Определение № 438 от 18.04.2024, Окръжен съд - Враца
- Съд
- Окръжен съд - Враца
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 300/2024
- Вид
- Определение № 438
- Подписан
- 18.04.2024
- В сила
- 18.04.2024
- Състав
- Евгения Георгиева Симеонова, Калин Трифонов Тодоров, Борис Константинов Динев
Цитирани разпоредби
- чл.105 · Граждански процесуален кодекс
- чл.105-чл.117 · Граждански процесуален кодекс
- чл.105-чл.117 · Граждански процесуален кодекс
- чл.108 · Граждански процесуален кодекс
- чл.105-чл.117 · Граждански процесуален кодекс
- чл.105-чл.117 · Граждански процесуален кодекс
- чл.105-чл.117 · Граждански процесуален кодекс
- чл.105-чл.117 · Граждански процесуален кодекс
- чл.105-чл.117 · Граждански процесуален кодекс
- чл.105-чл.117 · Граждански процесуален кодекс
- чл.105-чл.117 · Граждански процесуален кодекс
- чл.105-чл.117 · Граждански процесуален кодекс
- чл.105-чл.117 · Граждански процесуален кодекс
- чл.122 · Граждански процесуален кодекс
- чл.531, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.537, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 133 · Закон за кредитните институции
- чл. 62, ал. 2 · Закон за кредитните институции
- чл.62, ал.6, т.4 · Закон за кредитните институции
- чл. 62, ал. 7 · Закон за кредитните институции
- чл. 133 · Закон за публичното предлагане на ценни книжа
- чл.133, ал. 2 · Закон за публичното предлагане на ценни книжа
- чл. 133, ал. 5, т. 2 · Закон за публичното предлагане на ценни книжа
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 438 гр. Враца, 18.04.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Евгения Г. Симеонова
Членове:
Калин Тр. Тодоров
Борис К. Динев като разгледа докладваното от Евгения Г. Симеонова Въззивно частно гражданско дело № 20241400500300 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.122 ГПК.
Образувано е въз основа на Определение № 608/03.04.2024 г. на Районен съд – Враца, постановено по ч.гр.д. № 999/2024 г., с което е повдигнат спор за подсъдност със Софийски районен съд за разглеждане на искане на директора на ТД-София на КОНПИ за разкриване на банкова тайна и инвестиционна търговска тайна.
След като прецени данните по делото и изложените от районните съдилища мотиви относно подсъдността, настоящият съдебен състав намира следното:
Първоначално искането е депозирано пред Софийски районен съд и е образувано ч.гр.д.№ 11834/2024 г. по описа на същия съд. С Определение № 9843/05.03.2024 г. Софийският районен съд е прекратил производството по делото и е изпратил същото по подсъдност на Районен съд – Враца. В мотивите е посочено, че при определяне на местно компетентния районен съд следва да се приложат по аналогия разпоредбите на чл.116 и чл.153 ЗОНПИ, както и общите правила за местна подсъдност на чл.105 и чл.108 ГПК.
Изложени са съображения, че макар и производството по чл.62, ал.6, т.4 ЗКИ да е едностранно, същото не е охранително, тъй като активно легитимиран да го инициира е държавен орган и искането не е за съдействие за упражняването на гражданските права, а е във връзка с регламентирана със специален закон дейност на държавен орган за извършване на проверка по ЗОНПИ. Според мотивите на СРС, производството за разкриване на банкова тайна е сходно с производството по съдебна администрация, тъй като създава за иницииралото го лице изгодни правни последици и обременява правната сфера на друго лице, а намесата на съда се предприема въз основа на обществения интерес. В подкрепа на изложеното се извършва позоваване на практика на други окръжни съдилища и на ВКС. С оглед обстоятелството, че 1 проверяваното лице е с постоянен адрес в град Враца, съдът е заключил, че компетентен да разгледа делото е РС-Враца.
