Определение № 2352 от 15.05.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2352 гр. София, 15.05.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Снежанка Николова

Членове:

Гергана Никова

Соня Найденова като разгледа докладваното от Гергана Никова Касационно гражданско дело № 20238002102134 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

С въззивно Решение № 32 от 05.01.2023 г. по в.гр.д.№ 13078/2021 г. на Софийски градски съд е потвърдено Решение № 20146925 от 28.06.2021 г. по гр.д.№ 27556/2020 г. на Софийски районен съд, с което е възстановена запазената част на М. В. Х., накърнена с извършено саморъчно завещание от 01.11.1993 г., с което наследодателят му В. Ж. Х. е завещал на В. А. Х. апартамент № *, находящ се в [населено място], [жк], [жилищен адрес] с прилежащото му избено помещение и идеални части от общите части на сградата, и със саморъчно завещание от 07.02.1997 г., с което наследодателят му В. Ж. Х. е завещал на В. А.

Х. апартамент № *, находящ се в [населено място], [жк], [жилищен адрес] с прилежащото му избено помещение и идеални части от общите части на сградата, като ответницата В. А.

Х. е осъдена да заплати на М. В. Х. сумата 33 566,67 лева, ведно със законната лихва от влизане на настоящото решение в сила до окончателното погасяване, и с което са отхвърлени предявените от М. В. Х. срещу В. А. Х. искове с правно основание чл. 108 ЗС за установяване правото му на собственост върху 1/3 идеална част от апартамент № *, находящ се в [населено място], [жк], [жилищен адрес] и от апартамент № *, находящ се в [населено място], [жк], [жилищен адрес] и за предаване на владението.

Касационна жалба с вх.№ 20196 от 02.03.2023 г. е подадена от ответницата В. А. Х., чрез адвокат В. З. от САК. Поддържа, че решението е недопустимо, евентуално – неправилно; моли да бъде обезсилено, евентуално – отменено, а делото – върнато на въззивния съд за ново произнасяне. Претендира разноски.

От ответника по касация М. В. Х. е постъпил отговор по реда на чл. 287 ГПК чрез адвокат Г.

В. от САК. Поддържа, че отсъства основание за допускане на обжалването, както и че 1 жалбата е неоснователна. Претендира присъждането на разноски съгласно чл. 38 ЗА за защитата пред ВКС.

По наличието на основания за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Второ г.о., намира следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба от 26.06.2020 г., вписана в Агенция по вписвания с вх.рег.№ 53410 от 24.09.2020 г., на М. В. Х. срещу В. А. Х., с която е поискал от съда на основание на чл. 30, ал. 1 ЗН да възстанови запазената му част от наследството на В.

Ж. Х., починал на 27.11.2017 г., накърнена със саморъчно завещание от 01.11.1993 г., с което наследодателят му В. Ж. Х. е завещал на В. А. Х. апартамент № *, находящ се в [населено място], [жк], [жилищен адрес] с прилежащото му избено помещение и идеални части от общите части на сградата, и със саморъчно завещание от 07.02.1997 г., с което й завещал апартамент № *, находящ се в [населено място], [жк], [жилищен адрес] с прилежащото му избено помещение и идеални части от общите части на сградата, като В. А.

Х. бъде осъдена на основание на чл. 108 ЗС да предаде на М. В. Х. собствените му по наследство от В. Ж. Х. 1/3 идеални части от двата апартамента. Навел е твърдения, че двата имота са придобити от В. Ж. Х. по време на брака му с майката на ищеца В. А. Х.; ищецът имал влошени отношения с майка си, не бил допускан до тези имоти; преди месец разбрал за двете завещания, с които баща му завещавал на майка му имотите; така била накърнена запазената му част.

Ответницата В. А. Х. е оспорила исковете с твърдения, че със съпруга си В. Х. осиновили ищеца, отглеждали го като свое дете, но той не проявявал нужното уважение и зачитане като към родители. Възнамерявали да предприемат действия по прекратяване на осиновяването му, но не го реализирали, надявайки се, че с времето ищецът ще улегне и ще стане по-човечен в отношенията, каквато промяна не настъпила. След смъртта на съпруга й ищецът я бил и с Решение по дело № 45515/2019 г. на СРС била издадена заповед за защита по ЗННД. Това му поведение станало причината да обяви двете саморъчни завещания на В.

