Решение № 2062 от 23.02.2026, Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2062

Пловдив, 23.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - XIII Състав, в съдебно заседание на двадесет и седми януари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

СВЕТОМИР БАБАКОВ

При секретар ПЕТЯ ПЕТРОВА като разгледа докладваното от съдия СВЕТОМИР БАБАКОВ административно дело № 20257180702248 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.118 и сл. КСО.

Образувано по жалба на А. Г. Д. от гр. Пловдив срещу Решение на Директора на ТП на НОИ Пловдив № 1040-15-228/12.08.2025 г., с което е оставена без уважение жалбата му против разпореждане № 151-00-11832/16.06.2025 г. на ръководителя по осигуряването за безработица. Релевирани са доводи за незаконосъобразност на решението, като издадено при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправни норми и несъответствие с целта на закона, по които се претендира отмяната му.

В съдебно заседание, жалбоподателя се представлява от адв. Т. Д., който поддържа жалбата. Допълнителни съображения изтъква в представено писмено становище. Претендира адвокатско възнаграждение.

Ответникът – директорът на ТП на НОИ-Пловдив, чрез процесуален представител юрисконсулт В.- М. в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на жалбата и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд- Пловдив, тринадесети състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните, приема за установено следното:

Жалбоподателят е подал е подал в ТП на НОИ - Пловдив, чрез ДБТ - Пловдив заявление вх. № 611-9220/07.11,2024 г. с peг. № 151-00-11832/07.11.2024 г. за отпускане на ПОБ, считано от 04.11.2024 г. след прекратено правоотношение поради наложено дисциплинарно наказание уволнение от “Летище Пловдив” ЕАД, [ЕИК]. Към заявлението е приложено копие на заповед № 52/04.11.2024 г.По повод подаденото заявление и след преминаване на автоматичната проверка, представляваща проверка на подадените за лицата данни в регистрите по чл. 5, ал. 4 от КСО на НАП, АЗ и НОИ и преценка на наличните в административната преписка документи, с разпореждане № 151-00-11832-1/19.11.2024 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Пловдив, издадено на основание чл. 54ж, ал.1 и във връзка с чл. 54а, ал. 1, чл. 546, ал. 3 от КСО, е отпуснато ПОБ за период от 04.11.2024 г. до 03.03.2025 г. (4 месеца) и в размер на 18.00 лв. дневно. Разпореждането е влязло в сила.На 21.11.2024 г. в ТП на НОИ - Пловдив е постъпил сигнал от П. А. - майка на детето на А. Д.. В сигнала си до ТП на НОИ - Пловдив П. А. твърди, че никога не е получавала възнаграждения от фирма "АЛФА СОТ СЕКЮРИТИ” ЕООД, нито знае къде се намира офисът им. От страна на контролните органи на ТП на НОИ - Пловдив са предприети действия за извършване на проверка на "АЛФА СОТ СЕКЮРИТИ” ЕООД. В хода на проверката е установено от контролен орган на ТП на НОИ - Пловдив, че майката на детето В.-А. А. Д. - П. В. А. не е осигурено лице за фонд “Общо заболяване и майчинство”. Осигурителят е декларирал, че г-жа А. не е полагала труд в дружеството. За направените констатации е издаден констативен протокол КП-5-15-01789754/10.01.2025 г. На дружеството са издадени задължителни предписания за заличаване на данните за г-жа П. А.. Дружеството “АЛФА СОТ СЕКЮРИТИ” ЕООД е изпълнило дадените и влезли в сила задължителни предписания вследствие на проверката, обективирана в констативен протокол № КП-5-15-01789754/10.01.2025 г и данните на П. А. за периода от 07.06.2022 г. до 31.12.2023 г. са заличени.Във връзка с постъпилия в ТП на НОИ - Пловдив сигнал от П. А., е извършена проверка по разходите на ДОО и на “Летище Пловдив” ЕАД, [ЕИК], завършила със съставянето на констативен протокол № КП-5-15-01841107/04.02.2025 г. и издаването на задължителни предписания № ЗД-1-15- 01841036/04.02.2025 г. При извършената проверка са изискани документи, удостоверяващи ползването на платен и неплатен отпуск на жалбоподателя и фишове за изплатени трудови възнаграждения за периода от 01.12.2021 г. до 31.01.2024 г. и заповед за прекратяване на правоотношение, считано от 04.11.2024 г. Съгласно представените от осигурителя “Летище Пловдив” ЕАД документи на А. Д., в качеството му на баща на детето В.-А. А. Д., родено на 04.01.2022 г., със заповед от 23.09.2022 г. е разрешен отпуск на основание чл. 163, ал. 1 от КТ за периода от 27.09.2022 г. до 03.01.2023 г. Със заповед от 03.01.2023 г. на г-н Д. е разрешен отпуск на основание чл. 164 от КТ за периода от 04.01.2023 г. до 03.01.2024 г. вкл.Предвид заличените данни в регистрите на НАП е направена нова преценка на правото на парично обезщетение за безработица на жалбоподателя, като в резултат на изчисленията, е установено, че в законоустановения 18 месечен период преди прекратяване на последното трудово правоотношение, който в конкретния случай е от 04.05.2023 г. до 03.11.2024г. вкл., лицето е осигурено във фонд „Безработица“ за общо 10 месеца и 1 ден.

