Определение № 3577 от 11.12.2023, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 5594/2023
- Вид
- Определение № 3577
- Подписан
- 11.12.2023
- В сила
- 08.12.2023
- Състав
- Руси Алексиев, Христина Михайлова, Анелия Щерева
Цитирани разпоредби
- чл.143 · Наказателен кодекс
- чл.159а · Наказателен кодекс
- чл.159г · Наказателен кодекс
- чл.29, ал.1, б."а" · Наказателен кодекс
- чл.248, ал.1, т.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.249, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.43, т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3577 гр. София, 08.12.2023 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО X ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на осми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Руси Алексиев
Членове:
Христина Михайлова
Анелия Щерева като разгледа докладваното от Христина Михайлова Въззивно частно наказателно дело № 20231100605594 по описа за 2023 година Производството е по реда на глава 22 от НПК.
Образувано е по повод постъпил протест от прокурор при РП-Несебър срещу определение по НОХД № 5010/2023г. по описа на СРС, 131-ви състав, с което е прекратено съдебното производство и делото е върнато на РПНесебър за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения.
В подадения протест се твърди, че определението е неправилно и необосновано. Сочи се, че незаконосъобразно, в противоречие с доказателствата по делото, първоинстанционният съд е стигнал до извод за несъответствие между обстоятелствената част на обвинителния акт и диспозитива на същия, като при посочване на дата 09.07.2021г. за част от деятелността на подсъдимия се касае за техническа грешка. Прокурорът счита, че не е следвало съдебното производство да се прекратява и делото да се връща на РП-Несебър. В заключение се иска отмяна на атакуваното определение.
Възражения по частния протест не са постъпили.
Въззивният състав след запознаване с делото, намери за установено следното:
Протестът е процесуално допустим, подаден е в установения от закона срок, с правно основание чл.249, ал.3 вр. чл.248, ал.1, т.3 от НПК.
1
При разглеждането му по същество настоящият съдебен състав намери протеста за неоснователен, поради следните съображения:
На 11.08.2022г. е образувано НОХД №594/2022г. по описа на РСНесебър по внесен обвинителен акт срещу К. Б. Т. за престъпление по чл.159г вр. чл.159а, ал.1, ал.2, т.2, предл.1 и т.6, предл.1 вр. чл.29, ал.1, б.„а“ от НК и срещу З. З. М. за престъпление по чл.159а, ал.1, ал.2, т.2, предл.1 и т.6 от НК.
На 31.01.2023г. е одобрено споразумение за решаване на делото по отношение на подсъдимия З. М. и спрямо същия наказателното производство е прекратено. Впоследствие подсъдимият К. Т. чрез защитника си адв.П.Ф. от САК е депозирал молба в РС-Несебър с правно основание чл.43, т.1 от НПК и искане делото да се изпрати на ВКС за произнасяне в тази насока. С определение на ВКС от 30.03.2023г. делото е изпратено за разглеждане в СРС, където е образувано НОХД № 5010/2023г. по описа на СРС, 131-ви състав.
С определение, постановено в открито разпоредително заседание на 04.07.2023г. по НОХД № 5010/2023г. по описа на СРС, 131-ви състав, съдът е констатирал, че при изготвяне на обвинителния акт са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, ограничили правото на защита на обвиняемия Т., поради което е прекратил съдебното производство по цитираното дело и е върнал същото на РП-Несебър за отстраняване на посочените в определението недостатъци.
В атакуваното определение СРС е констатирал, че обвинителният акт не отговаря на изискванията на закона, като е коментирал, че е налице неяснота относно характера на престъпната дейност, за която е повдигнато обвинението по отношение на обвиняемия К. Т.. Съдът е посочил, че не става ясно на базата на какви твърдения относно предходно осъждане обвинението е квалифицирано като извършено в условията на опасен рецидив престъпление, т.е. не са посочени факти, обуславящи по-тежката квалификация, а именно по чл.159г от НК. Констатирано е и разминаване относно посоченото време на извършване на действията, чрез които са осъществени квалифициращите признаци на деянието по ал.2 на чл.159а от НК, между посоченото в обстоятелствената част на обвинителния акт и диспозитива на същия. Като допълнително съображение първостепенният съд е изтъкнал липсата на описание на фактическите действия на обвиняемия Т., с 2 които е осъществил състава на вмененото му престъпление в периода 01.07.2021г. – 08.07.2021г., посочен в заключителната част.
Изложеното е дало основание на първата инстанция да приеме, че обвинителният акт не отговаря на минималния необходим стандарт, установен от закона, което го прави негоден да постави начало на съдебно производство, тъй като е довело до съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в ограничаване на процесуалните права на обвиняемия, а именно невъзможност да разбере фактическите рамки на обвинението, респ. да упражни пълноценно правото си на защита.
Въззивният състав се солидаризира напълно с констатациите на районния съд, изложени в атакуваното протоколно определение.
Обвинителният акт е единство от обстоятелствена и заключителна част, като и двете са със строго предвидени от закона реквизити, които са необходими с оглед на функцията на обвинителния акт да определи предмета на доказване от гледна точка на предполагаемото престъпление и възможното участие на обвиняемия в него, като по този начин се поставят основните рамки на процеса на доказване и осъществяването на правото на защита.
