Решение № 597 от 12.05.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 597 гр. Пловдив, 12.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Виолета В. Низамова при участието на секретаря Иванка Ат. Пиронкова като разгледа докладваното от Виолета В. Низамова Административно наказателно дело № 20255330204421 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 25-1030-003363 от 03.06.2025г. издадено от Началник група в Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Пловдив, с което на Х. И. Р., ЕГН **********, на основание чл. 183, ал. 2, т. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 20 лв., за извършено нарушение на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП.

Жалбоподателят Х. И. Р., редовно уведомен се явява лично, в съдебно заседание. Ангажира доказателства с които цели да докаже че издаденото НП е незаконосъоразно и като такова следва да бъде отменено. Претендира разноски по делото въз основа на пълномощно в което жалбоподателя Х. И. Р., упълномощава адв. Х. Р.. В хода на съдебното производство беше упълномощено че клиент и адвокат по представеното по делото пълномощно, са едно и също лице – адв. Р.. Твърди с категоричност, че процесното място където е бил паркирал автомобила си, се намира пред РП Пловдив и административния адрес е пл. „Съединение“ № 3.

Въззиваемата страна Началник група в Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Пловдив, редовно призована, не изпраща процесуалния представител в съдебно заседание. Страната депозира писмено становище, с което иска потвърждаване на НП и прави възражение за прекомерност на адвокатски хонорар. Не се претендират разноски.

Пловдивският районен съд, след като взе предвид събраните по делото 1 доказателства и наведените от жалбоподателя доводи и съображения, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА. За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав съобрази следното:

В конкретния случай жалбоподателят Х. И. Р. е бил санкциониранс обжалваното ннаказателно постановление за извършено нарушение на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП, за това, че на 05.04.2025г., в 13.15ч., в гр. Пловдив, пл.

„Съъединение“ № 7, паркира личния си лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Е 350 Д“, с рег. № *******, върху тротоара, извън обозначените от собствениците на пътя или администрацията места. В НП било отразено че се издава въз основа на преписка с № 31700-512/2025г. по описа на Сектор „Пътна полиция“.

По делото се установява следната фактическа обстановка:

Жалбоподателя Х. И. Р. бил собственик на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Е 350 Д“, с рег. № *******. Същия бил собственик на недвижим имот находящ се с административната сграда в която се помещава РП Пловдив, на адрес гр. Пловдив, пл. „Съединение“ № 3.

На 08.01.2025г. жалб. Р., паркирал притежавания от него автомобил върху тротоара пред сградата в която се намирал притежавания от него имот в гр. Пловдив, пл. „Съединение“ № 3. През това време покрай автомобила минала С. Ц. В., която видяла паркирания върху тротоара автомобил, възмутила се на гледката и подала сигнал придружен със снимки на имейла на ОДМВР Пловдив с молба нарушителя да бъде издирен и наказан. В резултат на това била образувана преписка с № 31700-512/2025г. по описа на Сектор „Пътна полиция“, която била разпределена за работа на свидетеля Д. Н. К.. В хода на извършената проверка свидиетеля призовал собственика на автомобила който бил заснет – жалб. Р. и му снел обяснение. Свидетеля К. призовал и подалата сигнала С. В., която в саморъчно написано обяснение заявила че на 08.01.2025г., около 17.55ч. видяла паркиран лек автомобил марка „Мерцедес“, върху тротоара на пл. „Съединение“ и го заснела.

По делото е установено че от ОП „Паркиране и репатриране“ не е издавано разрешение за преминаване и паркиране на МПС на територията на пл. „Съединение“ в района на № 7.

След извършената проверка, на 05.04.2025г., св. К. съставил АУАН срещу жалбоподателя, за извършено нарушение по чл. 94, ал. 3 от ЗДвП, за това че на 05.04.2025г., в 13.15ч., в гр. Пловдив, пл. „Съединение“ № 7, паркира личния си лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Е 350 Д“, с рег.

№ *******, върху тротоара, извън обозначените от собствениците на пътя или администрацията места. В НП било отразено че се издава въз основа на преписка с № 31700-512/2025г. по описа на Сектор „Пътна полиция“.

2

В законоустановения в чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок, на 07.04.2025г. жалбоподателката подала писмени възражения срещу АУАН. Същите били приети за несъществени.

Въз основа на съставения АУАН, било издадено и обжалваното НП, с което при една и съща на акта фактическа обстановка, за нарушение на чл.94, ал.3 от ЗАНН, на основание чл. 183, ал. 2, т 1 от ЗДвП, на Р. е наложено административно наказание - глоба в размер на 20 лева.

Съдът установи изложената по-горе фактическа обстановка въз основа на гласните доказателства - показанията на актосъставителя Д. К., разпитан в хода на съдебното следствие в качеството на свидетел, както и от приложените и събрани по делото писмени доказателства – имейл изпратен до ОДМВР Пловдив от С. В., обяснения и снимков материал депозирани от нея в хода на извршената проверка по административната преписка, спрака за регистрация на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Е 350 Д“, с рег. № *******, възражение от жалбоподателя Р., писмо от Община Пловдив от 06.06.2025г., писмо от гл.архитект на Община Пловдив заведен с вх. № 1030010764/19.05.2025г., докладни записка, оправомощителни заповеди, справка за нарушител водач, АУАН, разпечатка от Гугъл мапс, заверено копие на нотариален акт, писмо от Кмет на Район Централен с вх. № 123548/28.11.2025г.

Съдът кредитира показанията на св. К., изцяло като съответни на всички събрани по делото доказателства. Свидетеля посочи че е допуснал грешка относно датата на която е било извършено нарушението, като погрешно в акта е записал за дата, датата на която е издал АУАН. Свидетеля разказа как е протекла проверката и какво е било установено. Относно записания административен адрес свидетеля каза че така си е мислил че е адреса и затова го е написал.