С разпореждане №151-00-11832-2/16.06.2025 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Пловдив на основание чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО е отменено първоначално издаденото разпореждане № 151-00-11832-1/19.11.2024 г. за отпускане на ПОБ. С последващо разпореждане №151-00-11832-3/16.06.2025 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Пловдив на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 54а, ал. 1 от КСО е постановен отказ за отпускане на ПОБ по подаденото от г-н Д. заявление вх. №151-00-11832/07.11.2024 г. И двете разпореждания са влезли в законна сила.

При тази конкретика е издадено обжалваното разпореждане № 151 -00-11832-4/16.06.2025 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Пловдив за възстановяване от А. Г. Д. на неоснователно изплатени суми, представляващи недобросъвестно получено парично обезщетение за безработица за периода от 04.11.2024 г. до 28.02.2025 г. в размер на 1,458.00 лв. (хиляда четиристотин петдесет и осем лв. и 0 ст.) - главница и 71.79 лв. (седемдесет и един лв. и 79 ст.) - дължима лихва от датата на неоснователно полученото обезщетение до датата на разпореждането.

За да потвърди разпореждането директорът на ТП на НОИ-Пловдив е приел, че е издадено при спазване на материалноправните разпоредби без да са допуснати съществени административнопроизводствени правила. Посочил е, че предвид съвместното пребиваване на жалбоподателя с майката на детето му е следвало да бъде наясно, че тя не упражнява трудова дейност на територията на Република България, нито преди 17.07.2022, нито след пристигането им. Органът е приел, че с това му поведение недобросъвестно е получил осигурителни плащания за по-дълъг период и в по-голям размер.

При така установеното от фактическа страна и във връзка с правомощията си по чл. 168 АПК, Административен съд-Пловдив обуславя следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок за оспорване, от активно легитимирано лице и при наличие на правен интерес от търсената защита, поради което е допустима, а разгледана по същество – неоснователна по следните съображения:

Оспореното решение е издадено от компетентен орган по смисъла на чл. 117, ал. 1 КСО, в предписаната от закона писмена форма, при надлежно изложени мотиви, съобразно изискванията на чл. 59, ал. 2 АПК. При издаването на решението са спазени административнопроизводствените правила, като разпореждане № 151-00-11832/16.06.2025 г. на ръководителя на осигуряването за безработица е обжалвано по административен ред, и в резултат на проведено производство по чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "д" КСО е постановено и оспореното решение.

Разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от КСО гласи, че когато допълнителният платен отпуск за отглеждането на детето вместо от майката /осиновителката/ се ползва от бащата /осиновителя/ или от лицето, което е поело отглеждането на детето, се изплаща месечно парично обезщетение в размер определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. Това обезщетение се изплаща на настойника, когато той ползва отпуска по чл. 167, ал. 5 от Кодекса на труда. Право на парично обезщетение по чл. 53, ал. 2 от КСО обаче имат само осигурените лица. В случая бащата, на който е прехвърлено правото на платен отпуск за отглеждане на малко дете и съответно – на парично обезщетение, не разполага със самостоятелни права, от които да черпи предоставените от закона обезщетения, а те са акцесорни, като предпоставка за получаването им е правото на майката на детето на обезщетение за общо заболяване и майчинство.

