Протокол № 331 от 19.01.2023, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Частно наказателно дело 558/2023
- Вид
- Протокол № 331
- Подписан
- 19.01.2023
- В сила
- 21.01.2023
- Състав
- ГЕОРГИ АНДОНОВ КРУШАРСКИ
Цитирани разпоредби
- чл. 78а · Наказателен кодекс
- чл. 275 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 57 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 65 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 65, ал. 5 и ал. 7 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 65, ал. 5 и ал. 7 · Наказателно-процесуален кодекс
Личните данни в текста са заличени.
ПРОТОКОЛ
№ 331 гр. София, 17.01.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: ГЕОРГИ АНД. КРУШАРСКИ при участието на секретаря ЙОАНА К. ДОЛДУРОВА и прокурора Ю. Ас. У.
Сложи за разглеждане докладваното от ГЕОРГИ АНД. КРУШАРСКИ Частно наказателно дело № 20231110200558 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
ОБВИНЯЕМИЯТ: Д. Д. Д., редовно призован, доведен от Ареста на НСлС, се явява.
За него се явява адв. М. М., редовно уведомен по телефона, устно упълномощен в с.з. на 16.11.2022 на 135 с-в, СРС и с пълномощно представено от днес, което да се приложи към ДП.
АДВ. М.: Запознат съм с делото и мога да поема защитата.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Съгласен съм адв. М. да ме защитава по настоящото производство.
СТРАНИТЕ (поотделно): Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ПРИСТЪПВА
КЪМ
СНЕМАНЕ
1
САМОЛИЧНОСТТА
НА
ОБВИНЯЕМИЯ:
Д. Д. Д., на 20 г., роден на *** г. в гр. София, българин, български гражданин, живущ в гр. *** неженен, средно образование, студент, ЕГН:
**********, неосъждан /освобождаван от наказателна отговорност по чл. 78а от НК/ (Самоличността снета по данни на обвиняемия и въз основа на лична карта).
Съдът разясни правата на обвиняемия по настоящото производство.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Разбирам правата, които имам в настоящото производство. Нямам искания за отводи.
СТРАНИТЕ (поотделно): Нямаме искания по чл. 274 и чл. 275 от НПК.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
Делото се докладва с прочитане на молбата от защитника на обвиняемия Д. Д. Д. - адв. М., с която се иска изменение на мярката за неотклонение от Задържане под стража в по-лека такава.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Поддържам искания. Не желая да давам обяснения. молбата.
Нямам доказателствени
АДВ. М.: Поддържам молбата. Нямаме доказателствени искания.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам доказателствени искания. Не възразявам да бъде уважена молбата с оглед изтеклия период от време от около два месеца.
СЪДЪТ, на основание чл. 283 от НПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА И ПРИЕМА ПРИЛОЖЕНИТЕ ПО ДЕЛОТО
ПИСМЕНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА И ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИ СРЕДСТВА.
СТРАНИТЕ (поотделно): Считаме, че делото е изяснено от фактическа страна.
СЪДЪТ като съобрази становището на страните и по силата на служебното начало констатира, че делото е изяснено от фактическа страна, 2 поради което,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
АДВ.
М.: Уважаеми господин Председател, нашите аргументи подробно са изложени в молбата за изменение на мярката за неотклонение.
Моля съда да уважи направените аргументи. За времето след постъпването на молбата на следните обстоятелства, моля съда да обърне внимание: изтекли са вече два месеца от образуването на ДП. Също така по молба на другия обвиняем по делото, неговата мярка за неотклонение е изменена, с влязло в сила определение на СРС в “Подписка”. Обвиняемият Д. вече е внесъл сумата от 500 лева, определена като гаранция по НЧХ № 14539 от 2022 г., така че молим съда да вземе предвид това обстоятелство и да определи мярка за неотклонение “Гаранция” на обвиняемия Д.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми господин Председател считам, че към настоящия момент, с оглед изтеклия период от време не е необходимо спрямо обвиняемия да бъде продължена мярката за неотклонение “Задържане под стража”. Все още считам, че е налице обосновано предположение за извършване на деянието, същото е наказуемо с лишаване от свобода, но според СРП най-адекватната мярка за неотклонение в случая се явява “Домашен арест”. Взимането на мярка за неотклонение “Парична гаранция” намирам, че не би указала нужното въздействие по отношение на обвиняемия и не би била адекватна по отношение на целите на мерките за неотклонение.
Предвид обстоятелството, че обвиняемия е ученик, няма трудови доходи и реално средствата ще бъдат заплатени от неговите родители. При евентуално вземане на мярка за неотклонение “Домашен арест”, същият в условията на дома си, би могъл да се подготвя по учебния материал и в последствие да се яви на приравнителни изпити, така че да не се засегне неговото образование, но същевременно спрямо лицето да бъде взета достатъчно силна по интензивност мярка за неотклонение, която да постигне съответните цели на наказанието, предвидени в НК. Следва да се отчете, че и в самото ДП предстоят все още действия по разследването, но е към края си, в резултат на което непрекъснатите молби за изменение на мерките за неотклонение, където е към приключването на делото по същество. Моля да уважите 3 молбата за изменение на мярката за неотклонение и да наложите “Домашен арест”.
