Решение № 461 от 18.04.2026, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 461 гр. Пазарджик, 18.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мира Мирчева при участието на секретаря Иванка Панчева като разгледа докладваното от Мира Мирчева Гражданско дело №

20235220102767 по описа за 2023 година взе предвид:

Производството е образувано по иск, предявен от Гаранционен фонд - гр. С. срещу А. А. А. от с. И., общ. П., за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 1705,39 лв., представляваща заплатено от фонда на трето лице обезщетение, заедно със законната лихва от предявяването на иска. В исковата молба се твърди, че на ********** г. в гр. Б., Ф.я, при управление на лек автомобил "**** *****" ответникът навлязъл в кръгово кръстовище, без да пропусне движещия се по него друг лек автомобил - "******* ****", блъска го в задната лява част и му причинява материални щети. Тъй като се установило, че ответникът е управлявал автомобила без застраховка "гражданска отговорност", се наложило ГФ да възстанови обезщетението за повредите, заплатено от Националното бюро на българските автомобилни застрахователи като компенсационен орган. С регресна покана фондът потърсил платеното от ответника, но той не платил.

Искът е с правно основание чл. 559, ал. 3 от Кодекса на застраховането.

Постъпил е отговор от ответника, който оспорва иска изцяло. На първо място се позовава на изтекла погасителна давност, като счита, че тя тече от момента на деликта, но освен това оспорва и вината си за настъпилото ПТП и заявява, че никъде в представения двустранен констативен протокол и другите документи по делото не се сочи в какво се изразява виновното му поведение - неправилна маневра, неспазване на пътен знак или друго, затова и не е имало основание българското Национално бюро да заплаща обезщетението. Оспорва и да не е имал сключена застраховка "гражданска отговорност", което също води до липса на 1 основание за заплащане на обезщетението; както и Националното бюро на българските автомобилни застрахователи да е заплатило сумата. Оспорва да е негов подписът, положен от негово име в двустранния констативен протокол за ПТП.

В хода на делото страните, представлявани от упълномощени адвокати, поддържат становищата си.

В писмена защита ищцовата страна излага съображения за неоснователност на възражението за налична застраховка „ГО“ на автомобила, упрявлаван от ответника.

Справката от информационния център към ГФ до доказване на обратното удостоверява липсата и, като представлява официален документ с обвързваща формална и материална доказателствена сила. Наличието на застраховка е положителен факт, който трябва да се докаже от ответника, ако той го твърди. Процедурата по обезщетяване на вреди от ПТП с международен елемент е предмет на Директива 2000/26/ЕО на ЕС и предвижда възстановяване на щетите от компенсационния орган в държавата по местопроизшествието, след което този орган има право да претендира платеното, при липса на валидна застраховка, от компенсационния орган по местодомуването на автомобила. Последният след това има право да встъпи в правата на пострадалото лице срещу причинителя на вредата. Относно доказаността на самите вреди ищецът счита, че безспорно е установено въз основа на заключението на вещото лице, че подписът на протокола е изпълнен от ответника, независимо че по причини извън отговорността на ищеца оригиналът не е наличен по делото. Отделно от изложеното, в чл. 5, ал. 1 от Вътрешните правила на Съвета на бюрата, респ. клауза 8.4. от Споразумението между компенсационните органи и гаранционните фондове, са изброени реквизитите на искането за реимбурсация, като изрично е предвидено документите да се изпращат по електронна поща, т.е. оригиналите остават у компенсационния орган, извършил оценка и плащане на правоимащото лице. По силата на чл. 105 от КМЧП задълженията, произтичащи от непозволено увреждане, се уреждат от правото на държавата по местонастъпване, и компенкационният орган на тази държава е самостоятелно отговорен да правните и норми. НББАЗ, респ. Гаранционният фонд, няма право да прави преценка по същество – чл. 516, ал. 7 от КЗ, поради което не е негова доказателствената тежест при евентуално оспорване от страна на ответника на писмени доказателства, издадени от чуждестранен компенсационен орган или друг контролен орган по местоизвършване на деликта. „Без да се прави преценка по същество“ означава, че българският компенсационен орган възстановява същата по размер сума, каквато е изплатил чуждестранният, без да преценява по същество. Установява се безпротиворечиво и че механизмът на ПТП е съответен на сторените вреди, както и на разходите за отстраняването на повредите. Доказани са разходите не само за обезщетение, но и обработка на щетата – в този смисъл е неоснователно евентуалното възражение на ответната страна, че само претенцията за щетата в размер 608,95 евро подлежи на уважаване.

