Определение № 4656 от 02.02.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4656 гр. София, 02.02.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в закрито заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БОГДАН Р. РУСЕВ като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело № 20251110153851 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 389 ГПК.

Делото е образувано въз основа на Искова молба, вх. № 396136/03.12.2025г., уточнена с последващи молби, подадена от Н. Ц. Н. срещу Община Свищов. Иска се да бъде признато за установено спрямо Община Свищов, че Н. Ц. Н. не ú дължи главница за данък върху недвижими имоти за периода 2011-2014г. в размер на 107,95 евро, и лихви към тях в размер на 46,06 евро, главница за такса за битови отпадъци за периода 2011-2014г. в размер на 895,94 евро, както и 198,64 евро за лихви за забава към него, сумата от 184,07 евро за данък върху недвижими имоти за 2015-2016г. Отделно от това се оспорват като недължими всички начислени лихви и разноски по изпълнителното дело в общ размер от 509,34 евро, както и отделно разноските по изпълнителното дело. Сочи се, че описаните вземания са предявени за събиране по изп.д. № 20237250400240 на ЧСИ № 725 – В. Г., като същите са погасени по давност и не се дължат. Иска се по реда на чл. 389 ГПК да бъде допуснато обезпечение на предявените искове чрез спиране на изпълнението по изпълнителното дело.

Съдът, като взе предвид подадената искова молба и направеното искане, съобразявайки доказателствата по делото, основавайки се на приложимите правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:

В производството по допускане на обезпечение на висящ иск по чл. 389 ГПК съдът следва да провери следните кумулативни предпоставки: 1. Предявеният иск да е допустим с оглед изложените в исковата молба твърдения и да е предявен с редовна искова молба; 2. Да е вероятно основателен – да е подкрепен с писмени доказателства или от ищеца да бъде представена гаранция по чл. 180 и 181 ЗЗД в определен от съда размер; 3. Да съществува интерес от обезпечаването - ако без него за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата му по съдебното решение; 4. Обезпечителната мярка да е подходяща – съответна на обезпечителната нужда. Извършването на проверката за кумулативното наличие на описаните предпоставки предполага съдът да е сезиран с редовна искова молба, която съдържа всички реквизити по чл. 127 ГПК и приложенията по чл. 128 ГПК.

Съдът намира, че в настоящата хипотеза искането за допускане на обезпечение не следва да бъде уважавано. Исковата молба е нередовна с оглед изискванията на чл. 127, ал.

1, т. 3, т.4 и т. 5 и чл. 128, т. 2 ГПК, а именно: в рамките на общо посочените 996,19 лева / 509,34 евро не са разгранечени сумите за лихви и сумите за разноски. Наред с това претенцията за установяване недължимостта на разноските по изпълнителното дело е недопустима. Не са заплатени в цялост и държавните такси по делото /внесени са само 82,30 1 евро/, доколкото държавна такса се дължи по интереса по всеки иск – всяко отделно изпълнявано материално право. Така р.195/25.11.2024г.-т.д.1964/2023г.-ВКС,ІІт.о., опр.290/22.07.2020г.-ч.гр.д.1458/2020г.-ВКС,ІVг.о.

Описаната нередовност, съответно недопустимост на исковете, налага искането за допускане на обезпечение да бъде отхвърлено, тъй като обезпечение може да се иска само при надлежно предявен с редовна искова молба иск /арг. опр.826/02.12.2013г.ч.т.д.3887/2013г. на ВКС, ІІт.о./. По аргумент от чл. 395, ал. 2 ГПК е изключена възможността произнасянето по молбата за обезпечение да се отложи с оглед изпълнение на дадени на ищеца-молител указания, тъй като в обезпечителното производство не намират приложение нито чл. 129, ал. 2 ГПК, нито чл. 101 ГПК. В този смисъл е и практиката на Върховния касационен съд - опр.469/30.12.2008г.-ч.гр.д.2188/2008г.-Vг.о., опр.558/29.12.2009г.ч.гр.д.414/2009г.-ІІг.о. Задължение на ищеца е коректно и пълно да изготви и комплектува исковата молба, включително при подадено искане за допускане на обезпечение.

Поради тези причини искането за допускане на обезпечение на предявения иск следва да бъде оставено без уважение.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца Н. Ц. Н. за допускане на обезпечение по реда на чл. 389 ГПК на исковете – предмет на делото, чрез спиране на изпълнението по изп.д. № 20237250400240 на ЧСИ № 725 – В. Г..

Определението подлежи на обжалване от ищеца пред Софийския градски съд с частна жалба, подадена чрез Софийския районен съд в едноседмичен срок от съобщението.

Определението да се съобщи на ищеца по посочения от него съдебен адрес.

Този съдебен акт е издаден в електронна форма и е подписан електронно /чл. 102а, ал. 1 ГПК/, поради което не носи саморъчен подпис на съдията.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2