Решение № 690 от 15.05.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 690 гр. Пловдив, 15.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Атанаска Ан. Анастасова при участието на секретаря Диана Н. Дичева като разгледа докладваното от Атанаска Ан. Анастасова Административно наказателно дело № 20235330203184 по описа за 2023 година Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 16-04/25.04.2023г. на *** към Главна дирекция „Рибарство и контрол“ към Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, с което на Й. С. Б., ЕГН **********, на основание чл.70 ал.1 от Закона за рибарството и аквакултурите /ЗРА/, е наложено административно наказание глоба в размер на 1500 лв. за нарушение на чл.30 ал.1 т.1 вр. чл.70 ал.1 от ЗРА.

По съображения, изложени в жалбата и в съдебно заседание чрез процесуалния представител адв. М. Д., жалбоподателят оспорва по същество вмененото му нарушение и пледира за отмяна на НП като неправилно и незаконосъобразно. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание. В писмено становище оспорва жалбата и наведените с нея доводи с искане за потвърждаване на НП. Прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

Претендира присъждане на разноски за осъществена юрисконсултска защита.

Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е основателна.

От фактическа страна съдът установи следното:

Със Заповед № РД 09-89/03.02.2022г. Министърът на земеделието, съгласувано с Министерство на околната среда и водите, определил временни 1 забрани за стопански и любителски риболов във водни обекти по чл.3 ал.1 т.1 и 2 от ЗРА или в отделни зони от тях за опазване на популациите от риба и други водни организми. В т.4.2. от заповедта била въведена забрана през периода 2022-2024г., при извършване на любителски риболов, задържането на улов от речна /балканска/ пъстърва /Salmo trutta fario/ и македонска пъстърва /Salmo macedonicus/ в конкретно посочени участъци на реките и водните обекти за съответните области в страната. За обл. Пловдив забраната включвала и воден обект - р. Въча в участъка от открито водохващане на „Напоителни системи“ ЕАД /намиращо се до ВЕЦ „Въча 1“ с координати 42.033861° N, 24.470861° Е/ до вливането й в р. Марица, с изключение на участъка от открито водохващане на „Напоителни системи“ ЕАД преди гр.

Кричим /намиращо се до ВЕЦ „Въча 1“ с координати 42.033861° N, 24.470861° Е/ до моста на с. Йоаким Груево /с координати 42.119580° N, 24.555975° Е/ в периода от 01 октомври до 31 януари.

На 06.04.2023г. свидетелите Д. Д. М. и Ц. И. Б. – в качеството им на *** при ИАРА получили сигнал чрез Единния европейски номер за спешни повиквания – тел.112 за лице, което осъществявало любителски риболов на р.

Въча, в района на гр. Кричим в нарушение на горепосочената министерска заповед. След като пристигнали на посоченото място, а именно – р. Въча, в гр.

Кричим, до „Пешеходния мост“, с GPS координати 42.041883, 24.466428, двамата установили лицето, подало сигнала до тях – св. Д. Ю. И.. Там били жалбоподателят Б. и св. С. З. К.. Св. И. обяснил на служителите на ИАРА, че на същата дата в 16:30ч. наблюдавал Б., който извършвал любителски риболов с един брой въдица със закачено „булдо“ на кордата, като уловената риба предавал на св. К.. Последният я прибирал в багажника на лекия автомобил на жалбоподателя. Въз основа на подадените от св. И. данни и с оглед установения на посочения участък на р. Въча режим, при който хванатите балкански и македонски пъстърви по време на риболов трябвало да бъдат незабавно пуснати във водата, св. М. и св. Б. извършили проверка на лекия автомобил, собственост на жалбоподателя, където зад предната седалка установили наличието на общо 5 бр. риби от вида „балканска пъстърва“, увити в найлонова торбичка. Жалбоподателят отрекъл намерената риба да е била уловена и задържана от него. Рибата била върната от проверяващите обратно във водния обект, въпреки че не била жива.