След постъпване на делото в Районен съд – Враца е образувано ч.гр.д. № 999/2024 г. и с Определение № 608/03.04.2024 г. същият съд е повдигнал спор за подсъдност със Софийски районен съд за разглеждане на молбата за разкриване на банкова тайна и инвестиционна търговска тайна. В мотивите на съдебния акт съдът е посочил, че производството по чл.115, ал. 1 ЗОНПИ има едностранен характер и спрямо него следва да се приложат общите правила на охранителните производства, с оглед на което и съгласно чл.531, ал.2 ГПК местно компетентен и съдът по седалището на молителя. Сочи се също, че дори и да се приеме, че се касае до спорна съдебна администрация, то делото отново неправилно е изпратено на ВРС, тъй като за подсъдността по чл.105 ГПК съдът не следи служебно. Изложени са и доводи, извлечени от компетентността на съответната териториална структура, която е подала искането.
Разглеждайки повдигнатия спор за подсъдност, настоящият въззивен съдебен състав намира, че компетентен да се произнесе по направеното искане за разкриване на тайната по чл. 62, ал. 2 ЗКИ и чл. 133 ЗППЦК, е Софийският районен съд. Съображенията за това са следните:
Съдебното производство е започнало по молба на директора на ТДСофия на КОНПИ за разкриване на банкова тайна и инвестиционна търговска тайна относно посочени в молбата лица.
Съгласно чл.115 ЗОНПИ Комисията и директорите на териториалните дирекции могат да поискат от съда разкриване на банковата тайна, на търговската тайна по чл. 91, ал. 3 ЗПФИ /посочената в ЗОНПИ разпоредба е от отменения ЗПФИ/ и сведенията по чл.133, ал. 2 ЗППЦК, когато това е необходимо. По повод разкриването на информация съобразно цитираните законови разпоредби, безспорно е, че родовата компетентност принадлежи на районния съд предвид чл. 62, ал. 7 ЗКИ, чл. 91, ал. 3 ЗПФИ /отм./ и чл. 133, ал. 5, т. 2 ЗППЦК. В посочените законови разпоредби, както и в ЗОНПИ, обаче липсва регламентация относно местната подсъдност. Разпоредбите на чл. 135 и чл. 138 от същия закон препращат към ГПК за неуредените въпроси, но само в рамките на раздел I и II от глава 12 (Раздел І "Обезпечителни мерки" и Раздел ІI "Действия след налагането на обезпечителните мерки").
Поради това няма основание да се приеме, че те важат и по отношение на производството по чл.115 ЗОНПИ, доколкото последното е регламентирано в глава 11 "Правомощия на органите на комисията при извършване на проверка по повод установяване на незаконно придобито имущество". Освен това, дори препращанията да се отнасят и за това производство, те са общо към ГПК и не сочат конкретни нормативни текстове, които да се прилагат, т. е. те биха могли с еднакво основание да обосноват както прилагане на правилата за местната подсъдност в исковия процес (чл.105-чл.117 ГПК), така и прилагане на правилото по чл.531, ал.2 ГПК за местната подсъдност на охранителните производства.
При така очертаните предпоставки съдът намира, че местната подсъдност следва да се определи с оглед вида на производството (доколкото за различните видове производства има различни правила за местна подсъдност) и въз основа на принципите на гражданския процес, обусловили установяване на определена местна подсъдност в съответните производства.
2
Съдебната намеса в рамките на производството по чл.115 ЗОНПИ несъмнено съставлява администриране (съдебно управление) на граждански правоотношения. Съдебната администрация може да бъде спорна или безспорна.
Охранителните производства (едностранни и безспорни) са част от безспорната съдебна администрация. Те са проява на доброволна юрисдикция, предпоставят правомерно развитие на гражданските правоотношения и ги улесняват чрез създаване на изгодни за молителя правни последици, които не засягат правната сфера на друго лице.
