Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 23422 от 26.06.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 13512/2025
Вид
Определение № 23422
Подписан
26.06.2026
В сила
26.06.2026
Състав
ИВЕЛИНА МАРИНОВА СИМЕОНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 147 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 161 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 190 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 2, ал. 1, т. 7 · Закон за общинската собственост

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 23422 гр. С., 26.06.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско дело № 20251110113512 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Производството е образувано по искова молба на М. С. Н., ЕГН **********, С. В. С., ЕГН **********, А. В. С., ЕГН **********, К. А. И., ЕГН **********, П. Ц. Г. ЕГН

**********, С. С. И., ЕГН **********, К. Ц. А. ЕГН **********, срещу СО, БУЛСТАТ ******** с която са предявени положителни установителни искове с правно основание чл.

124 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗС, с които се иска да се признае за установено, че ищците притежават правото на собственост върху следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастрални регистри на гр. С., одобрени със Заповед № РД-18-53/23.11.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес: гр. С., район „С.“, ***, с площ от 785 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, предишен идентификатор: няма, номер от предходен план: 1299, квартал: 23, парцел VI,VIII, при съседи на имота: имоти с идентификатори № ***, № ***, №

***, № ***, № ***, № ***, № ***, който имот заедно с поземлен имот с идентификатор № *** и поземлен имот с идентификатор № *** представляват фактически един имот с обща външна ограда и два входа, с обща площ за трите поземлени имота от 2 088 кв. м., при следните наследствени квоти от правото на собственост: за М. С. Н. - 1/9 идеални части, за С. В. С. 3/9 идеални части, за А. В. С. - 1/9 идеални части, за К. А. И. - 1/9 идеални части, за П. Ц. Г. 1/9 идеални части, за С. С. И. - 1/9 идеални части и за К. Ц. А. - 1/9 идеални части.

Ищците твърдят, че по силата на Нотариален акт № 184/19.12.1975 г., том XXVII, дело № 4815/1975 г. наследодателят им С. Н.И. е придобил правото на собственост на основание давностно владение и съдебна делба на дворно място с площ от 884 кв. м., ведно със стопанска сграда, съставляващо онази част от имот с пл. № 9, която е включена като основа на парцел VIII от кв. 23 по плана на „О.“, парцел с неуредени сметки по регулация, при съседи: улица, А.К., наследници на Н.Г., П.И. и Х.И. който имот съгласно действащата кадастрална карта на района съставлява ПИ с идентификатор № ***, с адрес: гр. С., район „С.“, ул. „Х.Т.“ с площ от 935 кв. м. По силата на Нотариален акт № 183/19.12.1975 г., том XXVII, дело № 4814/1975 г. наследодателят им С.

Н.И. е придобил правото на собственост на основание давностно владение и съдебна делба н а дворно място с площ от 330 кв. м., ведно с построената в него двуетажна жилищна сграда, съставляващо онази част от имот с пл. № 9, която е включена като основа на парцел VI от кв. 23 по плана на „О., парцел с неуредени сметки по регулация, при съседи: улица, наследници на Н.Г., С. Н. и наследници на А.К.. По силата на Нотариален акт № 90/30.12.1975 г., том 100, дело № 19533/1975 г. наследодателят им С. Н.И. е дарил на 1 синовете си В. С. Н. и С. С. Н. втория етаж от жилищна сграда със застроена площ от 84 кв. м., състоящ се от две стаи, хол и кухня, както и 2/3 идеални части от общите части на сградата, включително от мазето и от тавана, заедно с 2/3 идеални части от дворното място, цялото с площ от 548 кв. м., съставляващо парцел VI-9 от кв. 23 по плана на „О.“ – С., с неуредени сметки по регулация за 150 кв. м., при съседи: улица, Т.В, наследници на Н.Г., С.

Н. и наследници на А.К., който имот съгласно действащата кадастрална карта на района съставлява ПИ с идентификатор № *** с адрес: гр. С., район „С.“, ул. „М.Б.“ № 100, с площ от 368 кв. м. Сочат, че наследодателят им е притежавал правото на собственост върху гореописаните два недвижими имота (с идентификатори №№ *** и ***), както и върху процесния имот с идентификатор № ***, от 1938 г. по силата на протокол за съдебна делба, вписан със записка от 24.06.1938 г. и давностно владение за периода от 24.06.1938 г. до датата на подаване на исковата молба – полагали грижи за имота, и го третирали като собствен. Сочат, че от 24.06.1938 г. трите поземлени имота по същество винаги са били един имот, с обща външна ограда и два входа. Твърдят, че през 2023 г. решили да се снабдят с констативен нотариален акт на основание давностно владение, чрез извършване на обстоятелствена проверка на процесния поземлен имот с идентификатор № ***, но ответникът заверил в подадената молба-декларация, че процесният имот има общински характер съгласно АОС № 1078/28.11.2006 г. и АОС № 1079/28.11.2006 г., а преди това имал държавен характер съгласно АДС № 11059/27.02.1987 г.

