова молба рег. вх. № 2728/23.04.2024 г. на регистратурата на Окръжен съд – Д., с дата на пощенското клеймо 19.04.2024 г., подадена от „А.

АД гр. Д., ***, ЕИК ***, с която срещу „Д.“ ЕООД с. ***, ЕИК *** е предявен иск за сумата от 33 280.00 лв., представляваща задатък в двоен размер по договор за търговска продажба, претендиран на основание чл. 334 ТЗ във вр. с чл. 93, ал. 2 ЗЗД.

В петитума на исковата молба се съдържа искане за присъждане на законната лихва върху главницата, начиная от датата на предявяване на иска – 19.04.2024 г. до окончателното й изплащане, както и на сторените по делото разноски.

В законоустановения по чл. 367, ал. 1 ГПК срок ответникът не е подал писмен отговор, не е взел становище, не е направил възражения, не е оспорил истинността на представен документ, не е посочил доказателства и не е представил писмени доказателства.

В първото съдебно заседание, проведено на 08.10.2024 г., ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника при условията на чл. 238 - 239 ГПК.

Д.КИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, на основание чл. 235, ал. 2 ГПК, като взе 1 предвид установените обстоятелства по делото и закона, приема за установена следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

В процесния казус са налице предпоставките на чл. 238 – 239 ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.

Ответникът не е подал писмен отговор, не е взел становище, не е направил възражения, не е оспорил истинността на представен документ, не е посочил доказателства и не е представил писмени доказателства и не се е явил в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, като са му указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание – чл. 238, чл. 239 ГПК.

На 02.04.2019г. между „Д.“ ЕООД продавач и „А. АД като купувач е сключен договор за търговска продажба, по силата на който продавачът се е задължил да прехвърли на купувача собствеността на 80 т. пшеница – реколта 2019 г., срещу цена от 260 лв./ т. ( 20 800.00 лв. ), която купувачът се е задължил да му заплати.

Съгласно чл. 3 от договора за търговска продажба следва да заплати авансово сумата от 16 640.00 лв., представляваща 80 % от цената на стоката, като съгласно чл. 5 от договора за търговска продажба авансово платената сума има значението на задатък.

На 19.04.2019 г. купувачът е платил на продавача сумата от 16 640.00 лв. представляваща 80 % от цената на стоката и задатък.

Продавачът не е изпълнил задължението си да достави на купувача договореното количество стока., въпреки многократните покани.

Неизпълнението на задължението на продавача да достави стоката е мотивирало купувача да развали договора за търговска продажба по реда на чл. 87, ал. 2 ЗЗД.

От доказателствата по делото се установява вероятната основателност на иска с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства – чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Контроверсният въпрос по делото е относно наличието на вземания на 2

„А. АД срещу „Д.“ ЕООД за задатък в двоен размер на основание чл. 334 ТЗ във вр. с 93, ал. 2 ЗЗД.

Задатъкът е акцесорно и реално съглашение, с което страните уговарят предаването на вещта или паричната сума, както и произтичащите от него правоотношения и задължения – аргумент от чл. 93 ЗЗД - в ж . К., А.

Облигационно право. Обща част. С., 2020, с. 435. Нормата на чл. 93 ЗЗД е диспозитивна и страните могат да се отклонят от нея.

. Съгласно чл. 334 ТЗ при продажба с уговорка за предварително плащане на цената, платената цена се смята за задатък. Правилото на чл. 334 ТЗ се прилага при всички форми на неизпълнение, а не само при пълно неизпълнение, защото законът не съдържа никакви ограничения в тази насока.

Значението на задатък следва да има само онази част от цената, срещу която не е престирана стока - вж. К., А. Цит. съч., пак там.

В конкретния случай страните не са изключили предназначението на авансовото плащане като задатък по смисъла на чл. 334, изр. трето ЗЗД, но и не се установи да са се отклонили от предписанието на чл. 93, ал. 2 ЗЗД, предвиждащо правото на далата задатъка изправна страна да иска връщане му в двоен размер.

В разглеждания казус елементите на фактическия състав на чл. 93, ал. 2 ЗЗД са налице и в полза на купувача като изправна по договора страна се е породило правото да иска задатъка в двоен размер – чл. 334 ТЗ във вр. с чл. 93, ал. 2 ЗЗД.

С оглед изложените съображения, се налага изводът за основателност на иска, поради което следва да се уважи.

Решението се основава на наличието на предпоставките постановяване нае неприсъствено решение – чл. 239, ал. 2 ГПК. за

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят разноски по делото в размер на сумата от 1 517.55 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 3 684.46 лв. с оглед представения списък на разноските по чл. 80 ГПК.

С оглед изложените съображения, Д.КИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

РЕШИ:

3

ОСЪЖДА „Д.“ ЕООД с. ***, ЕИК *** да заплати на „А. АД гр. Д., ***, ЕИК ***, сумата от 33 280.00 лв., представляваща задатък в двоен размер по договор за търговска продажба, ведно със законната лихва, начиная от датата на предявяване на иска – 19.04.2024 г. – до окончателното й изплащане, както и разноски по делото в размер на сумата от 1 831.20 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 1 800.00 лв.

РЕШЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ.

Съдия при Окръжен съд – Д.: _______________________

4