Въз основа на подадената от св. И. информация и установеното по време на проверката на място, св. М. приел, че на процесната дата и място жалбоподателят Б. е извършил любителски риболов, при който с 1 бр. въдица със закачено „булдо“ на кордата уловил и задържал общо 5 бр. риба от вида „балканска пъстърва“. По този начин не се съобразил със забраната по т.4.2. от Заповед № РД 09-89/03.02.2022г. на Министъра на земеделието и нарушил разпоредбата на чл.30 ал.3 т.1 от ЗРА, за което съставил Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ бл. № 0030176/06.04.2023г. Актът бил предявен на Б., който вписал като свое обяснение, че рибите не били хванати от него, а от приятеля му – св. К..

2

Въз основа на съставения АУАН било издадено обжалваното НП, в което наказващият орган приел описаната в акта фактическа обстановка и на основание чл.70 ал.1 от ЗРА наложил на Й. Б. административно наказание глоба в размер на 1500 лв. за нарушение на чл.30 ал.1 т.1 вр. чл.70 ал.1 от ЗРА.

Описаната фактическа обстановка се установява от гласните показания на св. Д. Д. М. – актосъставител, свидетелите Ц. И. Б., С. З. К. и Д. Ю. И., както и от приложените към административната преписка и надлежно приобщени към доказателствения материал по делото писмени доказателства – АУАН бл. № 0030176/06.04.2023г., Заповед № РД09-406/01.04.2022г. и Заповед № РД 09-89/03.02.2022г. на Министъра на земеделието.

Разпитан пред съда в качеството на свидетел, актосъставителят Д. М. потвърди направените в АУАН констатации. Същият посочва, че административнонаказателното производство било инициирано по повод сигнал на свидетел-очевидец – св. Д. И.. По повод подадения сигнал, актосъставителят и колегата му св. Ц. Б. посетили мястото на р. Въча в района на гр. Кричим, където риболовът бил в режим „хвани-пусни“. На място установили жалбоподателя, за когото св. И. обяснил, че извършвал улов на риба, която прибирал в колата си. В тази връзка извършили проверка на автомобила на Й. Б., където открили 5 пъстърви, увити в найлонова торбичка.

Намерената риба била мъртва и така я пуснали обратно в реката. Актът срещу жалбоподателя бил съставен по данни на св. И., който посочил Б. като лице, което лови и задържа рибата. След справка в системата установили, че лицето няма и риболовен билет, за което също му съставили акт.

За изясняване на спорните обстоятелства по делото беше разпитан свидетелят по акта - св. Ц. Б., който в показанията си сочи, че проверката била направена от него и св. Д. М. след сигнал от тел.112 за улов и задържане на балканска пъстърва на р. Въча в гр. Кричим. На място установили жалбоподателят Б., както и други хора, сред които и св. Д. И., които твърдели, че жалбоподателят извършвал улов на риба, която задържал. Сигналът бил подаден от св. И. само за Б.. След разговор с жалбоподателя, който посочил, че рибата е в неговия лек автомобил, била направена проверка. За намерената риба жалбоподателят прехвърлил вината върху друго лице, което при пристигането им се намирало на около 5 м. от Б. и което също отричало да е извършвало улов на риба. Рибарите на място, както и св. И., твърдели, че са видели именно жалбоподателят да лови рибата и затова актът бил съставен на името на Б..

Съдът кредитира изцяло показанията на актосъставителя М. и св. Ц. Б., тъй като същите са логични, последователни, взаимоподкрепящи се, без вътрешни противоречия и без индиция за предубеденост, като взе предвид, че двамата не са преки очевидци на случилото се на процесната дата и място.

Предвид оспорената фактическа обстановка съдът допусна в качеството на свидетел лицето, подало сигнала на Единния европейски номер за спешни 3 повиквания /тел.112/ - св. Д. И.. Свидетелят потвърждава, че той е подал сигнала до органите на реда за това, че лично наблюдавал как жалбоподателят лови риба от реката, която била със статут „хвани-пусни“ и я подавал на лице от *** произход. Последният я прибирал в найлонова торбичка в лекия автомобил на жалбоподателя. Свидетелят уточнява, че той лично видял уловена и задържана от жалбоподателя една риба, но не видял улова на другите, иззети от лекия автомобил на Й. Б. риби. Съдът кредитира с доверие показанията на св. И..