От писмо от гл.архитект на Община Пловдив заведен с вх. № 1030010764/19.05.2025г. и приложените към него извадки от действащ регулационен план, се установява че сградата на РП Пловдив, пред която е паркирал жалбоподателя е с административен адрес гр. Пловдив, пл.

„Съединение“ № 3, но няма имот или сграда на административен адрес гр.

Пловдив, пл. „Съединение“ № 7.

От събраните по преписка с № 31700-512/2025г. по описа на Сектор „Пътна полиция“ материали беше установено че С. В. е видяла паркирания автомобил на жалбоподателя на 08.01.2025г., в 17.55ч.

От справка от информационната система на МВР се установи че жалбоподателя Р. е собственик на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Е 350 Д“, с рег. № *******.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

АУАН и НП са издадени от компетентни органи, видно от приложените по административната преписка оправомощителни Заповед № 8121з3 1632/02.12.2021г. на МВР и в съответствие със сроковете по чл.34 от ЗАНН.

След внимателен анализ на всички доказателства по делото, в тяхната съвкупност и по отделно, съдът установи, че вмененото на жалбоподателя нарушение е недоказано поради следните съображения:

В конкретния случай отговорността му е ангажирана за нарушение на разпоредбата по чл.94, ал. 3 от ЗДвП. Цитирана норма предвижда за престой и паркиране в населените места пътните превозни средства да спират възможно най-вдясно на платното за движение по посока на движението и успоредно на оста на пътя. Допуска се престой и паркиране на моторни превозни средства с допустима максимална маса до 2,5 тона върху тротоарите само на определените от собствениците на пътя или администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци”.

За да е налице нарушение по тази разпоредба, следва да бъде безспорно установено, че превозното средство е било спряно върху тротоар, т.е. върху част от пътя, предназначена за движение на пешеходци. По смисъла на § 6, т. 6 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП: „Тротоар е част от пътя, предназначена за движение на пешеходци, отделена от платното за движение чрез бордюр или друга граница.“ От тази дефиниция следва, че тротоарът представлява повдигната или по друг начин ясно обособена ивица от уличното пространство, която е отделена от пътното платно чрез бордюр или друга физическа граница.

В тази връзка по делото безспорно се установява че жалбоподателя Р. е парирал притежавания от него лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Е 350 Д“, с рег. № ******* върху тротоар. Това обаче се е случило не на датата и часа приети за дата и час на извършеното нарушение, и отбелязани в издадения АУАН и НП, а на съвсем различна дата и в съвсем различен час.

Така в АУАН и НП е отразено че нарушението е извършено на 05.04.2025г., в 13.15ч., докато в действителност нарушението е било извършено на 08.01.2025г. в 17.55ч. Това обстоятелство се установява както от събраните по преписката писмени доказателства, така и от разпита на св. К., който заяви че е допуснал грешка в тази насока.

На следващо място по делото се установи че мястото където е била паркирана колата на жалбоподателя е гр. Пловдив, пред РП Пловдив, която видно от писмо от гл.архитект на Община Пловдив заведен с вх. № 1030010764/19.05.2025г. е с административен адрес гр. Пловдив, пл. „Съединение“ № 3. Този факт се установява и от приложените по делото разпечатки от Гугъл мапс видно от които административен адрес гр. Пловдив, пл. „Съединение“ № 3 и на съвсем различно място от гр. Пловдив, пл. „Съединение“ № 7.

Всичко изложено представлява нарушение на чл. 57, т. 5 от ЗАНН и чл.

42, Т. 3 от ЗАНН, които са съществени и неотстраними по своя характер.

Винаги датата и мястото на което е извършено едно административно нарушение са основни факти които подлежат на доказване от наказващия 4 орган и срещу които следва да се защитава нарушителя. По делото безспорно се установи че на датата, часа и мястото на които е посочил наказващия орган, жалбоподателя не е извършил административно нарушение по чл. 94, ал. 3 от ЗДвП.

Отделно от това в издаденото НП липсва и конкретика относно обстоятелства, които да отговарят на всички елементи от състава на чл.94, ал.3 от ЗДвП - тежест на МПС, отстояние от сградите и пр. Коментираните нарушения ограничават правото на защита на санкционираното лице, тъй като не му дава възможност да осъществи адекватна защита спрямо твърдените факти.

При този изход на спора, на основание чл. 63д ЗАНН право на разноски има жалбоподателят. Разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН препраща към тази на чл. 143, ал. 1 от АПК, която гласи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В настоящия казус обаче жалбоподателя и упълномощения процесуален представител адв. Х. Р., са едно и също лице. Видно от приложеното пълномощно жалбоподателя е изписан с три имена, а адвоката с две, за да се създаде усещане че не са едно и също лице. Въпреки това обаче по делото този факт беше изяснен от страна на адв. Р.. Така по делото се установи че адв. Х. Р. сключил договор за правна помощ и съдействие сам със себе си, и с пълномощно, упълномощил сам себе си да се представлява по делото. Съобразно Договора за правна помощ, адвокат Р. платил сам на себе си сумата от 500 лева като уговорени за адвокатско възнаграждение. Упълномощаването е правна сделка която е едностранна – упълномощителя дава своята воля, на едно друго лице, за да го представлява и да извърши някаква дейност, а договора за правна помощ е двустранна сделка между клиент и адвокат. В случая обаче адв. Р. може да се защитава самостоятелно по своя воля без да е необходимо упълномощаване и без да е необходимо да заплаща адвокатски хонорар сам на себе си.