Решение № 182 от 28.04.2023, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 182 гр. Ямбол, 28.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светла Р. Димитрова при участието на секретаря Т.С.К. като разгледа докладваното от Светла Р. Димитрова Гражданско дело № 20222330100022 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по молба на "ВЕРТ 1" ЕООД гр.

София, с която желае да се осъди К. С. К. на основание чл.55, ал.1, предл. второ от ЗЗД, да им заплати сумата от 7 700 лева /седем хиляди и седемстотин лева/, представляваща сума, която ответника е получил на неосъществено основание, ведно със законната лихва върху главницата, считано от деня на завеждане на иска до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът твърди, че е превел сумата от 7700 лв. по личната сметка на К.

К. във връзка с сключен от него устен договор за поръчка с цел закупуване на лекотоварен автомобил за нуждите на дружеството като същия следвало да бъде техен пълномощник по сделката. Ищецът твърди, че до сделка не се е стигнало като след превод на сумата на 30.08.2016 г. ответника не се явил пред нотариуса, за да изготвят необходимите документи, като впоследствие контактите с него били преустановени, поради което той е прекратил договора за поръчка. Сумата до настоящия момент не е върната, което мотивирало ищеца да предяви настоящия иск.

В условията на евентуалност ищеца е предявил иск по чл. 55 ал.1 предл. 1 от ЗЗД, като желае да се осъди ответника да му заплати сумата от 7700 лв., която е получена от ответника при начална липса на основание, ведно със законната лихва върху главницата, считано от деня на завеждане на иска до окончателното изплащане на сумата. При условията на евентуалност ищеца е предявил срещу ответника иск на основание чл. 59, ал.1 от ЗЗД, като желае да се осъди ответника да му върне сумата от 7700 лв., с която ответника се е обогатил без основание за негова сметка ведно със законната лихва върху главницата, считано от деня на завеждане на иска до окончателното изплащане на сумата.

1

Претендира да му бъдат присъдени направените разноски по делото.

В законно установения срок по чл. 131 ГПК ответника е депозирал писмен отговор, с който оспорва изцяло както основния иск така и предявените при условията на евентуалност искове.

Твърди, че преводът на исковата сума извършен от ищеца по неговата сметка е с основание – служебен аванс. Твърди, че ищецът никога не му е възлагал закупуване на лекотоварен автомобил. С преводната сума била заплатена рента на САРНО ЕООД, чийто едноличен собственик на капитала е „ВЕРТ 1 “ ЕООД.

Ответника твърди, че в претендирания исков период той е действал като пълномощник на третото лице САРНО ЕООД съгласно пълномощно нотариално заверено от нотариус № *** г., с което бил упълномощен да представлява дружеството пред ОСЗ гр. С. и ОД на ДФЗРА- София във връзка с подпомагане по изброените схеми и мерки. Той е бил упълномощен да представлява дружеството безсрочно пред всички държавни и административни органи, да подава и получава документи, да сключва договори с трети лица без ограничения, рентни и наемни договори за земеделски земи, да следи за изпълнението им и т.н. , да подписва всякакви документи като пълномощник. Посочва, че сумата от 7700 лв. е платена за наем на земеделски земи по указания на ищеца в полза на САРНО ЕООД.

Твърди, че той е извършвал цялостна дейност по наемане обработка, събиране на реколта и плащане на ренти, по сключени договори като за целия период е правил отчети за всяка изтеглена сума, които са предоставени по ел. път и устно на управителя на дружеството – ищец. В тази връзка оспорва твърдението на ищеца че той му е възлагал закупуване на лекотоварен автомобил в този период, както и че същия обещавал сключване на такава сделка и липса на упълномощаване в тази връзка. Оспорва и предявените в условията на евентуалност допълнителни два иска изцяло като неоснователни.

След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност съдът приема за установено следното от фактическа страна:

С исковата молба ищецът е представил извлечение от банковата сметка на дружеството в „ОББ“ АД, видно от която на 30.08.2016г. е извършен превод на сумата от 7700лв. на К. С. К. „служебен аванс“.

