Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 338 от 09.03.2020, Районен съд - Стара Загора

Съд
Районен съд - Стара Загора
Дело
Гражданско дело 1138/2019
Вид
Решение № 338
Подписан
09.03.2020
В сила
07.05.2021
Състав
ЕМИЛИЯ КОЛЕВА ЕНЧЕВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 420, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 439 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 240 и сл. · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 240, ал. 1, изр. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26, ал.2 · Закон за задълженията и договорите

Р Е Ш Е Н И Е

№ 09.03.2020 година град Стара Загора

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА

ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ състав

На 29 януари 2020 г.

В публично заседание в следния състав:

Председател: ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА

Секретар: ДИАНА С.

Прокурор: като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА гр. дело № 1138 по описа за 2019 година.

Производството е по реда на чл. 415 от ГПК във вр. с чл.

422 от ГПК във вр. чл. 26, ал.2 от ЗЗД.

Ищецът Д.И.Ж. твърди в исковата си молба, че на основание неизпълнено задължение съгласно нотариален акт № 29, том II, peг. № 3504, н.д. № 160 от 2009 г. на нотариус Маргарита **а, възпроизвеждащ клаузите на Договор за заем, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 510 от 04.02.2015 г. по ч. гр. д. № 697/2015 г. описа на Районен съд Стара Загора и въз основа, на която й бил издаден изпълнителен лист № 697 от 05.02.2015 г. срещу ответниците по настоящата искова молба като солидарни длъжници и съответно е образувано изпълнително дело № 355/2018 г. по описа на ЧСИ Биволова.

В законоустановения срок длъжниците се възползвали от правото си да възразят срещу заповедта без конкретно посочване на причината за това.

Твърди, че на 23.01.2019 г. й е връчено съобщение с препис от разпореждането на съда, с което й била указана възможността в едномесечен срок да предявя иск за установяване на вземането си, за което е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист предвид постъпило възражение против заповедта.

Заявява, че това обстоятелство обуславя интереса й от водене на настоящия иск, с цел доказване съществуването на вземането.

На 20.02.2009 г. предоставила на К. и К. Кръстеви заем в размер на 8260 евро, за обезпечаването на който те подписали Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижими имоти. Твърди, че до сега ответниците не са извършили плащане. Въпреки многото компромиси, които направила за удължаване на срока за плащане, такова не настъпило.

Заявява, че въпреки компромисите от нейна страна за удължаване на срока, до момента ответниците не са изпълнили валидно своите задължения и не са заплатили посочените по-горе суми, предвид което и поради неизпълнението на изискуемото и ликвидно парично вземане и възраженията срещу посочената по-горе заповед и на основание чл. 422 от ГПК, моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че ответниците К.П.К., ЕГН ********** и К.М.К., ЕГН ********** й дължат като солидарни длъжници сумата от 8260 евро, представляваща неизплатено задължение по договор за заем и неустойка в размер на 1800 евро, законна лихва от 03.02.2015 г. до изплащане на вземането, за изплащането на които суми е издадена Заповед за изпълнение № 510/04.02.2015 г. по описа на Районен съд Стара Загора.

Моли съда да присъди в нейна полза разноските по настоящото производство, както и тези в заповедното производство.

В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците К.П.К. и К.М.К., чрез пълномощника им Д.Н.Д., в който твърдят, че на 19.04.2019 г. получили съобщение с приложена искова молба, с която били привлечени като ответници по предявен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК с цена на иска 8 260 евро главници и 1800 евро неустойка.

Считат, че предявените субективно и обективно съединени искове са допустими, като оспорват тяхната основателност.

Заявяват, че в исковата молба се твърди, че не са изпълнили задължение съгласно нотариален акт № 29, том II, per. № 3504, д. №160 от 2009 г. на нотариус Маргарита **а, който възпроизвеждал клаузите на Договор за заем и въз основа на този нотариален акт била издадена Заповед за изпълнение на парични задължение - чл. 417 ГПК под № 150 от 04.02.2015 г. по ч.гр.д. № 697/2015 г. по описа на PC Стара Загора.Твърдяло се също така, че на 20.02.2009 г. ищцата е предоставила заем в размер на 8260 евро.Заявяват, че не били получавали от ищцата заем в размер на 8260 евро и не са подписвали договор за заем от 20.02.2009 г.