АДВ. М.: Няма какво да допълним. Смятаме, че най-подходящата мярка за неотклонение е “Парична гаранция”, защото при мярка за неотклонение “Домашен арест” ще са ограничени посещенията му във висшето училище и няма как да се явява на изпитната сесия. Същевременно по делото не са събрани доказателства, че обвиняемия може да се и укрие или извърши друго престъпление. Същият има постоянен адрес, живее заедно с родителите, след инцидента достатъчно го контролират.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Поддържам становището на своя адвокат. Нямам какво да добавя към казаното от него.
СЪДЪТ ПРЕДОСТАВЯ ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИЯ:
ОБВИНЯЕМИЯТ: Моля за по-лека мярка за неотклонение Гаранция, в размер по преценка на съда.
СЪДЪТ след съвещание и като съобрази становището на страните и събраните и приложените в хода на ДП доказателства и материали, намира за установено следното: Производството е по реда на чл. 65 от НПК, като същото е инициирано по молба на защитника на обв. Д. Д. Д. с искане за изменение на мярката за неотклонение от “Задържане под стража” в по-лека такава.
В производството по чл. 65 от НПК, СЪДЪТ следва на база събраните в хода на ДП доказателствени материали, след извършване на цялостната им преценка, да прецени отново законността на задържането – налице ли е обосновано предположение за извършено престъпление, наказуемо с лишаване от свобода, има ли реална опасност от укриване на дееца или от извършване на престъпление, както и дали не са настъпили други обстоятелства, които да налагат ревизиране на взетата мярка за неотклонение или да водят до нейната отмяна, в това число и влошаване на здравословното състояние на обвиняемия или неразумен срок на задържане.
В настоящото производство следва въз основа на доказателствата, събрани до момента, при най-общ поглед или както казва ЕС за правата на човека /ЕСПЧ/, на пръв поглед /prima facie/, да се направи заключение, което 4 да представлява разумен извод, едно предположение, че обвиняемият е съпричастен към деянието, за което е обвинен. Това заключение и съдебния акт по настоящото дело не може да предпостави и да предреши крайния съдебен акт, който е присъда и с който (за разлика от настоящото производство) след провеждането на съдебно производство съдът се произнася по вината на обвиняемия и дали същата е категорично доказана. За да бъде постановена осъдителна присъда доказателственият стандарт е изключително висок и там следва да бъде доказано по несъмнен и категоричен начин, изключващ всякаква друга възможност, обвиняемото лице да е извършило престъпление. В настоящото производство такава категоричност не може да бъде изследвана, а както вече се посочи е необходимо да бъде направен само един вероятностен извод за съпричастност на обвиняемия към деянието, за което е привлечен към наказателна отговорност.
СЪДЪТ съобразявайки събраните по делото доказателства намира, че от същите би могло да бъде изведено наличие на обосновано подозрение за съпричастност на обвиняемия към престъплението, за което е привлечен към наказателна отговорност, а именно грабеж, извършен в съучастие с поне още едно лице, като това престъпление е наказуемо с лишаване от свобода и доказателствената маса за целите на настоящото производство е напълно достатъчна, за да може да бъде изведено наличието на коментираното подозрение. То се извежда от показанията на разпитаните свидетели, пострадалия А. П., неговия брат Н. П., показанията на Робърт Георгиев, както и извършеното частично самопризнание от страна на обвиняемия в дадени от него обяснения, в присъствието на адвокат, поради това съдът намира, че е налице тази първа и необходима предпоставка за вземане на най-тежката мярка за неотклонение “Задържане по стража”, респективно за нейното продължаване, а също и за вземането на някоя от другите мерки за неотклонение.
Към настоящия момент, обвиняемият е бил задържан два месеца и няколко дни, като съдът намира, че този период на задържане е достатъчен, за да неутрализира почти напълно наличието на реалната опасност от извършване на престъпление. Същата към момента е със сравнително доста нисък интензитет, независимо от характера на обвинението, което е свързано с агресия, както и от предишното осъждане на лицето по чл. 78а от НК, което 5 отново е свързано с негово агресивно поведение. Въпреки това съдът счита, че продължителността на престоя в следствения арест на обвиняемия на този етап може да се приеме, че е достатъчен за снижаване на опасността от извършване на престъпление.
СЪДЪТ намира, че не е особено интензивна опасността от укриване на обвиняемия, тъй като същия има документ за самоличност, има регистриран адрес свързан с територията на страната ни, включително с това, че е студент в учебно заведение в България, поради това съдът счита, че и тази опасност не е особено висока.
СЪДЪТ преценявайки целите на мерките за неотклонение, предвидени в чл. 57 от НПК намира, че действително по настоящем мярката за неотклонение “Задържане под стража” не е адекватна и същите биха могли да бъдат постигнати с по-лека мярка за неотклонение. Съдът не споделя становището на СРП, че тези цели биха могли да бъдат постигнати с мярка за неотклонение “Домашен арест”, тъй като домашния арест би създал прекомерни затруднения на обвиняемия да завърши своето образование.
Мярка за неотклонение “Домашен арест”, както е добре известно е почти приравнена по правни последици, а и по ефект на най-тежката мярката за неотклонение, каквато е “Задържане под стража” и същата би следвало да бъде налагана, само ако целите на мерките не биха могли да бъдат постигани по друг начин, а по преценка на настоящия съдебен състав, тези цели биха могли да бъдат осигурени с мярка за неотклонение “Парична гаранция”.