Във връзка с възраженията си с отговора ответника е представил нотариално заверено на 26.03.2014г. пълномощно , с което „САРНО“ЕООД го е упълномощил да представлява дружеството пред всички държавни и административни органи, съдебна система, данъчни служби, лица и организации НСЗ, всички подразделения на ДФ“Земеделие“, разплащателна агенция и др.с правата да сключва договори с трети лица без ограничение във вида на договора и стойността му, вкл. арендни или наемни договори за земеделски земи, да следи за изпълнението им, да ги прекратява и разваля, като пълномощното е безсрочно. Представени са справи от търговския 2 регистър за актуалното състояние на „ВЕРТ 1“ЕООД и „САРНО“ЕООД видно от които едноличен собственик на капитала на „САРНО“ ЕООД е вписан „ВЕРТ 1“ЕООД. Ответника е представил още справка за изплатените ренти на физически лица за сторанската 2015/2016г. в размер на 38717.00лв., списък с договори за земеделска земя за стопанската 2015/2016г., заявление за подпомагане за стопанската 2016г. от подадено от „САРНО“ЕООД до ДФ“Земеделие“, разходни касови ордери за изплатена рента в размер на 3151лв.: от 27.07.2017г., от 30.08.2016г., от 27.07.2017г., 25.07.2017г., 19.07.2017г., 03.07.2017г., 24.07.2017г., 19.07.2017г., 03.09.2017г., 01.08.2017г.

По искане на ответника от ОД“Земеделие“ бяха изискани сключените договори за наем или преаренда на земеделска земя с наемател ТД“САРНО“ЕООД, в отговор на което ДФ“Земеделие“ е депозирало писмо , в което посочва, че към момента не разполага с договори да наем/аренда за стопанската 2015/2016г. от „Сарно“ЕООД , като договорите и заявленията за 2015/2016г. са унищожени, съгласно номенклатурата на делата.

По искане на ответника по делото бе назначена и изслушана съдебносчетоводна експертиза. В отговор на поставените и въпроси е дадено следното заключение: на 30.08.2016г. „ВЕРТ 1“ЕООД е превел по сметка на К. С. К. сумата 7700лв., с основание „Служебен аванс“. В счетоводството на „ВЕРТ 1“ЕООД сумата 7700лв. е осчетоводена с основание „Служебен аванс К. К.“. Вещото лице не е отговори на въпроса СД“Сарно“ЕООД заплатила ли е физически и/или по банков път ренти за посочените в касовите ордери физически лица по сключените договори за рента за стопанската 2015/2016г., т.к. на в.л. не е била предоставена информация от счетоводството на "Сарно"ЕООД. В счетоводството на „Верт 1“ЕООД по сметка 422 „Подотчетни лица“, подсметка 9 „К. К.“, няма отразени „Авансови отчети“ за изразходването на получената сума. Сумата 7700лв. съществува като задължение по сметка 422 „Подотчетни лица“, подместка 9 „К. К.“ към 31.12.2017г. Приложените по делото РКО, издадени от „Сарно“ ЕООД на името на физически лица за изплатена рента, не са отразени в счетоводството на „Верт 1“ЕООД. От счетоводството на „Сарно“ЕООД не е била предоставена счетоводна информация във връзка с процесната сума 7700лв., както и с приложените по делото РКО за изплатена рента. Банковата такса за извършения превод е била в размер на 14.00лв. и е осчетоводена н счетоводството на ищеца. При извършеното от вещото лице проучване не са се установили данни, на база на които експертизата да отговори дали с преведената на ответника сума са заплащани други разходи на ищеца, по указания на управителя на дружеството, както и за какво са изразходвани тези суми. След като сумата е осчетоводена, тя участва във формирането на резултата, посочен н Годишната данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО на „Верт 1“ЕООД за 2016г. Съдът изцяло възприема заключението на експертизата, като обективно и компетентно дадено. По делото бяха назначени и две почеркови експертизи, които дадоха заключение, че ръкописния текст „от Сарно ЕООД чрез Верт 1 ЕООД“, съдържащ се в два от разходните касови ордери – Разходен касов ордер, издаден от Сарно ЕООД чрез Верт 1 ЕООД на К. И. С. с дата 24.07.2017г. и Разходен касов ордер, 3 издаден от Сарно ЕООД чрез Верт 1 ЕООД на К. И. С. на 01.08.2017г. не е изписан с едно и също пишещо средство. Думата „Сарно“ в тези два текста е изписана с различно пишещо средство. Тази дума и останалата част от текста не са изпълнени в един и същ момент от време. Вещото е посочило, че ръкописният текст „от Сарно ЕООД чрез Верт 1 ЕООД“ в девет от касовите ордери, издадени от Сарно ЕООД чрез Верт 1 ЕООДна : И. Д. С.а с дата 27.07.2017г.; В. П. Т. с дата 27.07.2017г., Б. З. А. с дата 25.07.2017г., Н. С. К.а с дата 19.07.2017г., Ж. С. Г. с дата 03.07.2017г., К. И. С. с дата 24.07.2017г., К.

