Решение № 48 от 28.06.2022, Районен съд - Златоград

РЕШЕНИЕ

№ 48 гр. Златоград, 28.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Веселина Ив. Димчева при участието на секретаря Фиданка Ал. Етимова като разгледа докладваното от Веселина Ив. Димчева Гражданско дело № 20215420100226 по описа за 2021 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от Ф. ЮС. К., АС. ПЛ. К. и З.

ПЛ. К. срещу К. Х. Ч..

Ищците извеждат съдебно предявеното субективно право при твърденията, че са наследници на Х. Ю. К., ЕГН ******.I, дело № . г. по описа на PC-З., получил от майка си К.А. К., правото на собственост върху недвижим имот с пл. № 147, кв. 20 по плана на село Д., представляващ застроено и незастроено място с площ от 240 кв.м., като застроена площ е 110 кв.м. с масивна сграда, при граници на имота: улица, площад, река, държавно място. В исковата молба се сочи още, че на 06.04.1994 г. по изп.д. № 81/1994 г. по описа на СИС при PC-З., съдия-изпълнител въвел взискателя К. А. К. във фактическо владение на имот пл. № 147, кв. 20 по плана на село Д., представляващо застроеното и незастроеното място общо 240 кв.м. при граници на имота: улица, площад, река и имот на Ч. Въвода във владение бил извършен с участието на вещо лице, което набило колове, като между имота на ищците с пл. № 147 и този на ответницата - имот с пл. № 148 били набити колове, които очертавали имотната граница. Ищците твърдят, че от този момент ответницата започнала да завзема части от имота им, като навлязла в него и поставила телена ограда на стоманени колове, монтирана на бетонова основа, която е с променлива височина, по-висока на юг, паради денивелация на терена. По този начин ответницата завладяла площ от 27 кв.м., разположена по цялото продължение по границата, посочена върху скицата от геодезическо заснемане, от м.11.2021 г. изготвено от инж. В.Д.. Сочи се, че 1 завладяната площ е заключена между регулационната/имотната граница и поставената от ответницата ограда в имота на ищците, като поставената от ответницата ограда не съвпада с регулационната и имотната граница между УПИ Х-147 с УПИ XV-148, кв.20 и съответно не минава по имотната граница на имот кад. № 147 с имот кад. № 148, а попада изцяло в имота на ищците.

Излагат се съображения, че със Заповед № 444/22.10.2002 г., от УПИ Хозеленяване с общ. обслужване се обособяват два нови урегулирани поземлени имота: УПИ Х-147 за производство и търговски нужди по имотни граници на имот с кад.№147 и УПИ XV-148 озеленяване общ.обслужване, кв.20. Регулационната граница на УПИ Х-147 с УПИ XV-148 минава по имотната граница на имот с кад. № 148 и имот с кад. № 147, като с цитираната заповед, имотната граница между двата имота с кад. № 147 и с кад. № 148 не се променя. Твърди се, че ответницата не желае доброволно да освободи завзетата част от имота на ищците, не желае да премахне поставената от нея ограда и твърди, че оградата е поставена на имотната граница между двата имота, поради което същата е завзела без основание площ от 27 кв.м. от имота на ищците и препятства обективно упражняване правото им на собственост върху процесната реална част. В завзетата част ответницата бетонирала част от земната повърхност. Ответницата била поканена устно от ищеца А.К. да освободи имота, което не направила и доколкото ищците не желаят да търпят неоснователното й действие създаващо пречки за ползване, считат, че е налице правен интерес от образуване и водене на настоящето дело. При тези твърдения молят съда да се произнесе с решение, с което да осъди ответника К. Х. Ч., да им предаде владението върху реална част от имот с пл. № 147, кв. 20 по плана на село Д.

/УПИ Х-147/, с площ от 27 кв.м., разположена по цялото продължение по регулационната и имотната граница между УПИ Х-147 и УПИ XV-148, кв.20 и заключена между границата и поставената от ответницата телена ограда на стоманени колове (обозначена върху скица от геодезическо заснемане от м.

