Определение № 21129 от 06.10.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 21129 гр. София, 06.10.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-В, в закрито заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Василена Дранчовска

Членове:

Цветомир М. Минчев

Катя Н. Велисеева като разгледа докладваното от Василена Дранчовска Въззивно частно гражданско дело № 20261100510064 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 407, ал. 1, във вр. с чл. 274 – чл. 279 ГПК.

Образувано е по частна жалба на ищеца К. Д. Д. срещу определение № 20155226/28.08.2026 г., постановено по гр.д. № 1158/2015 г. по описа на СРС, 79 състав, в частта, с която са оставени без уважение молби с вх. № 25007104/31.07.2026 г., вх. № РД-30-7416/19.08.2026 г. и с вх. № 25007564/25.08.2026 г. на К. Д. Д. за издаване на изпълнителен лист за присъдените в полза на страната суми с решение № 26421/30.01.2019 г. по гр.д. № 1158/2015 г. на СРС, 79 състав, и с решение № 261300/23.11.2023 г. по в.гр.д. № 6861/2019 г. на СГС, II-Б състав.

Жалбоподателят намира обжалваното определение за неправилно, доколкото решенията на СРС и СГС, с които насрещната страна е осъдена да му заплати парична сума за уравнение на дела, са влезли в сила и следователно въз основа на тях следва да се издаде изпълнителен лист за присъдените суми, ведно със законната лихва. Счита, че решението на въззивната инстанция е влязло в сила на 23.11.2023 г. и от тази дата върху главницата следва да се начисли и плати законна лихва, тъй като срещу решението в частта относно уравнението на дяловете не била подадена касационна жалба. Поддържа, че фактът на плащане на сумите няма отношение към предпоставките за издаване на изпълнителен лист. Ето защо моли обжалваното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд със задължителни указания за издаване на изпълнителен лист за всички претендирани суми, включително за уравнението на дела в размер на 107333,33 лв.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и 1 данните по делото, намира следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок за обжалване (двуседмичен срок от връчване на определението), поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

По първоинстанционното гр.д. № 1158/2015 г. по описа на СРС, 79 състав, е постановено решение № 264421/30.01.2019 г., с което в дял на Н. Д.а Д.а е поставен на основание чл. 349, ал. 2 ГПК описаният апартамент № 8, при условие, че в шестмесечен срок от влизане в сила на решението съделителката заплати на К. Д. Д. за уравнение на дела му сумата от 91237,34 лв., ведно със законната лихва върху сумата от датата на влизане в сила на решението до окончателното плащане, като в противен случай на основание чл. 349, ал. 6 ГПК решението за възлагане се обезсилва по право и имотът се изнася на публична продан. По пътя на инстанционния контрол СГС, II-Б състав, е постановил решение № 261300/23.11.2023 г. по в.гр.д. № 6861/2019 г., с което е потвърдил първоинстанционния съдебен акт в посочената част, но го е отменил в друга, като е осъдил Н. Д.а Д.а да заплати на К. Д. Д. за уравнение на дела му сумата от още 16095,99 лв. до достигане на пълната стойност за уравняване на дела му от 107333,33 лв., ведно със законната лихва от влизане в сила на решението до окончателното плащане.

Противно на доводите в частната жалба, въззивното решение е било обжалвано от К. Д. Д. не само с частна касационна жалба срещу частта му на определение, с което производството по делото е било прекратено по отношение на единия имот, но и в останалата част на разпределение на делбените имоти в реален дял на съделителите – с касационна жалба с вх. № 260656/10.01.2024 г., с искане решението на СГС да бъде отменено и имотите да бъдат изнесени на публична продан. С определение № 1559/27.03.2025 г. по гр.д. № 1666/2024 г. на I г.о., ВКС се е произнесъл по реда на чл.

288 ГПК (а не по реда на чл. 252 ГПК, както е посочено в частната жалба) и не е допуснал до касационно обжалване въззивното решение, като с този необжалваем акт е решил окончателно по същество делбения спор.

Следователно, решенията на СГС и СРС, с които е извършена делбата между страните, са влезли в сила на датата, на която е постановен окончателният съдебен акт от касационната инстанция – 27.03.2025 г. и от този ден започва да тече шестмесечният срок по чл. 349, ал. 5 ГПК за Н. Д.а Д.а да заплати на К. Д. Д. присъдената сума за уравнение на дела му от общо 107333,33 лв., ведно със законната лихва от същата дата (27.03.2025 г.) до окончателното плащане.

