Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 178 от 19.12.2024, Районен съд - Балчик

Съд
Районен съд - Балчик
Дело
Гражданско дело 350/2024
Вид
Решение № 178
Подписан
19.12.2024
В сила
09.02.2026
Състав
ГАБРИЕЛА ПЕТКОВА ДИМИТРОВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 178 гр. Балчик, 19.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БАЛЧИК в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГАБРИЕЛА П. ДИМИТРОВА при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА П. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА П. ДИМИТРОВА Гражданско дело № 20243210100350 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по повод предявени от Т. Д. И., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу РПК „Черно море“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от председателя Д.П., обективно кумулативно съединени искове, както следва:

1) конститутивен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за признаване за незаконно на уволнението на ищцата, извършено със Заповед *** г. и неговата отмяна и 2) осъдителен иск с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ за осъждане на ответното дружество да заплати на ищцата сумата от 1537.15 лв. (след допуснато изменение на иска чрез намаляване на неговия размер), представляваща сбор от неизплатени трудови възнаграждения за м. април 2024 г. /1220 лв./ и м. май 2024 г. /317.15 лв./ по трудов договор № *** г. и допълнително споразумение към него, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 13.06.2024 г., до окончателното изплащане на възнаграждението,

3) осъдителен иск с правно основание чл. 224, ал. 1 от КТ за осъждане на ответното дружество да заплати на ищцата сумата от 746.98 лв. (след допуснато изменение на иска чрез намаляване на неговия размер), представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 14 работни дни, от които 6,68 дни за 2023 г. и 7,51 дни за 2024 г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 13.06.2024 г. до окончателно изплащане на вземането.

По твърдения в исковата молба ищцата Т. И. била в трудово правоотношение с ответното дружество РПК „Черно море“ – гр. Балчик, възникнало по силата на сключен между тях трудов договор № *** г., по което заемала длъжността „***“ в магазин за хранителни и промишлени стоки в ***. Страните се договорили основното трудово възнаграждение да бъде в размер на 1000 лв., допълнително възнаграждение за продължителна работа – 3%, допълнително възнаграждение за условия на труд – 20 лв., 1 допълнително възнаграждение за реализиран стокооборот от тютюневи изделия – 1%, а за останалия оборот – 4 %. Сочи се, че на 01.04.2024 г. между страните било сключено допълнително споразумение към трудовия договор, с което основното месечно трудово възнаграждение било определено в размер на 1200 лв. Твърди се, че правоотношението било прекратено със заповед № *** г., считано от датата на получаването й - 20.05.2024 г., на основание чл. 190, ал. 1, т. 4 и т. 7 от КТ, която норма позволява да се наложи дисциплинарно наказание „уволнение“, но не и да се прекрати трудовото правоотношение.