Особено важни са онези елементи от обстоятелствената част на обвинителния акт, които описват фактите от състава на предполагаемото престъпление и начина на извършването му. Липсата на посочване на всички факти от тази категория съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, защото при всяко положение води до ограничаване на правата на бъдещите страни в съдебното производство. В този смисъл са разясненията, дадени с т.4.2 от Тълкувателно решение № 2 от 7.10.2002 г. на ВКС по т.н.д. № 2/2002 г., ОСНК, които не са изгубили значение.
В разглеждания случай напълно правилно първостепенният съд е констатирал, че в обстоятелствената част на обвинителния акт се съдържат твърдения за действия на обвиняемия Т., респ. времето на извършване на деянието, които са в противоречие с диспозитива на обвинителния акт, като съдът не приема становището на прокурора, че става въпрос за техническа грешка с посочване на дата 09.07.2021г. на стр.2 от обвинителния акт, доколкото след това в описанието на фактите многократно фигурират дати, които са след инкриминирания период, посочен в диспозитива.
На следващо място, липсва описание на каквито и да било конкретни 3 действия на обвиняемия К. Т., извършени в гр.София, свързани с осъществена принуда /по смисъла на чл.143 от НК/, които да обуславят квалифициращите признаци на повдигнатото му обвинение по ал.2, т.2 на чл.159а от НК, доколкото се касае за съставно престъпление, като липсата на конкретика за което и да е от деянията включени в него води до невъзможност подсъдимия да разбере фактическите рамки на обвинението, което пък от своя страна влече пороци за проверката му в хода на съдебното следствие.
За пълнота следва да се отбележи, че след самостоятелна проверка на материалите по делото, въззивната инстанция констатира, че в диспозитива на обвинителния акт е посочено място на извършване на престъплението гр.София, а в последното постановление за привличане на обвиняем, предявено на К. Т., фигурират гр.София и гр.Перник, което отново се явява противоречие, водещо до неяснота в обвинението, доколкото мястото на осъществяване на деянието е безусловно необходим обективен елемент на всеки престъпен състав /в този смисъл Реш. № 309/19.10.2011г. на ВКС, НК, III н.о./.
Настоящият съдебен състав се солидаризира и с констатацията на първата инстанция, че в обстоятелствената част на обвинителния акт липсва достатъчно конкретика в описанието на твърдените факти за предходно осъждане на подсъдимия К. Т., с което да се посочат данни относно номер на дело, вид и размер на наложено наказание, съответно кога е изтърпяно, предвид повдигнатото обвинение спрямо Т. в заключителната част на обвинителния акт за извършено престъпление в условията на опасен рецидив.
Посочени са само дата на влизане в сила на присъда и наложено наказание, без да става ясно тази присъда по кое дело е, както и че това осъждане касае конкретния обвиняем, което да обуславя, че деянието е в условията на опасен рецидив.
Чрез обвинителния акт прокурорът развива в пълнота своята обвинителна теза. Основното предназначение на обвинителния акт е да формулира така обвинението, че да определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него. В този смисъл е и залегналото в ТР №2/2002г., че за конкретизацията на престъплението „е достатъчно в постановлението /за привличане на обвиняем/ да се посочат времето и мястото на извършването му“, съответно „в 4 обстоятелствената част на обвинителния акт задължително трябва да се посочат всички факти, които обуславят обективните и субективните признаци на престъплението, както и участието на обвиняемия в него“ - описание на извършеното престъпление, посредством отделните признаци на неговото изпълнително деяние – време, място, начин на извършване, форма на вина и др. Правната квалификация на деянието – словесно и цифрово следва да бъде посочена в заключителна част на обвинителния акт съгласно чл.246, ал.3 от НПК т.е. в обвинителния акт следва да е налице единство между обстоятелствена и диспозитивна част, респ. съответствие между фактическата и правна страна на деянието.
Посочените по-горе несъответствия в обвинителния акт водят до противоречивост и неяснота на формулираната от прокурора обвинителна теза, което би дало отражение и върху процеса, защото подсъдимият Т. не би могъл да разбере в какво точно е обвинен, за да може да организира адекватно защитата си. Приемайки, че посочените нарушения в определението от 04.07.2023 г. по НОХД № 5010/2023г. по описа на СРС, НО, 131-ви състав, както и допълнително отбелязаните такива от настоящата инстанция, са съществени и препятстващи възможността на подсъдимия и защитата да възприемат характера на предявеното обвинение и да реализират съответно своите права, въззивният състав счита, че атакуваното определение на СРС, с което е прекратено съдебното производство поради допуснати отстраними съществени процесуални нарушения, следва да бъде потвърдено и делото върнато на РП-Несебър за отстраняване на посочените нарушения.
Водим от горното, Софийски градски съд, X-ти въззивен състав, ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 04.07.2023г. по НОХД №
5010/2023г. по описа на СРС, НО, 131-ви състав, с което е прекратено съдебното производство и делото е върнато на РП – Несебър за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
5
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
6