Определение № 188 от 23.02.2026, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 188 гр. Перник, 23.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в закрито заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: НИНА М. КОРИТАРОВА като разгледа докладваното от НИНА М. КОРИТАРОВА Гражданско дело № 20251700100649 по описа за 2025 година

С искова молба и уточнителни молби с вх. № 13459/13.06.2025 г., вх. № 13688/17.06.2025 г., както и съгласно становище от 20.02.2026 г. депозирани от С. А. Д., ЕГН ********** са предявени срещу К. Н. Д., ЕГН **********, обективно кумулативно съединени искове на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1, пр. 3 и ал. 2 ЗЗД- за прогласяване на нищожност поради противоречие със закона, накърняване на добрите нрави, както и поради липса на съгласие на договор за дарение, сключен на 16.11.2011 г. между ответника и Н.А.Н., обективиран в нотариален акт № 200, том І, рег. № 6294, дело № 183/2011 г. На следващо място са предявени и искове с правно основание чл. 27 във вр. с чл. 29 и с чл. 30 от ЗЗД да бъде унищожен договор за дарение, сключен на 16.11.2011 г. между ответника и Н.А.Н., обективиран в нотариален акт № 200, том І, рег. № 6294, дело № 183/2011 г., поради измама и заплашване. Предявен е и конститутивен иск с правно основание чл. 227, ал. 1, б „а“ и б. „в“ ЗЗД, с който се претендира да се отмени дарението, тъй като дареният опитал умишлено да убие дарителката с увреждане на здравето й и укриване на медицинска документация, които били допринесли за нейната смърт, както и поради отказ от страна на същия да изплаща на дарителката издръжка, от която се била нуждаела. Изложени са подробни факти и обстоятелства, с които са обосновани исковете. В молба от 03.12.2025г., с която ищцата е поискала допускането на обезпечение, е изложила твърдение, че с решение №1012/04.12.2017г. по гр.д. №9293/2015г. на ПРС имотът е предоставен в собственост на ответника, като решението по това дело е обезсилено по право на 15.09.2019г. на осн. чл.

349, ал.6 от ГПК. Посочено е също, че в Имотния регистър като собственик на имота е вписан ответникът. Видно е от извлечение от Имотния регистър по партидата на процесния имот, че с решение №205/30.01.2017г. е допуснато извършването на делба между С. А. Д. и К. Н. Д. при равни квоти за процесния недвижим имот, а с решение №1237/04.12.2017г. е възложен в дял и изключителна собственост на осн. чл. 349,ал.2 от ГПК на последния.

В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК ответникът К. Н. Д.е оспорил всички предявени срещу него искове като недопустими и неоснователни.

При така изложените обстоятелства настоящият съдебен състав приема, че обективно кумулативно съединени искове на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1, пр. 3 и ал. 2 ЗЗД- за прогласяване на нищожност поради противоречие със закона, накърняване на добрите нрави, както и поради липса на съгласие на договор за дарение, сключен на 16.11.2011 г. между ответника и Н.А.Н., обективиран в нотариален акт № 200, том І, рег. № 6294, дело № 183/2011 г. са недопустими по следните съображения :

В производството по делба, каквото безспорно се е развило между страните и е приключило с влезли в сила съдебни актове по същество и в двете му фази, се разглеждат въпросите между кои лица и за кои имоти се извършва тя, което предполага разглеждане на въпросите кои са собствениците и на какво основание на вещите, включени в делбената маса, респ. кои 1 вещи участват в нея. Заедно с това, с изрични норми в ГПК и ЗН е уредено, че в първата фаза на делбата се разглеждат възраженията на съделителите против правата на други от тях върху вещите и дяловете им, както и исканията за намаляване на завещателни разпореждания и дарения и други. Предвид това, в делбеното производство се разрешават със сила на пресъдено нещо споровете са собственост между съделителите. Това прави недопустимо ново разглеждане на претенции за нищожност на договор, с който съделител се е легитимирал като собственик и е участвал в делбата, инициирано от участвал в нея съделител. Възможността за оспорване на такъв договор е преклудирана с приключването на първата фаза от делбеното производство.

