Решение № 3439 от 28.02.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 17955/2024
- Вид
- Решение № 3439
- Подписан
- 28.02.2025
- Състав
- КАМЕЛИЯ ПЛАМЕНОВА СТОЙКОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 176 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 219 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 1, т. 3 · Закон за адвокатурата
- чл. 50 · Закон за движението по пътищата
- чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 496 · Кодекс за застраховането
- чл. 496, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 497 · Кодекс за застраховането
- чл. 519, ал. 1, т. 1, предл. 1 · Кодекс за застраховането
- чл.557, ал.1, т.1 · Кодекс за застраховането
- чл.557, ал.1, т.2, буква "а" · Кодекс за застраховането
- чл. 558, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 558, ал. 5 · Кодекс за застраховането
- чл. 23, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 3439 гр. София, 28.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело № 20241110117955 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.557, ал.1, т.1 вр. чл. 519, ал. 1, т. 1, предл. 1 и 2 от Кодекса за застраховането (КЗ) от Н. Й. А. (ищец) срещу Гаранционен фонд (ответник) за заплащане на сумата 3000.00 лева – обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания в резултат на ПТП, настъпило на 21.12.2022г. в гр.София, по бул. „Братя Бъкстон“ с посока на движение от бул. „Тодор Каблешков“ към ул. „Вихрен“, причинено виновно от водач на моторно превозно средство, което е напуснало местопроизшествието и не е било установено (от неидентифицирано моторно превозно средство), а при условията на евентуалност – от моторно превозно средство, за което няма сключена имуществена застраховка „гражданска отговорност“, ведно със законната лихва от датата на сезиране на ответника – 26.09.2023 г., до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че на 21.12.2022г. около 17:30ч в гр.София по бул. „Братя Бъкстон“, организиран с две пътни ленти за движение във всяка посока, разделени с непрекъсната линия, с посока на движение от бул. „Тодор Каблешков“ към ул. „Вихрен“ е настъпило ПТП, при което водач на неидентифицирано моторно превозно средство, движейки се по ул.
„Пирин“ с посока от бул. „България“ към бул. „Братя Бъкстон“, като в района на кръстовището, образувано от бул. „Братя Бъкстон“ и ул. „Пирин“, регулирано с пътен знак за този водач – „Пропусни движещите се по пътя с предимство“, навлязъл рязко на бул. „Братя Бъкстон“ , препречвайки дясната пътна лента, в която се движил тролейбус с инв. № 1666 по линия 2. Бул Братя Бъкстон, на същия булевард с посока на движение от бул. „Тодор Каблешков“ към ул. „Вихрен“, в резултат на което водача на тролейбуса предприел аварийно спиране, за да не настъпи ПТП. Сочи, че е била пътник в тролейбуса, която получила разкъсно-контузна рана на главата – тилно в дясно, и шумови ефекти на вътрешното ухо.
1
Заявява, че след инцидента била откарана от екип ЦСМП във ВМА, където били извършени образни изследвания, първична хирургична обработка на главата, хирургичен шев – 9 шева на главата и била поставена ваксина срещу тетанус. След десет дни конците били свалени, но поради настъпили оплаквания от намален слух от удара в главата на 16.01.2023г. ищцата била прегледана и била диагностицирана с „шумови ефекти на вътрешното ухо“. В период от четири месеца след инцидента била в тежко физическо състояние, изпитвала силни болки и страдания от нараняванията в областта на главата и загубата на слух, претърпените от нея болки и страдания и ежедневните затруднения в бита, които понасяла от 21.12.2022г. и негативното отражение, което тези травми дали в продължителен процес на оздравяване довели до срив на самочувствието и тежък психически шок. Ищцата изключително трудно преживяла стреса. Твърди, че по случая била изготвена докладна записка, водача на тролейбуса дал обяснения, в които посочил, че неустановения л.а. имал регистрационен номер РА6078ТХ, който нямал данни за сключена задължителна имуществена застраховка „Гражданска отговорност“. Заявява, че е поканил ответника да плати обезщетение, но плащане не постъпило. Моли исковете да бъдат уважени. Представя доказателства и прави доказателствени искания за допускане на експертизи и разпит на свидетели.
