Решение № 191 от 22.05.2023, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 191 гр. Пазарджик, 19.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир Г. Ненчев

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Лилия Г. Церовска като разгледа докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно гражданско дело № 20235200500135 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение №453/03.05.2022г., постановено по гр.д.№1868/2021г. по описа на РС- Пазарджик е отхвърлен предявения от Н. Н. А., с ЕГН **********, изтърпяващ наказание „доживотен затвор“ в Затвора гр.Пазарджик, против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр.София, с правно основание чл.71, ал.1, т.1 от ЗЗДискр., за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр.София е извършил нарушение на чл.4, ал.2 от ЗЗДискр., изразяващо се в неравно третиране по лично положение на осъдения Н. Н. А., с ЕГН **********, изразяващо се в извършване през периода 14.04.2016г. до 16.07.2020г. от надзорно- охранителния състав на затвора междинни проверки в 16.30ч. за установяване на наличността на лишението от свобода.

Осъден е Н. Н. А., с ЕГН **********, изтърпяващ наказание „доживотен затвор“ в Затвора гр.Пазарджик, да заплати на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“- гр.София, разноски в размер на 100лв.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от Н. Н. А..

1

Твърди се в същата, че обжалваното решение е неправилно, необосновано и незаконосъобразно.

Твърди се, че решението противоречи на Конституцията на РБългария.

Счита се, че неправилно е постановено решението, тъй като в него е изтъкнато, че съгласно практика на ВКС, трябва да се направи сравнение с личното положение на жалбоподателя само и единствено с лицата осъдени на доживотен затвор в Затвора гр.Пазарджик. Цитират се в жалбата разпоредби от Конституцията на РБ, Закон за съдебната власт, ППЗИНЗС.

Приема се, че ГДИН са длъжни да издадат такива методически указания, с които да въведат общи стандарти по отношение на изтърпяването на наказания и да осъществяват контрол за тяхното спазване, така че да се прилагат по еднакъв начин във всички затворнически общежития. Липсата на такива методически указания всъщност води до поставянето на жалбоподателя в по- неблагоприятно положение в сравнение с лицата изтърпяващи наказанието „доживотен затвор“ в гр.Ловеч, Варна, Пловдив, Плевен, Бургас и Враца.

Твърди се, че съдебната практика, както и в практиката на КЗДискр. Е прието, че липсата на правила, които да изравняват положението на различните лица или групи от лица се счита за форма на непряка дискриминация. Цитира се съдебна практика.

Счита се, че решението на първоинстанционният съд е необосновано, защото ГДИН- София не посочва, каквито и да е било основания, че правото на равно третиране не е нарушено, още по- малко представя доказателства в подкрепа на подобни твърдения и не е в съответствие с правилото на чл.9 от ЗЗДискр, поради което, на това основание спрямо ищеца е осъществена непряка дискриминация по признак „лично положение“ от страна на ГДИН и ГДИН- София, защото осъществената проверка в 16.30ч. в Затворагр.Пазарджик, а в другите затвори няма такава, което категорично е установено от събраните гласни и писмени доказателства. Ето защо се приема, че съдът е постановил едно незаконосъобразно решение, което е нарушение по смисъла на чл.3 от ЗСВ, във вр. с чл.117, ал.2 от КРБ, тъй като не почива на основата на всички събрани и относими доказателства.

Предвид на това се твърди, че ГДИН- София е нарушил основния конституционен принцип за равнопоставеност на всички граждани, вкл. и на 2 лишените от свобода, както и нарушение на законните им интереси, като е допуснал различни условия в отделни затвори /типови/ в РБ.

Твърди се, че е нарушена и Препоръка R /2006/ 2 относно европейските правила на затворите, приет на 11.01.2006г. от КМСЕ.