Х. през 2020 г. Необходимостта от средства за издръжката й я принудила да продаде апартамент № *. Признала е правото на ищеца да получи припадащата му се запазена част от наследството на В. Х. на стойност от 35 000 лв. Не допускала ищеца до ап.№ *, защото същото му било забранено и с Решението по дело № 45515/2019 г. Посочила е, че възстановяването на запазената част следва да се извърши с парично уравнение, евентуално намалението да се извърши с апартамент № *. В о.с.з. от 26.03.2021 г. е посочила, че вече е продала и апартамент № 15.

С Определение от 28.01.2021 г. СРС е посочил че исковете са предявени кумулативно предвид наведените факти и искания. В първото о.с.з. ищецът е заявил, че при изготвянето на проекта за доклад СРС правилно е разбрал волята му по отношение на предявените искове.

От фактическа страна е установено, че В. Ж. Х. е починал на 27.11.2017 г. и е оставил за наследници по закон съпругата си В. А. Х. (гражданският брак е сключен на 07.07.1956 г.) и сина си М. В. Х.. Със саморъчно завещание от 01.11.1993 г. В. Ж. Х. завещал на съпругата си В. А. Х. притежаваните от него движими вещи, спестовен влог, както и притежавания от 2 него апартамент № * в [населено място], [жк], [жилищен адрес] (описан в текста). Със саморъчно завещание от 07.02.1997 г. В. Ж. Х. завещал на съпругата си притежаваните от него движими вещи, спестовен влог, както и притежавания от него апартамент № * в [населено място], [жк], [жилищен адрес] (описан). Двете завещания са вписани в Агенция по вписвания на 14.02.2020 г., след обявяването им съгласно протоколи от 14.02.2020 г., съставени от нотариус М. (рег.№ * на НК). Двата апартамента са закупени по време на брака на съпрузите – съответно с договор от 13.07.1987 г. (ап.№ * в ж.к. М. 3) и с нотариален акт № 11 от 02.09.1996 г. (ап.№ * в ж.к. М. 4).

С нотариален акт № 90 от 15.07.2020 г. В. Х. е продала на Б. С. Ш. процесния ап.№ *. С нотариален акт № 156 от 19.11.2020 г. В. Х. е продала на И. Г. М. ап.№ *, като си е запазила вещното право на ползване върху имота пожизнено.

С прието по делото пред СРС заключение по съдебно-техническата експертиза вещото лице, след оглед на имотите и запознаване с документи по делото, е посочило, че към 27.11.2017 г. пазарната стойност на ап.№ * е 122 200 лв., а на ап.№ * е 79 200 лв. Вещото лице е посочило, че е извършило оглед на ап.№ *, запознало се е със снимки на двата имота, отразяващи състоянието им към 2017 г., предоставени му от страните, като е посочило че с изключение на обичайното овехтяване, състоянието на ап.№ * към момента не се отличава от това през 2017 г. Посочило е, че за оценката е ползвало метода на пазарните аналози, защото пазара на имотите в ж.к. М. в [населено място] е добре развит и има достатъчно пазарни свидетелства за продажби в района. Вещото лице е описала подробно състоянието на ап.№ *, както и че е в панелен блок, посочило е 5 подобни имота по местоположение и площ, данни за които са послужили за определяне цената на ап.№ * към ноември 2017 г., като данни за три от тези имота са от реални сделки, а два от тях са по офертни цени; за офертите е приложена корекция поради отложения характер на сделката. За ап.№ * е посочено, че е в панелен блок, описанието му е по предоставени снимки и анкета на страните за състоянието му, оценката е изготвена въз основа на 7 пазарни свидетелства две от които са по реални сделки, а останалите – по офертни цени, но с приложена корекция поради отложения характер на сделката. Посочило е, че цените посочени в нотариалните актове, вписани в Агенция по вписванията обикновено сочат за продажна цена данъчната оценка на имотите или близка до тях цена, което не е реалната цена на сделката. В заключението посочените цени на реални сделки били такива, за които имала информация от колеги за сключени сделки. Всички посочени в заключението пазарни свидетелства са за панелни блокове.