Ответникът оспорва исковата претенция с довод, че не са налице основания за ангажиране на отговорността му, тъй като посоченият в исковата молба механизъм на ПТП не се установява, както и че протокол за ПТП не бил изготвен поради отказ на ищеца.
Оспорва да е доказана вината на дееца и всички факти от състава на непозволеното увреждане. При условията на евентуалност, твърди, че вина за произшествието има водача на автобуса поради неправилно боравене с органите на управление на моторното превозно средство и поради движение с несъобразена скорост с пътната обстановка в градски условия и поведението на останалите участници, че вина за произшествието има и самата ищца, която не предприела нужните действия за осигуряване на собствената си безопасност като пътник в обществения транспорт. Оспорва наличието на неимуществени вреди с довод, че няма доказателства за тях, а при евентуалност – възразява по прекомерност на обезщетението като несъответстващо на понесените болки и страдания. Оспорва дължимостта на лихва с довод, че се дължи от датата на исковата молба.
Ответникът прави искане като трето лице-помагач на негова страна да бъде привлечен водача на тролейбуса – И. Л. Д., обосновавайки, че при евентуално осъдително решение, с което е установен принос на този водач за настъпване на произшествието, ответникът ще има право на претенция към него за платеното обезщетение. Прави искане за допълване на задачите към автотехническата и медицинската експертиза, искайки комплексна.
Претендира разноски.
По делото е конституирано трето лице-помагач И. Л. Д. по ред на чл. 219 ГПК, което в предоставения срок подава писмен отговор. Оспорва, че са налице основания за ангажиране на отговорността му. Твърди, че процесното ПТП не е настъпило, а в условията на евентуалност твърди липса на вина, като посочва, протИ.правност на поведението на водача на неидентифицирания лек автомобил. Твърди валидна сключена застраховка "Гражданска 2 отговорност" между "Столичен електротранспорт" ЕАД и ЗАД "ОЗК - Застраховане" АД.
Прави възражение за съпричиняване на ищцата, като сочи, че същата не се е погрижила да обезопаси себе си, държейки се за обособените места в тролейбуса и се е намирала в право положение. Оспорва причинно-следствената връзка между ПТП-то и загубата на слух.
Оспорва настъпването на неимуществените вреди, а в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на размера.
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна следното:
По делото е представена служебна бележка, издадена от началник отдел „Пътна полиция“ при СДВР, от която се установява, че ищцата Н. Й. А. е участвала в ПТП, настъпило на 21.12.2022г. около 17:30 часа в гр. София в района на спирка МГТ „Вихрен“, като пътник в тролейбус с инв. № 1666 по линия „2“, като документи за ПТП-то не са издавани от служителите на отдела. Същото се установява от докладна записка на мл.автоконтрольор в 02 гр. 01-ви сектор „КПД“ при отдел „Пътна полиция“ при СДВР.
Представените по делото сведения /л.10-11/ не могат да се ценят като доказателства, защото са дадени от страни по делото, които не могат да дават показания в писмен вид, а направените от тях изявление се ценят като доказателства, ако съдържат неизгодни факти, каквито в случая не са налице.
Извежда се от представените писма до и от ответника, че ищецът е предявил претенция за заплащане на обезщетение до ответника, в отговор на която е получил отказ от 07.09.2023г.
Извежда се, че проценият тролейбус има валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ съгласно справка л. 26 от делото и видно от представената полица на л. 150.
Допуснати са обяснения на третото лице-помага на страната на ответника И. Л. Д. по реда на чл. 176 ГПК, които следва да се ползват като доказателство, но само за неизгодните за него обстоятелства. При съобразяване на казаното от третото лице, съдът извежда, че е участвал в произшествие, станало на 21.12.2022г. в гр. София като водач на тролейбус 2 и в района на спирка Тодор Каблешков като натиснал аварийна спирачка и избегнал удар с друго МПС, както и че пътник в тролейбуса била ищцата. След произшествието водачът подал сигнал на диспечер, който повикал КАТ и линейка, преместил тролейбуса, оказал помощ на пострадалата ищца.
