Определение № 424 от 29.11.2023, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 424 гр. Пловдив, 29.11.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев като разгледа докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно търговско дело № 20235001000201 по описа за 2023 година

Производството е по чл.248 от ГПК.

С решение №260/03.07.2023г., постановено по в.т.д. №201/2023г. по описа на ПАС, е: потвърдено решение №260092/09.08.2022г., постановено по търг.д. №173/2020г. по описа на окръжен съд Стара Загора, с което „Ю.Ф.“ ЕАД, ЕИК ********** е осъдено да заплати на „А.К.“ ЕООД, ЕИК ********** сумата в размер на 431 738лв., платена цена по договора от 28.05.2018г., представляваща връщане на даденото на отпаднало основание, ведно със законовата лихва върху сумата от датата на подаване на заявление по чл.417 ГПК - 09.03.2020г., до окончателното изплащане, за които претендирани суми с Разпореждане №2800/09.03.2020г. на РС Стара Загора по ч.гр.д.

№1073/2020г. е отхвърлено подадено Заявление по чл.417 ГПК до РС-Стара Загора, както и да заплати сумата 34 042,84лв. - разноски по делото;

Отхвърлен е предявеният иск от „А.К.“ ЕООД, ЕИК ********** против „Ю.Ф.“ ЕАД, ЕИК ********** за заплащане на сумата 250 000лв. - договорна неустойка по договора от 28.05.2018г., ведно със законовата лихва върху сумата от датата на подаване на заявление по чл.417 ГПК - 09.03.2020г., до окончателното изплащане, за която претендирана сума с Разпореждане №2800/09.03.2020г. на РС Стара Загора по ч.гр.д. №1073/2020г. е отхвърлено подадено Заявление по чл.417 ГПК до РС-Стара Загора; „А.К.“ ЕООД е 1 осъдено да заплати на „Ю.Ф.“ ЕАД сумата 7 317лв. - разноски по делото.

Потвърдено е определение №260496/10.10.2022г., постановено по търг.д. №173/2020г. по описа на окръжен съд Стара Загора, с което са оставени без уважение молбите на „А.К.“ ЕООД и на „Ю.Ф.“ ЕАД за изменение на постановеното решение в частта относно разноските.

Потвърдено е определение №260072/10.02.2023г., постановено по търг.д. №173/2020г. по описа на окръжен съд Стара Загора, с което е допълнено решение №260092/09.08.2022г. по т.д. №173/20г. на Окръжен съд Ст.Загора като „Ю.Ф.“ ЕАД, ЕИК ********** е осъдено да заплати на „А.К.“ ЕООД, ЕИК ********** сумата в размер на 8 634,76лв. - разноски в заповедното производство.

„Ю.Ф.“ ЕАД, ЕИК ********** е осъдено да заплати на „А.К.“ ЕООД, ЕИК ********** разноски за въззивното производство в размер на 7 462,50лв.

„А.К.“ ЕООД, ЕИК ********** е осъдено да заплати на „Ю.Ф.“ ЕАД, ЕИК ********** разноски за въззивното производство в размер на 18 798лв.

/адвокатско възнаграждение с ДДС/.

Срещу така постановеното въззивно решение е подадена касационна жалба от „А.К.“ ЕООД. В същата е посочено, че е срещу въззивното решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявеният иск от „А.К.“ ЕООД, ЕИК ********** против „Ю.Ф.“ ЕАД, ЕИК ********** за заплащане на сумата 250 000лв. - договорна неустойка по договора от 28.05.2018г., ведно със законовата лихва върху сумата от датата на подаване на заявление по чл.417 ГПК - 09.03.2020г., до окончателното изплащане, за която претендирана сума с Разпореждане №2800/09.03.2020г. на РС Стара Загора по ч.гр.д. №1073/2020г. е отхвърлено подадено Заявление по чл.417 ГПК до РС-Стара Загора; „А.К.“ ЕООД е осъдено да заплати на „Ю.Ф.“ ЕАД сумата 7 317лв. - разноски по делото;

„А.К.“ ЕООД, ЕИК ********** е осъдено да заплати на „Ю.Ф.“ ЕАД, ЕИК ********** разноски за въззивното производство в размер на 18 798лв.; на „А.К.“ ЕООД не са присъдени в пълен размер разноски за въззивното производство – над сумата от 7 462,50лв. до пълния размер от 9 950лв.

В касационната жалба се съдържа изявление /стр.16/: „Б. По отношение на присъдените от ПАС разноски за въззивната инстанция в размер само на 7 462,50лв., вместо пълния претендиран размер от 9 950лв., считаме, че адв. Б.