Ответната страна е на становище за непълна доказаност на иска. В писмената защита се сочи, че самото вещо лице, изготвило автотехническата експертиза, е посочило, че данните, на които да основе заключението си, са оскъдни и не могат прецизно да изяснят пътната 2 ситуация. Отделно полагането на подпис от ответника върху протокола за ПТП е само предположение – когато съдебнографологичната експертиза изследва не оригинала, а негово копие, тя винаги ще бъде основана на предположения – в този смисъл е решение № 91/01.04.2015 г. по гр. дело 5960/2014 г. на 4 ГО на ВКС. Самото вещо лице сочи, че заключението му не е категорично и освен това – че заключението му е валидно само в контекста на самия подпис, без да може да се твърди, че подписът се е намирал в документа и че съществува такъв документ. Позовава се и на чл. 183, ал. 1 от ГПК, който изисква преписът от документ, представен от страна, да се изключи от доказателствата, ако тази страна не представи оригинала при поискане – решение № 32/28.07.2022 г. по т.д. 522/2021 г. на ВКС дава отговор на въпроса за доказателствената сила на заверени от страната преписи, като приема, че отправянето на искане за събиране на доказателства по реда на Регламент /ЕО/ 1206/2001 не изключва прилагането на националното законодателство – чл. 183 и 193 от ГПК. По тази причина счита, че преписът от протокола не е годно доказателство. На последно място, счита, че не е доказано самото плащане към френския компенсационен орган от страна на българския – НББАЗ, тъй като няма съответствие между претендираната по делото сума от 1705,39 лв. и тази по представения платежен документ от 2085,73 евро.

Самата имуществена вреда е в размер само 608,95 евро и не следва да се присъжда в поголям размер, дори ако се приеме плащането за доказано.

Фактическата обстановка по делото е следната:

Представен е препис от двустранен констативен протокол за ПТП, съставен на френски език, заедно с превод на български. Протоколът отразява пътнотранспортно произшествие, настъпило на ********** г. в 15 ч. във Ф., Б., С., като последните две думи не са отразени в българския превод, но се съдържат във френския вариант на текста (В., S.). Протоколът съдържа схема на ПТП, изобразяваща автомобил В, движещ се след автомобил А в същата посока и допрян с предната си част до задната част на автомобил А, като пред двата автомобила се движи трети автомобил – С, който не участва в произшествието. В протокола са поставени подписи за П. Р., посочена като водач на автомобил А („******* ****“) и от А.

А., роден на ********* г., като водач на автомобил Б - „**** *****“, регистриран в Б..

Отразени са щети по двата автомобила, които за автомобил А са преведени като „броня /не се чете/“, а за автомобил Б е отбелязано само „не се чете“. Преписът е заверен от ищеца, не съдържа друга заверка.

Представен е и документ, озаглавен в превод „доклад от експертиза“, от 13.09.2017 г., изготвен от експерт от „Студио за експертизи А3 консепт“ за дружеството „Матмю“ – застраховател на автомобила „******* ****“. В доклада са посочени „обстоятелства и дата на експертизата“ - 07.07.2017 г., „преди работите“, в сервиза „Л. к.“. Посочено е, че зоната на деформация е „отзад“, точката на сблъсъка е отзад при ъгъл 180 градуса. Ремонтът на щетите е оценен общо на 608,95 евро. Отделно е начислен хонорар за експертиза от 101 евро.

