Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1232 от 01.07.2019, Административен съд - Бургас

Съд
Административен съд - Бургас
Дело
Административно дело 2627/2018
Вид
Решение № 1232
Подписан
01.07.2019
В сила
06.10.2020
Състав
ДАНИЕЛА ДИНЕВА ДРАГНЕВА

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

Номер 1232 Година 01.07.2019 Град Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, Х състав, на единадесети юни две хиляди и деветнадесета година, в публично заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Даниела Драгнева

Секретаря Йовка Банкова

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдия Драгнева административно дело № 2627 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.215 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) и чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.219, ал.3 от ЗУТ.

Образувано е по жалба на А.Б.А.-С. и Р.Н.Ч. и двете с административен адрес гр.Несебър, ул.“Васил Левски“ № 7, със съдебен адрес ***, пл.“Тройката“ № 4, ет.2, офис 5 – адв.П.С. против заповед № 1313/07.08.2018г. на кмета на община Несебър. В хода на съдебното производство А.Б.А.-С. е починала и като жалбоподател е конституиран нейният наследник Х.И.С.. С жалбата се прави искане да се отмени обжалваната заповед, като неправилна и незаконосъобразна. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител поддържат жалбата на сочените в нея основания и правят искане да бъде уважена.

Ответникът – Кмета на Община Несебър, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата, като неоснователна и прави искане да бъде оставена без уважение.

Заинтересованите страни - Н.А.К., С.Х.С. и А.А.К., всички с адрес ***, редовно уведомени, в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител оспорват жалбата и правят искане да бъде оставена без уважение и да им се присъдят направените по делото съдебно-деловодни разноски.

Заинтересованите страни - Х.А.К., Р.Ж.К. ***, И.Х.С. и Б.Х.С. ***, редовно уведоми, не изразяват становище по жалбата.

Административен съд Бургас, след като прецени събраните по делото доказателства, от фактическа страна намира за установено следното:

От Н.К. е подадена молба вх.№

Н2-УТ-1477/02.03.2018г. до кмета на

Община Несебър (л.55 от делото), с която е поискано извършване на проверка за незаконно строителство в имот, находящ се в гр.Несебър, ***.

Констативен протокол от 04.04.2018г.

(л.54 от делото) е съставен от работна група от служители на Община Несебър за извършена проверка на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.Несебър, във връзка с постъпилата молба. На място е констатирано, че в югозападната част на поземления имот, върху бетонов фундамент с приблизителни размери 7,60/3,30м. и височина 0,30м. е изградена дървена конструкция, с приблизителни размети 7,00/3,00м. и височина 2,30м. и ограждащи стени от циментови плоскости аквапанел, с дървен покрив, покрит с хидроизолация, които представляват един самостоятелен обект „Едноетажна жилищна сграда“. На следващо място, към южната страна на съществуваща сграда с идентификатор *** е установена изградена „Едноетажна пристройка“ с неправилна форма, с приблизителна площ от 18,50кв.м. и височина 2,00м., от тухлена зидария, гипсокартонени плоскости аквапанел и дървен покрив покрит с керемиди. Между съществуващи сгради с идентификатор *** и идентификатор *** е изграден „Открит бар“ с неправилна форма, с приблизителни размери 2,70/2,90/1,40м. и височина 1,00м. от газобетонни блокчета (итонг) и покрит с теракота. Посочено е, че към момента на проверката обектите не се ползват, като не са представени строителни книжа за същите. С писмо изх.№ Н2-УТ-1477-001/10.04.2018г. (л.46 от делото) са уведомени Н.К., А.К., Х.К., Д. К., Р.Ч. и А.А. за констатациите от извършената проверка, като им е предоставен 7-дневен срок за представяне на строителни книжа и документи, удостоверяващи законността на описаните обекти.

Със заявление вх.№

Н2-УТ-1477-001-001/17.04.2018г. (л.43 от делото) до кмета на Община Несебър, А.А. е представила разрешение за строеж № 5/24.01.2002г. и разрешение за ползване № 261/21.06.2002г. за кафе-експресо в УПИ II-357, кв.60 по плана на гр.Несебър. Посочила е, че при извършената проверка са установени само част от строежите, изпълнение в имота, като неустановени са останали няколко строежа, а именно: сграда с идентификатор ***, която в КК е отразена като едноетажна, а на място е изпълнена двуетажна; сграда с идентификатор *** – представляваща ЗОХ; сграда с идентификатор *** – представляваща кухня към ЗОХ.