2

З. е осъществил процесуално представителство пред въззивната инстанция“;

„В. По отношение обжалването на съдебното решение, в частта за присъдените разноски в тежест на „А.К.“ ЕООД, поддържаме становището, че присъденото в полза на „Ю.Ф.“ АД разноски незаконосъобразно включват ДДС, което същият, като лице, регистрирано по ДДС, може да възстанови от държавния бюджет по законоустановения ред.“. Като искане, адресирано до касационната инстанция, е обективирано следното: „Молим да осъдите ответника да заплати на доверителя ми в пълен размер направените разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция……, в пълен размер - 9 950лв.“; „… да измените въззивното решение в частта за разноските за адвокатско възнаграждение, присъдено в полза на ответника, като изключите от адвокатското възнаграждение частта, съответна на 20% ДДС“.

С оглед така посочените изявления в касационната жалба, въззивният съд приема, че същите притежават характера на искане по чл.248 от ГПК – за изменение на въззивното решение в частта за разноските, конкретно, в частта, с която в полза „А.К.“ ЕООД са присъдени разноски за въззивното производство в размер на 7 462,50лв., вместо включените в списъка по чл. 80 от ГПК 9 950лв. и в частта с която в тежест на „А.К.“ ЕООД са присъдени разноски в размер на 18 798лв., с доводи, че в размера на адвокатското възнаграждение не следва да се включва ДДС.

Постъпил е отговор от насрещната страна - „Ю.Ф.“ ЕАД с вх.

№8836/10.11.2023г., с който е изразено становище за неоснователност на искането по чл.248 от ГПК.

Пловдивският апелативен съд, като се запозна със съдържанието на касационната жалба, в частта, имаща характер на искане по чл.248 от ГПК, намира, че искането е заявено в законния срок, от легитимирана страна, поР. което, като процесуално допустимо, следва да бъде разгледано. Разгледана по същество искането се явява частично основателно по следните съображения :

При разпределение на разноските за въззивното производство е взето предвид следното: В представения списък на разноските по чл.80 от ГПК от жалбоподателя – ищец - „А.К.“ ЕООД /л.41/ са включени следните разноски: за заплатена ДТ за въззивно обжалване; „по договор за правна защита и съдействие по иска с правно основание по чл.55 от ЗЗД“; „по договор за 3 правна защита и съдействие по иска с правно основание чл.92 от ЗЗД“ – 9 900лв.; ДТ по частна жалба. С оглед неоснователността на подадените от жалбоподателя – ищец въззивна жалба и частна жалба, на същия се дължат разноски съобразно неоснователността на подадената от жалбоподателя – ответник въззивна жалба, за процесуалното представителство по която е включено адв. възнаграждение в списъка по чл.80 от ГПК. В представения договор за правна защита и съдействие /л.42/, който е за изготвяне на писмен отговор на въззивна жалба от „Ю.Ф.“ ЕАД и за защита и процесуално представителство в производството пред Апелативен съд, е отразено, че адвокатското възнаграждение е 9 950лв., а не както е посочено в списъка по чл.80 от ГПК /9 900лв./ и същото е заплатено в брой при подписване на договора. Процесуалният представител на насрещната страна /„Ю.Ф.“ ЕАД/ – адв. К., е възразила срещу дължимостта на адвокатското възнаграждение, с аргументи, че жалбоподателят – ищец „А.К.“ ЕООД, в съдебно заседание се представлява от управителя си, а не от адвокат /адв.З. съгл. договора за правна защита и съдействие/. Действително, в проведеното въззивно съдебно заседание на 07.06.2023г., „А.К.“ ЕООД се представлява от законния си представител – управителя К.М.. Договорът за правна защита и съдействие е за изготвяне на писмен отговор на въззивна жалба от „Ю.Ф.“ ЕАД и за защита и процесуално представителство в производството пред Апелативен съд.