Постановеният акт има превантивен, а не репресивен характер и не подлежи на принудително изпълнение. Самото решение, с което се уважава молбата за издаване на охранителен акт, не подлежи на обжалване (чл.537, ал.1 ГПК).
За разлика от безспорната, спорната съдебна администрация не е кодифицирана от ГПК и се възлага на съдилищата само от отделни материални закони. При нея съдебната намеса се предприема в защита на обществения интерес, като се постига такова изменение на гражданските правоотношения, което е изгодно за едната страна и неизгодно за другата.
Постановеният съдебен акт променя съществуващите граждански отношения по волята на едната от страните в правоотношението и независимо от волята на другата страна. Същият е обжалваем, с което се гарантира защита на евентуално накърнените от него права.
Отнесени към настоящия случай, така очертаните принципни разлики водят до извода, че по своя едностранен и безспорен характер и предвид необжалваемостта на съдебния акт, производството по чл.115 ЗОНПИ се доближава до охранителните производства, а от гледна точка на преценката за целесъобразност, едностранното изменение на гражданските правоотношения и целенасоченото засягане на правната сфера на лице, различно от молителя – до спорната съдебна администрация.
С оглед гореизложеното съдът намира, че производството по чл.115 ЗОНПИ е специфично и не може да бъде квалифицирано по несъмнен начин к а т о спорна или безспорна съдебна администрация на граждански правоотношения, доколкото притежава белези и на двата вида производства.
Поради това няма основание местната му подсъдност да се определя въз основа на причисляването му към някое от тях, а трябва да се изходи от основните принципи на гражданския процес, обусл авящи установяване на определена местна подсъдност в съответните производства.
Производството по чл.115 ЗОНПИ е едностранна съдебна процедура, тъй като започва и се развива само с участието на молителя, без страна по него да бъде лицето, спрямо което се иска разкриване на банкова тайна по ЗКИ или на информацията, представляваща тайна по смисъла на ЗПФИ и ЗППЦК. Това лице не участва в производството и няма право на жалба срещу постановения акт. То не разполага със законово предвидени възможности и средства за защита, което обезсмисля определянето на подсъдността в зависимост от неговото местожителство. Произнасянето по молбата не е свързано с извършване на фактически или правни действия от местно компетентния съд в съдебния му район.
От друга страна, производството се подчинява на необходимостта от бързина и процесуална икономия, обслужвайки друго производство, в рамките на което се налага разкриване на определени сведения. Доколкото 3 правомощието да се иска разкриване на банкова и търговска тайна принадлежи единствено на КОНПИ и на директорите на териториалните й дирекции, най-голяма бързина, оперативност и икономия на ресурси биха се постигнали, ако молбата се разгледа от районния съд по седалището на отправилия молбата орган (КОНПИ или съответната й териториална дирекция).
С оглед гореизложеното съдът намира, че няма нормативно основание за определяне на подсъдността на производството по чл.115 ЗОНПИ по местожителството на проверяваното лице. Същевременно най-пълно съответствие с принципите за бързина и процесуална икономия би се постигнало, ако местната подсъдност се определи съобразно седалището на молителя.
Ето защо в настоящия случай компетентен да се произнесе по молбата на директора на ТД на КПКОНПИ – гр. София е Софийски районен съд.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
КОМПЕТЕНТЕН да се произнесе по молбата на директора на ТД – София на КПКОНПИ с вх. № 71419/05.03.2024 г. по описа на Софийски районен съд (вх.№ 4720/03.04.2024 г. по описа на Районен съд-Враца), за разкриване на банкова тайна, инвестиционна търговска тайна и сведения по чл. 115, ал.1 ЗОНПИ във вр. с чл. 62, ал. 6, т. 4 вр. с ал.2 от ЗКИ и чл. 133 ЗППЦК, е Софийски районен съд.
ДА СЕ ИЗПРАТИ делото на Софийски районен съд за разглеждане на молбата.
Препис от определението да се изпрати на Районен съд – Враца за сведение.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4