Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 990 от 10.08.2026, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Административно наказателно дело 2936/2026
Вид
Решение № 990
Подписан
10.08.2026
В сила
09.09.2026
Състав
Атанас Шкодров

Цитирани разпоредби

  • чл.34 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.34 ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57 ал.1 т.4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.125 ал.5 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.179 ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност

РЕШЕНИЕ

№ 990 гр. Варна, 10.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 4 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Атанас Шкодров при участието на секретаря Иванка Й. Друмева като разгледа докладваното от Атанас Шкодров Административно наказателно дело № 20263110202936 по описа за 2026 година

За да се произнесе , взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба на санкционираното лице против НП на Директор на Дирекция “Обслужване” в ТД на НАП - Варна, издадено на основание чл.53 от ЗАНН.

С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление. Сочи, че НП е издадено в противоречие с чл.34 ал.3 от ЗАНН, доколкото АУАН е съставен на 23.11.2023г., а НП е издадено на 04.06.2026г., т..е повече от две години и половина след АУАН. Сочи се, че е нарушен чл.57 ал.1 т.4 от ЗАНН, тъй като са грешни адрес на управление и седалище на дружеството, както и погрешно е посочен неговият управител. Изразява се позиция за несправедливост на наказанието, както и алтернативно се счита, че е налице маловажен случай на административно нарушение. Претендират се разноски.

В съдебно заседание не се явява представляващ дружеството.

Процесуален представител на въззиваемата страна оспорва жалбата.

По съществото на делото моли наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно издадено. Претендира възнаграждение.

След преценка на събраните доказателства по делото, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 17.10.2023г. при проверка в информационния масив на ТД на НАП било установено , че задълженото лице „***, не е изпълнило задължението си да подаде в срок до 16.10.2023г., включително, справка- декларация по ЗДДС за период 01.09.2023 – 30.09.2023г. в ТД НАПВарна.

1

Тъй като законоустановения срок за подаване на справката- декларация бил изтекъл, на 23.11.2023г. данъчен служител- св. Д., съставила акт за установяване на административно нарушение. В обстоятелствената му част било описано установеното по отношение на данъчния период и неподаването на справка- декларация, като била посочена правна квалификация по чл.125 ал.5 от ЗДДС.

Административнонаказателното производство било спряно на осн. Чл.43 ал.6 от ЗАНН на 11.01.2025г.

Акта за установяване на административно нарушение бил надлежно предявен и връчен на представляващ дружеството на 20.05.2026г., като в срок по административно наказателната преписка не постъпили възражения.

Впоследствие, на 04.06.2026г. въз основа на акта било издадено НП, с което за нарушението на разпоредбите на ЗДДС на лицето било наложено административно наказание на основание чл.179 от същия закон.

Горната фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото доказателства – извлечение от информационния масив на ТД НАП; справка за задължено лице от НАП и др.

При проверка на съставения акт за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление, съдът констатира, че същите са издадени при спазване на всички срокове и процедури, предвидени в ЗАНН : Акта за установяване на административно нарушение е съставен в тримесечния срок от откриване на нарушителя, съобразно изискването на чл.34 ал.1 от ЗАНН; наказателното постановление е било издадено след надлежно спиране на административнонаказателното произвоство, т.е. спазен е и предвидения в ЗАНН шестмесечен срок за издаването му. И акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление съдържат реквизитите по чл.42 и чл.57 от ЗАНН.

Проверяващите обективно и пълно са изяснили фактическата обстановка, като по административно наказателната преписка е било приложено извлечение от информационния регистър, с което по АНП са събрани доказателства в подкрепа на твърдяното за извършено административно нарушение. В съдържанието на съставения акт за установяване на административно нарушение се съдържа подробно описание на самото нарушение, както и на обстоятелствата на извършването му. Посочена е и правилната правна квалификация по ЗДДС.

Съдът намери, че административно наказващият орган правилно, въз основа на събраните доказателства е приел, че се касае за извършено административно нарушение, което следва да бъде санкционирано по смисъла на закона.

Правилно фактите, установени в настоящия казус не са били съотнесени към хипотезата на „маловажен случай” на административното нарушение, тъй като справка- декларация не е била подадена , включително и към датата на съставяне на АУАН.

2

Що се отнася до наведените с жалбата и в съдебно заседание основания за отмяна на наказателното постановление, съдът намери същите за неоснователни предвид на следното :

С жалбата се счита, че НП е издадено в противоречие с чл.34 ал.3 от ЗАНН, доколкото АУАН е съставен на 23.11.2023г., а НП е издадено на 04.06.2026г., т.е. повече от две години и половина след АУАН.

Съдът не констатира да е допуснато такова нарушение, доколкото, както вече беше посочено по- горе, е налице надлежно спиране на административно наказателното производство, което е било възобновено с акта на връчване на АУАН.

Сочи се, че е нарушен чл.57 ал.1 т.4 от ЗАНН, тъй като са грешни адрес на управление и седалище на дружеството, както и погрешно е посочен неговият управител.

Подобни обстоятелства не са от характер да доведат до отпадане на административно наказателната отговорност, доколкото не влияят върху категоричната установеност на автора на деянието – дружеството „***, с посочен ЕИК.

Изразява се позиция за несправедливост на наказанието, която не се споделя от въззивният състав на съда, тъй като на дружеството е било определено административно наказание в минимално предвидения в ч179 ал.1 от ЗДДС размер.

На последно място алтернативно се счита, че е налице маловажен случай на административно нарушение.

Съдът намери, че установените по делото факти не припокриват хипотезата на маловажен случай на административно нарушение, тъй като конкретния случай не показва занижена степен на обществена опасност в сравнение с обичайните случаи от този вид – нещо повече, периода на нарушението завишава степента на обществена опасност на нарушението и в този смисъл правилно въззивното дружество е било санкционирано за извършеното административно нарушение, предмет на разглеждане по делото.

Изложеното по- горе мотивира съда да потвърди наказателното постановление.

С решението си съдът присъди направените по делото разноски за възнаграждение на юрисконсулт.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА НП № 893822-F745305/04.06.2026г. на Директор на Дирекция “Обслужване” в ТД на НАП - Варна, с което на „*** е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 256 евро на основание чл.179 ал.1 от ЗДДС.

ОСЪЖДА „***, да заплати на НАП юрисконсултско възнаграждение.

3 сумата от 66,47 евро, представляваща

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвяне на мотивите.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

4