Искането е да се отмени изцяло обжалваното решение и да се признае, на основание чл.71, ал.1, т.1 от ЗЗДискр. за установено, че по отношение на Н. Н. А., ГДИН- София, както в исковата молба е цитирано е извършено нарушение на чл.4, ал.2, 3 от ЗЗДискр., изразяваща се в пряка и непряка дискриминация и неравноправно третиране по лично положение в сравнение с другите осъдени на доживотен затвор в местата за лишаване от свобода в България, относно проверка от НОС към затвора- Пазарджик в 16.30ч. за установяване на наличността на лишените от свобода, във вр. с чл.20 от ППЕД, във вр. с чл.6, ал.2 от Конституцията на РБ, както и на основание чл.71, ал.1 от ЗЗДискр. Да се осъди, ГДИН- София, да преустанови нарушението, като непроверява в 16.30ч. за установяване наличността, колко лишени от свобода и кои са те от служителите на НОС към ЗатвораПазарджик.

В срок са постъпили Възражение и Писмен отговор на въззивна жалба от Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията към Министерство на правосъдието чрез мл.юриск. Р.Р. и юриск.М. Х. В.. В същите се излагат съображения в насока неоснователност на подадената въззивна жалба.

В този смисъл се излагат подробни съображения.

Искането е съдът, да постанови решение, с което подадената въззивна жалба се остави без уважение, а обжалваното първоинстанционно решение, като правилно, законосъобразно и обосновано се потвърди.

Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

С Определение №2646/29.12.2022г., постановено по гр.д.№1868/2021г. по описа на РС- Пазарджик, в производство по реда на чл.248 от ГПК е оставено без уважение искането, инкорпорирано във възивната жалба с вх.

№11025/30.05.2022г., подадена от Н. Н. А. за изменение на Решение №453/03.05.2022г., постановено по гр.д.№1868/2021г., в частта за разноските.

Против това определение е постъпила частна жалба от адв. К., в качеството му на особен представител на Н. Н. А..

3

Твърди се в същата, че обжалваното определение е неправилно, необосновано и постановено при допуснати съществени процесуални нарушения. В тази насока се визира, че по делото ответната страна не е представила списък на разноските по чл.80 от ГПК, но и отделно от това няма представено доказателство, че такива разноски са направени, поради което не следва да бъде присъждане сума за разноски, които в действителност не са извършвани. Допълнителен аргумент за това се сочи и разпоредбата на чл.75, ал.2 от ЗЗДискр.

Твърди се, че присъждането на разноски, които в действителност не са направени и не са заплатени, като допълнително възнаграждение на юрисконсулта, но ще му бъдат заплатени впоследствие би представлявало едно неоснователно обогатяване на държавната институция Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр.София за сметка на гражданина- страна по конкретното дело и има по- скоро има характер на санкция- наказание за другата страна- ищец по делото Н. Н. А., отколкото функция да обезщети другата страна за разноски, които в действителност не са направени. Поставя се въпроса, дали са удовлетворени изискванията на разпоредбите на чл.6, във вр. с чл.13, във вр. с чл.17 от Европейската конвенция за правата на човека гарантиращи правата на справедлив съдебен процес от независим и безпристрастен съд, правото на ефективни правни средства за защита във връзка със задължението на РБ, да спазва забраната за злоупотреба с права по ЕКЗПЧ, което в пряка връзка с правата по чл.47 от Хартата на основните права на Европейския съюз.

Приема се, че нарушаването на цитираните разпоредби влече със себе си, съответна отговорност по силата на Договора за ЕС и Договора за функциониране на Европейския съюз за държавата- нарушител.

Счита се, че цитираната разпоредба от Закона за защита от дискриминацията е специална по отношение на законовата разпоредба на ГПК.

Искането е да се отмени обжалваното определение, съответно да го измените в частта в която е оставено без уважение искането на Н. Н. А. за изменение на постановеното решение, като се постанови, че разноски за възнаграждение на юрисконсулт не се дължат /присъждат/.