В конкретния случай е установено, а и не е спорно по делото, че майката на детето, не е била осигурено лице по смисъла на §1 т.3 от КСО/в приложимата редакция/, тъй като тя не е извършвала трудова дейност при осигурителя „АЛФА СОТ СЕКЮРИТИ“ ЕООД. В тази връзка със задължителни предписания № ЗД-1-15-01789754/10.01.2025 г. подадените данни за А. са заличени.

След като правото на отпуск по чл. 163 и чл. 164 от КТ е производен от правото на майката, при констатирана липса на това право у майката, то липсва и при бащата. В тази връзка са заличени и подадените от осигурителя на бащата „Летище Пловдив“ ЕАД данни във връзка с разрешения на основание чл. 164 от КТ отпуск на жалбоподателя за периода 04.01.2023 до 03.01.2024 г.

Съгласно чл. 54а ал.1 от КСО, право на ПОБ имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица“ най- малко 12 месеца през последните 18 месеца. По делото, предвид заличените данни в регистрите на НАП е установено, че за жалбоподателя този период преди прекратяване на последното трудово правоотношение е 10 месеца и 1 ден, т.е. не му се е следвало обезщетение за безработица. Затова с влязло в сила разпореждане 151-00-11832/16.06.25 г. на РОБ при ТП на НОИ Пловдив е отменено разпореждането, с което първоначално на жалбоподателя е било отпуснато обезщетение за безработица. Това разпореждане не е обжалвано и е влязло в сила- т.е. със стабилен административен акт е установено, че жалбоподателя е нямал право на обезщетение за безработица.

Съгласно чл. 114, ал. 1 КСО, недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113. За да възникне безусловно задължението за възстановяване на изплатени без основание суми за осигурителни плащания, те трябва да са получени недобросъвестно от съответното лице. Именно това е основания спорен момент в казуса- дали жалбоподателят е действал недобросъвестно за да получи осигурителни плащания за безработица.В КСО не се съдържа легална дефиниция за понятието "добросъвестност" при получаване на осигурителни плащания. С оглед общите принципи на правото, за добросъвестно получени осигурителни плащания следва да се считат тези, за които осигуреното лице е имало съзнанието и субективното убеждение, че му се дължат. Недобросъвестно ще е лицето, което е знаело или предполагало, че няма право да получи съответното плащане. Добросъвестността се предполага до доказване на противното, а недобросъвестността на жалбоподателя е необходимо да бъде безспорно установена, като тежестта за доказването й лежи върху административния орган, който в конкретната хипотеза е доказал този факт с правно значение.

Според съда, жалбоподателят е действал недобросъвестно, тъй като при получаване на обезщетението е въвел в заблуждение административния орган, че има право на осигурително плащане, тъй като майката на детето му не е била осигурено лице, доколкото не е упражнявала трудова дейност при осигурителя „АЛФА СОТ СЕКЮРИТИ“ ЕООД. Доводите на жалбоподателя, че не е знаел за осигурителния статус на П. А. не могат да бъдат споделени. По делото са налице неоспорени от жалбоподателя доказателства /договор за наем, кореспонденция/за съвместното им пребиваване във Великобритания в спорния период. С въпросния договор за наем, Д. и А. наемат жилище в Лондон, считано от 01.10.2022 г., като първоначалния срок на договора изтича на 30.09.2023 г. Към сигнала до контролните органи, П. А. е приложила кореспонденция/също неоспорена по делото/, видно от която жалбоподателят е освободил наетия имот на 15.04.2024 г. Заявлението на Д. за ползване на отпуск по бащинство за периода 04.01.2023- 03.01.2024 г. е подадено от последния на 03.01.2023 г. Налице са и доказателства, че А. Д. е полагал труд в Обединеното кралство за цялата 2023 г., видно от представени фактури за заплащане на труда му, в които фактури е посочен като адрес, съвместно наетия с А. имот в Лондон. Всички тези обстоятелства категорично оборват твърденията на жалбоподателя, че не е знаел за осигурителния статус на А., най- малкото защото няма как тя да работи в България по трудово правоотношение и по същото време да пребивава съвместно с него в чужда държава.

Разпечатката съдържа 26 от 42 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6682ef2a-0639-4be7-a247-060247deaec9