Поддържа се, че за да бъде осъществен юридическият факт, пораждащ правото на работодателя едностранно и без предизвестие да прекрати трудовия договор на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ е следвало преди това на работника или служителя да е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“. В тази връзка ищцата счита процесната заповед за незаконосъобразна поради противоречие между описателната й част и сочената квалификация. Сочи се, че със заповедта е била потърсена имуществена отговорност от ищцата на основание чл. 203, ал. 1 и ал. 3 КТ, вр. чл. 207, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ. Ищцата оспорва изцяло описаната в заповедта фактическа обстановка, възразява срещу твърденията на ответника, че е злоупотребила с доверието на работодателя, не е изпълнявала възложената й работа, уронила е доброто име на предприятието и е разпространявала поверителни за него сведения, както и че е увредила имуществото на работодателя и е разпилявала материали, суровини, енергия и други средства. Оспорва процедурата, по която в обекта са проведени три ревизии, както и резултатите от тях, доколкото стоката в магазина не била заведена като вид, артикул и брой, а се водила стойностно, не била взета под внимание информацията, въведена в касовия апарат, касовата книга и отчетите, изготвени от продавачките на всеки десет дни. Сочи се още, че при трите ревизии в изготвените инвентаризационни описи липсва информация за счетоводната наличност на стоките в магазина към датата на проверката, ищцата не е участвала в процеса на съпоставяне на фактическата наличност със счетоводната наличност на стоките в магазина и не й е била предоставяна никаква информация за счетоводната наличност към 14.11.2023 г., 23.04.2024 и 09.05.2024 г. Излага се, че работодателят не сочи каква стока липсва като вид, артикул, брой и единична цена, поради което се нарушава правото й на защита. Сочи се, че според работодателя служителката не отговаря на заеманата длъжност и не притежава необходимата квалификация и умения, което само по себе си е основание за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 5 и т. 6 от КТ, а не чрез дисциплинарно уволнение. Поддържа се, че с прекратяване на трудовото правоотношение работодателят е останал задължен към ищцата за заплащане на следните суми: 1256.00 лв. – брутно трудово възнаграждение за м. април 2024 г., представляващо сбор от 1200 лв. – основно трудово възнаграждение, 36 лв. – 3% за професионален опит и 20 лв. за условия на труд, 628 лв. – брутно трудово възнаграждение за 11 отработени дни от м. май 2024 г., представляващо сбор от 600 лв. – основно трудово възнаграждение, 18 лв. – 3% за професионален опит и 10 лв. за условия на труд, 799.27 лв., представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 14 работни дни, от които 6,68 дни за 2023 г. и 7,51 дни за 2024 г. По изложените съображения се моли за уважаване на предявените искове и присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът РПК „Черно море“ – гр. Балчик, чрез адв.

К. И., оспорва исковете като неоснователни. Не оспорва, че между страните е сключен трудов договор № *** г. и допълнително споразумение от 01.04.2024 г. Сочи, че трудовото правоотношение било прекратено с връчването на Заповед *** г. на ищцата по пощата – на 21.05.2024 г. Излага, че дисциплинарното уволнение е едновременно дисциплинарно наказание и акт за прекратяване на трудовото правоотношение, като липсва изрично законово изискване за издаване на заповед за налагане на дисциплинарно наказание и втора заповед за прекратяване на трудовото правоотношение. Сочи, че процесната заповед за уволнение е издадена в съответствие с чл. 195, ал. 1 от КТ, тъй като дисциплинарното 2 наказание е наложено с мотивирана писмена заповед, посочен е нарушителят, нарушението, кога е извършено, наказанието и законния текст, въз основа на който се налага, след спазване на изискванията на чл. 193, ал. 1 от КТ. Оспорва твърденията в исковата молба, че при извършване на ревизиите в магазина за хранителни и промишлени стоки не е зачетен касовия апарат и касовата наличност. Твърди, че ищцата е следвало да има информация за наличната стока в обекта в стойност като е била задължена да образува съответната надценка, на която ще продава стоките и да комплектова стоковите разписки с фактури с нейната ценообразуваща стокова разписка, както и да предаде два екземпляра в счетоводството при работодателя си, а един екземпляр от тези документи да остане в магазина. Сочи също, че въз основа на тези документи на всеки 15 дни ищцата е била задължена да прави описи по фирми, по дати и по стойност, както и три пъти седмично да се отчита с парични отчети в касата на кооперацията. Излага, че стоката в обекта се води стойностно и продажбите се удостоверяват чрез показанията на ЕКАФП. По изложените съображения моли за отхвърляне на исковете и присъждане на сторените в производството разноски.

В хода на проведеното открито съдебно заседание ищцата, чрез процесуалния й представител адв. Р. С., поддържа исковата молба и предприема изменение на иска с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ чрез намаляване на неговия размер от 1884.00 лв. на 1537.15 лв., както и изменение на иска с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ чрез намаляване на неговия размер от 799.27 лв. на 746.98 лв. Моли за постановяване на положително решение по предявените искове. Представя писмена защита, в която излага подробни съображения по същество на спора.