С писмо изх.№ Н2-ИП-3873/28.05.2018г. (л.34 от делото), началникът на отдел „Контрол върху строителството“ при Община Несебър е изискал от отдел „Местни данъци и такси“ при Община Несебър информация относно подадени данъчни декларации по чл.14 от ЗМДТ за ПИ с идентификатор *** по КККР на гр.Несебър и сградите в него, находящи се на административен адрес гр.Несебър , *** и № 21. В тази връзка, с писмо вх.№ Н2-ИП-3873-001/30.05.2018г. (л.35 от делото) в отдел „КС“ са представени седем броя справки за декларирани обстоятелства по партидите на ДЗЛ, чиито имоти се намират на посочения административен адрес, актуални към 30.05.2018г.

Констативен акт № 32/04.06.2018г. (л.22-23 от делото), е съставен от служители на Община Несебър, във връзка с извършена проверка на строеж „Едноетажна жилищна сграда“, находяща се в югозападната част на поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР на гр.Несебър. В акта е посочено, че поземлен имот с идентификатор *** е собственост на Н.К., Р.К., А.К., Х.К., С.С. и Р.Ч.. Към момента на проверката строежът не се ползва и не са установени данни за извършителя му. Строежът е V-та категория, като за него няма одобрени проекти, разрешение за строеж, протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво, както и заповедна книга. Прието е, че са нарушени разпоредбите на чл.137, ал.3 и чл.148, ал.1 от ЗУТ, като е посочено, че констативният акт е основание за започване на административно производство за издаване на заповед по реда на чл. 225а, ал.1 от ЗУТ, за премахване на незаконен строеж.

Констативният акт е изпратен на Н.К., Р.К., А.К.,

Х.К., С.С., Р.Ч., А.А.-С. и

„К.“ ООД с писмо изх.№ Н2-КС-3993/05.06.2018г. (л.26 от делото). Видно от служебна бележка от 06.06.2018г. (л.25 от делото), констативният акт е съобщен и по реда на чл.225а, ал.2, изр.3 от ЗУТ, чрез залепяне на информационното табло на Община Несебър.

Срещу акта са постъпили писмени възражения с вх.№ Н2-КС-3993-001/11.06.2018г. (л.21 от делото) от А.А., в които се сочи, че процесният обект неправилно е определен като строеж, тъй като същият представлява бунгало, което е поставено върху бетонова настилка за подравняване на терена, а не върху изляти фундаменти и е готово съоръжение, подлежащо на преместване. Посочено е, че обектът не може да бъде квалифициран като жилищна сграда, тъй като същият от една страна не е свързан с ток, вода и канал, а от друга - размерите и липсата на задължителни помещения сочат, че не може да бъде отнесен към жилищните сгради.

Със заповед № 1313/07.08.2018г. на кмета на община Несебър е разпоредено да бъде премахнат незаконен строеж „Едноетажна жилищна сграда“, находяща се в югозападната част на поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР на гр.Несебър, представляващ дървена конструкция с приблизителни размери 7,00/3,00м. и височина 2,30м. и ограждащи стени от циментови плоскости аквапанел с дървен покрив покрит с хидроизолация, изграден върху бетонов фундамент с приблизителни размери 7,60/3,30м. и височина 0,30м. Посочено е, че към момента на проверката обектът е напълно завършен. Прието е, че строежът е V-та категория, съгласно чл. 137, ал.1, т.5, б. „а“ от ЗУТ и Наредба № 1/30.07.2003 г. на МРРБ за номенклатурата на видовете строежи. Изпълнен е без разрешение за строеж и одобрени проекти, в нарушение на чл.137, ал.3 и чл.148, ал.1 от ЗУТ. Направените възражения са приети за неоснователни, като е посочено, че със същите не се представят доказателства за законосъобразното разполагане на „обекта“ в имота. Прието е, че са налице обстоятелствата по чл.225а, ал.1 от ЗУТ за неговото премахване, като незаконен по смисъла на чл. 225, ал.2, т.2 от ЗУТ.

Заповедта е изпратена на Н.К., Р.К., А.К., Х.К.,

С.С., Р.Ч., и А.А.-С. с писмо изх.№ Н2-КС-5329/08.08.2018г. (л.13 от делото).

