Определение № 234 от 04.02.2022, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 234 гр. София, 04.02.2022 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО II ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иван Коев

Членове:

Стефан Милев

Любомир Игнатов като разгледа докладваното от Стефан Милев Въззивно частно наказателно дело № 20221100600242 по описа за 2022 година

Делото е в СГС след постъпил по реда и в срока на чл. 243, ал.7 НПК протест от Софийската районна прокуратура (СРП) с искане за отмяна на постановеното в закрито заседание Определение № 2144/31.12.2021 г. по н.ч.д. № 14908/21 г. на СРС (НО, 105 с.). С оспорвания в протеста съдебен акт – след жалба на ощетеното юридическо лице (Националния осигурителен институт), е било отменено (чл. 243, ал.6, т.3 НПК) прокурорското постановление от 06.10.2021 г. за прекратяване на д.п. № 5355/20 г. на СДВР, пр. пр. № 37586/20 г. на СРП, водено извършена измама по чл. 209, ал.1 НК.

Прокурорът е несъгласен с констатираната от СРС липса на мотиви в прекратителното постановление и твърди, че разследването е проведено обективно и пълно, а след неговото приключване доказателствата са били анализирани, обсъдени и съпоставени детайлно.

СГС намери, че следва да потвърди оспорваното с протеста определение.

Като цяло – Районният съд се е съгласил с приетите от прокуратурата факти по делото, но е преценил, че установяването им е извършено без необходимия доказателствен анализ, което – като процесуален порок – е равнозначно на „липса на мотиви“. Този извод е правилен, но непълен. „Мотиви“ на практика липсват не само по доказателствените, но и относно правните въпроси на делото. В постановлението за прекратяване на досъдебното производство последните са били изложени схематично и абстрактно, чрез цитиране на общи теоретични положения за състава на измамата по чл. 209 НК и доказването на обвинението, без отнасянето им към конкретно установената фактология.

Ако трябва да се обобщи, съществените обстоятелства от разследването са били сведени до това, че в процесния период (след 16.01.2020 г.) управителят (и собственик) на дружеството „А.Е.Д.А.“ ЕООД С.П. назначила във фирмата чрез надлежно регистриран трудов договор бременната си дъщеря К.К. на длъжност „оператор на данни“ с месечен осигурителен доход от 2000 лв., а веднага след това – въз основа на легитимно издаден болничен лист – К. се ползвала от обезщетения за временна неработоспособност поради бременност и раждане.

Повод за наказателното производство е станал сигнал от НОИ, съдържащ данни за съмнения, че по този начин 1

(въз основа на представен „фиктивен“ трудов договор и болничен лист) е било възбудено заблуждение у представители на НОИ, а това е довело до изплатени парични обезщетения, съставляващи имотна вреда (чл. 209, ал.1 НК) за държавния бюджет.

Това, което е следвало да извърши прокурорът при СРП при прекратяване на делото с мотива, че деянието не съставлява престъпление (чл. 24, ал.1, т.1 НПК), е да посочи защо (според него) установените факти не покриват признаците на наказателната измама – какви са доводите му (доказателствени и правни), че коментираният трудов договор е бил сключен с цел действително учредяване на трудово правоотношение, а не „фиктивно“ (за да се ползва осигурената бременната от държавно гарантирани обезщетения, без да е имала действителна трудово-правна връзка с дружеството-работодател „А.Е.Д.А.“ ЕООД); от кои доказателствени източници (свидетелски или документни) извлича тези свои доводи; ако поведението на П. или К. е имало неправомерен характер, попада ли то под действието на чл. 209 НК или отговорност за него може да бъде търсена при условията на чл. 243, ал.3 НПК във връзка с чл. 349, ал.4 КСО. Тези свои процесуални задължения държавното обвинение е заместило с разказ каква е хронологията на досъдебното производство, кои лица са били разпитани по него и какви са основните теоретични постулати за приложение на чл. 209 НК. Подобен подход е проявен и при изготвянето на въззивния протест, в който на практика не се оспорват (атакуват) конкретните доводи на СРС, а отново се преповтарят застъпените в постановлението изводи. Ето защо, като е отменил въпросното постановление от 06.10.2021 г. и е върнал делото на СРП с указания по прилагането на закона, първоинстанционният съд се е произнесъл правилно, поради което - съобразно чл. 243, ал.8 НПК, СГС, НО, ІІ въззивен състав:

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 2144/31.12.2021 г. по н.ч.д. № 14908/21 г. на СРС (НО, 105 с.).

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2