М. Г. с дата 19.07.2017г., М. В. С. с дата 03.09.2018г., К. И. С. с дата 01.08.2017г. е изписан с различно пишещо средство спрямо останалия текст в ордерите. Ръкописният текст „от Сарно ЕООД чрез Верт 1 ЕООД“ в Разходен касов ордер, издаден от Сарно ЕООД чрез Верт 1 ЕООД на Р. К. М. с дата 30.08.2016г. е изпълнен с еднакво пишещо средство по отношение вида на багрилото в химикалната паста. Съдът изцяло възприема заключенията, като обективно дадени и неоспорени от страните.

По делото бяха събрани гласни доказателства в лицето на свидетелите С. Т. П. и П. Д. Н..

Свидетелката П. заяви, че през 2015-2016г. е работила с К. К. в зърнобаза гр.С., в която се извършвало дейност по съхранение на зърно и обработка на земя, която се наемала от фирма „Сарно“. Тя помагала на К. К. при раздаването на рентите, като той й предоставял сключени договори. Тя правела списъците за раздаването на рентата и после раздавала самата рента.

На представените й касови ордери свидетелката заяви, че повечето са нейния почерк, като на всички ордери подписа е на К. К.. Текста на разписките „Сарно“ чрез „Верт 1“ е записвала по нареждане на К.. Това тя е записала в един и същи ден, едно след друго. Същата заяви, че по списъка е изплащала парите за рента, като К. К. й давал сумата, като тя не знаела от къде са парите.

Свидетелят Н. заяви, че е работил при ответника през 2014-2015г. като охранител. Земята, която охранявал била на фирма „Сарно“. Не е чувал за дружеството „Верт 1“. През месец август е присъствал, но не е участвал, когато са раздавани парите за рента на хората. Парите се давали от г-н К., но той си знае откъде ги е вземал тези пари. Споменавал му, че е ходил от банката да ги тегли. Носил е документи на *** С., но няма информация дали е била счетоводителска на „Верт 1“.

При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл.55, ал.1, предл.2 от ЗЗД.

Предявени са два иска при условията на евентуалност с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗДД и чл.59, ал.1 ЗЗД.

По иска по чл.55,ал.1,предл.2 от ЗЗД:

Неоснователното обогатяване като правен институт почива на принципа на справедливостта, който изисква всяко едно имуществено разместване да е 4 правно оправдано. Предпоставките, които трябва да бъдат доказани от ищеца по делото за неоснователно обогатяване са наличие на обедняване на ищеца, наличие на обогатяване на ответника, връзка между обедняването и обогатяването и липса на правно основание за имущественото разместване.

Институтът на неоснователното обогатяване има приложение, когато между страните не съществува облигационна обвързаност и липсва възможност да реализират правата си по друг ред. В този смисъл е постановеното по реда на чл.290 от ГПК, Решение № 246 от 27.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1265/2010 г., IV г. о., ГК. При неоснователното обогатяване е налице разместване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго, без да е налице основание за това.

С иск по чл. 55, ал. 1, предл. 2 - ро ЗЗД разполагат лицата, които твърдят, че са престирали с оглед на очаквано в бъдеще осъществяване на валидно правоотношение между страните, оправдаващо престацията, което правоотношение не е осъществено. За да са налице фактическия състав на неоснователното обогатяване, в тежест на ищеца е да установи, че е престирал с оглед основателно очаквано в бъдеще осъществяване на валидно правоотношение между страните, оправдаващо предприетото от него разместване на имуществени блага, което правоотношение впоследствие не е възникнало, или, че макар и възникнало, последното е отпаднало с обратна сила. Поради характера на иска по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже факта на плащането, а задължение на ответника е да установи, че е налице основание за получаване, респ. за задържане на полученото.