Писмото е връчено на Андриана А.-С. на 13.08.2018г., а на Р.Ч. – на 11.08.2018г., видно от оформените известия за доставяне (л.20 и л.13 от делото). Видно от служебна бележка от 13.08.2018г. (л.12 от делото), заповедта е съобщена и по реда на чл.225а, ал.2, изр.3 от ЗУТ, чрез залепяне на фасадата на строежа.

С жалба вх.№ Н2-КС-5617/24.08.2018г. (л.4-7 от делото), подадена от А.А.-С. и Р.Ч. в срока по чл.

215, ал.4 от ЗУТ, заповедта е обжалвана по съдебен ред.

По делото е допусната съдебно-техническа експертиза, като вещото лице в своето заключение сочи, че процесният обект представлява едноетажна постройка с площ около 21кв.м. и височина около 2,30м., изградена на вътрешната регулационна граница с ПИ с идентификатор *** и на около 1,25м. от регулационната граница с ПИ с идентификатор *** и ПИ с идентификатор ***. Постройката е плътно долепена до една от фасадите (калкана) на лека обслужваща постройка, находяща се в съседния ПИ ***, както и частично покривайки плътна тухлена ограда с височина около 2м. на същата граница. Конструкцията е дървена, монтирана върху бетонови основи с височина около 0.30м., изляти върху терена.

Ограждащите стени са от влагоустойчив гипсокартон. Покривът е дървен, плосък с хидроизолация. Обектът не е водоснабден. Електрифициран е, но към момента на огледа електричеството е прекъснато. В заключението се сочи още, че по своето разположение в имота, обектът не нарушава нормативните технически изисквания, относими към ситуирането на подобен род обекти, с изключение на разстоянието до регулационната граница с ПИ с идентификатор *** и ПИ с идентификатор ***, което е около 1,25м., но същият не е бил допустим за изпълнение съгласно чл.41, ал.1 и ал.2 от ЗУТ. Според вещото лице, процесният обект може да бъде отделен само чрез демонтаж на отделните елементи на конструкцията: сваляне на покривното покритие, демонтаж на покривната конструкция, демонтаж на ограждащите стени, демонтаж на носещата дървена конструкция, срязване болтовете, с които същата е хваната за бетоновите основи. Бетоновите основи могат да се разбият. Експертът счита, че отделните елементи на конструкцията принципно биха могли да се монтират на друго място, със същото, или с подобно предназначение на това, за което са ползвани на мястото, от което са демонтирани, върху новоизляти основи, но тъй като състоянието на постройката не е добро, много малка част от отделните елементи биха могли да бъдат използвани. При демонтажа по-голямата част от тях ще бъдат увредени, което ще осуети повторната им употреба на друго място. Вещото лице посочва, че строежът не може да бъде отделен от мястото му и монтиран на ново място, като цяло, без да бъдат демонтирани отделните елементи на конструкцията.

В хода на съдебното производство е разпитана като свидетел Д. А. К., която е леля на Андриана А.-С. и Р.Ч., баба на Н.К., А.

К. и Х.К. и майка на С.С.. Свидетелката сочи, че процесният строеж се намира в общ двор, като сградата е построена от Х.С. през 2007-2008г. Свидетелства, че подът на сградата е цимент, а обектът се състои от две стаи, но няма санитарни помещения. Посочва още, че в сградата са живеели работници и персонал, които работят лятото, като се ползва единствено от А. и Х., тъй като те са я строили и е тяхна. Посочва, че при строежа на сградата не са им искали съгласие и не са питали къде да я построят и понеже дворът е за общо ползване са имали спорове.

При така изложените фактически данни, които се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства, съдът достигна до следните правни изводи:

Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК.

Процесната заповед

№ 1313/07.08.2018г. е подписана от Виктор Борисов – заместник кмет „Правно обслужване и общинска собственост“ при Община Несебър за кмета на Община Несебър.

Същата е издадена, на основание чл.225а, ал.1 от ЗУТ, като съгласно посочената разпоредба, компетентен орган е кметът на общината, а правомощията на заместник кмета са предоставени със заповед № 186/16.11.2015г. на кмета на Община Несебър (л.10 от делото), във връзка с отсъствието му поради командироване със заповед № 1/27.06.2018г. (л.11 от делото). С оглед така посочените правни норми и представените доказателства, се установява, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган.