Определение № 33018 от 11.09.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 33018 гр. София, 11.09.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВО В. ВЪТЕВ като разгледа докладваното от ИВО В. ВЪТЕВ Гражданско дело № 20251110125060 по описа за 2025 година намира, че на основание чл. 140, ал. 6 ГПК следва да съобщи на страните проекта за доклад по делото:

Ц. И. Д. е предявил срещу „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи сумата от 988,57 евро (1 933,48 лв.), главница по Договор за потребителски кредит № 3003575712/19.11.2015 г., сумата от 800,08 евро (1 564,83 лв.), законна лихва върху главницата — начислена за периода от 20.10.2017 г. до 20.02.2025 г.сумата от 19,77 евро (38,67 лв.), държавна такса за заповедното производство и сумата от 25,57 евро (50 лв.), възнаграждение за юрисконсулт в заповедното производство, отразени в Изпълнителен лист от 01.03.2023 г., издаден по ч.гр.д. № 74864/2017 г. по описа на СРС, 156 състав и претендирани от ищеца по изпълнително дело № 2025...0400442 по описа на ЧСИ с рег. № ... на КЧСИ.

Ищецът твърди, че на 19.11.2015 г. между ответника „Профи Кредит България“ ЕООД и главния длъжник Ц.В.М. е сключен Договор за потребителски кредит № 3003575712 за сумата от 5 000 лв., по който ищецът е поел задължение като поръчител. Сочи, че по молба на ответното дружество е образувано заповедно производство по ч.гр.д. № 74864/2017 г. по описа на СРС, 156 състав, по което срещу него е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК и последващ Изпълнителен лист от 01.03.2023 г. за сумата от 1 933,48 лв. (понастоящем 988,57 евро) – главница, законна лихва от 20.10.2017 г. до окончателното изплащане, 38,67 лв. (19,77 евро) държавна такса и 50 лв. (25,57 евро) юрисконсултско възнаграждение.

Поддържа, че кредиторът е предявил иск срещу главния длъжник Ц.М., по 1 който е образувано гр.д. № 47847/2018 г. по описа на СРС, 156 състав, като с Решение № 260580/27.01.2021 г. по в.гр.д. № 15253/2019 г. по описа на Софийски градски съд (СГС), ГО, II-„Б“ състав, първоинстанционното решение е отменено и предявеният иск от „Профи Кредит България“ ЕООД срещу главния длъжник е изцяло отхвърлен с влязъл в сила съдебен акт.

Ищецът поддържа, че поради акцесорния характер на поръчителството отпадането на главното задължение води до отпадане и на неговата отговорност като поръчител. Сочи, че въз основа на посочения изпълнителен лист срещу него е образувано изп. д. № 2025...0400442 по описа на ЧСИ с рег.

№ ... на КЧСИ с претендиран общ размер на вземанията от 5 006,72 лв. (2 559,89 евро), включващ главница 1 933,48 лв. (988,57 евро), мораторна лихва 1 564,83 лв. (800,08 евро), присъдени разноски 88,67 лв. (45,34 евро), както и адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство в размер на 665,49 лв. (340,26 евро) и такси по Тарифа за таксите и разноските към ЗЧСИ 754,25 лв. (385,64 евро), по което изпълнително дело са наложени запори върху трудовото му възнаграждение и банкови сметки.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Профи Кредит България“ ЕООД релевира възражение за недопустимост на производството на основание чл.

130 ГПК и чл. 299 ГПК. Твърди, че вземането е установено с влязла в сила Заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 74864/2017 г. на СРС, срещу която ищецът не е подал възражение в срока по чл. 414 ГПК. Поддържа, че влязлата в сила заповед формира сила на пресъдено нещо и че отхвърлянето на иска спрямо главния длъжник с решение на СГС от 2021 г. не представлява новонастъпил факт по смисъла на чл. 439 ГПК, а обстоятелствата са били преклудирани.

Евентуално оспорва исковете по същество като неоснователни и недоказани, като твърди, че договорът за кредит е действителен.

На основание чл. 154 ГПК по иска с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да установи настъпването на фактите, изключващи или погасяващи изпълняемото право на ответника (по чл. 439 ГПК) – а именно: че главното задължение по Договор за потребителски кредит № 3003575712/19.11.2015 г. е отпаднало с влязлото в сила решение по в.гр.д. № 15253/2019 г. на СГС, довело до отпадане на акцесорната отговорност на поръчителя, както и недължимостта на начислените в изпълнителното производство допълнителни суми, лихви и разноски.

В тежест на ответника е да докаже съществуването на вземането си спрямо ищеца и наличието на правно основание за неговото принудително събиране, респ. че отговорността на поръчителя не е отпаднала.

С оглед становищата на страните и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК съдът обявява за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства:

2

1. На 19.11.2015 г. между „Профи Кредит България“ ЕООД и Ц.В.М. е сключен Договор за потребителски кредит № 3003575712 за сумата от 5 000 лв. (2 556,46 евро), по който ищецът Ц. И. Д. е поел задължение като поръчител.

2. Срещу ищеца е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 74864/2017 г. по описа на СРС, 156 състав, срещу която ищецът не е подал възражение по чл. 414 ГПК, и въз основа на нея на 01.03.2023 г. е издаден процесният изпълнителен лист за сумата от 1 933,48 лв. (988,57 евро) – главница, законна лихва от 20.10.2017 г., 38,67 лв. (19,77 евро) държавна такса и 50 лв. (25,57 евро) юрисконсултско възнаграждение.

3. Въз основа на издадения изпълнителен лист срещу ищеца е образувано изп. д. № 2025...0400442 по описа на ЧСИ с рег. № ... на КЧСИ.

4. С влязло в сила Решение № 260580/27.01.2021 г. по в.гр.д. № 15253/2019 г. по описа на СГС, ГО, II-„Б“ състав, предявеният иск от „Профи Кредит България“ ЕООД срещу главния длъжник Ц.В.М. за съществуване на вземането по процесния договор за кредит е изцяло отхвърлен.

С оглед възраженията на ответника и след извършената служебна проверка за наличността на процесуалните предпоставки за съществуване на правото на иск, съдът констатира, че ищецът оспорва дължимостта на сумите по образуваното срещу него изпълнително дело, който включва вземания, отразени в издадения от съда в заповедното производство изпълнителен лист, както и адвокатско възнаграждение за изпълнителното производство и такси и разноски по Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ (Тарифата), начислени от ЧСИ.

Предявеният отрицателен установителен иск с правно основание чл.

439, ал. 1 ГПК е процесуално допустим по отношение вземанията, отразени в издадения изпълнителен лист. Ищецът обосновава оспорването с нов факт, настъпил след изтичане на срока за оспорване на заповедта за изпълнение – а именно влизането в сила на Решение № 260580/27.01.2021 г. по в.гр.д. № 15253/2019 г. по описа на СГС, с което искът срещу главния длъжник Ц.М. е изцяло отхвърлен, от което извежда доводи за отпадането на поръчителската отговорност.

По отношение на претенциите за адвокатското възнаграждение по изпълнителното дело и таксите по Тарифата, възлизащи в общ размер на 725,90 евро, съдът намира исковата молба в тази си част за процесуално недопустима. Това е така, защото задълженията, които не са обхванати от изпълнителния лист, а са възникнали в рамките на самото изпълнително производство – каквито са таксите по горната Тарифа и заплатеното от 3 взискателя адвокатското възнаграждение за изпълнителната фаза – не са и не могат да бъдат предмет на отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК (Определение № 451 от 28.09.2017 г. по ч. гр. д. № 3050/2017 г. на ВКС, IV г. о.). При евентуално уважаване на иска по чл. 439 ГПК изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК. По силата на изричната разпоредба на чл. 79, ал. 1, т. 1 ГПК, когато изпълнителното производство бъде прекратено поради уважаване на иска по чл. 439 ГПК, разноските по изпълнението остават за сметка на взискателя и длъжникът не ги дължи по силата на закона. Поради това за длъжника липсва правен интерес да иска по исков ред признаване недължимост на разноските по изпълнението, от които законът автоматично го освобождава при прекратяване на делото. Извън това, защитата срещу неправилно или незаконосъобразно определени от съдебния изпълнител разноски се осъществява чрез обжалване на действията му по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК, а не чрез предявяване на нов исков процес. Изложеното предпоставя за съда извод, че исковата молба в частта относно претенциите за недължимост на сумата от 340,26 евро, адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело и сумата от 385,64 евро, такси по Тарифа за таксите и разноските към ЗЧСИ), или общо 725,90 евро, следва да бъде върната на основание чл. 130 ГПК, а производството по делото в тази му част – прекратено като недопустимо.

Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими, допустими и необходими за правилното решаване на правния спор, поради което следва да бъдат приети по делото.

Така мотивиран и на основание чл. 130, чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА исковата молба на Ц. И. Д. (ЕГН **********) в частта относно предявените отрицателни установителни искове за недължимост на възникналите в изпълнителното производство по изп. д. № 2025...0400442 по описа на ЧСИ с рег. № ... на КЧСИ задължения – адвокатско възнаграждение за изпълнителното производство в размер на 340,26 евро (665,49 лв.) и такси по Тарифата за такси и разноски по ЗЧСИ в размер на 385,64 евро (754,25 лв.), или общо сумата от 725,90 евро (1 419,74 лв.).

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 28.09.2026 г. от 15:15 часа, за която дата и час да се призоват страните.

ПРИЕМА представените от ищеца писмени доказателства.

УКАЗВА на страните, че най–късно в първото по делото открито 4 съдебно заседание могат да вземат становище по проекта на доклад и дадените указания.

УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора си чрез медиация или спогодба.

УКАЗВА на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в половин размер. Когато съдът одобри сключено споразумение в процедура по медиация, на ищеца се връща 70 на сто от внесената държавна такса, а когато споразумението е постигнато в процедура по медиация, проведена в съдебен център след задължителна информационна среща по чл. 140а ГПК – 85 на сто. Към Софийския градски съд действа център за медиация, който предлага провеждане на медиация.

УКАЗВА на страните задълженията им по чл. 40, чл. 41 и чл. 50 от ГПК: съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България; същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени; съгласно чл. 41 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес; същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на задължението по ал. 1 всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени; съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.

Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклада по делото, да се връчи на страните, включително и на електронни адреси, ако такива са посочени. На ищеца да се връчи и отговора на исковата молба.

Определението в частта за връщане на исковата молба подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

5

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6