Решение № 671 от 19.05.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 671 гр. Пловдив, 18.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Радослав П. Радев

Иван Ал. Анастасов при участието на секретаря Валентина П. Василева като разгледа докладваното от Анна Ив. Иванова Въззивно гражданско дело № 20235300500702 по описа за 2023 година

Производството е въззивно по реда на чл.17 от Закона за защита от домашно насилие.

Образувано е по въззивна жалба на И. Й. К. с ЕГН:**********, чрез адв. Х. Д. и на особения представител адв. Г. М. срещу решение №240 от 18.01.2023 г. по гр.д .N6089/2022 г. на Пловдивския районен съд – 8 гр.с., с което е задължен И. Й. К. да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на В. В. П., ЕГН:********** и малолетните деца И. И. К. с ЕГН ********** и В. И . К.а с ЕГН **********, забранява му се да приближава жилището им, находящо се в гр.П., ул.“*** и местата за социални места и отдих за срок от 18 месеца, считано от 18.01.2023 г., издадена е и Заповед за защита, осъден е да заплати разноски за производството на молителите в размер на 550 лв. и в полза на бюджета на съдебната власт 25 лв.-ДТ и 400 лв.-депозит за възнаграждение на особения му представител, както и глоба в полза на държавата.;

Изложени са съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението, иска се неговата отмяна и постановяване на друго такова, с което искът да се отхвърли или при условията на евентуалност да се измени решението по отношение на срока като намали срока на наложените мярка за защита и глоба. Въззивникът счита, че не е бил надлежно уведомен за производството пред РС и поради това не е успял да организира защита си.

Същият не отрича възникнали кавги между него и молителката П. по повод режима на лични срещи с децата, които са били нарушавани от молителката, но фактологията била представена тенденциозно и едностранчиво и че конфликтите между страните не могат да се квалифицират като домашно насилие. Не се претендират разноски.

1

Въззиваемите В. В. П., ЕГН:********** – лично за себе си и като законен представител на малолетните деца И. И. К. с ЕГН ********** и В. И. К. с ЕГН **********, чрез адв.Т. Д. -М.– взема становище, че жалбата е неоснователна. Претендира за разноски, съгласно пердставения списък.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и наведените доводи от страните, намира за установено следното:

Предявен е иск с пр.осн.чл.4 и сл.от ЗЗДН.

Въззивникът навежда оплаквания, че неправилно РС е интепретирал събаните по делото гласни и писмени доказателства, че е анализирал събраните доказателства едностранчиво, поради което е достигнал до неправилни фактически изводи; че неправилно е прието от съда, че спрямо молителките е упражнено психо-емоционално насилие, изразяващо се в крещене и отправяне на вербални закани на висок глас, навежда доводи, за липсата на осъществено психическо и физическо насилие на посочените дати -10.04.-2022 г. и на 27.04.2022 г., така и в декларацията по чл.9,ал.3 ЗЗДН; моли ако съдът потвърди решението, да се измени мярката по чл.5,ал.1,т.3 ЗЗДН, т.к. била прекомерна и ще доведе до отчуждаване на бащата с децата.

В отговора на ВЖ са изложени доводи, чепо делото е доказано, че въззивникът на посочените дати е осъществил акт на домашно насилие както по отношение на майката, така и по отношение на децата.Св.П. е очевидец на случилото осе на 10.04.2022 г., тъй като епристигнал на мястото на инцидента и е бил непосредствен свидетел на състоятнието, в в което се намирали молителката и децата; същият потвърждава, че двете деца са отказвали категорично да тръгнат с баща си. В отговара на молбата не се отрича К. не отрича да е влизал в апартамента на 10.04.2022 г. и описаното в молбата по ЗЗДН за случилото се; след извършване на акта на домашно насилие, отношението на К. към В. П. и децата не се е променило, което било видно от опита му да шиканира процеса с отказа си да получи призовките по делото.

По направените доводи и оплаквания на страните, ПОС намира следното:

Ищецът В. В. П., лично за себе си и като законен представител на малолетните деца И. и В. е подала молба за защита от домашно насилие, извършено от ответника, с който е живяла на фактически начала, извършено на 10.04.2022 г. и на 27.04.2022 г. – налице е активна легитимация по чл.3, т.3 и т.5 от ЗЗДН , искът е подаден в 1-месечен срок от твърдяното домашно насилие, поради което е допустим.

Излага се следната фактическа обстановка:

На 10.04.2022 г. ответикът позвънил по телефона за да веме деца според режима на лични отношения и започнал да се заяжда с молителката и да я обижда с думите „ти снощи пак си излизала да се е…“;***; към 10,30 ч. пристигнал в дома й , влезъл без нейно нъгласие; тя се обадила на тел.112 и заявила, че К. е влезнал в дома й и я притеснява;междувременно той хвърлил яйце на пода между вратата на детката и банята, 2 след което намазал челото й със счупеното яйце; детето И. притеснена от действията му започнала да плаче; грубото му държане и високия тон разстроили още повече двете деца, които заплакали; междувременно дошли родителите й – майка й поканила И. да напусне, баща й се обадил в полицията; когато дошли полицаите, ответникът бил пред входа на блока; всички отишли в 1 РПУ да дадат обяснение; на ответникът бил съставен предупредителен протокол. Вечерта след случилото се децата били неспокойни, не можели да спят.