Въззивният съд е приел, че тъй като не е осъществено процесуално представителство по явяване/защита в съдебно заседание и доколкото от насрещната страна са направени възражения в тази насока, адвокатското възнаграждение в случая следва да се определи и присъди съобразно правилата по чл.9 ал.1 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – за изготвяне на отговор на въззивна жалба /както е посочено в договора за правна защита и съдействие/ в размер 3/4 от възнаграждението по чл.7 или 7 462,50лв. При определяне и присъждане на адвокатското възнаграждение в този по-нисък размер обаче, не е съобразено, че адв. Б. З. е изготвил писмена защита с вх.№4862/14.06.2023г. /л.50 и сл./, посредством изготвянето на която, е осъществено и процесуалното представителство по смисъла на п.2 от договора за правна защита и съдействие. Ето защо адвокатското възнаграждение неправилно е редуцирано по правилата на чл.9 ал.1 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а същото следва да се присъди в 4 пълен размер - 9 950лв. В този смисъл въззивното решение следва да бъде изменено в частта за разноските, като в полза на жалбоподателя – ищец „А.К.“ ЕООД, се присъдят допълнително разноски – 2 487,50лв.

За да присъди адвокатско възнаграждение в полза на жалбоподателя – ответник „Ю.Ф.“ ЕАД в размер на 18 798лв., с ДДС, въззивният съд е приел следното: Съгласно представения списък на разноските по чл.80 от ГПК /л.32/, жалбоподателят – ответник „Ю.Ф.“ ЕАД е включил разноски за въззивното производство – за заплащане на държавна такса за въззивно обжалване и за адвокатско възнаграждение 31 330лв. без ДДС, съответно – 37 596лв. с ДДС. Представено е извлечение от движение по сметка за превод на сумата 37 596лв. /л.37/ за плащане по фактура и самата фактура с издател Адвокатско дружество „С. и съдружници“ и получател „Ю.Ф.“ ЕАД за същата сума. Като наименование на услугата във фактурата е отразено „процесуално представителство по в.т.д. №201/2023г. на ПАС, съгл. Анекс №1/19.05.2023г. към договор от 11.12.2020г. /договор за правна защита и съдействие, приложен в първоинстанционното дело и по настоящето/. С Анекс №1/19.05.2023г. /л.33/ е уговорено изменение на чл.4, ал.1, б. „Б“ от договор от 11.12.2020г. /клауза за уговорено адв. възнаграждение за въззивна инстанция 7 500лв. без ДДС/, като изменението е във връзка с изменението на Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – ДВ бр.88/04.11.2022г. и е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 31 330лв. без ДДС. С оглед на правоотношението, преуредено с Анекс №1/19.05.2023г. и подписан след изменението на Наредбата с ДВ бр.88/04.11.2022г., възражението на насрещната страна за прекомерност на адвокатското възнаграждение, с аргументи, че процесуалните действия са осъществени преди изменението на Наредбата, е намерено за неоснователно. Адвокатското възнаграждение е уговорено след изменението на Наредбата с ДВ бр.88/04.11.2022г., а и адвокатското пълномощно за процесуално представителство във въззивното производство /л.44/ е с дата 30.03.3023г. – т.е. след изменението на Наредбата, при което приложение намират разпоредбите на чл.7 от Наредба №1/2004г. след изменението им с ДВ бр.88/2022г. Доколкото, както с договора от 11.12.2020г. за правна защита и съдействие, така и с Анекс №1/19.05.2023г., не е договорено друго, следва да се приеме, че адвокатското възнаграждение от 31 330лв. без ДДС е уговорено за процесуално 5 представителство по двете въззивни жалби, както и по подадените частни жалби срещу определение

№260496/10.10.2022г. и определение

№260072/10.02.2023г. – по равно или по 15 665лв. без ДДС. Съобразно обжалваемия материален интерес по въззивната жалба на жалбоподателя – ищец /поР. неоснователността на която на жалбоподателя – ответник се дължат разноски/ - 250 000лв., минималното адвокатско възнаграждение по чл.7, ал.2, т.5 от Наредбата е 14 650лв. Съгласно чл.7 ал.1, т.7 от Наредбата, минималното адвокатско възнаграждение в производства по частни жалби е 1/ 3 от минималния размер за една инстанция според предмета на делото и интереса на страната, но не по-малко от предвиденото в чл.11. „Предметът на делото“ или обжалваемият материален интерес по частната жалба на „А.К.“ ЕООД срещу определение №260496/10.10.2022г. /поР. неоснователността на която се дължат разноски на „Ю.Ф.“ ЕАД/ е 7 317лв. при този материален интерес минималното адвокатско възнаграждение съгласно чл.7 ал.2, т.2 е 1 031,70лв. Или общо минималното адвокатско възнаграждение е в размер на 15 681,70лв., което е незначително повече от претендираното 15 665лв., при което последното не е прекомерно. Ето защо е определено, че жалбоподателят – ищец следва да заплати на жалбоподателя - ответник разноски в размер на 18 798лв. – адвокатско възнаграждение с ДДС.