Определение № 1913 от 28.07.2025, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1913 гр. Бургас, 28.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева като разгледа докладваното от Елеонора С. Кралева Въззивно частно гражданско дело № 20252100500330 по описа за 2025 година

Производството по делото е по реда на чл.413, ал.2 ГПК.

Постъпила е частна жалба от „Профи кредит България” ЕООД, ЕИК 175074752, подадена чрез ю.к.Георги Антонов, против разпореждане № 318 от 31.01.2025 г., постановено по ч.гр.д.№ 100/2025 г. по описа на РС-Несебър, в частта му, с която е отхвърлено заявлението на „Профи кредит България“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу длъжника Г.

Х. А., ЕГН **********, за присъждане на главница над сумата от 911.20 лв. до пълния предявен размер от 978.20 лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението; сумата от 373.83 лв. – договорна лихва за периода 05.11.2022 г. – 06.11.2023 г.; сумата от 132.81 лв. – лихва за забава за периода 06.11.2022 г. – 06.11.2023 г.; сумата от 366.67 лв. – лихва за забава от 06.11.2023 г. до 29.12.2024 г.

Жалбоподателят счита постановеното разпореждане за неправилно и незаконосъобразно в обжалваната част. Сочи се, че заповедният съд не е следвало да извършва преценка за валидност на сделката, от която заявителят черпи права, като БРС е превишил правомощията си и е нарушил съдопроизводствените правила.

Оспорени са като неправилни изводите на съда за отказ да се издаде заповед за изпълнение за исканите суми, за което са изложени подробни съображения. Моли въззивния съд да отмени разпореждането в обжалваната му част и да постанови издаването на заповед за изпълнение за претендираните със заявлението вземания за целия размер на главницата, договорно възнаграждение и лихви за забава.

Претендират се разноските по настоящото дело – 15 лв. за държавна такса и 50 лв. за 1 юрисконсултско възнаграждение.

Съгласно разпоредбата на чл.413, ал.2 ГПК препис от жалбата не е връчен на насрещната страна.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирано лице, което има правен интерес от обжалването и против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид доводите в частната жалба, събраните по делото доказателства и разпоредбите на закона, намира следното:

Производството по ч.гр.д.№ 100/2025 г. по описа на РС-Несебър е образувано по подадено от „Профи кредит България” ЕООД заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК против Г. Х. А., за заплащане на следните суми, дължими по договор за потребителски кредит

№

40011870861/02.09.2022 г.: сумата от 978.20 лв. – остатък от предсрочно изискуема главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от подаване на заявлението – 30.12.2024 г. до окончателното плащане; сумата от 373.83 лв. – договорна лихва за периода 05.11.2022 г. – 06.11.2023 г.; сумата от 384.89 лв. – неплатено възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“; сумата от 580 лв. – неплатено възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“; сумата от 30 лв. – неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, начислени на 20.11.2022 г.; сумата от 400 лв. – неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни на вноска по договора за кредит, начислени на 04.02.2023 г.; сумата от 132.81 лв. – лихва за забава за периода 06.11.2022 г. /дата на изпадане в забава/ – 06.11.2023 г.; сумата от 366.67 лв. – лихва за забава от 06.11.2023 г. до 29.12.2024 г. /датата на предсрочната изискуемност/; както и сумата от 324.93 лв. - направени по делото разноски, от които 260 лв. – юрисконсултско възнаграждение и 64.93 лв. за платена държавна такса.

В заявлението е посочено, че претенцията произтича от сключен между страните Договор за потребителски кредит № 40011870861 от 02.09.2022 г. за сумата от 1000 лв., както и от закупени допълнителни услуги. Описани са обстоятелствата, при които са възникнали претендираните вземания и техните размери, като в допълнителна молба е посочено, длъжникът е погасил по кредита сума от 88.80 лв., като изрично е посочено също, че възнагражденията за услугите „Факс“ и „Флекси“ не са включени в размера на ГПР.

Първоинстанционният съд е издал заповед за изпълнение по чл.410 ГПК с № 47/31.01.2025 г. за главница от 911.20 лв., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението до окончателното плащане, както и съдебни разноски от 32.26 лв. съобразно с уважената част от заявлението.

За всички останали вземания, претендирани със заявлението, е постановен 2 отказ да се издаде заповед за изпълнение с постановеното по делото разпореждане № 318 от 31.01.2025 г. Това разпореждане е обжалвано пред въззивния съд единствено в частта за неприсъдената част от главницата, договорното възнаграждение и лихвите за забава, като в останалата част като необжалвано е влязло в сила.

За да отхвърли заявлението за посочените суми, районният съд е приел, че сключеният между страните договор за потребителски кредит е недействителен поради противоречие със закона – чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като уговорените възнаграждения за услугите „Фаст“ и „Флекси“ представляват общи разходи по кредита, които не са взети предвид при определяне на ГПР по процесния договор, както и поради наличието на неравноправни клаузи в договора. Поради това съдът е приел, че на основание чл.23 ЗПК потребителят дължи само чистата стойност на кредита след приспадане на платените вноски от 88.80 лв., т.е. главница в размер на 911.20 лв.

Въззивният съд намира така постановеното от НРС разпореждане за правилно и законосъобразно в обжалваната му част, като напълно споделя мотивите на районния съд и препраща към тях на основание чл.278, ал.4, вр. чл.272 ГПК.

Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че заповедният съд не е следвало да извършва преценка за валидност на договора за потребителски кредит или отделни негови клаузи. Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.2 ГПК, при разглеждане на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, съдът служебно извършва проверка дали искането не е в противоречие със закона или с добрите нрави.

В настоящия случай, процесният договор за кредит, от който произтича вземането, е сключен при действието на ЗПК, поради което съдът е задължен служебно да следи за спазването на неговите разпоредби. Ето защо, не е налице превишаване на правомощията на районния съд и липсва нарушение на съдопроизводствените правила, като изложените в този смисъл възражения на жалбоподателя са неоснователни.

Правните изводи на първоинстанционния съд са правилни и съответстващи на материалния закон, както и на задължителната съдебна практика, обективирана в Решение на СЕС от 21.03.2024 г. по дело С-714/22. В случая, от процесния договор за потребителски кредит е видно, че кредиторът е предоставил на длъжника в заем сумата от 1000 лв., при ГПР 49.06% и ГЛП 41%, за срок от 30 месеца и размер на вноската от 53.69 лв., като дължимата сума по кредита е 1610.55 лв. Към договора длъжникът е закупил и пакет от допълнителни услуги, по който се е задължил да заплати на кредитора допълнително възнаграждение за услуга „Фаст“ в размер на 400 лв. и допълнително възнаграждение за услуга „Флекси“ в размер на 600 лв., дължими на 30 месечни вноски от по 33.33 лв. и платими на падежите по погасителния план по договора за кредит. В съответствие с това, в договора е посочено, че общото задължение по кредита възлиза в размер на 2610.55 лв., платимо разсрочено при 3 месечна вноска от 87.02 лв.

Действително, в договора ГПР по кредита е посочен като абсолютна стойност от 49,06%, като по този начин само формално са спазени изискванията на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, доколкото не надвишава законовия максимум по чл.19, ал.4 ЗПК. Безспорно е обаче, че към този процент не са включени възнагражденията за закупените услуги „Фаст“ и „Флекси“ в общ размер от 1000 лв., видно от съдържанието на договора за кредит и от изявленията на заявителя в допълнителната му молба. Макар и закупуването на допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“ да не е предвидено като изрично условие за сключване на договора за потребителски кредит, това всъщност е търговска практика на кредитора, с която се цели да се прикрият действителните разходи по кредита, като този извод се налага от характера на услугите, начина и условията за предоставянето им, както и приобщаването им към общата сума по кредита чрез включването им към месечните погасителни вноски по погасителния план. Това са разходи, които потребителят следва да заплати във връзка със сключването и изпълнението на договора за кредит и които са известни на кредитора към момента на сключването му, поради което следва да се квалифицират като „общи разходи по кредита“ и да бъдат включени в ГПР, което видно не е сторено в случая.

Невключването им в ГПР има за цел да създаде невярна представа относно действителния размер на разходите по кредита, за да съответства на уредения в чл.19, ал.4 ЗПК максимум. С Решение от 21.03.2024 г. по дело С-714/22 на СЕС е прието, че за да се даде възможност на потребителите да се запознаят с правата и задълженията си, както и с оглед на изискването при изчисляването на ГПР да бъдат включени всички разходи, следва да се приеме, че посочването на ГПР, който не отразява точно всички разходи, лишава потребителя от преценка за обхвата на своето задължение, както и непосочването въобще на този процент. Предвид същественото значение, което посочването на ГПР в договор за кредит има за потребителя, СЕС e постановил, че националният съд може служебно да прилага национална правна уредба, която предвижда, че при непосочване или невярно посочване на ГПР предоставеният кредит се счита за освободен от лихви и разноски, така, че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на потребителя на предоставената в заем главница. В случая, в нормата на чл.22, вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК е уредена недействителност на договора за кредит при непосочване на ГПР.

Предвид тълкуването, дадено с Решение на СЕС по дело С-714/22, че и неточното посочване на ГПР се приравнява на липса на такъв, то в случая следва да се приеме, че процесният договорът за потребителски кредит е недействителен на основание чл.22, вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК и по силата на чл.23 ЗПК длъжникът дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по него. Ето защо, при извод за изначална недействителност на договора за потребителски кредит правилно районният съд е издал заповед за изпълнение 4 единствено за главницата по договора за кредит след приспадане на заплатените от длъжника суми по договора, отнесени към чистата стойност на кредита, като на връщане подлежи единствено остатъкът от главницата, без да се дължат лихви или други разходи. При това положение, атакуваното разпореждане е правилно, законосъобразно и в съответствие със съдебната практика и тази на СЕС, поради което следва да бъде потвърдено в обжалваната му част.

С оглед изхода на делото, на жалбоподателя разноски не се дължат.

Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 318 от 31.01.2025 г., постановено по ч.гр.д.№ 100/2025 г. по описа на РС-Несебър, В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ, с която е отхвърлено заявлението на „Профи кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752, за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу длъжника Г. Х. А., ЕГН **********, за следните суми по Договор за потребителски кредит № 40011870861 от 02.09.2022 г. : за главница над сумата от 911.20 лв. до пълния предявен размер от 978.20 лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението; 373.83 лв. – договорна лихва за периода 05.11.2022 г. – 06.11.2023 г.;

132.81 лв. – лихва за забава за периода 06.11.2022 г. /дата на изпадане в забава/ – 06.11.2023 г.; и 366.67 лв. – лихва за забава от 06.11.2023 г. до 29.12.2024 г. /датата на предсрочната изискуемност/.