На *** К. казал на децата , че майка им спи с много батковци, че е курва и ще им заведе нов татко. Ищцата помолила ответника да не говори така на децата и да не ги разстройва, че след подобни разговори, И. не може да спи, бънува, става необщителна; ответникът продължил да я напада, после взел телефона й и седнал в колата си; след като ищцата успяла да вземе ключа на л.а, той подал GSM на детето И. и ищците потеглили към къщи, където за тяхно учудване ги чакал отново К.; около 5 мин. по-късно дошли баща й и чичо й, както и полиция след обаждане на тел.112. Поради изложеното иска от съда спрямо ответника да се наложат мерките по чл. 5, ал.1, т.1, 3 и 4 от ЗЗДН, в максимален срок по закон.

Представена е декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН, в която е изложена гореописаната обстановка, 2бр.протоколи за предупреждение на К. от инспектори към 1РПУ на МВРПловдив /л.42-46 от д.РС/, разпитан е свидетел.

По делото е разпитан свидетеля В. Г. П., баща на молителката, който установи, че на ***** г. е дошъл в дома на дъщеря си, тъй като тя се обадила, че ответникът я притеснява в жилището й, в което е влязъл против желанието й.; заварил К. вътре в жилището, двете деца били стинали майка си, а голямата внучка И. плачела и не искала да тръгва с баща си, а малката стояла упашена; в коридора свидетелят видял прясно яйце счупено; И. плачела, защото баща й обиждал майка й, скарали се, той й се скарал и тя отказлала да тръгне с него; като чул, че идва полиция, К. излезъл от жилището; после извикали ответника в полицята за даде обеснения; на *****г. в къщи получили обаждане от внучката И. да дойдат, че след вечеря са станали проблеми, разправии,караници, след което В. с децата са тръгнали към къщи, но там отново ги чакал ответникът; тогава свидетелят се обадил в полцията и отишъл да види както става.

Съгласно чл.13,ал.2,т.3 от ЗЗДН, Декларацията по чл.9,ал.3 от ЗЗДН сама по себе си съставлява доказателство за изложените в нея обстоятелства, когато не е опровергана от други доказателства, ангажирани от противната страна, които да ги опровергаят, а съгл.чл.13,ал.3 ЗЗДН, когато няма други доказателства, съдът издава заповед за защита само на основание приложената декларация.

От събраните писмени и гласни доказателства съдът намира за доказано извършеното на 10.04.2022 г. и на 27.04.2022 г. домашно насилие, изразяващо се в психическо и емоционално насилие от ответника по отношение на молителката и двете деца.

Въззивникът не е ангажирал доказателства по делото, които да разколебават или да 3 оборват като недостоверно изложеното в молбата и декларацията по чл.9 от ЗЗДН.

Декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН, съгласно чл.13, ал.2, т.3 и ал.3 от ЗЗДН е доказателство, включително за изгодните за издателя й обстоятелства, докато не бъде опровергана.

ПОС не възприема довода на въззивника, че не е бил надлежно уведомен за производството и поради тава не е успял да организира защита си. От материалите по делото е видно, че ответникът е бил призоваван на домашния адрес и по месторабота – ресторант ****, но не се е отзовал за връзка с дл.лице-призовкар по делото; На 6.6.2022 г. дл.лице е отбелязало, че при телефонен разговор с К., същият му заявил, че не желае да получи призвоката, а служителите от ресторанта му казали, че са били предупредени от ответника, че и да идва призовкаря, няма да вземе призовката, поради което правилно РС го е призовал по реда на чл.47 ГПК и му е назначил особен представител по делото.

При съвкупна преценка на така събраните гласни и писмени доказателства, ПОС намира за доказани обстоятелствата по молбата за извършеното на 10.04 и 27.04.2022 г. актове на психическо и емоционално налисилие от въззивника по отношение на въззиваемите– молбата за защита от домашно насилие е основателна и доказана.

ПОС възприема оплакванията в жалбата, че следва да се измени мярката по чл.5,ал.1,т.3 ЗЗДН, т.к. била прекомерна, тъй като постановената заповед за защита от 18.01.2023 г. , с което е предвидената защита от 18 месеца, на максимума по закон, би довела до отчуждаване на бащата от децата, поради което следва да се намали до 18.12.2023 г., т.е. за срок от 11 месеца.

По изложните съображения, ПОС намира, че решението на РС следва да се отмени в тази част и вместо да се постави друго, с което да се срока на действие на заповедта от 18 месеца на 11 месеца, а в останалата част – като правилно и законосъобразно и следва да се потвърди. С оглед резултата от спора въззиваемата има право на разноски, поради такива се присъждат в размер на 420 лв.- платен адвокатски хонорар по ДПП пред ПОС, а на ПОС – 300 лв.- АВ за особен представител, платено от бюджета на съда.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение №240 от 18.01.2023 г. по гр.д .N6089/2022 г. на Пловдивския районен съд – 8 гр.с. САМО В ЧАСТТА за срока на действие на издадената заповед за защита от домашно насилие като намалява същия от 18 месеца, на 11 месеца, считано от 18.01.2023 г. до 18.12.2023 г.

ПОТВЪРЖДАВА решение №240 от 18.01.2023 г. по гр.д .N6089/2022 г. на Пловдивския районен съд – 8 гр.с. в останалата част.

ОСЪЖДА И. Й. К. с ЕГН:**********, от гр.П., ул.“**** да заплати на В . В . П., ЕГН:**********, действаща лично за себе си и като законен представител на малолетните деца И. И. К. с ЕГН ********** и В. И . К.а с ЕГН **********, трите от гр.П. гр.П***, 4 ул.“**** сумата от 420лв.- разноски по делото пред ПОС.

ОСЪЖДА И. Й. К. с ЕГН:**********, от гр.П***** да заплати на Пловдивския окръжен съд сумата от 300 лв.- платени от бюджета на съда за особен представител на въззивника по делото ред ПОС.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5