Ответникът, чрез процесуален представител адв. К. И. поддържа депозирания отговор на исковата молба и моли за постановяване на решение съобразно предприетото оспорване.

Представя писмена защита, в която излага съображения по същество на спора.

След като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, настоящият съдебен състав намира за установено от фактическа страна следното:

С изготвения доклад по делото като безспорно и ненуждаещо се от доказване е прието обстоятелството, че между страните е сключен Трудов договор *** г., по силата на който ищцата е изпълнявала длъжността „***“ при ответното дружество. Същото се потвърждава и от приложения трудов договор /л. 33/, от съдържанието на който се изяснява още, че е уговорено място на изпълнение на работата в ***, основно месечно трудово възнаграждение в размер на 1000.00 лв., допълнително възнаграждение за продължителна работа – 1%, платимо ежемесечно до 25-то число на месеца, следващ този, за който се отнася. Договорът е подписан от страните, като е отразено, че работникът е постъпил на работа на 18.08.2023 г.

Видно от Допълнително споразумение №2 от 01.04.2024 г. към трудовия договор /л. 8/ основното месечно трудово възнаграждение е променено на 1200.00 лв., допълнителното възнаграждение за продължителна работа е променено на 3%, определено е допълнително възнаграждение за реализиран стокооборот от тютюневи изделия – 1%, а за останалия оборот – 4 %.

По делото е представена и длъжностна характеристика за длъжността „***“ /л. 34 36/ в II, т. 1-6, от която са изброени основните отговорности, а именно: да отговаря за прилагането на системата за самоконтрол /система, включваща добри производствени и хигиенни практики и процедури/ в обекта, където работи; да отговаря за опазване на поверените стоки и повреди, при наличие на брак от неправилно съхранение; да отговаря за годността на стоките; при наличие на повреди на основни средства и по сградата да сигнализира веднага председателя на кооперацията или енергетика на кооперацията; при проверка от контролните институции компетентно и учтиво да защитава интересите на 3 обекта и кооперацията; да носи отговорност за констатирани липси на стоки и амбалаж.

От приложената Заповед от 14.05.2024 г. с изх. № *** г. /л. 10 - 12/, издадена от председателя на РПК „Черно море“, се изяснява, че трудовото правоотношение е прекратено чрез дисциплинарно уволнение по чл. 190, ал. 1 от КТ поради злоупотреба с доверие на работодателя и други тежки нарушения на трудовата дисциплина, визирани в чл. 187, т. 3, 8 и 9 от КТ и неизпълнение на задълженията от длъжностната характеристика, особено т. 6 от раздел II – носи отговорност за констатирани липси на стоки и амбалаж, считано от 10 май 2024 г. Като фактически обстоятелства, свързани с извършените нарушения се сочи, че на 14.11.2023 г. била осъществена превантивна инвентаризация в обекта и констатирана липса на стоки на стойност 3069.91 лв., в началото на 2024 г. били получени сигнали от граждани за грешки в сметките и за предоставяне на стоки без да се маркират и заплащат в магазина.

Посочено е още, че Т. И. заявила, че има билет за Испания за 11.05.2024 г. без си е подала молба за напускане, вследствие на което на 23.04.2024 г. била извършена втора превантивна ревизия, при която били установени липси в размер на 9130.25 лв. На 09.05.2024 г. била извършена трета инвентаризация в обекта, в рамките на която се потвърдил резултатът от ревизията на 23.04.2024 г. – липса на стока в особено голям размер като стойност. В заповедта е изложено, че Т. И. не отговаря на изискванията за заеманата длъжност – разсеяна е, греши в сборуванията, не следи както трябва обявените от потребителите за покупка стоки, консумира стоки и напитки без да ги маркира и няма капацитет да се научи да спазва и изпълнява изискванията за работа в малък магазин.