Преценката дали е допустимо съединяване на даден правен спор в първата фаза на съдебната делба се прави с оглед значението на решението по допускане на делбата и разпоредбите на чл. 342 ГПК, (чл. 279 ГПК – отм.) и чл. 343 ГПК (чл. 281 ГПК – отм.).

Чл. 342 ГПК, според който в първото съдебно заседание всеки от сънаследниците може да възрази против правото на някой от тях да участва в делбата, против размера на неговия дял, както и против включването в наследствената маса на някои имоти, урежда исковете, разглеждането на които е допустимо в първата фаза на производството за съдебна делба.

Чл. 343 ГПК посочва искове, разглеждането на които е изрично предвидено в първата фаза на производството за съдебна делба – оспорвания на произхождение, на осиновявания, на завещания, на истинността на писмени доказателства, както и искания за намаляване на завещателни разпореждания и дарения. В ППВС 7/74 г., т. 3 е дадено тълкуване, че съдебна делба може да се иска само на вещ, която при предявяване на иска е съсобствена, поради което искът за делба не може да бъде съединен с иска за създаването на съсобственост или за създаване на различни от законните дялове.

Исковете, които се разглеждат в първата фаза на делбеното производство разрешават спорове относно имота, предмет на делбата, относно страните и относно делбените квоти, какво то е съдържанието на решението по 344, ал. 1 ГПК (чл. 282 ГПК- отм). Относно всички тези факти решението по допускане на делбата има установително действие.

Следователно в първата фаза на делбеното производство е допустимо съединяването на установителни искове, но не и на конститутивни искове, освен ако предявяването им е изрично предвидено (чл. 30 от ЗН). Предявяването на исковете в делбеното производство се подчинява на общия режим на предявяване на искове в гражданския процес, като исковата молба следва да отговаря на изискванията на чл. 127 и чл. 128 ГПК (чл. 98 и чл. 99 ГПК – отм.). При нередовност на исковата молба се процедира по реда на чл. 129 ГПК (чл. 100 ГПК –отм.). По съединените искове се дължи държавна такса, определена по общите правила, макар че при предявяване на иска за делба държавна такса не се внася (чл. 8 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК). Ищецът следва да съедини иск към иска за делба с исковата молба, а впоследствие – само във връзка с оспорванията на ответника. Ответникът обаче може да съедини иск в първото по делото съдебно заседание, а не само с отговора на исковата молба, а и дори да не е подал отговор, което следва от изричната разпоредба на чл. 342 ГПК. Определение № 21/17.01.2011 г. по ч. гр. д. № 485/2010 г., ВКС, I г.о. – оспорването на сделка следва да стане до провеждане на първото съдебно заседание в делбеното производство, където най- късно се въвеждат в процеса всички оспорвания и преюдициални въпроси, съгласно чл. 342 и чл. 343 ГПК. Правилата са специални по отношение на общото исково производство, тъй като преклузията на чл. 133 ГПК за тези оспорвания е в един по-късен момент – първото съдебно заседание, след което оспорвания и възражения не могат да се правят в хода на делбеното производство и не може непредявените възражения да се въвеждат като предмет в отделен процес и делбеното производство да се спира до приключването му, защото това би означавало заобикаляне на процесуалния закон в частта за преклузията, настъпила с изтичане на първото съдебно заседание. По съединените искове съдът се произнася с отделен диспозитив. Всички спорове, които могат да се предявят в първата фаза на делбата чрез иск, могат да бъдат 2 предявени и чрез възражение. Само чрез възражение, но не и чрез самостоятелен иск могат да бъдат релевирани оспорванията на произход и на осиновяване. По възраженията съдът се произнася само в мотивите. Единствено по конститутивните възражения за възстановяване на запазена част от наследство по чл. 30 ЗН и право по чл. 12, ал. 1 ЗН се постановява изричен диспозитив за уважаването или отхвърлянето им. С решението по допускане на делбата по чл. 344, ал. 1 ГПК се преклудират непредявените претенции и неупражнените права в делбеното производство, които касаят наличието на съсобственост между определени лица върху определени имущества и правата в съсобствеността – Решение № 150/23.02.2012 г. по гр. д. № 656/2011 г., ВКС, IV г.о. Примерно изброяване на искове, чието съединяване е недопустимо в съдебната делба:

