Решение № 435 от 12.06.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 5845/2025
- Вид
- Решение № 435
- Подписан
- 12.06.2026
- В сила
- 12.06.2026
- Състав
- Снежина Колева, Мария Димитрова Кавракова Аршева, Петър В. Сантиров
Цитирани разпоредби
- чл.128 · Наказателен кодекс
- чл.129 · Наказателен кодекс
- чл. 130 · Наказателен кодекс
- чл. 130, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.131, ал.1 т.5а · Наказателен кодекс
- чл. 144, ал.3 · Наказателен кодекс
- чл.78а, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 93, т. 31 · Наказателен кодекс
- чл. 189, ал.4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.304 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 305, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 338 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 435 гр. София, 12.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Снежина Колева
Членове:
М. Д. Кавракова Аршева
Петър В.. Сантиров при участието на секретаря Бранимира В. И. Пенова в присъствието на прокурора М. В. З. като разгледа докладваното от Снежина Колева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251100605845 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
Предмет на въззивна проверка е присъда № 280 от 13.05.2025г., Софийски Районен съд, 129-и състав, по нохд № 17275 по описа за 2023 г., с която подсъдимият А. И. И. е признат за виновен в извършено престъпление по чл.131, ал.1 т.5а вр.чл. 130, ал.1 от НК, за това, че на 02.02.2023г., около 23:30ч., в жилище на адрес в гр. ****, чрез нанасяне на удари с ръце по тялото и блъскайки я в мебелите на жилището, в условията на домашно насилие причинил на А.С.Г. разстройство на здравето, извън случаите по чл.128 и чл.129 НК, изразяващо се в разкъсно- контузна рана на главата, която реализирала медикобиологичния признак временно разстройство на здравето, неопасно за живота - престъпление по чл.131, ал.1, т.5а, вр. чл.130, ал.1 НК, поради което и на основание чл.78а, ал. 1 от НК, го освободил от наказателна отговорност, като му наложил административно наказание глоба в размер на 2000.00 /две хиляди/ лева.
Подсъдимият е признат за невиновен в извършване на престъпление по чл. 144 ал.3 вр. с ал.1 от Нк, за това, на 02.02.2023г., около 23:30ч., в жилище, на адрес в гр. ****, се заканил с убийство в условията на домашно насилие на А.С.Г. с думите „Ако те видя с друг ще ви убия и двамата! Ще заплашвам цялото ти семейство, знам какви коли карат сестра ти и баща ти!“, като това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, поради което и на основание чл.304 НПК е оправдаван по повдигнато обвинение.
Веществените доказателства: компакт дискове е постановено да останат на съхранение по делото. Осъден е да заплати сторени разноски.
От защитника на подсъдимия – адв. М. е постъпила въззивна жалба, с която моли за отмяна на присъдата и постановяване на оправдателна. Оспорва и частта на разноските. В допълнително изложение се поддържа жалбата, но не изтъква конкретни доводи.
1
В съдебните прения пред Софийски градски съд защитникът на подсъдимия – адв.
М. настоява за постановяване на оправдателен акт. Акцентира на събраните по делото доказателства по инициатива на подсъдимия, за които настоява, че следва да се кредитират, а обратната оценка, извършена от първия съд намира за неправилна. Поддържа тезата, че престъплението - лека телесна повреда при условията на домашно насилие не може да се квалифицира по този престъпен състав, т.к. в присъдата не фигурират посочени тези три и повече прояви, предопределящи наличието на системност в поведението, обуславящо наличието на елемент от престъпния състав. Настоява, че на страната са възложени разноски и по повод обвинението, за което подсъдимият е признат за невиновен и оправдан.
Представителят на Софийска градска прокуратура намира жалбата за неоснователна.
Счита, че са налични противоречия в показанията на свидетелите, доведени за разпит и подкрепящи тезата на подсъдимия. Подчертава, че много често жертвите на домашно насилие са резултат от актове, на които публика не присъства. Изразява довод, че съдебната практика до изменението на текста на чл. 93, т. 31 НК не е изисквала детайлизиране и посочване в диспозитива на актовете, обосноваващи системност.
Подсъдимият, редовно уведомен, не се явява в съдебно заседание и не изразява лично становище.