В представеният нотариален акт № 29 с дата от 15.05.2019 г. е записано, че Заемодателката Д.И.Ж. им е предоставила в заем сумата в размер на 8260 евро, получена от ответниците при подписване на Договор за заем от 20.02.2009 г., и според който договор се задължавали да върнат получената сума на четири вноски.

С учредената с нотариален акт № 29 с дата от 15.05.2019 г. ипотека се задължили да обезпечат заем, който не били получили.

Заявяват, че с настоящият отговор правят възражение за нищожност на учреденото с нотариалния акт № 29, том II, per. № 3504, д. № 160 от 2009 г. на нотариус Маргарита **а обезпечение - договорна ипотека на основание чл. 26, ал.

2 от ЗЗД - поради липса на предмет.

Правят искане за изтекла погасителна давност. Считат, че е изтекла общата петгодишна погасителна давност от падежите, посочени в договора за ипотека за главницата, както и тригодишната давност за неустойката и лихвите.Също така оспорват истинността на представения договор за заем от 20.02.2009 г. Молят да им бъдат присъдени разноските в настоящото производство.

С определение от 24.04.2019 г. към настоящото дело е присъединено и гр.д. № 1505/2019 г. по описа на РС Ст.Загора, по предявен иск с правно основание чл. 26, ал.2 от ЗЗД. В исковата молба ищците К.П.К. и К.М.К. твърдят, че имат син, който се казва ** П.. През месец март 2008г. били помолени от сина си да гарантират негов заем, който той щял да вземе от фирма която давала заеми - „Сити груп 2". Заявяват, че съгласили да му помогнат и ипотекирали жилището си в гр. Стара Загора, находящо се в кв. "Три чучура" № 66, вх. А, ет. 6, ап. 36, като била учредена ипотека и съставен нотариален акт № 156, том I, peг. 1675, дело № 9137 на нотариус Маргарита **а с район на действие PC Стара Загора, вписана под № 406 в регистъра на Нотариалната камара. Синът им обещал, че ще върне заема в кратки срокове.

През месец май 2009г. той им казал, че върнал сумата по заема, но заемодателят му - в лицето на ** Русев ** отказвал да вдигне ипотеката от апартамента, защото му дължал още някаква лихва по този заем. Били помолени да ипотекират и притежаваните си имоти находящи се в с. Петрово, общ.

Стара Загора - представляващи три дворни места и построени в едно от тях жилищна сграда и стопански постройки, за да обезпечат тази лихва по заема и за да можело ипотеката върху жилището им да бъде заличена.

На 15.05.2009 г. направили ипотека и върху тези имоти, под формата на нотариален акт № 29, том II, peг. № 3508, дело № 160/2009г. на нотариус Маргарита **а с peг. № 406 в Нотариалната камара и район на действие PC Стара Загора, като заявили, че записаната в ипотеката сума не били получавали и се съгласили на това действие само, за да им бъде освободен апартамента от другата ипотека.

Направило им впечатление при втората ипотека, че като кредитор не бил записан „Сити груп 2", а физическо лице - Д.И.Ж.. Тогава дори не разбрали, че това била съпругата на ** **. Сочат, че били хора, които са свикнали да се доверяват и не познавайки законите подписали тази втора ипотека, защото така им било казано. Преди около месец получили покана да доброволно изпълнение от която научили, че ответницата се снабдила с изпълнителен лист по чл. 417 от ГПК - на основание на тази втора ипотека и образувала изпълнително дело, при което бил наложен запор не върху имотите описани в тази ипотека, а върху апартамента.

Считат, че сключения между тях договор за учредяване на ипотека бил нищожен, поради липса на предмет - не получили сумата посочена в договора, поради което този договор не бил произвел своето правно действие. В нотариалният акт било записано, че сумата била получена при подписване на Договор за заем от 20.02.2009 г., а такъв договор не бил подписван от тях.