• чл. 19, ал. 3 ЗЗД – за обявяване на предварителен договор за окончателен;

• чл. 227 ЗЗД – за отмяна на дарение;

• чл. 27, ал. 2 СК (чл. 26, ал. 2 СК – отм.) – за прекратяване на съпружеската имуществена общност по време на брака;

• чл. 27 – чл. 31 и чл. 33 ЗЗД – за унищожаване на прехвърлителна сделка (с изключение на завещание). При съдебната делба не намира приложение правилото на чл. 32, ал. 2 ЗЗД за упражняване правото да се иска унищожаване чрез възражение, тъй като искът за делба не е иск за изпълнение на облигационен договор;

• чл. 29 СК (чл. 28 СК – отм.) – за определяне на по-голям дял от прекратената съпружеска имуществена общност;

• чл. 30 СК (чл. 29 СК – отм.) – за получаване на дял от личното имущество на единия съпруг;

• чл. 33 ЗС – за упражняване правото на съсобственика за изкупуване;

• чл. 87, ал. 3 ЗЗД, чл. 42, ал. 2 СК – за разваляне на договор поради неизпълнение, за разваляне пълно или частично на брачен договор;

• чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ – Решение № 534/24.09.2001 г. по гр. д. № 717/2000 г., Бюлетин СП 7/2001 г., Решение № 748 от 25.10.2010 г. по гр. д. № 911/2009 г., ВКС, I г.о. – недопустимо е съединяването на иск за съдебна делба с иск за материално право по ЗСПЗЗ предвид на конститутивния характер на следващия съдебното решение стабилен индивидуален административен акт на органа на поземлената собственост, с който става реалното възстановяване на правата на собствениците на земеделски земи.

Решенията по тези искове могат да са от значение за съсобствеността между страните и за квотите, но чрез предявяването им се упражняват потестативни права, т.е. това са конститутивни искове (с изключение на чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ) и не отразяват състоянието на съсобственост към момента на предявяване на иска за делба. Предявяването им в делбеното производство не е изрично предвидено в чл. 343 ГПК (чл. 281 ГПК – отм.), поради което е недопустимо. Във случаите, когато споровете са преюдициални за съдебната делба и при висящо дело по някой от горните искове, делбата се спира при условията на чл. 229, ал. 1, т.

4 ГПК (чл. 182, ал. 1, б. “г” ГПК – отм.)

Във връзка с изложеното следва, че обективно кумулативно съединени искове на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1, пр. 3 и ал. 2 ЗЗД- за прогласяване на нищожност поради противоречие със закона, накърняване на добрите нрави, както и поради липса на съгласие на договор за дарение, сключен на 16.11.2011 г. между ответника и Н.А.Н., обективиран в нотариален акт № 200, том І, рег. № 6294, дело № 183/2011 г. е следвало като установителни искове, чието съединяване в първата фаза на делбеното производство е допустимо да бъдат предявени най-късно в първото съдебно заседание, след което оспорвания и възражения не могат да се правят в хода на делбеното производство и не може непредявените възражения да се въвеждат като предмет в отделен процес и делбеното производство да се спира до приключването му, защото това би означавало заобикаляне на процесуалния закон в частта 3 за преклузията, настъпила с изтичане на първото съдебно заседание. По съединените искове съдът се произнася с отделен диспозитив. Всички спорове, които могат да се предявят в първата фаза на делбата чрез иск, могат да бъдат предявени и чрез възражение. Ищцата не ги предявила в рамките на първата фаза на делбеното производство, поради което с решението по допускане на делбата по чл. 344, ал. 1 ГПК се преклудират непредявените претенции и неупражнените права в делбеното производство, които касаят наличието на съсобственост между определени лица върху определени имущества и правата в съсобствеността, които са могли да бъдат въведени в първата фаза на делбеното производство чрез посочените установителни искове за прогласяване на нищожност на дарението.

Разпечатката съдържа 26 от 79 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/66834faa-9985-4feb-acf0-1b8c5d23661c