Софийски градски съд, след цялостна проверка на невлязлата в сила част от присъдата като прецени материалите по делото и доводите на страните, намира следното :
Служебната проверка на първоинстанционния акт доведе до извод, че нарушения на процесуалните правила при разглеждане на делото, включително и тези за събиране и проверка на доказателствата, не са допуснати. Първоинстанционният съд е извършил обективен и цялостен анализ на източниците и установил фактическа обстановка, която се възприема от настоящата инстанция.
Подсъдимият А. И. И., ЕГН **********, е роден на ****г. в гр. София, българин, български гражданин, неосъждан, с постоянен и настоящ адрес в гр. ****.
Подсъдимият А. И. и пострадалата А.Г. се познавали от 2020 г., като били интимни приятели (партньори). Двамата решили да заживеят във фактическо съжителство през октомври 2022 г. на адрес в гр. София, кв. ****. През цялото време на фактическото им съжителство, на неустановени дати в периода от м. октомври 2022 г. до 02.02.2023 г. подсъдимият А. И. упражнил физическо насилие над пострадалата Г. - посягал е много пъти (около 4-5 пъти), като я удрял с шамари.
На 02.02.2023г., около 23:30 ч. подсъдимият А. И., пострадалата А.Г. и свидетелите А.Т. и С.Б. се намирали в жилището, където живеели подсъдимият и пострадалата, находящо се в гр. София, кв. ****. Подсъдимият, св. Т. и св. Б. пиели бира, а пострадалата пиела вино. По телефона на подсъдимия А. И. постъпило съобщение от момиче. А.Г. видяла това, тъй като мобилният телефон на подсъдимия И. се намирал върху кухненския бар-плот в помещението, в което са били. А.Г. и подсъдимият И. се скарали по повод полученото съобщение и тогава А.Г. казала на подсъдимия, че иска двамата да приключат отношенията си. Пострадалата започнала да събира вещите си, при което подсъдимият се ядосал и отправил към пострадалата думите „Ако те видя с друг ще ви убия и двамата! Ще заплашвам цялото ти семейство, знам какви коли карат сестра ти и баща ти!“, като започнал и да нанася удари с ръце по тялото и да я блъска и хвърля към мебелите в жилището.
Вследствие ударите в мебелите пострадалата получила нараняване, изразяващо се в разкъсно-контузна рана в областта на задната част на главата, като от раната започнало да тече кръв.
Уплашена от случващото се, А.Г. се обадила по телефона на майка си - св. А. Г., като съобщила, че главата й е разбита. Докато пострадалата разговаряла с майка си и след като видели развилия се физически конфликт между пострадалата и подсъдимия, свидетелите А.Т. и С.Б. напуснали жилището. Пострадалата казала на подсъдимия И., че не е в състояние да шофира сама, а трябва да отиде до болницата с оглед раната на главата й, като помолила 2 подсъдимия да я закара до там. А.Г. взела багажа си, който била приготвила, заедно със себе си. Въпреки колебанията си и страха от стореното, както и от възможността да понесе отговорност за действията си, подсъдимият И. закарал А.Г. до болницата с нейната кола.
Родителите на пострадалата - свидетелите А. Г. и С.Г., я чакали пред болницата. И двамата видели кръвта, стичаща се от раната на главата на дъщеря им, като раната се намирала в областта на тила. Свидетелят С.Г. останал отвън, пред лечебното заведение, а майката на пострадалата - св. А. Г. влязла в Спешното отделение на Окръжна болница (УМБАЛ „Света А.“) заедно с пострадалата. В болницата била направена снимка на главата, при което било установено, че тя има рана в областта на задната част с размер от няколко сантиметра, която лекарите впоследствие решили да не я шият, а да я залепят. Пострадалата отказала да бъде хоспитализирана и била прибрана от родителите си в техния дом, като от този момент А.Г. заживяла с тях. Подсъдимият и пострадалата отново се събрали и заживели заедно около половин година след случката, като отношенията им били окончателно прекратени на 24.12.2023г.
На пострадалата Г. било причинена разкъсно-контузна рана на главата, което е с характеристика на временно разстройство на здравето, неопасно за живота .
