Определение № 2815 от 28.08.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2815 гр. Пловдив, 28.08.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Светлана Ив. Изева

Емилия Бл. Лалева като разгледа докладваното от Николинка Г. Цветкова Въззивно частно гражданско дело № 20255300502406 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 248, ал. 3 от ГПК във вр. с чл. 274 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на адв. К. К. от АК Пловдив, като пълномощник на Р. П.

/ищца в първоинстанционното производство/ против определение № 9389/21.07.2025г., постановено по гр. д. № 15759 по описа за 2024г. на Пловдивски районен съд, XXIV гр. с., с което оставя без уважение молба за изменение в частта за разноските на решение № 2681/30.05.2025г., постановено по делото, подадена от „Сити Кеш“ ООД.

В частната жалба се твърди, че определението е неправилно, постановено при съществени процесуални нарушения, доколкото съдът не се е произнесъл по направените в молбата по чл. 248 от ГПК доводи и с бланкетни мотиви е оставил същата без уважение.Моли се за отмяна на обжалваното определение, вместо което да бъде постановено друго, с което да се определи адвокатско възнаграждение на основание чл. 7, ал. 2, т. 2 от НМРАВ, при съобразяване с чл. 2, ал. 5 от същата наредба.

С писмения отговор на ответника частната жалба се оспорва като неоснователна и се моли да бъде оставена без уважение, а оспорваното определение като правилно да бъде потвърдено.

Съдът намира частната жалба за допустима, а разгледана по същество за неоснователна, по следните съображения:

По искова молба на Р. Й. П. първоинстанционния съд е разгледал четири обективно съединени иска срещу „Сити Кеш“ ООД, с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД – за връщане на платени суми /за възнаградителна лихва и неустойка/, като платени при начална липса на основание – два договора за потребителски кредит, сключени между страните – недействителни на основание чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т 10 от ЗПК. С оглед уважаването на исковете ответникът е осъден да заплати на адв. К. К., предоставила безплатна правна помощ на ищцата на основание чл. 38 от ЗАдв., възнаграждение в размер на 600 лева.При определяне размера на възнаграждението районният съд е отчел фактическата и правна сложност на делото, цената на исковете и броя на заседанията.

С обжалваното определение районният съд е оставил без уважение молбата по чл. 248 от ГПК, като е приел, че не е налице основание за промяна размера на присъденото възнаграждение за осъществената правна помощ.

1

Видно от приложения в първоинстанцонното производство рамков договор за правна защита и съдействие, както и пълномощно, на ищцата е предоставена безплатна правна помощ от адв. К. К. от АК Пловдив пред районния съд, на основание чл. 38 от ЗА.

Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с уважената част от иска. При присъждане на адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв, съдът се ръководи от правилото, че при положителен резултат от производството, на адвоката се дължи възнаграждение от насрещната страна по спора, макар и такова да не е било заплатено поначало от ползвалата адвокатското съдействие страна. Съдът не е обвързан от минималните размери по Наредба № 1 от 2004 г. на Висшия адвокатски съвет при определяне на размера на възнаграждението, а е свободен да определи справедлив размер на адвокатското възнаграждение в зависимост от правната и фактическата сложност на делото (аргумент от решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело C‑438/22). Съдебните решения, на които се позовава жалбопадателката са постановени в предходен период и не са обвързващи за настоящия състав, за разлика от решението на СЕС.

За да определи размера на възнаграждението за осъществената правна помощ в случая, настоящият състав също взе предвид, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност – производството през районния съд е протекло в две съдебни заседания, ангажирани са само писмени доказателства и съдебно-счетоводна експертиза, относима към размера и на четирите иска.Обстоятелствата, обуславящи недействителност на двата договора за паричен заем са аналогични и обуславящи за основателността на исковете – всички с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД. Защитавания материален интерес също не е голям /всеки от исковете е под 1000 лева/.

Предвид изложеното настоящия състав намира, че определения от районния съд размер на възнаграждението за предоставена безплатна правна помощ на ищцата по делото, е адекватен на извършените процесуални действия от адвоката, сложността на делото и защитавания материален интерес.

Водим от горното и на основание чл. 248 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 9389/21.07.2025г., постановено по гр. д. № 15759 по описа за 2024г. на Пловдивски районен съд, XXIV гр. с.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2