На основание чл. 406, ал. 1 ГПК изпълнителен лист се издава, след като съдът провери дали актът е редовен от външна страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. Съобразно разпоредбата на чл. 404, т. 1 ГПК на принудително изпълнение подлежат влезлите в сила решения и определения на 2 съдилищата, но в настоящия случай решенията на СРС и СГС в осъдителната им част за уравнение на дела на К. Д. Д. не подлежат на принудително изпълнение. Въззивният съд споделя мотивите на първата инстанция, че решението по възлагане на допуснат до делба неподеляем имот при условията на чл. 349, ал. 1 и ал. 2 ГПК съдържа две части – поставяне в дял на съсобствения имот на един от съделителите и осъждането му да заплати уравнение в определен размер, като частта по уравнението няма самостоятелен характер и не подлежи на съдебно изпълнение. Това решение поражда вещноправен ефект и превръща спорната съсобственост в индивидуална собственост под отлагателното условие, че сумата за плащане на паричното уравнение е платена в шестмесечния срок. Ако условието не настъпи, то не настъпва и вещноправният ефект на съдебния акт и от процесуалноправна страна са налице условията да се прогласи настъпилото обезсилване на възлагателното решение по право и да се възстанови висящността на делбения процес във втората му фаза. Това означава, че съделителят, който е следвало да получи плащане за уравнение на дела си в шестмесечния срок, след изтичане на срока и неизпълнение може само да иска обезсилване на възлагателното решение, но не може да се снабди с изпълнителен лист за облигационното вземане, което вече не съществува по право (в този смисъл – Определение № 388/28.05.2014 г. по ч.гр.д. № 2280/2014 г. по описа на ВКС, I V г.о., Решение № 60294/22.12.2021 г. по гр.д. № 970/2021 г. по описа на ВКС, III г.о. и др.).

Доколкото законът урежда специфична последица от неизпълнението на паричното задължение за уравнение на дела – отпадане на възлагането при липса на плащане, то в тази част съдебното решение няма изпълнителна сила и не може да послужи като изпълнително основание по смисъла на чл. 404 ГПК.

В допълнение и във връзка с възраженията на жалбоподателя в случая следва да се посочи, че не е налице неплатена част от дължимата законна лихва върху присъдената сума за уравнение на дела. Същата е в общ размер от 107333,33 лв. и върху нея се дължи мораторно обезщетение за периода от влизане в сила на решението – 27.03.2025 г. до плащането – 15.04.2025 г., когато Н. Д.а Д.а е извършила няколко превода в полза на К. Д. Д. за уравнение на дела му със суми в общ размер от 108146,08 лв. (71928,21 лв., 20000 лв. и 16217,87 лв.). Дължимата законна лихва за посочения период е в размер на 772,20 лв., т.е. общо дължимата сума към ищеца възлиза на 108105,53 лв. (главница от 107333,33 лв. и лихва от 772,20 лв.), която е била изцяло заплатена с трите превода от 15.04.2025 г. в по-голям общ размер (надплатена е сумата от 40,55 лв.). Ето защо в случая всички парични задължения към жалбоподателя са погасени в указания шестмесечен срок, поради което не са налице и предпоставките на чл. 349, ал. 6 ГПК за обезсилване на делбеното решение.

Следователно, настоящият въззивен състав намира, че не е налице подлежащо на принудително изпълнение вземане на ищеца К. Д. Д. срещу съделителя Н. Д.а Д.а за парично уравнение на дела. По отношение на останалите присъдени в полза на 3 страната суми (за обезщетение по реда на чл. 31, ал. 2 ЗС и разноски по делото) вече е издаден изпълнителен лист по делото (с разпореждане на СРС от 25.06.2026 г.), поради което не са налице предпоставките за издаване на нов лист в полза на жалбоподателя за тези вземания. Ето защо последващите молби на К. Д. в идентичен смисъл са неоснователни, като обжалваното определение се явява правилно и подадената срещу него частна жалба следва да бъде оставена без уважение.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх. № 25007756/04.09.2026 г. на ищеца К. Д. Д. срещу определение № 20155226/28.08.2026 г., постановено по гр.д. № 1158/2015 г. по описа на СРС, 79 състав, в частта, с която са оставени без уважение молби с вх. № 25007104/31.07.2026 г., вх. № РД-30-7416/19.08.2026 г. и с вх. № 25007564/25.08.2026 г. на К. Д. Д. за издаване на изпълнителен лист за присъдените в полза на страната суми с решение № 26421/30.01.2019 г. по гр.д. № 1158/2015 г. на СРС, 79 състав, и с решение № 261300/23.11.2023 г. по в.гр.д. № 6861/2019 г. на СГС, II-Б състав.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4