С молба вх. № 354750/06.11.2024 г. ищцата е направила искане за допускане на трима свидетели за доказване на механизма на произшествието, която е уважена от съда. На съдебно заседание на 04.02.2025 г. са разпитани двама свидетели, чиито сведения не установяват относими, необходими факти по делото, тъй като свидетелите заявяват, че няма спомен за такъв инцидент. В същото о.с.з. ищцата се отказа от третия допуснат свидетел и същият е заличен.
Приета по делото е съдебна автотехническа експертиза. Видно от заключението на автотехническата експертиза произшествието е настъпило на 21.12.2022 г. около 17:30 в град 3
София, бул. "Братя Бъкстоун", в района на кръстовището с ул. "Пирин", между тролейбус с инвентарен номер 1666, управляван от И. Л. Д. и пътник в тролейбуса Н. Й. А.. Участъкът от пътното платно е с две ленти с двупосочна организация на движението, ограничени с непрекъсната линия с обща ширина около 9 м., като от двете страни на пътното платно се намират тротоарни площи. Процесният тролейбус се е движел в лентата за движение в посока от бул. "Тодор Каблешков" към ул. "Пирин" с приблизителна скорост от около 35 км/ч. В тролейбуса правостояща се е намирала ищцата. Когато тролейбусът е наближил кръстовището с ул. "Пирин" неизвестен лек автомобил е предприел маневра за включване в движението по бул. "Братя Бъкстоун" от ул. "Пирин". За да предотврати удар между тролейбуса и автомобила, водачът на тролейбуса е предприел маневра за аварийно спиране със спирачно закъснение от около 5 м/с2 . Вследствие на инерционната сила, действаща върху пътника от отрицателното ускорение, ищцата е загубила равновесие и е паднала на пода на автобуса и е получила телесни увреждания. Експертизата посочва, че инерционните сили действат в посока обратна на ускорението, което е причината ищцата да загуби равновесие, както и че пътникът не е имал възможност да реагира, за да предотврати произшествието. Не се установява техническа причина, която да се намира в причинна връзка с така установения механизъм на деянието. Установява се още от експертизата, че преди кръстовището с ул. "Пирин" в дясно от пътното платно е монтиран пътен знак „Движение само направо след знака“, на ул. „Пирин, преди кръстовището, са монтирани пътни знаци "Пресичане път с предимство", "Движение само наляво и надясно след знака" и "Движение на велосипеди". Няма данни за съприкосновените между ППС и за вреди по тях.
Изчислява се в експертизата, че спирачният път на тролейбуса към момента на отнемането на предимството от неизвестния лек автомобил е приблизително 24,98 метра. Отговорено е, че върху устойчИ.стта на тялото при движение на пътното превозно средство в изправено положение, влияние имат: начина, по който пътникът стои върху пода на автобуса – със събрани крака, с разтворени крака; разположението му спрямо посоката на движение – дали е страничен, или се движи, или се е хванал за обособените места или не, каква е била силата на захвата. Отговорено е, че при устойчИ. положение на тялото и здрав захват към обособените места за захващане на пътниците, тялото не би паднало на пода на тролейбуса и не би получило телесни увреждания. Експертното заключение се ползва от съдебния състав като обективно и компетентно дадено от вещо лице, притежаващо нужните познания и опит в областта, отговорило в пълнота на всички въпроси, отговорите на които не са оспорени от страните. В о.с.з. вещото лице поддържа заключението си и обяснява, че за неустановеното МПС пътния знак е пропусни движещите се по пътя с предимство, че най-вероятно водачът на автомобила е бил в опасната зона за спиране на тролейбуса. Отговаря, че от техническа гледна точка падането на пътника е вследствие на аварийното спиране. Заявява, че опасната скорост за спиране е около 35 км/ч., около 1,8 и 2 метра в секунда е конфронтабилно спиране, при което няма залитане на пътниците. Сочи, че това са спирачни закъснения, които е възможно да осъществи МПС, а спирачното закъснение, при което пътниците залитат, е около 4,5. Вещото лице поддържа отговора си, че няма друг начин, освен задействане на спирачната система, чрез който да се предотврати евентуалното съприкосновение с 4 неизвестния автомобил.