Представени са (всички – в преписи) писмо от Централното френско бюро на застрахователните дружества срещу ПТП до Националното бюро на българските 3 автомобилни застрахователи с молба да се уточни местодомуването и застрахователят на автомобила „**** *****“, а при неустановяване на застраховател се иска разрешение да се уреди от подателя щетата от името на НББАЗ. В отговор НББАЗ потвърждава обичайно местодомуване на автомобила в Б. и заявява, че упълномощава френското бюро да обработи щетата от нейно име. На мястото за застраховател, съществуващо в бланката на писмото, няма отметка и посочен застраховател.

С писмо от 19.06.2018 г. Централното френско бюро на застрахователните дружества срещу ПТП е поискало от НББАЗ заплащане по щета с референтен номер на френското бюро F 17 BG 00782 в размер 808,95 евро, от които 608,95 евро обезщетение и още 200 евро разходи.

Представено е копие от платежно нареждане за плащане от 30.07.2018 г. от НББАЗ до Централното френско бюро на застрахователните дружества срещу ПТП за сумата 2085,73 евро, заедно с извлечение от сметката на НББАЗ в „Уникредит Булбанк“ АД, съдържащо данни за същото плащане. То се отнася до три плащания, от които едното е по щетата от процесното ПТП, посочена с референтен номер на френското бюро F 17 BG 00782, за обща сума 808,25 евро. Тъй като няма нищо, което да опровергава данните, че сумата наистина е платена – нищо не сочи представените в препис документи за плащането да са неавтентични или да удостоверяват неверни обстоятелства, а и ответникът не е поискал проверка на това оспорено иначе от него обстоятелство, съдът счита самото плащане на сумата 808,25 евро лв. за доказано. Несъответствието на сумите се обяснява с плащането по повече от една щета с едно платежно нареждане.

На 31.08.2018 г., след поискване от НББАЗ, ищецът ГФ е заплатил по сметка на бюрото 1705,39 лв. Сумата представлява сбор от равностойността на 608,95 евро (1191,01 лв.) и сумите 469,40 лв. ликвидационни разходи и 44,98 лв. такси, видно от доклад по щета, изготвен от ГФ.

Ответникът е оспорил подписът в протокола за ПТП да е положен от него и е поискал да бъде представен оригиналът. Тъй като ищецът ГФ не разполага с оригинала, по негово искане е направена съдебна поръчка по реда на Регламент (ЕО)2020/1783 на ЕС, но въпреки трикратно изпратения до съда в гр. Б., Ф.я, формуляр А по регламента, отговор не е получен.

Макар съдът до края на устните състезания да не се е произнесъл с определение по чл. 183, ал. 1 от ГПК за изключване от доказателствата на преписа от протокола, тъй като представилият го ищец е направил всичко възможно той да бъде изискан от третото лице (френските власти или френския компенсационен орган) и се е очаквало до края на разглеждането на делото това да стане, ГПК не прави разлика в прилагането на чл. 183 в случаите, когато документът се намира у страната или у трето лице. В този смисъл е решение № 32/28.07.2022 г. по гр. дело 522/2021 г. на II ГО на ВКС и цитираните в него други решения на ВКС. Представеният препис не представлява оригинал, нито официално заверен препис. Затова, макар и непредставен в оригинал не по вина на ищеца, дори да не е изключен от доказателствата с нарочно определение, преписът от двустранния констативен протокол следва да не се взема предвид като доказателство по делото.

4

Поради невземането предвид (изключването от доказателствата) на протокола се оказва неотносимо и заключението на изслушаното вещо лице, според което изображението на подписа за водач В в двустранния констативен протокол е копие на подпис, вероятно положен от ответника А. А., но за категорично заключение е необходимо да се изследва оригиналът, и че по копието не може да се установи дали подписът се е намирал в оригинала на такъв документ.