С прието пред въззивния съд заключение на тройна съдебно-техническа експертиза, вещите лица, след запознаване с документи по делото и описанието на имотите, изготвено от вещото лице, изготвило заключението пред СРС, са посочили, че към 27.11.2017 г. пазарната стойност на процесния ап.№ * е 100 906 лв., а на процесния ап.№ * е 74 424 лв.; към момента на експертизата стойността на ап.№ 15 е 181 453 лв., а на ап.№ * е 109 294 лв.

Посочили са, че са използвали сравнителния метод и са приложили таблици с по пет оферти за всеки имот. Не са извършили огледи, защото описанието на имотите било подробно в единичната експертиза, страните не твърдели, че има промяна в състоянието на имотите от 3 посоченото в единичната експертиза. Вещите лица са посочили, че за оценката са използвали сравнителния метод, който в случая бил подходящ, както и че са ползвали по 5 подобни оферти за всеки имот.

Прието е извлечение от интернет-сайт за продажба на имоти, сочещ ръст на цените на имотите през 2019 г., 2020 г., както и че в този период новото строителство е 90% от сделките.

Въззивният съд е приел, че постановеното по делото решение е валидно и в обжалваната част е допустимо. Действително, първоначално ищецът е посочил, че исковете по чл. 108 ЗС са предявени като евентуални, но основанията, на които е твърдял, че е собственик на 1/3 идеални части от имотите, са обосновани с притежанията му по наследство от В. Х., които са били предмет на двете завещания, тоест имало е противоречие в твърденията и петитума.

Констатирайки тези противоречия, районният съд е приел в проекта за доклад, че исковете са съединени кумулативно и в първото заседание пред СРС ищецът изрично е посочил, че съдът правилно е разбрал волята му при изготвяне на проект за доклад по делото, сочейки, че исковете за възстановяване на запазена част от наследството на Х. и тези по чл. 108 ЗС са кумулативно съединени. Така направените изявления на ищеца представляват уточнение на исковата молба, което е било необходимо. Пред въззивния съд ищецът е потвърдил, че исковете са предявени кумулативно, поради което е прието, че произнасяйки се и по исковете по чл. 30 ЗН и по исковете по чл. 108 ЗС районният съд е постановил допустимо съдебно решение.

По съществото на спора е прието, че страните по делото са наследници по закон на В. Ж. Х.

(починал на 27.11.2017 г.), който към момента на откриване на наследството му е притежавал по 1/2 идеална част от всеки от процесните два апартамента, явяващи се съпружеска имуществена общност на В. и В. Х.. Съобразно чл. 29 ЗН запазената част от наследството на В. Ж. Х. е 2/3, а разполагаемата част е 1/3.

С двата завета е накърнена запазената част на ищеца от наследството на баща му. По делото не се твърди и не се установява към момента на откриване на наследството му В. Х. да е имал задължения; не се установява да е притежавал други имущества освен идеалните части от процесните ап.№ * и ап.№ *; не се установява да е извършил други дарения приживе или завещателни разпореждания. При формиране на наследствената маса са включени само по 1/2 идеална част от двата процесни апартамента. Стойността на тези части от имотите към момента на откриване на наследството е общо 87 665 лв., а към момента – в размер на 145 373,50 лв. Тези стойности са установени от приетото по делото заключение по тройната съдебно-техническата експертиза, което е кредитирано от въззивния съд като вярно и задълбочено, неопровергано от останалите събрани по делото доказателства, резултат от категоричните изводи на три вещи лица, обосновали същите с ползване на сравнителния метод и на по пет оферти за подобни на процесните имоти към двата момента. В случая имотите се намират в район с развит имотен пазар, поради което сравнителният метод е подходящ, какъвто е изричният извод на вещото лице по единичната експертиза, а и имплицитно съдържащия се такъв извод в заключението на тройната техническа експертиза, кредитиран от съда. Действително, вещите лица са посочили, че не са извършили оглед на 4 имотите, но доколкото ответницата изрично е посочила, че няма промяна в имотите от момента на единичната съдебно-техническата експертиза, при заявено от вещите лица ползване на описание от единичната експертиза, то въззивният съд е приел, че не е било необходимо имотите да се оглеждат и от вещите лица по тройната експертиза; достатъчно е, че те са ползвали описанието на имотите по единичната експертиза.