11.2021 г., изготвено от инж. В.Д., приложена към исковата молба), както и ответницата да бъде осъдена да преустанови действията си, с които препятства обективното упражняване правото на собственост на ищците върху имот с пл. № 147, кв. 20 по плана на село Д. /УПИ Х-147/, като премахне изградената ограда, попадаща в имота им. Претендират разноски за производството.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който предявените искове се оспорват изцяло като неоснователни. Излагат се съображения, че ответницата е придобила процесната реална част от имот с пл. № 147, кв. 20 по плана на село Д., въз основа на добросъвестно владение в периода от 1994 година, когато била трасирана границата между двата имота и изградена разделителната стена - до 2021 г. Излагат се съображения, че Заповед № 444/ 22.10.2002г., издадена от Кмета на О. З., с която се обособяват два самостоятелни урегулирани поземлени имоти УПИ- X- 147 и УПИ XV-148, е предмет на съдебно оспорване с искане за прогласяване нищожността , за което е образуваното адм. д. № 194/2021 г., което не е приключило с влязъл в сила съдебен акт. Ответницата счита, че е некоректно, 2 ищците да се позовават на цитираната заповед като основа за идентификация на спорния имот, поради което моли в настоящото съдебно производство, съдът по силата на косвения съдебен контрол, да констатира нищожност на цитираната заповед. В отговора се сочи още, че към цитирания от ищците протокол за принудително отнемане на вещ от 6.IV.1994 г., не е приложена скицата, която задължително се съставя, както и че строителният техник Л.Х. е набил колове, по които тогава била изградена разделителната стена между двата имота в присъствието и със съгласието на наследодателя на ищците. По силата на тази разделителна стеничка в имота на ответницата попадал кладенеца, собствеността спрямо който, нито ищците, нито други лица не са оспорвали. Считано от 1994 г. до 2021 г. ответницата владеела имота на изток от изградената разделителна стеничка и процесната реална част попадала в частта, която владее, поради което счита, че е придобила тази площ по силата на давностно владение, несмущавано и спокойно. По тези съображения ответницата сочи, че липсва правно основание, да преустанови действията, с което препятства ищците да упражняват право на собственост /каквото според нея не притежават/ и да премахне оградата, поставена през 1994 година със съгласието на наследодателя на ищците и в изпълнение на установената от строителния техник граница.

В отговора на исковата молба, ответницата е направила искане производството по настоящото дело да бъде спряно до приключване производството по адм. д. № 194/2021 г. по описа на Административен съд С. доколкото решението по административното дело, според нея ще има съществено значение за правилното произнасяне по исковете, предмет на настоящото дело, предвид вероятността да бъде прогласена нищожността на заповедта и да бъде установен статута на двата имота.

В проведеното открито съдебно, ищците не се явяват, представляват се от процесуален представител, който поддържа предявените искове и моли същите да бъдат уважени.

Ответникът, редовно призован, не се явява, представлява се от процесуален представител, който оспорва предявените искове по изложени съображения.

Съдът, като прецени представените по делото доказателства и обсъди доводите на страните по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 108 ЗС за предаване на владението върху реална част от имот с пл. № 147, кв. 20 по плана на село Д. /УПИ Х-147/, с площ от 27 кв.м., разположена по цялото продължение по регулационната и имотната граница между УПИ Х-147 и УПИ XV-148, кв.20 и заключена между границата и поставената от ответницата телена ограда на стоманени колове (обозначена върху скица от геодезическо заснемане от м.

11.2021 г., изготвено от инж. В.Д., приложена към исковата молба), кумулативно съединен с осъдителен иск с правно основание чл. 109 ЗС, за осъждане на ответника да преустанови действията си, с които препятства упражняването правото на собственост на ищеца, върху процесната реална 3 част като премахне изградената ограда, попадаща в собствения им имот с пл.

№ 147, кв. 20 по плана на село Д. /УПИ Х-147.

По иска с правно основание чл. 108 ЗС.