Молят съда да постанови решение, с което да се установи, че договорът за учредяване на ипотека от 15.05.2009 г. под формата на нотариален акт № 229, том II, peг. № 3508, дело № 160/2009г. на нотариус Маргарита **а с peг. № 406 в Нотариалната камара и район на действие PC Стара Загора сключен между ищците и ответника е нищожен поради липса на предмет - чл. 26, ал. 2 от ЗЗД.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от Д.И.Ж., в който заявява, че искът е недопустим, алтернативно неоснователен и моли съда да прекрати производството, респективно да отхвърли иска, като претендира извършените в производството разноски.

Твърди, че както сами били описали в исковата молба срещу ищците била издадена Заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 697/2015 г. на PC Стара Загора. Не се отричало наличието на изпълнително основание и образуване на изпълнително дело № 355/2018 г. В срока по чл. 414 ГПК длъжниците възразили срещу заповедта за изпълнение, въз основа на което завела гражданско дело № 1138/2019 г. по описа на Районен съд Стара Загора с правно основание чл. 422 ГПК за установяване на вземане, обезпечено с ипотека.

По цитираното гражданско дело ищците можели да обосноват възраженията си и да направят своите искания, поради което липсвал правен интерес от предявяване на настоящия иск. При наличието на висящо изпълнително производство длъжникът разполагал с правото на иск по чл. 439 ГПК, но към настоящия момент и при неприключило производство по чл. 422 ГПК такъв иск също би бил недопустим.

С настоящия иск се целяло единствено заобиК.не на закона с оглед направеното искане за издаване на обезпечителна заповед и заобиК.не на разпоредбата на чл. 420, ал. 1 ГПК.

На следващо място исковата молба била нередовна. В исковата молба следвало да се посочат обстоятелствата, на които се основава иска и съобразно тях да се формулира искане. От една страна в обстоятелствената част на исковата молба се сочило „не сме получавали сумата, посочена в договора“ /какъвто не е приложен/, което представлявало оспорване на самото вземане, недопустимо за разглеждане в настоящото производство, отделно от производството по чл. 422 ГПК. От друга страна в петитума на исковата молба било формулирано искане за прогласяване на нищожност на договор за учредяване на ипотека , под формата на нотариален акт.

Учредената от ищците ипотека с нотариален акт № 29/2009 г. не била нищожна.

Главното вземане не бил елемент от фактическия състав на ипотечния договор. Ето защо липсата или наличието на съществуващ дълг не била основание за недействителност на ипотеката. Независимо от това дългът на ищците съществувал и той бил предмет на установяване по гр. д. № 1138/2019 г. PC Стара Загора.

Предмет на договорната ипотека бил конкретен недвижим имот като ипотечният договор изисквал постигане на съгласие, ясно изразена воля на лицето което я учредявало, че действието е с обезпечителна цел. Обстоятелства, които не се отричали в исковата молба. Ако се счетяло, че искът е допустим, то моли съда да има предвид следното:

Единственото сочено основание за завеждане на настоящия иск бил незнанието на закона от страна на ищците. Посочените от ищците обстоятелства били неясни и неточни. Незнанието на закона не било оправдание за ищците да твърдят неверни и неточни обстоятелства. Съгласно описаното замодател на ищците е „Сити груп 2" по Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 156/2008 г.

Обстоятелствата, които се излагали нямали нищо общо с конкретния нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 29/2009 г.

Заявява, че лично нямала никакво отношение към правоотношенията между ищците и „Сити груп 2". Обстоятелствата, които се сочели в исковата молба изобщо не кореспондирали с приложените към исковата молба документи. Не й било ясно какво точно се твърдяло в исковата молба. За каква липса на предмет ставало въпрос. Предмет на ипотеката имало и това не се отричало.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в съвкупност и на основание чл. 235 ГПК, намира за установено следното:

Видно от приложеното към настоящото дело ч.гр.д. № 697/2015 г. по описа на Районен съд – Стара Загора е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК № 510/04.02.2015 г. за сумата от сумата от 8 260 евро за главница, 1 800 евро неустойка по Договор за заем, и законната лихва от 03.02.2015 г. до изплащане на вземането, както и сумата