Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 551 от 16.07.2025, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Административно наказателно дело 1099/2025
Вид
Решение № 551
Подписан
16.07.2025
В сила
04.12.2025
Състав
МАРИЕТА ДИМИТРОВА БУШАНДРОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 264, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 12 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34, ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.40, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 43, ал. 6 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 2 · Закон за корпоративното подоходно облагане
  • чл. 264, ал. 1 · Закон за корпоративното подоходно облагане
  • чл.92 · Закон за корпоративното подоходно облагане
  • чл. 92, ал. 1 · Закон за корпоративното подоходно облагане
  • чл. 92, ал. 1 и 2 · Закон за корпоративното подоходно облагане

РЕШЕНИЕ

№ 551 гр. Бургас, 16.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИЕТА Д. БУШАНДРОВА при участието на секретаря Красимира М. Андонова като разгледа докладваното от МАРИЕТА Д. БУШАНДРОВА Административно наказателно дело № 20252120201099 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по повод жалбата на Я. И. В., ЕГН **********, с адрес: г... против Наказателно постановление № 797861F679732 / 15.11.2024 г. на Директор на „Дирекция Обслужване” в ТД на НАП Бургас, упълномощен със заповед на изпълнителния директор на НАП за упълномощаване на АНО № ЗЦУ 384 от 27.02.2024 г., с което за нарушение по чл. 92, ал. 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/, на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 300 лева, на основание чл. 264, ал. 1 ЗКПО.

С жалбата се моли съда да отмени наказателно постановление, като неправилно и незаконосъобразно. Не ангажира доказателства.

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирано и заинтересовано лице в законоустановения срок.

В съдебно заседание, за дружеството–жалбоподател се явява надлежно упълномощен представител. Изразява становище, че НП следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Не сочат доказателства.

Правят искане за разноски.

1

За административно-наказващия орган се явява надлежно упълномощен процесуален представител. Оспорват жалбата. Не сочат доказателства. Правят искане за разноски.

Бургаският районен съд, като съобрази разпоредбите на закона и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Дружеството - жалбоподател е задължено лице по чл. 2 от ЗКПО, и следва да подаде в законоустановения срок - до 30.06.2022 г. годишна данъчна декларация по образец съгласно чл. 92, ал. 1 от ЗКПО за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък за календарната 2021 година.

Дружеството е начислило разходи по смисъла на Закона за счетоводството и е извършвало дейност за осигурителни вноски и ДОД за наети лица съгласно подадени декларации обр. 1 и обр. 6 До лицето била изпратена покана с изх.№ 242-5/19.08.2022 г. за подаване на ГДД по чл.92, ал. 1 ЗКПО за 2021 г. и явяване в ТД на НАП Бургас в 7-дневен срок за съставяне и връчване наЦ установяване на административно нарушение (АУАН) за неподаване в срок на същата, г Към момента на съставяне на АУАН, ГДД по чл.92 от ЗКПО за 2021 г.

В определения срок за явяване, представител на дружеството не се е явил, поради което АУАН бил съставен в отсъствие на нарушителя на 23.09.2022г., на основание чл.40, ал.2 от ЗАНН.

Въз основа на материалите по преписката АНО издал НП, предмет на настоящата въззивна проверка. В издаденото НП, АНО възприел фактическите и правните констатации на актосъставителя.

Така изложеното се установява от приложените по делото документи, както и от показанията на актосъставителя, като доказателствената съвкупност е еднопосочна и безпротиворечива. На практика и страните не спорят по фактите, които са се осъществили, а се съсредоточават върху правната им оценка.

Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и доводите на жалбоподателя. както и като съобрази 2 задължението си да проверява изцяло законосъобразността на наказателното постановление, независимо от основанията. посочени от страните. намира от правна страна следното:

Съдът намира, че при съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. АУАН е съставен в предвидения в Закона срок, а именно в 3 месечен срок от датата на установяване на нарушението. Срокът за подаване на декларацията е бил до 30.06.2022 г., т.е. от 01.07.2022 г, нарушителят е изпаднал в забава. Именно от 01.07.2022г. е началото на 3 месечния срок за издаване на АУАН и с оглед обстоятелството, че той е съставен на 23.09.2022 г, това изискване е спазено от АНО. НП също е съставено в предвидения в Закона срок. Не отговаря на обективната процесуална действителност възражението, че в административно наказателната преписка липсва отбелязване за спиране на административно наказателното производство.