Ищците оспорват имотът да е представлявал общинска или държавна собственост, като твърдят, че същият е частна собственост. Считат, че са собственици на имота по силата на давностно владение, включително чрез присъединяване владението на своя наследодател от 24.06.1938 г. до днес. С оглед гореизложеното молят за уважаване на предявените искове и за присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът оспорва предявените искове. Сочи, че процесният имот е общинска собственост съгласно Акт за частна общинска собственост № 1078/28.11.2006 г. и Акт за частна общинска собственост № 1079/28.11.2006 г., които са валидни и законосъобразни. Твърди, че съгласно Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по регулация № 36/10.01.1964 г., том I, дело № 54/1964 г., по силата на дворищна регулация, имотът е бил собственост на М.А.Ч.. С Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 90/06.06.1969 г., том XIV, дело № 2510/1969 г. М.А.Ч. е дарила ½ идеална част от имота на Н.А.А.. С Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по наследство и давностно владение № 32/08.04.1985 г. Н.А.А. е призната за собственик по наследство и давностно владение на идеални части от имота, предмет на исковата молба. Твърди, че с влязла в сила Заповед № РД-40-109/30.01.1986 г. за отчуждаване на недвижим имот, имотът е отчужден в полза на държавата за комплексно жилищно строителство и за улица, която заповед е издадена след извършена отчуждителна процедура съгласно преписка № 12/1985 г. на К. РНС, Отдел „Архитектура и благоустройство“, като собственикът на недвижимия имот Н.А.А. е била обезщетена за извършеното отчуждаване. На основание влязлата в сила Заповед № РД-40109/30.01.1986 г. за отчуждаване имотът е актуван за държавен с Акт за държавна собственост № 11059/27.02.1987 г. Посочва, че от 01.06.1996 г. е налице законова възможност имотът да бъде придобит по давност, при наличието на всички изискуеми от закона предпоставки, но в същото време съгласно § 1 от ЗД на ЗС (ДВ, бр. 46/2006 г.) давностният срок за придобиването на имоти, общинска собственост, е спрял да тече за периода от 31.05.2006 г. до 30.12.2017 г. и от 20.01.2018 г. до 07.03.2022 г. по силата на установения в закона мораториум, като давността е започнала да тече с влизане в сила на решението на КС № 3/24.02.2022 г. по к. д. № 16/2021 г., поради което имотът не е придобит по давност от ищците. С оглед гореизложеното моли за отхвърляне на предявените искове и за присъждане на сторените по делото разноски.

Разпределение на доказателствената тежест:

Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗС.

В тежест на ищците е да докажат, че са придобили правото на собственост върху процесния недвижим имот чрез упражняване на давностно владение, а именно: 1) че те и техният наследодател са упражнявали непрекъсната, явна, спокойна и несъмнена фактическа 2 власт върху имота от 24.06.1938 г. до днес; 2) че владението е било с намерение за своене на имота; 3) че владението е продължило в изискуемия от закона срок, като при условията на чл. 82 ЗС са присъединили и владението на своя праводател; 4) квотите си в съсобствеността.

В тежест на ответника е да докаже направените в отговора на исковата молба възражения, а именно: 1) че имотът представлява частна общинска собственост на сочените в отговора на исковата молба и в акта за общинска собственост придобивни основания - на основание чл. 2, ал. 1, т. 7 ЗОбС - че за имота е извършена отчуждителна процедура и същият е станал държавна собственост, след което общинска собственост; 2) че са налице законови ограничения за придобиване на имота по давност, включително спиране на придобивната давност по отношение на процесния имот по силата на въведения мораториум.

По доказателствените искания:

Представените с исковата молба и отговора на исковата молба документи са допустими, относими и необходими за изясняване на спора, поради което следва да се приемат като писмени доказателства по делото.

Ищците са поискали допускането на двама свидетели при режим на довеждане за установяване на упражняваното давностно владение върху имота, което искане е допустимо и относимо и следва да бъде уважено.

Искането на ищците по чл. 190 ГПК за задължаване на ответника да представи преписките, въз основа на които са съставени горепосочените АОС № 1078/28.11.2006 г., АОС № 1079/28.11.2006 г. и АДС № 11059/27.02.1987 г., издаден от „К.“ РНС, касаещи процесния имот е относимо и допустимо и следва да бъде уважено.

На ищците следва да се даде възможност да формулират задачи към поисканата съдебно-техническа експертиза, след представяне на преписките по съставяне на актовете за държавна собственост и актовете за общинска собственост, след което съдът ще се произнесе по допускането й.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 23.09.2026 г. от 13:30 часа, за която дата и час да се призоват страните.

ОБЯВЯВА на страните проекто-доклада по делото съобразно мотивната част на настоящото определение.

ПРИЕМА представените с исковата молба и с отговора на исковата молба писмени доказателства.

ДОПУСКА събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на двама свидетели при режим на довеждане на ищците за установяване на фактите, посочени в исковата молба.

УКАЗВА на ищците да водят допуснатите им свидетели в насроченото открито съдебно заседание, като при неявяването им без уважителна причина съдът ще отмени определението си, с което е допуснал разпит на свидетели.

ОТЛАГА произнасянето по искането за допускане на съдебно – техническа експертиза след представяне на преписките по издаване на актовете за държавна и общинска собственост и формулиране на задачи от страните в срок до откритото съдебно заседание.

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК ответника СО, в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи в цялост преписките, въз основа на които са съставени посочените АОС № 1078/28.11.2006 г., АОС № 1079/28.11.2006 г. и АДС № 11059/27.02.1987 г., издаден от „К.“ РНС, касаещи процесния имот, като му УКАЗВА, че при неизпълнение на това задължение могат да бъдат приложени последиците на чл. 161 ГПК.

3

УКАЗВА на страните, че следва най - късно в първото по делото заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по - късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

НАПЪТВА страните към спогодба, медиация, преговори или друг подходящ според тях начин за извънсъдебно и доброволно уреждане на споровете помежду им.

ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.

УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.

ДА СЕ ИЗПРАТИ на страните препис от настоящото определение, а на ищците - и препис от отговора на исковата молба с приложенията.