В срок е постъпил писмен отговор от другата страна в процеса- Главна 4 дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието, чрез процесуалния му представител юриск. Р.Р.. В него се изразява становище в насока неоснователност на подадената въззивна частна жалба.

Искането е да се потвърди обжалваното определение.

В съдебно заседание, пред въззивния съд, жалбоподателят Н. Н. А., редовно призован се явява лично. Явява се и особения му представител адв.

К.. От страна на последният се поддържат подадените въззивни жалби, като се моли същите да бъдат уважени. В тази връзка се излагат съображения, както от особения представител, така и от страна на жалбоподателя А..

Представена е и писмен защита от първия, в която са изложени подробни съображения в подкрепа на исканията направени с въззивните жалби.

За ответникът по въззивната жалба- Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието гр.София, редовно призован представител не се явява.

Пазарджишкият окръжен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, и в съответствие с правомощията си, регламентирани в чл. 269 от ГПК, намира за установено следното:

Производството пред районния съд е образувано по повод на подадена искова молба от страна на Н. Н. А., срещу Главна дирекция “Изпълнение на наказанията“- гр.София. В нея се твърди от страна на ищецът, че изтърпява наказание „доживотен затвор без право на замяна“ в Затвора-гр.Пазарджик, като в него бил настанен на 14.04.2014г.

Твърди се, че служителите от надзорно- охранителния състав всеки ден в 16:30 часа проверяват наличността на осъдените на доживотен затвор, както и на тези осъдени на лишаване от свобода за определен срок. Отделно от това всяка сутрин в 08:30 часа и всяка вечер в 20:30 часа се извършва същата проверка.

Твърди се, че много пъти когато се извършва проверка в 16:30 часа служителите от надзорно- охранителния състав притесняват ищеца, тъй като често се случва да е в банята или да спи и когато е заспал го будят, за да се застане до вратата на килията и да бъде видян, респективно да се представи поименно.

Визира се, че в Затвора- гр.София проверките за наличността осъдените 5 на доживотен затвор са само сутрин в 08:30 часа и вечер в 20:30 часа и не се извършва проверка в 16:30 часа. По този повод ищецът е подал молба вх.№М613/15.04.2020г. до Началника на Затвора- гр.Пазарджик, с която е поискал преустановяване на проверката, осъществявана в 16:30 часа, която проверка го притеснява, тормози, тъй като се налагало служителите от надзорния състав да го будят от сън. Тази молба е оставена без уважение.

Твърди се, че разпоредбата на чл.6, ал.2 от КРБ прокламира, че всички граждани са равни пред закона, в това число и лишените от свобода и не се допускат никакви ограничения на правата. В чл.14 от ЕКЗПЧОС е записано, че никой на може да бъде подлаган на дискриминационно отношение.

Искането е да се постанови решение, с което се признае за установено в отношенията между страните извършената от ответника спрямо ищеца в периода от 14.04.2014г. до 16.07.2020г. пряка и непряка дискриминация, изразяваща се в неравно третиране по лично положение като затворник.

В срока по чл.131 от ГПК от страна на ответникът Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“- гр.София е постъпил писмен отговор, с който се оспорва исковата претенция.

Твърди се в същия, че за да е налице проява на дискриминация е необходимо да са осъществени всички елементи от фактическия състав на приложимата специална правна норма, както от обективна, така и от субективна страна. Неправомерният, диференциран подход към ищеца следва да е продиктуван от признак по чл.4 от ЗЗДискр. В този смисъл не е достатъчно да се установи различно третиране на определени лица в конкретен случай, а е необходимо да се установи, че това третиране е извършено съзнателно по някой от признаците, очертани в чл.4 от ЗЗДискр., като следва да е налице и пряка причинно- следствена връзка между неблагоприятното отношение и причината за него. Според ответникът, конкретните действия или бездействия за които се твърди, че имат дискриминационен характер трябва да се основават само и единствено на лично положение и/ или убеждения, което в случая не е налице.