Видно от протоколите за връчване, поради неоткриване на извършителя, производството е било спряно по реда на чл. 43, ал. 6 от ЗАНН с отбелязване за спиране от 16.12.2022г., респ. същото е било възобновено на 27.08.2024 г. и АУАН е бил връчен на жалбоподателя на тази дата. В контекста на гореизложеното, времевият интервал от съставяне на АУАН на 23.09.2022г. до спирането на административно наказателното производство на 16.12.2022г., сумарно с интервала от време, изтекъл от възобновяването на производството 27.08.2024 г. до издаването на НП – на 15.11.2024г., не надвишава указания в разпоредбата на чл. 34, ал.3 ЗАНН 6-месечен срок за издаване на наказателно постановление. АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съдържат всички изискуеми от ЗАНН реквизити - описано е нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено, посочени са дата и място на извършване на деянието, както и нарушената законова разпоредба и нормата, въз основа на която е определена санкцията. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да накърняват правото на защита на жалбоподателя до степен даваща основание на съда да отмени оспореното НП само на това основание, без да разглежда спора по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 92, ал. 1 и 2 ЗКПО, данъчно задължените 3 лица, които се облагат с корпоративен данък, подават годишна данъчна декларация по образец за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък. Годишната данъчна декларация се подава в срок от 1 март до 30 юни на следващата година в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по регистрация на данъчно задълженото лице.

Съгласно разпоредбата на чл. 264, ал. 1 ДОПК, данъчно задължено лице, което не подаде декларация по този закон, не я подаде в срок, не посочи или невярно посочи данни или обстоятелства, водещи до определяне на дължимия данък в по-малък размер или до неоснователно намаляване, преотстъпване или освобождаване от данък, се наказва с имуществена санкция в размер от 500 до 3000 лв.

На свой ред в чл. 264, ал. 1 ЗКПО, представляващият данъчно задълженото лице, включително лицето, изпълнявало длъжността ликвидатор, синдик или представляващ място на стопанска дейност, неперсонифицирано дружество или осигурителна каса, който с действие или бездействие е допуснал нарушение, посочено в чл. 261, 262 или 263, се наказва с имуществена санкция или с глоба в размер от 200 до 1000 лв.

По делото се установи, че жалбоподателят е лице, което е данъчно задължено по ЗКПО, и съгласно разпоредбите на чл. 92, ал. 1 и 2 от ЗКПО е задължено да подава годишна данъчна декларация в срок от 1 март до 30 юни на следващата година в ТД на НАП по регистрация. В случая се касае за годишна данъчна декларация за 2021 г., която е трябвало да бъде депозирана най-късно до 30.06.2022 г. Годишната данъчна декларация за финансовата 2021 г. не е била подадена.

Административнонаказващият орган правилно е отнесъл фактите към нарушената правна норма и към тази, регламентираща административното наказание по чл. 264, ал. 1 ЗКПО, съгласно която, представляващият данъчно задълженото лице се наказва с глоба в размер от 200 до 1000 лв.

Настоящият състав намира, че не е налице маловажен случай на административно нарушение по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Съгласно ТР № 1/2007 г. на ВКС, преценката на административно-наказващия орган за маловажност на случая по чл. 28 от ЗАНН се прави за законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Съобразявайки фактическите данни по 4 конкретния казус, съдът счита, че не са налице данни, че деянието е с по-ниска степен на обществена опасност от типичните нарушения от същия вид.

Нарушението е формално, на просто извършване и липсата на вредни последици за фиска от несвоевременното подаване на декларация е без значение.

При индивидуализацията на наказанието административнонаказващият орган е взел предвид, срока на закъснението, както и обстоятелството, че нарушението е първо по ред, предвид липсата на предишни нарушения на жалбоподателя и е определил санкция в размер на предвидения минимум.

Според съда, така определената имуществена санкция в оптимална степен съответства на целите на административните наказания. Обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и обосновано, поради което следва да бъде потвърдено. Наказанието е в минимален размер и не може да бъде коригирано от съда. С така наложеното наказание ще бъдат постигнати целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН да се предупреди и превъзпита нарушителя, както и генералната превенция за въздействие върху обществото.

Съгласно разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН, в съдебните производства страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. В настоящото производство, следва да заплати на АНО направените по делото разноски, които съдът определи, в размер на 100 лева, за юрисконсултско възнаграждение.

Мотивиран от изложените съображения Бургаският районен съд на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 797861-F679732 / 15.11.2024 г. на Директор на „Дирекция Обслужване” в ТД на НАП Бургас, упълномощен със заповед на изпълнителния директор на НАП за упълномощаване на АНО № ЗЦУ 384 от 27.02.2024 г. против Я. И. В., ЕГН **********, с адрес: ..., с което за нарушение по чл. 92, ал. 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/, на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 300 лева, на основание чл. 264, ал. 1 ЗКПО.

ОСЪЖДА Я. И. В., ЕГН ********** да заплати на Директор на „Дирекция Обслужване” в ТД на НАП Бургас направените по делото 5 разноски, в размер на 100 /сто/ лева.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд - гр. Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________ 6