В хода на производството, по искане на процесуалния представител на жалбоподателя, беше извършена и очна ставка между св. С. К. и св. Д. И., в която и двамата поддържат изложеното от тях и която не спомага за отстраняване на противоречията между твърденията им относно обстоятелството хващал ли е риба жалбоподателят Б.. При поставянето им в очна ставка св. К. отговори, че той е хванал 5-те риби, докато св. И. - че е видял жалбоподателят да улавя една риба и да я дава на св. К., който я отнасял в лекия автомобил. Тук следва да бъде посочено констатираното от съда противоречие в първоначално дадените от св. К. показания и изложеното от него при проведената очна ставка. При първоначалните си показания св. К. твърди, че двамата с жалбоподателя отишли заедно за риба, докато в допълнително дадените показания при проведената очна ставка, твърди, че хванал 5-те риби преди на реката да дойде жалбоподателят. Предвид изложеното противоречие, съдът не кредитира с доверие показанията на св. К. в тези части.

При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:

След обстоен анализа на събрания доказателствен материал и извършените в хода на настоящото производство процесуални действия, съдът намира за недоказани по безспорен и категоричен начин така формулираните в АУАН и НП фактическите констатации, въз основа на които е направен правен извод за извършено от жалбоподателя Б. административно нарушение на чл.30 ал.3 т.1 вр. чл.70 ал.1 от ЗРА.

Разпоредбата на чл.70 ал.1 от ЗРА предвижда административно наказание глоба от 1500 до 3000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, за всеки, който лови риба и други водни организми в период на забраната по чл.30 ал.3 т.1, ал.4 и 5 и чл.32 ал.1. Съответно в разпоредбата на чл.30 ал.3 т.1 от ЗРА е предвидено министърът на земеделието, съгласувано с министъра на околната среда и водите, да определя временни забрани за стопански и любителски риболов във водни обекти по чл.3 ал.1 т.1 и 2 или отделни зони от тях за опазване на популациите от риба и други водни организми.

В разглеждания казус административното обвинение е приело, че на 06.04.2023г. в 16:30ч. жалбоподателят Б. се е намирал на р. Въча, в гр.

Кричим, до „Пешеходния мост“, с GPS координати 42.041883 и 24.466428, където е осъществявал любителски риболов по смисъла на §1 т.27 от ДР на 4

ЗРА на риба от вида „балканска пъстърва“, извършван посредством 1 бр. въдица със закачено „булдо“ на кордата, което безспорно се установява от съвкупния доказателствен материал. Изяснява се и от свидетелските показания на актосъставителя Д. М. и тези на св. Ц. Б., че видът на задържаната риба е именно „балканска пъстърва“, за чийто улов съгласно т.4.2. от Заповед № РД 09-89/03.02.2022г. на Министъра на земеделието е важала времева и териториална забрана за задържане. Не се доказа обаче по несъмнен начин, че на процесната дата и място жалбоподателят е уловил и задържал общо 5 на брой риби от вида „балканска пъстърва“ така, както е формулирана обвинителната теза в АУАН, възприета и в НП. Действително в лекия автомобил, собственост на жалбоподателя Б., проверяващите са открили 5 на брой риби „балканска пъстърва“, но няма безспорни и несъмнени данни, всички 5 бр. риба да е била уловена чрез извършване на любителски риболов и задържана от жалбоподателя. От кредитираните с доверие показания на св. Д. И. се установява, че свидетелят е възприел непосредствено и лично улов, извършен от санкционираното лице, на една риба, като за улова на останалите намерени риби нито св. И., нито актосъставителят и свидетелят по акта са били очевидци. В насока потвърждаване на констатациите от АУАН и НП не спомогнаха и събраните по делото писмени доказателства. Това прави обвинителната теза за противоправното поведение от страна на жалбоподателя, неподкрепена с достатъчно убедителни и безспорни доказателства и води до недоказаност на твърдяното нарушение, а оттам като последица - отмяна на оспорваното НП.