Основателността на предявен ревандикационен иск се обуславя от кумулативното наличие на предпоставките: ищецът да е титуляр на правото на собственост върху процесния имот/респ.процесната реална част, който да се владее или държи без правно основание от ответника. В доказателствена тежест на ищците е да установят по делото пълно и главно, че са собственици на процесната реална част с площ от 27 кв.м. и на посоченото в исковата молба основание. В доказателствена тежест на ответника е установяването на правно основание за осъществяваната фактическа власт върху процесната реална част с площ от 27 кв.м.

Не е спорно между страните, а и от представените по делото доказателства се установява, че ищците Ф. ЮС. К., АС. ПЛ. К. и З. ПЛ. К. са собственици на имот с пл. № 147 (УПИ Х-147), кв. 20 по плана на село Д., с площ от 240 кв.м., придобито въз основа на наследствено правоприемство от общия им наследодател Х. Ю.К., ЕГН **********, бивш жител на село Д., починал на 14.08.2014 г., а ответницата К. Х. Ч. е собственик на имот с пл. № 148, (XV-148) кв. 20 по плана на село Д., поради което съдът на основание чл.

146, ал. 1, т. 4 ГПК е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните посочените факти, с изготвения по делото проект за доклад, обективиран в Определение № 17 от 03.02.2022 г., приет за окончателен без възражения от страните.

Въведеното в исковата молба основание за придобиване на собствеността по отношение на имот с пл. № 147 (УПИ Х-147), кв. 20 по плана на село Д., с площ от 240 кв.м. е наследствено правоприемство от общия на ищците наследодател - Х. Ю. К., бивш жител на село Д., починал на . г. и видно от представеното по делото Удостоверение за наследници изх. № 110/20.10.2021 г. оставил за свои наследници по закон ищците Ф. ЮС. К., АС. ПЛ. К. и З.

ПЛ. К..

Наследодателят на ищците от своя страна се легитимира като собственик на процесния имот, съобразно представения по делото НА за дарение на недвижим имот № 12, том XIII, дело № 34/94 г. от 07.02.1994 г. Видно от съдържанието на цитирания НА, К. А. К.дарява на своя син Х. Ю. К. правото на собственост на имот с пл. № 147, кв. 20 по плана на с. Д., представляващ застроено и незастроено място с площ от 240 кв.м., от която застроена с МЖС площ от 110 кв.м., при граници на имота: улица, площад, река и държавно място.

От представения по делото Протокол за принудително отнемане на вещи по изп.д. № 81/94 г. от 06.04.1994 г. се установява, че взискателя К. К. е въведена във фактическо владение на процесния имот въз основа на ИЛ издаден по гр.д. № 369/1993 г. на РС-З. за което вещо лице е набил колове, в присъствието на съдия изпълнител. От приобщените към доказателствата по делото запазени материали по гр.д. № 369/1993 г. на РС-З. се установява, че К. К.е предявила иск за собственост срещу Общинска администрация – З., 4 който е уважен с Решение № 841 от 17.11.1993 г. по в.гр.д. № 650/1993 г. на ОС-С.. В хода на производството (по гр.д. № 369/1993 г. на РС-З.) е изготвена СТЕ, с приложена към него скица на процесния имот. Видно от текстовата и графична част на заключението, имот с пл. № 147 е с измерена на място площ от 260 кв.м. и е ограден от всички страни с реализирани подпорни стени.

Именно въз основа на цитираното по-горе решение на ОС-С. и заключението на СТЕ, с приложена скица, е издаден ИЛ, респ. К. К. е въведена във владение с Протокола от 06.04.1994 г.

Видно от представената по делото Заповед № 444/22.10.2002 г. на кмета на О. З., е одобрено Изменение на ПУП на с. Д..за УПИ X-Озеленяване с обществено обслужване, кв. 20, с което се обособяват два УПИ: Х-147 - за производствени и търговски нужди по имотни граници на поземлен имот 147 и XV - озеленяване с обществено обслужване, кв. 20, с определен начин на застрояване. Цитираната заповед е обжалвана от ответницата в настоящото производство, като същата е потвърдена с Решение № 353 от 25.11.2021 г. по адм.д. № 194/2021 г. на АС-С., потвърдено с Решение № 5384 от 03.06.2022 г. по адм.д. № 1023/2022 г. на ВАС (служебно известно на съда).