Съгласно съдебнопсихиатрична, съдебно-психологична и съдебно-токсикологична експертиза, А.Г. е преживяла протрахирана остра стресова реакция, която по-късно е прераснала в смесено тревожно депресивно разстройство. Г. е могла да разбира свойството и значението на случилото се и да ръководи постъпките си към датата на деянието, за което е повдигнато обвинение с обвинителния акт и за което се отнасят показанията й. Психичното и състояние към този момент и е позволявало правилно да възприема фактите и обстоятелствата по делото и достоверно да ги възпроизвежда. Към датата на деянието Г. е била вероятно в лека до към средна степен на обикновено алкохолно опиване, като е направено позоваване към амбулаторния лист при прегледа и непосредствено след случката, в който е описана като „контактна, адекватна, ориентирана, в добро общо състояние, без неврологичен дефицит.“ Вещите лица са стигнали до заключение, че в резултат на случилото се А.Г. е преживяла остра стресова реакция, развила се на фона на протрахиран стрес /дистрес/ при нея, който е в отговор към стресогенно събитие, което е причинило и носи характеристиките на специфичното емоционално състояние, съотносимо с категорията „основателен страх за здравето и живота“. Посочено е още, че в минал епизод след инкриминираната дата, за период от около 6 месеца Г. е била със смесено тревожнодепресивно разстройство - често се е разплаквала; не можела да спи, напълно загубила интереса и желанието си за интимност, с ниска себеоценка, лесно ранима, предпазлива, с понижено самочувствие. Изложено е, че при освидетелстването, на базата на проведени личностни тестови въпросници, се констатират обективни данни, че Г. е жертва на домашно насилие /физически и психически тормоз/. Генерирането на страх и тревожност, като ефекти на упражнявано емоционално и физическо насилие над нея, е довело до уязвимост в чувството за защитеност, както и до неустойчиви емоционални решения. Налице са данни за разстройство в емоционалния й баланс. Високите резултати от личностните въпросници по скалата „тревожност“ отразяват преживяван дистрес, тревожност, дискомфорт и емоционален дисбаланс. При лица с такива резултати е възможно да се проявят и бъдещи психосоматични смущения в здравето. А.Г. е със запазени психични годности да възприема, разбира и да отговаря на въпроси, свързани с водените съдебни процедури. Няма данни за органични промени, психологични нарушения на мисленето и интелектуален дефицит, както и за психична болест в тесния и широкия смисъл на думата. Със запазена годност е да участва във всички фази на наказателното производство. А.Г. е в състояние да преразкаже в хронологична последователност случилите се събития. Не се наблюдават данни за личностова дисхармония, както и няма никакви обективни данни за симулиране и/или преувеличаване на неслучили се неща. Данните по личностовите въпроси показват консистентно отговаряне, без опити за манипулиране на впечатленията за себе си. Посочено е още, че амбивалентното отношение към бившия й приятел я правят несигурна, дори 3 негативистична към производството, както и колеблива и неуверена в някой от разказите й.
Посочено е, че продължава да изпитва страх, омерзение от чутото за нея в съда, чувства вина към семейството си, не желае да ги натоварва повече.
Гореописаната фактическа обстановка се установя по несъмнен и категоричен начин от анализа на събраните доказателства, доказателствените средства, удостоверяващи извършени действия по разследването в хода на досъдебното производство: гласни доказателства, съдържащи се в показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели и приобщените им показания от д.п.; писмени доказателства и способите за доказване - СМЕ и КСППТЕ.
Въззивният съд следва да посочи, че в пределите на проверката не се включва престъплението по чл. 144, ал.3 от НК, т.к. оправдателния акт не е протестиран.
Относно извършеното по чл. 131, ал.1 т. 5а вр. с чл. 130 НК, доказателствените източници са противоречиви, като районният съд е изпълнил предписаното от закона задължение по чл. 305, ал.3 НПК да обсъди и аргументира кои от тях възприема и по какви съображения.
Правилен е подхода на СРС за извършването на внимателна и детайлна оценка на показанията на пострадалата А.Г., както самостоятелно, така и съпоставено с показанията на останалите свидетели. Същият заема значителна част от мотивите на съда, като показанията са ценени според точното им съдържание, като е оценена както съгласуваността на твърденията на лицето с показанията на други свидетели, така и противоречията. Верен е извода, този източник може да служи за решаващите фактически констатации.
Разпечатката съдържа 34 от 86 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/66887f2f-b88c-46f8-90bf-96b65843eff8