Определение № 4087 от 29.01.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4087 гр. София, 29.01.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КАЛИНА В. СТАНЧЕВА като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Гражданско дело № 20251110121504 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Същото е образувано по повод постъпила от ответника Н. Ц. Ц. молба с вх. номер 14938/19.01.2025 г., чрез адв. С., с която се претендира изменение на решението в частта за разноските. Конкретно се иска редуциране на присъдените в полза на ищцовото дружество разноски, сторени в хода на производството, до сумата в размер на 17,88 лева. Аргументите на молителя се свеждат до следните твърдения – общата искова претенция е била в размер на 480 лева, като за ответникът в размер на точно 102,29 лева, а последната е уважена само до сумата от 17,88 лева. Процентното съотношение на уважената част е 3,72 % от 655 лева или 17.88 лева. Моли съда да се произнесе като съобрази изложеното в молбата по чл. 248 ГПК.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК ищецът взема становище за неоснователност на претенцията за изменение на постановеното решение в посочения от ответника контекст.

Софийски районен съд, като взе предвид изложеното в искането по чл. 248 ГПК и в отговора и съобразно приложените по делото доказателства, намира следното:

Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. Законодателят допуска решението/определението да бъде изменено или допълнено в частта за разноските, като в първата хипотеза, следва да има изрично произнасяне на съда по отношение на размера на присъдените разноски, но той да не съответства на реално направените от страната разноски или признатите такива по размер, а във втората хипотеза съдът следва да е пропуснал въобще да се произнесе в диспозитива по искането за разноски.

В настоящия случай е налице хипотезата на изменение на решението в частта за разноските. Съдът се е произнесъл с решение по горепосоченото дело, което подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението, като молбата по чл. 248 от ГПК е подадена в срок, от процесуално легитимирано лице, представило своевременно списък на разноски по чл. 80 ГПК – на л. 76 от делото (при съобразяване на т. 9 от ТР № 6/2012 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС) и при наличие на правен интерес, поради което съдът намира, че молбата е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Разгледана по същество, същата е частично основателна, като съображенията за това са следните:

Ищецът е предявил своите положителни установителни искове срещу двамата ответници, като спрямо ответника Н. Ц. е претендирал сума в общ размер на 102,29 лева, а 1 спрямо ответника С. Ц. – съответно общо 394,86 лева. Общата искова претенция е 497,15 лева.

Видно от постановеното по делото решение № 23326/19.12.2025 г. съдът е признал за установено по предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046 срещу Н. Ц. Ц., ЕГН **********, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че дружеството има вземания спрямо ответника Н. Ц. Ц. за следните суми: сумата от 17,15 лв. – главница, представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2021 г. до м.04.2022 г. за имот, находящ се в гр. София, ул. „Русалка“ № 24, ет. 2, апартамент № 7, ведно със законната лихва от 23.10.2024 г. до изплащане на вземането; сумата от 4,51 лв. – лихва за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 11.10.2024 г., като е отхвърлил иска за главница за топлинна енергия за периода от м.05.2021 г. до м.09.2021 г. включително като погасен по давност, както и иска за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за разликата над уважения размер от 4,51 лв. до пълния предявен размер от 82,24 лв., както и за сумата от 2,90 лв. – лихва за забава в размер на законната лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.11.2021 г. до 11.10.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 62957/2024 г. по описа на СРС, 65 състав. Следователно претенциите спрямо ответника Н. Ц. са уважени за сумата от 21,66 лв.

Противно на твърдението в молбата, искът спрямо този ответник е уважен частично и за сумата от 4,51 лв. – мораторна лихва. Така в процентно съотношение претенциите спрямо този ответник са уважени в размер на 4,36 %.

С оглед уважения размер на исковете спрямо ответника Н. Ц., същият следва да бъде задължен за възстановяване на разноски на ищеца в размер на 28,54 лв. от общо сторените 655 лева.

Доколкото с първоинстанционния акт съдът е присъдил в негова тежест по-голяма сума, а именно сумата от 267, 11 лева, последната следва да се редуцира до 28.54 лева.

Мотивиран от изложеното, Софийският районен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ решение № 23326/19.12.2025 г., постановено по гр. д. № 21504/2025 г. по описа на СРС, 65 състав, в частта за разноските, КАТО:

НАМАЛЯВА присъдените в полза на „Топлофикация София“ ЕАД разноски, дължими от ответника Н. Ц. Ц. до сумата в размер на 28,54 лева (с еквивалент от 14,59 евро).

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните – арг. чл. 248, ал. 3 ГПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2